“Изборът му да се оттегли от света не е умишлен. Неговата изолация е подмолно напредващ процес, който бавно го притегля. За жалост той разпознава спускащите се сенки, но се чувства безсилен да промени посоката. Работата му се е превърнала в свято задължение и той приема, че най-вероятно самотата и уединението са цената, нужна за изпълняването на това задължение ...Сам той споделя "...предполагам, че има съвсем реална опасност рано или късо да затъна – а може би напълно да изчезна – в собствените си методи, изрази и маниеризми... Като цяло обаче храня големи надежди.”