“Отначало рядко, но после все по-често, в интернет се появяват кратки импровизирани домашни видеозаписи, пуснати от обикновени хора. Първа е една-единствена смела душа, която не се интересува как изглежда през обектива на камерата, не я е грижа дали профилът й е привлекателен или косата й е разчорлена. Само след ден има стотици такива филми. За два дни броят им достига почти хиляда. Всички са обикновени хора – главно млади, - които без стеснение поглеждат право в камерите и започват да говорят без значение дали ще бъдат видени от милиони хора или от абсолютно никого. Говорят за Селинджър. Говорят какво е означавал за тях, какво им е дарил. Те усещат непреодолима потребност да кажат на света, че неговите произведения са докоснали живота им и че той ще им липсва.

После, сякаш по силата на някаква конспирация на масовата интуиция, една и съща спонтанна реакция се появява на почти всички видеозаписи. Всички хора пред камерите вземат книги и започват да четат на глас. Четат от „Франи и Зуи”. Четат от „Сиймор: запознаване”. Четат от „Девет разказа”. Но най-често четат от „Спасителят в ръжта”. Резултатът е внушителен: стотици читатели, четящи едновременно думите на Холдън Колфийлд, гласовете им понякога се пречупват, понякога се повишават, увлечени в четенето, но винаги са искрени и всички те смътно долавят, че не са сами...”