Камелия Панайотова

“Какво стана с почти всички талантливи младежи от моето поколение? Нелсон Родригес например, авторът на книгата "Подаръкът", беше разстрелян. Ирам Прат, един от най-добрите поети от моето поколение, се алкохолизира и си отиде озлобен; Пепе Лудия, безмерният разказвач, се самоуби; Луис Рохелио Ногера, талантлив поет, умря наскоро при твърде неясни обстоятелства, не се знае дали от СПИН, или от полицията на Кастро. Норберто Фуентес, автор на разкази, първо бе преследван, после вербуван като агент на Държавна сигурност, понастоящем е в немилост; Гилермо Росалес, прекрасен романист, гасне в Дом за инвалиди в Маями. А какво стана с мен? След като бях живял тридесет и седем години в Куба, вече съм в изгнание, страдам от всички несгоди на заточението в очакване на неминуемата смърт. Защо е това ожесточение към нас?”
― Рейналдо Аренас, "Преди да падне нощта"

“Being a fugitive living in the woods at the time, I had to write before it got dark. Now darkness was approaching again, only more insidiously. It was the dark night of death. I really had to finish my memoirs before nightfall. I took it as a challenge.”
― Reinaldo Arenas, "Before Night Falls"

“В гърлото ми - огромна буца. Представям си я като почва, ронлива и суха. Невъзможно е да израсте нещо от нея.”
― Камелия Панайотова, Ане