Радост Станчева

“Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи. Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знаете за своя род и език. Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!”
― Димитър Талев, Хилендарският монах

“Действието: трамвай номер 20

Здравейте, казвам се Данчо. Днес имам рожден ден. Ставам на 24 години. Купил съм една кутия бонбони и искам да ви почерпя. Ще ви бъда благодарен, ако ми помогнете с някоя стотинка, ето почерпете се!
На втората врата вече е:
Здравейте, аз съм Данчо, на 23 години (една врата - една година, и вече няма празник). Взел съм тука една кутия бонбони да ви почерпя. желая много здраве, щастие и успешно учене на всички ученици и студенти.
* * *
Пооплешивял, счупени зъби, мръсен, с изводняли сини очи. В ръцете му лъскава бонбониера - целен контраст или метафора, която лети като тежка снежна топка към лицето ми.
Една баба даде стотинки, никой не взе от бонбоните...аз също...
Данчо слиза, друг трамвай идва от другата посока, друг рожден ден, с други гости, друга година назад...

Хората: " Пак ли, ето пак има рожден ден, той всеки ден се ражда, а сутрин празнува...понякога има имен ден"
- НЕ! - Данчо е подал кутията с бонбоните към нас...
Данчо има свян, гледа да не се отърква с мръсните си дрехи у хората. Хората, обаче, нямат. Подлагат на съмнение пира му. Ами, ако тази сутрин, а и всяка друга той се е събудил прероден, а ние не, ако нашия скептицизъм връща Данчо една година назад за една врата време...прераждането също може да донесе някой лев...
Честит 21-ви февруарски рожден ден Данчо, честито прераждане...”
― Петя Йорданова

“Където си прескачал плета, после все гледаш да го отминеш.”
― Димитър Талев, Самуил: Пепеляшка и царският син

“Но това е най-важното:човек да знае какво да върже и какво да развърже в себе си, също и в другите. Какво да върже, какво да изкорени най-напред в себе си.”
― Димитър Талев, Самуил: Щитове каменни