“Двусмисленият завършек на „Спасителят в ръжта“ е това, което често привлича читателите обратно към него. В края на романа положението на Холдън е преднамерено несигурно, защото Селинджър умишлено е оставил на читателите да вмъкнат собственото си „аз“ , собствените си съмнения, стремежи и неудовлетворености, за да завършат пътуването му.

Докато пресата се съсредоточава върху евентуалните лечебни заведения, приносът на читателите разкрива една много различна загриженост. Във вестниците и в интернет все по-често започват да се появяват уводни статии и коментари, писани от хора, които си припомнят първия си прочит на „Спасителят в ръжта“ и разкриват колко много е означавал Холдън Колфийлд за тях в младостта им. Всеки спомен включва Холдън – и въпреки това няма двама Холдъновци, които да са еднакви. Съществуват много версии на Холдън, всяка – ярка, жива и дълбоко лична, като образът му се променя заедно с промените в живота на отделните хора. Един мъж пише, че като юноша можел да се почувства близък и свързан единствено с Холдън и че тази връзка го е поддържала в трудни моменти. Друг си припомня възхищението си от бунта на Холдън и как е носил романа на Селинджър при цялото си следване в колежа. Има и нежни спомени – например една жена свенливо признава, че Холдън Колдийлд е бил първото ѝ любовно увлечение…”