What do you think?
Rate this book
Срещи с Буров
Книгата „СРЕЩИ С БУРОВ“ е плод на стенографираните в продължение на десет години разговори с Атанас Буров, личност с рядка житейска съдба:
— два пъти министър на търговията, промишлеността и труда в кабинетите на д-р Стоян Данев и Александър Стамболийски;
— министър на външните работи и вероизповеданията в кабинета на Андрей Ляпчев;
— министър без портфейл в кабинета на Константин Муравиев;
— организатор на най-могъщото банково дело и банково разузнаване в България;
— общественик и… затворник, и най-вече — българин.
Приятни СРЕЩИ С БУРОВ!
— два пъти министър на търговията, промишлеността и труда в кабинетите на д-р Стоян Данев и Александър Стамболийски;
— министър на външните работи и вероизповеданията в кабинета на Андрей Ляпчев;
— министър без портфейл в кабинета на Константин Муравиев;
— организатор на най-могъщото банково дело и банково разузнаване в България;
— общественик и… затворник, и най-вече — българин.
Приятни СРЕЩИ С БУРОВ!
192 pages, Paperback
First published December 20, 1990
28 people are currently reading
291 people want to read
About the author
Михаил Топалов-Памукчиев
20 books19 followersМихаил Топалов е творчески псевдоним на журналиста и писател Михо Христов Памукчиев. Журналист и писател, автор на близо 30 книги с историческа значимост. Водещ на телевизионни предавания като "Векът на Михаил Топалов" и "Старият албум". Неговите интервюта с Атанас Буров, княз Кирил, Кимон Георгиев станаха достъпни след 1990 година. Завършва история и филология в Софийския университет, един от най-добрите стенографи.
Михаил Топалов завършва основно образование в родното си село. Учи в Севлиевската гимназия, която завършва през 1940 г. Завръща се за кратко в родното си село, където става секретар на РМС през 1940 – 1941 г. След присъединяването на Южна Добруджа към България на 7 септември 1940 г. има кампания за набиране на български чиновници в новата територия и през март 1941 г. Михаил Топалов отива като нотариален книговодител в с. Аккадънлар (сега гр.Дулово). Там организира група на РМС. На 25 август 1941 г. е арестуван и отведен в Силистренския затвор. Осъден е по чл.7 от Закона за защита на държавата. В затвора заболява от воден плеврит, който лекува дълги години след това. На това основание, на 25 ноември 1941 г. е освободен до гледането на делото през 1942 г., но остава в родното си село под наблюдение до 9 септември 1944 г.
Веднага след 9 септември 1944 г. пристига в София, където става кореспондент на излизащия отново в-к „Работническо дело“, вкл. като кореспондент за гр. Перник.
Във вестника е забелязан от Владимир Поптомов (член на Политбюро на ЦК на БКП и впоследствие главен редактор). Според Топалов именно той го насърчава и препоръчва да започне интервюта с интересните хора на времето и му осигурява разрешения за достъп до някои от тях. От този ранен период са и първите интервюта с политически фигури като Княз Кирил Сакскобургготски, Иван Багрянов, Атанас Буров, чиято автентичност е оспорвана от някои историци.
Следва 6 семестъра философия в СУ, но не се дипломира.
От 25 юни 1946 г. Михаил Топалов е инспектор при ЦС на БЧК, свързано с много пътувания из страната и срещи с още исторически фигури-обект на интервюта. Някъде през този период започва да използва за пресата и псевдонима си Михаил Топалов. На 1 август 1950 г. започва работа като журналист във в-к Народна младеж, а от 24 юли 1954 г. във в-к Вечерни новини, където работи до 31 декември 1987 г. От 1971 г. завежда отдел „Хумор и сатира“ в същия вестник.
През 1974 г. в Москва взема интервю от маршал Александър Василевски (два пъти кавалер на ордена „Победа“), което е публикувано в специални подлистници на в-к „Вечерни новини“.
През 1981 г. е удостоен с орден „Кирил и Методий“.
Като журналист има хиляди публикации във всички централни вестници и списания. От 1999 до 2002 г. води авторско ежеседмично телевизионно предаване в телевизия „СКАТ“, озаглавено „Векът на Михаил Топалов“, а в периода 2003 – 2008 г. друго авторско предаване „Старият албум“. И в книгите и в телевизионните предавания на Михаил Топалов централни са теми от новата история на България.
Михаил Топалов завършва основно образование в родното си село. Учи в Севлиевската гимназия, която завършва през 1940 г. Завръща се за кратко в родното си село, където става секретар на РМС през 1940 – 1941 г. След присъединяването на Южна Добруджа към България на 7 септември 1940 г. има кампания за набиране на български чиновници в новата територия и през март 1941 г. Михаил Топалов отива като нотариален книговодител в с. Аккадънлар (сега гр.Дулово). Там организира група на РМС. На 25 август 1941 г. е арестуван и отведен в Силистренския затвор. Осъден е по чл.7 от Закона за защита на държавата. В затвора заболява от воден плеврит, който лекува дълги години след това. На това основание, на 25 ноември 1941 г. е освободен до гледането на делото през 1942 г., но остава в родното си село под наблюдение до 9 септември 1944 г.
Веднага след 9 септември 1944 г. пристига в София, където става кореспондент на излизащия отново в-к „Работническо дело“, вкл. като кореспондент за гр. Перник.
Във вестника е забелязан от Владимир Поптомов (член на Политбюро на ЦК на БКП и впоследствие главен редактор). Според Топалов именно той го насърчава и препоръчва да започне интервюта с интересните хора на времето и му осигурява разрешения за достъп до някои от тях. От този ранен период са и първите интервюта с политически фигури като Княз Кирил Сакскобургготски, Иван Багрянов, Атанас Буров, чиято автентичност е оспорвана от някои историци.
Следва 6 семестъра философия в СУ, но не се дипломира.
От 25 юни 1946 г. Михаил Топалов е инспектор при ЦС на БЧК, свързано с много пътувания из страната и срещи с още исторически фигури-обект на интервюта. Някъде през този период започва да използва за пресата и псевдонима си Михаил Топалов. На 1 август 1950 г. започва работа като журналист във в-к Народна младеж, а от 24 юли 1954 г. във в-к Вечерни новини, където работи до 31 декември 1987 г. От 1971 г. завежда отдел „Хумор и сатира“ в същия вестник.
През 1974 г. в Москва взема интервю от маршал Александър Василевски (два пъти кавалер на ордена „Победа“), което е публикувано в специални подлистници на в-к „Вечерни новини“.
През 1981 г. е удостоен с орден „Кирил и Методий“.
Като журналист има хиляди публикации във всички централни вестници и списания. От 1999 до 2002 г. води авторско ежеседмично телевизионно предаване в телевизия „СКАТ“, озаглавено „Векът на Михаил Топалов“, а в периода 2003 – 2008 г. друго авторско предаване „Старият албум“. И в книгите и в телевизионните предавания на Михаил Топалов централни са теми от новата история на България.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 41 reviews
Read
October 16, 2020Наместо мемоари.
Избирам да не слагам оценка на тази книга. Не е художествена литература, не е същински мемоар – замислен, осъзнато редактиран от цедката на спомените. „Срещи с Буров“ са стенографираните (буквално) разговори между Михаил Памукчиев и Атанас Буров, проведени в неформална обстановка – в къща в Дряново, където интернираният Буров на чаша вино разговаря с младия журналист. Затова и една оценка тук няма да е съвсем честна, макар че на мен книгата ми хареса. Просто не знам колко точно.
Много интересни неща за хора, събития и куриози пази в главата си този банкер и политик. Знае правилата на тънката политическа игра, но без да губи от класата си. Невероятно проницателен, той, като Касандра, не успява да предвиди собствената си гибел. Не е нужно да се съгласим за всичко с него – една част от изказванията ще се сторят вулгарни и скандални на читателя, особено съвременния. Не ми допаднаха антисемитските подмятания.
Но извън това, цитати с шепи да ги ринеш. За националния характер, българската и световна история, за природата на нещата. Такава мъдрост не се учи в „Кеймбридж“ и „Сорбоната“. Това е мъдростта на тънкия наблюдател, на начетения, но незагубил народния си корен човек.
Буров вероятно е прототипът на банкера Скарлатов от поредицата „Земя за прицел“ от Свобода Бъчварова. Четох някъде, че автентичността на „Срещите“ е съмнителна. И така да е, мисля, че има какво да се вземе от тази книга, а размислите, в които е любовта на Буров към селото, рода, земята, са най-ценното в нея. То тази любов му предрешава и съдбата.
"Питате ме, господин Памукчиев, защо слагам Панайот Волов в числото на четиримата най-велики българи. Слагам го, защото само той, подчертайте това, само той, единствен човек в българската история се отказа от поста си, от правата си, от славата, от суетата, от всичко — за Отечеството си, за България. Когато го избират за апостол, за главен апостол на Четвърти революционен окръг в Гюргево, през зимата на 1876 година, той взема за помощник Георги Бенковски — един прост караабаджия от Копривщица. И после, като вижда, че този прост караабаджия е гений, че е роден за водач, за пълководец, че е по-добър и по-достоен от него, предава нему своите пълномощия, той минава на втора линия, а Бенковски излиза начело.
Волов е неповторим, като Ботев. Той дава всичко за България, всичко. Велики са тези хора, които дават всичко за отечеството си."
Избирам да не слагам оценка на тази книга. Не е художествена литература, не е същински мемоар – замислен, осъзнато редактиран от цедката на спомените. „Срещи с Буров“ са стенографираните (буквално) разговори между Михаил Памукчиев и Атанас Буров, проведени в неформална обстановка – в къща в Дряново, където интернираният Буров на чаша вино разговаря с младия журналист. Затова и една оценка тук няма да е съвсем честна, макар че на мен книгата ми хареса. Просто не знам колко точно.
Много интересни неща за хора, събития и куриози пази в главата си този банкер и политик. Знае правилата на тънката политическа игра, но без да губи от класата си. Невероятно проницателен, той, като Касандра, не успява да предвиди собствената си гибел. Не е нужно да се съгласим за всичко с него – една част от изказванията ще се сторят вулгарни и скандални на читателя, особено съвременния. Не ми допаднаха антисемитските подмятания.
Но извън това, цитати с шепи да ги ринеш. За националния характер, българската и световна история, за природата на нещата. Такава мъдрост не се учи в „Кеймбридж“ и „Сорбоната“. Това е мъдростта на тънкия наблюдател, на начетения, но незагубил народния си корен човек.
Буров вероятно е прототипът на банкера Скарлатов от поредицата „Земя за прицел“ от Свобода Бъчварова. Четох някъде, че автентичността на „Срещите“ е съмнителна. И така да е, мисля, че има какво да се вземе от тази книга, а размислите, в които е любовта на Буров към селото, рода, земята, са най-ценното в нея. То тази любов му предрешава и съдбата.
"Питате ме, господин Памукчиев, защо слагам Панайот Волов в числото на четиримата най-велики българи. Слагам го, защото само той, подчертайте това, само той, единствен човек в българската история се отказа от поста си, от правата си, от славата, от суетата, от всичко — за Отечеството си, за България. Когато го избират за апостол, за главен апостол на Четвърти революционен окръг в Гюргево, през зимата на 1876 година, той взема за помощник Георги Бенковски — един прост караабаджия от Копривщица. И после, като вижда, че този прост караабаджия е гений, че е роден за водач, за пълководец, че е по-добър и по-достоен от него, предава нему своите пълномощия, той минава на втора линия, а Бенковски излиза начело.
Волов е неповторим, като Ботев. Той дава всичко за България, всичко. Велики са тези хора, които дават всичко за отечеството си."
December 31, 2024
Не знам доколко достоверно са предадени думите на известния български политик, но тук той е нецензурен, политически некоректен колкото си искаш, простак, невероятно умен и пази в главата си подробности за всичко и всеки в политическия и обществен живот на България от началото на 20-ти век.
July 7, 2021
Лесно е да си прям, като си паднал от власт, запрян си и единствено ти е останало да разказваш ...
Понеже книгата е буквално нахвърляни мисли и откровения без специален ред, така ще подходя и аз в ревюто.
1. Буров не е прям, ами направо циничен и краен в много голям % от изказванията.
2. Гледната му точка си остава гледна точка на един участник в събитията, без значение кога от победителите, кога от загубилите и като такава не бива да се възприема като общовалидна или меродавна.
3. Като прях участник и то от първите редици, той безспорно има какво да разкаже, което няма да се прочете в никой учебник, в никой вестник или мемоарна книга.
4. Дотолкова му е било паднало пердето от комунистическия зандан, че си ги нарежда без свян - и тях и кой ли не. Пред лицето на смъррта и забравата - човек изпада и в крайности.
5. Такива са някои генерализации - за личности като Стамболов, Стамболийски, писатели, техните любовници и тнт, но и за цели партии и цели градове. Генерализациите не знам доколко говорят за проникновение и доколко за "така е по-лесно" - онзи е гений, този е бездарен, онази е ... и тнт. Тази част от книгата не намерих за особено обогатяваща.
6. Човекът със сигурност има много високо мнение за себе си и оправдава всичките си постъпки - нормална човешка страна, особено за някой бил част от властта.
7. По едно време, към последната третина, действително всякакъв ред в изложението се разбърква и преминава в едни мисли и спомени, споделени на маса ... ако се вярва на автора, то и точно така си е било. Публикувано без редактиране или някакво оформление.
8. Не съм проучвал достатъчно за автентичността на разговорите. Приех ги, че са така.
9. Прочитът на Сава Пиперов е феноменален. Вероятно говори по-изразително и убедително от самия Буров. Въпреки, че същият се хвали какъв оратор е бил. Може и да е бил, не съм запознат с други негови речи.
10. Много подходящо четиво за покрай избори. За 80-90 г. малко се е променило ...
11. Някои от ценностите, които Буров е открил, действително са важни - кой създава благата (по това време е бил на 90 % селянинът), че пари с пари само се правят, че няма такова животно като честни избори, че българинът обича тиранина и още ... и още ...
Това за Волов съм го чувал много пъти и дори не съм сигурен дали е негова мисъл - че е велик, защото е единственият отказал се доброволно от власт в полза на някой по-подходящ (Бенковски).
P.S.
12. Това, че си набил двама министър-председатели - като признак на смелост и човещина ли да го разбираме или като самохвалство? С оглед на политическата конюнктура по времето на хвалбата. Не знам ...
Понеже книгата е буквално нахвърляни мисли и откровения без специален ред, така ще подходя и аз в ревюто.
1. Буров не е прям, ами направо циничен и краен в много голям % от изказванията.
2. Гледната му точка си остава гледна точка на един участник в събитията, без значение кога от победителите, кога от загубилите и като такава не бива да се възприема като общовалидна или меродавна.
3. Като прях участник и то от първите редици, той безспорно има какво да разкаже, което няма да се прочете в никой учебник, в никой вестник или мемоарна книга.
4. Дотолкова му е било паднало пердето от комунистическия зандан, че си ги нарежда без свян - и тях и кой ли не. Пред лицето на смъррта и забравата - човек изпада и в крайности.
5. Такива са някои генерализации - за личности като Стамболов, Стамболийски, писатели, техните любовници и тнт, но и за цели партии и цели градове. Генерализациите не знам доколко говорят за проникновение и доколко за "така е по-лесно" - онзи е гений, този е бездарен, онази е ... и тнт. Тази част от книгата не намерих за особено обогатяваща.
6. Човекът със сигурност има много високо мнение за себе си и оправдава всичките си постъпки - нормална човешка страна, особено за някой бил част от властта.
7. По едно време, към последната третина, действително всякакъв ред в изложението се разбърква и преминава в едни мисли и спомени, споделени на маса ... ако се вярва на автора, то и точно така си е било. Публикувано без редактиране или някакво оформление.
8. Не съм проучвал достатъчно за автентичността на разговорите. Приех ги, че са така.
9. Прочитът на Сава Пиперов е феноменален. Вероятно говори по-изразително и убедително от самия Буров. Въпреки, че същият се хвали какъв оратор е бил. Може и да е бил, не съм запознат с други негови речи.
10. Много подходящо четиво за покрай избори. За 80-90 г. малко се е променило ...
11. Някои от ценностите, които Буров е открил, действително са важни - кой създава благата (по това време е бил на 90 % селянинът), че пари с пари само се правят, че няма такова животно като честни избори, че българинът обича тиранина и още ... и още ...
Това за Волов съм го чувал много пъти и дори не съм сигурен дали е негова мисъл - че е велик, защото е единственият отказал се доброволно от власт в полза на някой по-подходящ (Бенковски).
P.S.
12. Това, че си набил двама министър-председатели - като признак на смелост и човещина ли да го разбираме или като самохвалство? С оглед на политическата конюнктура по времето на хвалбата. Не знам ...
August 29, 2021
За малко да се откажа още в началото, защото е толкова безкрайно просташка, че бях в пълен шок. На места имах чувството, че съм седнала на маса с Бай Ганьо да ми обяснява как се случват нещата. Не мога да си представя, че човек, който има високо мнение за себе си (и още как!), може да си позволи да говори така, ноо някак успях да продължа. Всъщност поради езика на места разказът звучи несериозно и не знам до колко е достоверен. Въпреки това дава интересна гледна точка за края на 19 / началото на 20 век в България и изобилства от оценки, квалификации, детайли и анализи на политическата и обществената сфера, на места и личната - просто напълно излишно, извинете на кой колко голяма му била онази работа (били ходили заедно на баня). Накара ме по-скоро да се замисля колко противоречиви са хората и колко е важно да бъдат достойни. Този разказ определено не е такъв и за мен определено принизи Буров.
March 24, 2011
Много хубава книга. Ако човек гледа малко по-отстрани нещата, книгата разкрива много интересни неща от психологията на българина и най-вече на Буров - който е човек със сериозно влияние в/у българската история.
(за съжаление доста неща там не са особено верни, поне от чисто историческа гледна точка, но това си е стандартен проблем при всичката мемоарна литература. Много хубава корелация може да се направи с "Комуналния капитализъм" на Румен Аврамов).
Книгата не изглежда като сериозно повлияна от автора (който би трябвало само да е записвал какво му е говорено) и не прилича на някаква фалшификация.
(за съжаление доста неща там не са особено верни, поне от чисто историческа гледна точка, но това си е стандартен проблем при всичката мемоарна литература. Много хубава корелация може да се направи с "Комуналния капитализъм" на Румен Аврамов).
Книгата не изглежда като сериозно повлияна от автора (който би трябвало само да е записвал какво му е говорено) и не прилича на някаква фалшификация.
August 14, 2014
Отваряш книга (добре в моя случай пускаш "Киндъла") и се пренасяш назад във времето. Попадаш в стая, която има мирис на антика и история. Вдигаш глава и срещу теб стои човек-енциклопедия. Той започва да разказва, но не познатата ни от учебниците история на България, а онази истинската, скритата, тайната и неизказната.
Отпускаш се в мекия стол и в съзнанието ти започват да се оформят реалните образи на известните и обичани поети, писатели, политици и големци. От икони, те се превръщат в обикновени смъртни като всички нас.
А той Буров продължава да говори и днес чрез действията, мислите и постъпките на сегашните ни управници. Те доказаха, че за 100 години в страната ни нищо не се е подобрило, а напротив останали сме в едно "развитие в застой".
Буров, дано не гледаш в какво превъ��наха страната. Дано не разбереш как никой не се вслуша в думите и предупрежденията ти.
Отпускаш се в мекия стол и в съзнанието ти започват да се оформят реалните образи на известните и обичани поети, писатели, политици и големци. От икони, те се превръщат в обикновени смъртни като всички нас.
А той Буров продължава да говори и днес чрез действията, мислите и постъпките на сегашните ни управници. Те доказаха, че за 100 години в страната ни нищо не се е подобрило, а напротив останали сме в едно "развитие в застой".
Буров, дано не гледаш в какво превъ��наха страната. Дано не разбереш как никой не се вслуша в думите и предупрежденията ти.
January 29, 2013
Буров меко казано разказва играта на всички, включително в някои моменти и на себе си. Много откровен в някои моменти, доста мистериозен (когато както му отърва) в други. Казва много истини, но може би премълчава още повече...
Интересно и беше да гопрочета, но в крайна сметка това е просто една гледна точка... Една от многото.
И малко цитати:
Усмивката отваря всяка врата и отключва всяко сърце. Затворените и навъсените нямат успех в живота.
Българинът не е научен да плаща за своите удоволствия. Той гледа да мине гратис. А така не дават никъде.
Българинът по начало не цени хубавите неща. Той гледа на тях като на нещо преходно и временно.
Българинът, като му дадеш много пари или много ядене, се забравя. На българина всичко трябва да му се дава отмерено и никога да не му се плаща много високо.
Велики хора за мене са тези, които са обърнали или объркали света.
Големият политик се проявява само в бурни години и бурни времена.
В живота нищо не се чака. В живота вакуум няма. Всеки се бори. Всеки се стреми към нещо.
Няма нещо, което да иска едно правителство и да не стане.
В живота, в печата, в политиката мярката е велико нещо.
Светът се управлява открай време или със сурова диктатура или с демагогска демокрация. Без пари и колонии няма демокрация. Това са тъжни неща, но са истина.
Демокрацията е голям лукс, цвете, което вирее само на богата, плодородна почва. Не на камънак, не на пущинак. Демокрация в Африка няма. Пустинята е пясъци и камъни. Тя не ражда хляб. Демокрацията расте при хляба. Има демокрация там, дето хлябът е по-мек и по-дебел.
Чети власт не свалят. Свалят я империи.
Русия винаги е била страшна с огромните си размери и с огромните си армии.
В България един режим се изхабява за две години, един кмет за година, един министър-председател за половин година.
Изкуство се прави най-трудно в бедна страна, с беден народец.
Българинът, казват, обича да работи. Къде? Кога? Къде е работил? На полето?
Коя власт пада доброволно бе, господин Памукчиев? Я ми посочете само една.
Човек не е научен да пази онова, което му се дава без нищо.
Висша политика се прави само с пълен стомах и с пълна чаша. Хубавото вино развързва езиците, но завързва приятелствата.
Защото пари, господин Памукчиев, не се дават никъде. Пари се изкарват. Пари се печелят. Пари се задигат. Пари се получават чрез зестра, но пари не се дикисват никъде.
Есмералда — циганката е най-симпатичната циганка на този свят. Ама това е Юго.Той показва хората като хора, а не като кукли, които кукловодът-писател движи.
А младежта си избира винаги по един кумир, да вярва в него. Тя си бе избрала Алеко — Щастливеца. Защото той й импонираше. Той й даваше идеал за човека и за живота. Той искаше щастие. Той пътуваше. Той живееше. Той бе щастлив в нещастието си – младежта винаги търси бедни и честни хора за свои кумири.
В световната литература остават само онези, които обичат красотата и човешките чувства — тъга, радост, песен, любов.
И оттогава възприех за свое житейско правило да помагам на чужди хора, но не и на свои. Защото своите хора така могат да те злепоставят, както никой друг. Своят човек е опасен човек.
Мъжете сме хора, които живеем със спомени. Жената живее с мечти. Ние бягаме от мечтите. Ние живеем със спомените.
Българинът би трябвало по-малко да знае, повече да работи. По-малко да говори, повече да мисли. Той не мисли когато говори.
Парата е тази, която движи машината на живота. Тя е бензинът. А личният интерес, това е двигателят с вътрешно горене.
…фантазията на мъжа завършва в краката на жената…
Когато човек бяга от късмета си, сто ангела да го възпират – не могат го спря.
Който няма занаят, само той става политик.
Величков не бе поканен вече в двореца и умря след десетина години. Беше млад човек, хубав човек, но като Алеко — неудачник в живота, идеалист. Те двамата с Алеко доказаха, че в България не може да има демокрация, защото няма пари за хляб. Демокрация има там, където народът е подсигурен, където има хубав поминък и сигурен живот.
Интересно и беше да гопрочета, но в крайна сметка това е просто една гледна точка... Една от многото.
И малко цитати:
Усмивката отваря всяка врата и отключва всяко сърце. Затворените и навъсените нямат успех в живота.
Българинът не е научен да плаща за своите удоволствия. Той гледа да мине гратис. А така не дават никъде.
Българинът по начало не цени хубавите неща. Той гледа на тях като на нещо преходно и временно.
Българинът, като му дадеш много пари или много ядене, се забравя. На българина всичко трябва да му се дава отмерено и никога да не му се плаща много високо.
Велики хора за мене са тези, които са обърнали или объркали света.
Големият политик се проявява само в бурни години и бурни времена.
В живота нищо не се чака. В живота вакуум няма. Всеки се бори. Всеки се стреми към нещо.
Няма нещо, което да иска едно правителство и да не стане.
В живота, в печата, в политиката мярката е велико нещо.
Светът се управлява открай време или със сурова диктатура или с демагогска демокрация. Без пари и колонии няма демокрация. Това са тъжни неща, но са истина.
Демокрацията е голям лукс, цвете, което вирее само на богата, плодородна почва. Не на камънак, не на пущинак. Демокрация в Африка няма. Пустинята е пясъци и камъни. Тя не ражда хляб. Демокрацията расте при хляба. Има демокрация там, дето хлябът е по-мек и по-дебел.
Чети власт не свалят. Свалят я империи.
Русия винаги е била страшна с огромните си размери и с огромните си армии.
В България един режим се изхабява за две години, един кмет за година, един министър-председател за половин година.
Изкуство се прави най-трудно в бедна страна, с беден народец.
Българинът, казват, обича да работи. Къде? Кога? Къде е работил? На полето?
Коя власт пада доброволно бе, господин Памукчиев? Я ми посочете само една.
Човек не е научен да пази онова, което му се дава без нищо.
Висша политика се прави само с пълен стомах и с пълна чаша. Хубавото вино развързва езиците, но завързва приятелствата.
Защото пари, господин Памукчиев, не се дават никъде. Пари се изкарват. Пари се печелят. Пари се задигат. Пари се получават чрез зестра, но пари не се дикисват никъде.
Есмералда — циганката е най-симпатичната циганка на този свят. Ама това е Юго.Той показва хората като хора, а не като кукли, които кукловодът-писател движи.
А младежта си избира винаги по един кумир, да вярва в него. Тя си бе избрала Алеко — Щастливеца. Защото той й импонираше. Той й даваше идеал за човека и за живота. Той искаше щастие. Той пътуваше. Той живееше. Той бе щастлив в нещастието си – младежта винаги търси бедни и честни хора за свои кумири.
В световната литература остават само онези, които обичат красотата и човешките чувства — тъга, радост, песен, любов.
И оттогава възприех за свое житейско правило да помагам на чужди хора, но не и на свои. Защото своите хора така могат да те злепоставят, както никой друг. Своят човек е опасен човек.
Мъжете сме хора, които живеем със спомени. Жената живее с мечти. Ние бягаме от мечтите. Ние живеем със спомените.
Българинът би трябвало по-малко да знае, повече да работи. По-малко да говори, повече да мисли. Той не мисли когато говори.
Парата е тази, която движи машината на живота. Тя е бензинът. А личният интерес, това е двигателят с вътрешно горене.
…фантазията на мъжа завършва в краката на жената…
Когато човек бяга от късмета си, сто ангела да го възпират – не могат го спря.
Който няма занаят, само той става политик.
Величков не бе поканен вече в двореца и умря след десетина години. Беше млад човек, хубав човек, но като Алеко — неудачник в живота, идеалист. Те двамата с Алеко доказаха, че в България не може да има демокрация, защото няма пари за хляб. Демокрация има там, където народът е подсигурен, където има хубав поминък и сигурен живот.
June 8, 2022
Достоверността на тези интервюта е крайно съмнителна. Помня предаването на автора по СКАТ. Разказите му, които гледах с интерес, винаги съдържаха подробности, до които никой не би могъл да се сдобие нито пряко нито косвено - градски легенди. Тази книга не е по-различна. Книгата не е била отпечатвана по време на соц режима, което внушава вероятността тя да съдържа някакви неудобни на Властта мисли, но няма такова нещо.
Нелошо четиво, просто е художествено произведение.
Прекрасен прочит на Сава Пиперов.
Нелошо четиво, просто е художествено произведение.
Прекрасен прочит на Сава Пиперов.
November 23, 2022
Интересен и пристрастен поглед към началото на 20-то век. Буров е ненадежден разказвач. Със склонност към мелодрама и за себеизтъкване при всяка възможност. Циник и пророк. Простак и гений. Увлекателно четиво и много противоречив образ.
January 30, 2025
Мисля, че тази книга предлага едно предизвикателно и турбулентно четиво за съвременния читател. Цинизмът, антисемитизмът, осезаемата женомразка нотка в изказа на Буров и голямата доза противоречия са провокативни, но могат да бъдат възприети една идея по-спокойно, ако ги поставим в контекста на времето и преобладаващите вярвания на поколенията тогава.
Въпреки това, книгата разкрива един познат национален нрав, но с изключително далечни вярвания, политическа култура и доза патриотизъм във форма, която ни е непозната. В голям процент казаното от Буров относно политическия западащ идеал важи в съвремието с пълна сила, а в тази книга можем да проследим как точно се прокрадва и заражда. Впечатляващият му психологически, социологически и политически поглед добавя дълбочина и многопластовост на разказите.
Книгата е страхотна, особено ако имате интерес към това загубено и избито поколение, ако искате да проследите зараждането на упадащи идеологии, които и днес намират отражение в политиката, ако искате да се доближите до някогашния елит, борил се за място сред света и до поколението, толкова хронологически близко до подвизите на българи, оставили името си в историята, които ние днес не можем да оценим по същия начин.
Въпреки това, книгата разкрива един познат национален нрав, но с изключително далечни вярвания, политическа култура и доза патриотизъм във форма, която ни е непозната. В голям процент казаното от Буров относно политическия западащ идеал важи в съвремието с пълна сила, а в тази книга можем да проследим как точно се прокрадва и заражда. Впечатляващият му психологически, социологически и политически поглед добавя дълбочина и многопластовост на разказите.
Книгата е страхотна, особено ако имате интерес към това загубено и избито поколение, ако искате да проследите зараждането на упадащи идеологии, които и днес намират отражение в политиката, ако искате да се доближите до някогашния елит, борил се за място сред света и до поколението, толкова хронологически близко до подвизите на българи, оставили името си в историята, които ние днес не можем да оценим по същия начин.
July 18, 2021
Уникална книга ! Препоръчвам !
August 22, 2022
Представен е един доста колоритен образ на Атанас Буров, като няма как да се разбере дали е достоверен или не, както и до колко е достоверно всичко казано от него в тези страници.
За мен е доста противоречива личност. Показан е като доста циничен, доста проницателен. Цитати могат да се вадят със страници.
Изслушах в Сторител. Ако беше в книжно тяло пред мен, определено щеше да бъде зарязано. Да, хубаво е да си знаем историята и знаменитите исторически личности, но не ме грабна особено. Дори напротив. "Срещи с Буров" по скоро развали представата ми за политика, дипломата и филантропа Буров.
За мен е доста противоречива личност. Показан е като доста циничен, доста проницателен. Цитати могат да се вадят със страници.
Изслушах в Сторител. Ако беше в книжно тяло пред мен, определено щеше да бъде зарязано. Да, хубаво е да си знаем историята и знаменитите исторически личности, но не ме грабна особено. Дори напротив. "Срещи с Буров" по скоро развали представата ми за политика, дипломата и филантропа Буров.
December 9, 2024
Съдържа много мъдрости и поуки валидни не само в царска България, а и в наши дни. Редом с тях има и не-малко стереотипи, клишета и разбира се величаене на личността на Буров, който доста се бие в гърдите. Нормално.
Към края на няколко пъти се замислих, че звучи като разказ на старец, който просто има нужда някой да изслуша историите му. Колко е преживял, колко е бил велик. В крайна сметка каквото и да постигнем, към края на пътя явно идва момент в който огромният опит и поуки, които са натрупани, се надяваме просто да има на кого да ги споделим, нещо да оставим в умовете. Чрез този репортаж на Памукчиев, Буров е оставил.
И в��е пак трябва да се чете с 1 на ум, че разказите са на един преуспял капиталист, вече затворник, а историята е описана от хора от режима, който го е направил затворник.
П.С. ако се интересувате от пикантни подробности за интимния живот на великите български писатели и елита в края на ХIX и началото на XX век, тази книга е за вас.
Към края на няколко пъти се замислих, че звучи като разказ на старец, който просто има нужда някой да изслуша историите му. Колко е преживял, колко е бил велик. В крайна сметка каквото и да постигнем, към края на пътя явно идва момент в който огромният опит и поуки, които са натрупани, се надяваме просто да има на кого да ги споделим, нещо да оставим в умовете. Чрез този репортаж на Памукчиев, Буров е оставил.
И в��е пак трябва да се чете с 1 на ум, че разказите са на един преуспял капиталист, вече затворник, а историята е описана от хора от режима, който го е направил затворник.
П.С. ако се интересувате от пикантни подробности за интимния живот на великите български писатели и елита в края на ХIX и началото на XX век, тази книга е за вас.
July 2, 2023
Все едно съм седнала с баща ми да бистрим политиката. Той знае най-добре всичко в този свят и няма смисъл да му се противоречи. Доста слаба книга, очудващо за високия рейтинг.
Цинизмът е във всяко изречение, слагат се определения за всичко - автори, политици, личности, градове, държави. Правят се безумно много генерализации.
Има добри мисли и добре изказани тези, но са толкова малко, че не бих се хванала за нещо, за да дам по-висока оценка.
Цинизмът е във всяко изречение, слагат се определения за всичко - автори, политици, личности, градове, държави. Правят се безумно много генерализации.
Има добри мисли и добре изказани тези, но са толкова малко, че не бих се хванала за нещо, за да дам по-висока оценка.
March 11, 2025
Безспорен интелект е бил Буров. Времето, в което е живял, неизменно е оставило отпечатъка на ценностите оттогава, на моменти остарели и неприложими, гледани от вековна перспектива.
Прави ми впечатление колко често използва превъзходна степен, понякога в отделни части от книгата - напълно противоречиво.
Но безспорно заслужава внимание.
Прави ми впечатление колко често използва превъзходна степен, понякога в отделни части от книгата - напълно противоречиво.
Но безспорно заслужава внимание.
August 16, 2024
Класика, струва си четенето!
October 11, 2021
Из разговорите има доста лични, цинични и пикантни истории, които обичайно имат място в друг тип четива и хич не са близо до моя вкус. Но пък разговорите и свидетелствата са това, което са. С цялото тегло на пристрастия, обремененост и лично виждане на замесените лица. Атанас Буров е видял и участвал в прекалено много събития, за да бъде квалифициран като просто свидетел. Струва си да се прочетат мислите на един такъв човек за политиката, миналото, народопсихологията, търговията, селото, за една епоха на България...
August 2, 2022
Цинична и истинка история на един влиятелен Българин, в критично за България време.
August 22, 2021
Независимо от прозиращата идеология на интервюиращия, "Срещи с Буров" е книга, която си заслужава както да се чете, така и да се слуша. Моята среща с това произведение всъщност започна в Storytel с неописуемо страхотния глас на Сава Пиперов, който сякаш връща Буров към живота, за да разказва. А това той го умее с маниера на професионален оратор. Колкото и да е "пипана" в опит да дискредитира банкера, тази "анкета" остава свидетелство за живота на един от най-великите българи, живели някога - Атанас Буров. В увода неизброимите му достойнства не са споменати или са силно пренебрегнати - на читателя не му е казано кой точно е Буров, вместо това монологът на изпадналия в немилост, ограбен, унижен и застаряващ банкер е оставен да се лее в предимно нарцистични, шовинистични и мизогинистични изказнания. От днешна гледна точка много от тях са скандални, дори престъпни. Припомняйки си в коя епоха са направени обаче ги поставя в съвсем друга светлина. Много е важно да си припомняме и да записваме историята, защото тя явно става лесна жертва на манипулации. Както Буров, така и думите му са демонизирани, деформирани и използвани в зловещата машина на антибългарската пропаганда. Най-тежкото наказание за човек, посветил живота си на несекващата любов към своята така неблагодарна родина.
January 24, 2021
"Срещи с Буров" е едно интересно произведение. Цялата книга е едно голямо интервю (или по-скоро сборника от много такива) на г-н Памукчиев с великия банкер, политик и общественик г-н Атанас Буров.
Буров е искрен до болка и цинизъм, отваря ни задната врата към личните животи и истории на цялото "висше общество" на България - поети, писатели, политици, търговци, банкери, царя - за всеки има какво да разкаже "от кухнята". Това ни дава възможност да направим някои нови изводи за хора, които са ни представяни като полубогове без недостатъци.
Не съм много по историята, особено трудно помня имена и дати. Налагаше ми се да търся в Гугъл повечето имена и четенето беше бавно и мъчително.
Има книги за всеки. Тази не беше за мен. Така е и с оценките, ако за мен тази книга не заслужава повече от 3 звезди, то за най-добрия ми приятел тя е откровена петица... :)
Буров е искрен до болка и цинизъм, отваря ни задната врата към личните животи и истории на цялото "висше общество" на България - поети, писатели, политици, търговци, банкери, царя - за всеки има какво да разкаже "от кухнята". Това ни дава възможност да направим някои нови изводи за хора, които са ни представяни като полубогове без недостатъци.
Не съм много по историята, особено трудно помня имена и дати. Налагаше ми се да търся в Гугъл повечето имена и четенето беше бавно и мъчително.
Има книги за всеки. Тази не беше за мен. Така е и с оценките, ако за мен тази книга не заслужава повече от 3 звезди, то за най-добрия ми приятел тя е откровена петица... :)
July 3, 2019
Великолепна малка книга с разкази от интервютата с големия български банкер Атанас Буров. Всяка дума, всеки ред от написното остава в съзнанието на читателя и всяко изречение поставя ред в ума му. Буров е силна, умна личност, която вярва в световните закони както и в човешките закони и ги обяснява, подрежда ги, разгръща ги през призмата на политическата история и през призмата на личностната история на неговите съвременници. Читателят се диви на разказите на един човек, който споделя кои лостове на властта са били дърпани, за да стане историята, това което виждаме днес. Невероятен ум и разказ на човек, който за себе си казва, че е един пророк, койъо гледа 100 години напред и е прав, защото всичко, което е предрекъл сега е историческа истина.
September 11, 2016
Страхотна книга,която съдържа много истини за българина!Много увлекателна и лека за четене.Препоръчвам силно!
October 3, 2022
Раздвоен съм що се отнася тази книга. Михаил Топалов-Памукчиев не записва с магнетофон разговорите си с Буров, вместо това ги протоколира и издава post mortem. Поради това не мога да ги взема за чиста монета. Същевременно размислите вътре несъмнено могат да се припишат на Атанас Буров. Тъй или иначе далновидните анализи и цинични остроумия имат своята стойност. Смях се с глас на коментарите за "ебачеството" на Яворов и Елин Пелин. Опасявам се обаче, че Михаил Топалов-Памукчиев не е бил на висотата, необходима за общуването с такъв човек като г-н Буров. Не умее да води разговора и тук-таме дразни събеседника си с излишни морализаторски внушения или вяли политически изказвания. Можем само да съжаляваме, че съдбата е избрала един посредствен човек за "предполагаемата" беседа с един от видните европейски банкери и интелектуалци на времето си.
Read
November 7, 2023Не бих могла да дам оценка тук, но бих казала на всеки ДА Я ПРОЧЕТЕ!
Да чуе думите на Буров и да помисли... за тогава, за днес, за утре...
Без значение от неговите лични пристрастия, от твърде пиперливия език и нецензурни думи на моменти или от по-силно изразени емоции.
Те са си негови, изживял ги е, бил е там, оставил е своя отпечатък.
За нас остават изводите и бъдещето!
Да чуе думите на Буров и да помисли... за тогава, за днес, за утре...
Без значение от неговите лични пристрастия, от твърде пиперливия език и нецензурни думи на моменти или от по-силно изразени емоции.
Те са си негови, изживял ги е, бил е там, оставил е своя отпечатък.
За нас остават изводите и бъдещето!
June 14, 2024
Изключително нестройно изложение на разхвърляните просташки мисли на един дърт мераклия паднал от власт. Не бих го нарекла дори книга, прилича на порнографско евтино четиво пълно с клишета и цинизми. Художествена стойност няма никаква и не съм убедена, че има и грам достоверност в тези съчинения.
Довърших четивото, защото не обичам да оставям недочетена книга, но беше пълна загуба на време.
Довърших четивото, защото не обичам да оставям недочетена книга, но беше пълна загуба на време.
April 28, 2021
Изключително увлекателен разказ, дисекция на българската народопсихология. Единствено непонятно и тъжно остава как този космополит, врял и кипял на правилните места, не успява да избегне такъв край и да си осигури друг.
January 13, 2023
Харесах я, въпреки нецензурните части. Личи си,че Буров е бил изключително интелигентен и много прозорлив. Разказва за срещите си с всички хора изиграли ключова в роля в новата ни история. Трябва да се превърне в настолна книга за всеки политик.
February 2, 2024
Невероятно прозорлив човек е бил Буров, всичко, което казва важи за България и днес, а предполагам и завинаги.. Трябва да благодарим и на интервюиращия, който въпреки прозиращата си идеология ни е предал размислите на един велик човек, станал курбан на комунистите.. 😪
December 21, 2025
Сладкодумен разказвач е Михаил Топалов! Книгата съм я чела сигурно три или четири пъти, за да запомня историите, които разказва Буров в последните месеци от живота си. Много истини казва той за политиците, за хората, за жените, за България. Ценна книга!
February 3, 2019
Буров без филтър. Интересен, циничен, но и доста по-обикновен от това, което "легендата" обещава
Displaying 1 - 30 of 41 reviews