Кратка история на самолета

by Захари Карабашлиев, Zachary Karabashliev/ Захари Карабашлиев (Writing as)

Захари Карабашлиев е автор на романа "18% сиво", kойто за няколко месеца претърпя три издания и беше класиран сред стоте най-любими книги на българите в кампанията "Голямото четене" на БНТ. "18% сиво" спечели "Цветето на читателите" - литературна награда, присъждана за търговски успех на книга от веригата книжарници "Хеликон".

Авторът живее и работи в Калифорния. "Кратка история на самолета" е втората му книга.

Genres: Bulgarian Literature, Short Stories, Fiction, Contemporary

124 pages, Paperback

First published January 1, 2009

Reviews

[Metodi Markov]

Тази книга силно залита към другата модерна крайност, от която боледуват голяма част от българските автори - имигрантската душа горка, разпъната на кръст между старата и новата родина.

"Изпращане" - 1*.

"Човек в бялото поле" - 1*.

"История с торта" - 2*.

"Ухания" - 1*.

"Къща в планината" - 2*.

Мъка, не ми харесва как пише Карабашлиев и няма да дочета този сборник от хаотични и нахвърляни набързо негови упражнения...

Dnf на 24%.

[Ивайло Борисов]

На книга с разкази е трудно да се слага оценка, защото в общия случай рядко разказите са на едно ниво. И тук е така. Част от тях са хубави, друга част са окей, трата част пък са тотален въздух.

И за човек, който се засяга, когато го питат дали литературата му е емигрантска, добавката на мястото в Щатите, където е писан всеки разказ не ми седи адекватно. И е причината да сваля оценката си с една единица, защото супер дразни. Защо изобщо трябва да натъртваш, че разказите са писани там, където са писани? Сякаш на някой му пука дали разказът, в който се разказва за Калифорния е писан в Лесидрен. Или обратното.

[Ty-Orion]

Втори път греда с Карабашлиев след "18% сиво".

Слаби разкази и нещо като есенца, накъсани, с типичните му изречения, описващи стъпка по стъпка някакви банални действия. (Станах. Взех чашата. Върнах я на масата, без да пия. Примерно.) Всичките истории бяха еднообразни, все с автобиографични елементи, все героят е я писател, я фотограф, все писани в първо лице. Диалозите са като от български филм. Някои от творбите биха били по-подходящи за раздел "Самосъжаление" в "Мило дневниче", останало скътано нейде на тавана. Аз нямам нищо против "Мило дневниче", стига пишещият го да е поне малко интересен като личност, но тук... скука вее на талази от този човек. Скучни мисли. Скучни спомени. Скучни наблюдения. Скучен живот, на който дори емиграцията не придава малко цвят.

Чудя се - авторът дали е способен да излезе от себе си и да пише за нещо друго, не за малкия си свят? За някой, който не е писател или фотограф с Никон Ф2, за някой, който не е българин в Америка, за някой... друг. Дали може да спре да се гледа в огледалото? Тъй и ще си остана с чуденката, тъй като не мисля да посягам към творбите му занапред. Не ми допада този тип проекти на суетата.

[Sve]

Не съм чела нашумелия "18% сиво".
Но един от разказите в този сборник успя да ме разплаче (не се беше случвало отдавна).
Затова и заради очевидния талант на автора съм готова да му простя известната доза позьорство, която откривам у него.

[Gergana Karadjova]

3,5. Някои от разказите са много хубави, а есетата - наистина. Не са есета, пак някакви разкази са, но не е това най-важното. Между разказите има и тегави и безмислени.

[Росен Григоров]

За „дните, в които знаеш, че нещо невидимо между теб и този свят се е пропукало“

Да, именно тези моменти са квинтесенцията на разказите в сборника „Кратка история на самолета“ от Захари Карабашлиев. Признавам, че първият ми досег с този автор ме остави приятно изненадан. Стилът на писателя е стегнат, директен, на моменти твърде семпъл, но все пак успява да те прати по течението на разказаните истории. Истории, част от които навярно всеки е изживявал, ще изживява или (не) се надява да изживее. Футуроспекция или ретроспекция – ти ще кажеш.

Неизменната тема в разказите сякаш е за развода между човека и света.
За пропастта между болното настояще и замъгленото вече щастие на миналото. Но пък сякаш и Аз-ът осъзнава, че бленува за миналото единствено защото... е минало. Тази неизменна носталгия по изминалите дни, за които прекрасно знаеш, че не са били съвсем окей, но все пак ги посипваш с цветен прах наивност, за да спасиш съзнанието си в тях.

Банални кризи в отношенията между съпрузи, обикновени човешки разговори, множество неизказани думи и неосъществени срещи, моменти на страст с непозната жена, пропуснати мигове, търсене на утеха в корените, диалози на ум и нужда от капка вдъхновение в битието – това е „Кратка история на самолета“. Книгага, която ще прочетеш бързо, но навярно ще изживяваш тепърва.

Иначе казано:

„Няма нужда от думи.
Няма нужда от действия.
Няма нужда от смяна на посоките в живота ни.
Няма нужда да изоставяме тези, които обичаме, за да обичаме други, които ще ни изоставят.
Няма нужда от нищо.
Няма нужда от нищо.
Няма нужда от нищо.
Отпускам се. Затварям очи.“

[Diana]

"Кратка история на самолета" е събрала 15 съвсем истински истории, писани в различно време, в нея е душата на автора, разкъсвана между България и Америка и той самият, чужденец и тук, и там. Всички усещания е предал много истински, с малкото и точни думи, без излишни надувки и словоблудство. Има спомени от детството, срещи и раздели, любов във всичките й измерения, връзка между поколенията, въпреки изгубената комуникация между тях, случайно намерени сродни души, един друг поглед към смъртта и срещи с нея, холивудски звезди без маски, много човешки отношения с всичките си въпросителни и пълни или празни, светли или тъмни минути, часове и дни, моменти от различни съдби и пъстри характери.
"Изпращане", "История с торта", "Къща в планината", "Жребчето", "Джетлаг", "Топлина на непозната", "Кратка история на самолета", "Честита Ко...", "Разсейки", "Старото злато на Синсинати" хващат за гърлото и те оставят да мислиш дълго след това и да ги преживяваш с различни усещания.
Това е една много топла и човечна книга, след последната й страница остава леко болезнена празнина, че нещо хубаво е свършило. Книга, в която всеки може да намери малко или повече от себе си.

[Snezhana Stoyanova]

Захари Карабашлиев е отличен разказвач. Историите му сякаш се случват в главата ти, без да полагаш усилия за това, само докато четеш редовете. И с една дума мога да опиша как се чувствах, докато четях разказите му - спокойствие. Прелиташ с лекота хиляди километри и цял океан, за да се озовеш в Америка, при неговите случвания. Четеш. Унасяш се. Спокойствие. И изведнъж стрела от думи те ужилва. Зениците ти се разширяват, сърцето ти започва да бие по-учестено, в мозъка ти затраква механизъм. Писателят е улучил твое болно място. Облякъл го е с думи и го е публикувал... Честно ли е това? Потъваш в размисъл за любовта, за брака, за човека до теб и за хората около теб изобщо - семейство, приятели, непознати... И всичко се оказва едно - Живот. История. Разказ, който Захари Карабашлиев пресъздава незабравимо.
Прочетете!

[Hristo Hristov]

Стряскащо реална. Накара ме да се замисля много истински. Малко е депресираща на моменти.

[Yoanna Mladenova]

Всичко, което харесвам от романите му, е и тук. Стилът, който не може да бъде сбъркан. И тази искреност, която сигурна съм, не само аз усещам.. Заслужава си да се усеща колкото се може по-често

[vanya klecherova]

Най-ценното качество на тези текстове е добрият стил, с който са написани. Ако не беше той, въобще нямаше да съм толкова умерено настроена (дори клоняща към позиция "по-скоро добри") в оценката си към този сборник с разкази.

Извън стила, нещата, които дразнят в "Кратка история на самолета", са:

- във всички разкази (с изключение на два) главният герой е или писател, или фотограф (че има автобиогрфични елементи, има, ама чак пък така да се прекалява);

- почти всички разкази имат една и съща композиция (постройка) - разказ в разказа + оригинален завършек, който (както се казва в първия разказ, по друг повод, който повод обаче спокойно може да бъде съотнесен към сегашния) - от неочакван и оригинален завършек, след втория и особено третия разказ, вече се превръща в очакван и спира да бъде оригинален;

- диалогът на места наподобява на изваден от драматургичен текст, с което, автоматично, разказът се превръща в нещо друго, различно от разказ. това особено се усеща (и дразни) в "разказа", озаглавен "Жребчето", който, освен всичко друго, се пропуква и в посока "оригинален финал" (последната реплика прецаква нещата);

- непрекъснато да се говори за пари - особено в разказ, който има всички основания да се превърне в наистина добър, какъвто е случаят със "Старото злато на Синсинати", където почти на всяка страница се набляга върху парите, въперки че разкъзът - идейно - дърпа в съвсем друга посока.

[Pavlina Radoslavova]

Откровен и искрен, сякаш в разговор с близък приятел, Карабашлиев пише за тук и там и за летенето помежду. Онова летене, към което всички се стремим и онези мигове, които всички искаме да пазим вечно. Това летене не е задължително да е със самолет, но и той не би бил излишен, може да бъде и пътуване в автобус с жена с “непозната топлина”, тропическо цвете в надежда за живот в България или танц на стари влюбени под ритъма на нежен джаз и залез в Синсинати. Карабашлиев е нежен в детайлите, повличащ в сюжета и разтърсващ в думите. Превръща те в част от историята и после те оставя потопен в мисли за силата на малките моменти и мощта на искрените жестове.

Страхотни разкази!

И още от ревюто в Аз чета

[Христо Блажев]

Представям ви носителя на награда “Хеликон”’09 – Захари Карабашлиев и “Кратка история на самолета”:

Тази сутрин буквално за час и нещо погълнах книжката с разкази на Захари Карабшлиев “Кратка история на самолета”. След миналогодишния неуспех на страхотния му роман “18% сиво”, той все пак завоюва тазгодишната наградата на книжарници “Хеликон”, за което колегата Преслав Ганев е писал изчерпателно.

[Ani Artinyan]

Насладих се и на разказите му, избистря се усещането, че най-доброто качество на стила му е точният ритъм, въобще.. наличието на ритъм. Чувствам обаче леко раздразнение (безпокойство?) - всичко изглежда автобиографично и до голяма степен е. Ако в следващите си творби не излезе от своята собствена рамка, ще е много жалко.

[Диляна Георгиева]

Още една читателска награда този път за разказите - какво по-красноречиво от това?
Тази толкова, толкова симпатична откровеност може да ни накара да му простим каквото и да напише. "Кратка история на самолета" е още една сладка хапка от неподправения Захари. Нищо не можеш да му оспориш. Дори и в невероятността си е толкова достоверен, че чак му се чудиш дали не ти го разказва на ухо.

[Змей]

Кой не знае Захари Карабашлиев, кой не е чувал за него?
Сборниците сами по себе си са трудни за еднозначна оценка поради разнородното си съдържание, но все пак въпросът дали да прочетете "Кратка история на самолета" за мен е риторичен.
От раз препоръчвам "История с торта", "Топлина на непознатата", "Изпращане", "Честита ко…"

http://knigozavar.com/?p=72

[Martin Linkov]

Интересни разкази, мисля да я излапам за една вечер :)

[Petya]

Just another incredible journey only Zach can take you on. Through continents, time and space, memories, emotions and all that makes us human. You made me laugh, you made me think, you made me cry and hope. And that's all I am looking for in a book. Thank you for the well-written stories and the elegantly offered return to that special human bond.

Поредното пътешествие, на което само Зак може да ни отведе. През континенти, време и пространство, спомени, емоции и всичко онова, което ни прави хора. Вие ме накарахте да се се смея, накарахте ме да мисля, накарахтеме и да плача, и да се надявам. И това е всичко, което искам от една книга. Благодаря Ви за прекрасно написаните разкази и елегантно поднесено завръщане към човешкото, истинското.

[Lidia]

Не очаквах да е сборник с разкази и съответно ми липсваше адхезивния елемент на 18% Сиво.

[Kameliya Dyulgerova]

Тази книга четох преди години след прочит на "18% Сиво". За мен, тя е много по-добра и смятам, че в жанра на краткия разказ авторът се изявява много по-добре.

[Maria Stancheva]

Много ми харесаха разказите, не очаквах, защото "18% сиво" беше тотално разочарование за мен.

[Джорджия]

Приятна ми дойде!!!

[Desislava Kaludova]

A great book from one of my favorite Bulgarian authors.

[Petya Yaneva]

Не помня кога за последно съм попадала на автор с толкова чист и откровен стил на писане!

Нещата, които ми липсваха, обаче, бяха разнообразие, идейност и завършеност. Сигурно е трудно да си много искрен и същевременно разнообразен, защото тогава ще си потенциално шизофреничен, не знам. Най-малкото, което ми се струва, че е трябвало да се случи при наличието на толкова очевидно еднакви по своя смисъл и душевност истории, е било да се сложат в някакъв хронологичен ред с подчертано един и същ главен герой. Мен лично ме смущаваше тази неизяснена от сюжета смяна на дребни детайли в образа на очевидно един и същ човек.

Останах с усещането, че лирическият герой в „Кратка история на самолета” се клатушка на тъничката линия между красивата, пастелна меланхолия и досадното самосъжаление. Понякога успява да запази равновесие, после залита, пък на места направо пада с главата надолу в пропастта на някакви негови си изгубени надежди и на човек чак му става тъжно, че не може да разбере раздърпаните призраци от думи, които чете.

Най-силен, според мен, е разказът „Разсейки” – тъжен, трогващ, с прост, но чудесно обрисуван сюжет и бистри образи, чиито двойници веднага можеш да намериш някъде около теб.

[Victoria Toncheva]

Макар книгата да е сборник с разкази, през цялото време не можах да се откъсна от идеята, че чета фрагментарен роман и търсех/намирах общата линия в отделните му части.
Захари Карабашлиев прави едно специфично обръщане към делника, като представя онези шокови моменти от индивидуалния човешки живот, които обаче са нормални за всички хора. Всъщност баналното и извънредното се оказват общовалидни. Вероятно на това се дължат и високите оценки и награди - читателят често обича да открива себе си между редовете, написани от друг. А в подобни кратки разкази, извадени от ежедневието, това се оказва особено лесно за (почти) всеки.
Колкото до стила - харесвам такъв тип изказ - кратки, точни и ясни изречения. Също ми допадат и разминаванията сюжет - фабула, ретроспекциите доста раздвижват разказите. Единствено това изреждане на последователни действия ми дойде твърде натрапчиво, но пък си е типично за автора.

[Mariana Juliette]

Една от любимите ми книги.... И една от причините е, че я чувствам много близка. Някои от историите разказват случки и чувства, които не веднъж съм преживявала. Като имигрант прекосяващ често океана - идваща от Добруджа и пътуваща към САЩ четох много между редовете на тези разкази.
Спомням си как след като прочетох разказа "Изпращане" - още преди да бъде издадена книгата се обадих на автора и го запитах "Защо си писал за майка ми?" той каза, че много имигранти му задават същия въпрос :) На мен тази книга ми е като хапче за радост.

[Ренета Кирова]

"Кратка история на самолета" на Захари Карабашлиев е сборник разкази. Някои ми харесаха, други - не. Като цяло усещането ми е, че авторът пише за себе си, че това са отделни моменти от неговият живот. Тъжно усещане ми оставиха, особено последните. Това са разкази за тежките моменти от живота, когато човек се осъзнава и застава на кръстопътя на живота.

[petya dimova]

страхотна!... като изключим, че на места си личи как мисълта е текла на англйски, но с български думи, като в лош превод с буквализми... което на мен лично ми разваля удоволствието от четенето. затова давам 4 звезди, не 5.

[Ilia Markov]

Не можах да я дочета. Докъдето стигнах на моменти ми се стори много силна, на моменти абсолютно посредствена...

[Gabasita]

Книгата е страхотна - трогателна, увлекателна, чете се на един дъх! Стилът на автора е доста добър. Много прятно съм изненадана :)