Emiliya Bozhilova

“When it comes to paying contractors, the sky is the limit; when it comes to financing the basic functions of the state, the coffers are empty.”
― Naomi Klein, The Shock Doctrine: The Rise of Disaster Capitalism

“– Ти знаеш ли – рекох, – че тоз кон и презиме си има? Общий му вика Михал Ангелов.
Асенчо бая се учуди и аз зех да му разравям как Общи бил навремето във Флоренца, град в Италия, кога ся сражавал в дружините на Гарибалди, за кой ся оказа, че Асенчо бил чувал.
– А тъй! Значи бил във Флоренца. А във Флоренца навремето имало един человек, Михайло Ангело, много изкусен зидар, статуи правел. (...)”
― Милен Русков, Възвишение

“- Не ся казва, бачо Гичо, европейский, а ся казва европеанен, Европеанните народи. И съм та чувал, ще прощаваш, да казваш азиатский звяр. Туй също не е праивлно. Не ся казва азиатский, а азианен. Азианен звяр.
…
- Абе – викам, - Асенчо, ти сичко си объркал бе, братко! Туй не за какви са нещата, европейски ли са или азиатски, а за кой откъде е. Париш – паришанин. Ако е от Европата – европеанин. Както ти си жерунец, но овцете са жерунски. Разбираш ли?
- Тъй ли мислиш? – рече Асенчо учуден, загледан в листът.
- Точно тъй. И туй „е“ накрая е вече остаряло. Не паришанен, берлинянен, а паришанин, берлинянин. Тез неща ся променят с времето. Тоя буквар – рекох – е от лето 1824-то. Има-няма 50 години от тогаз. Я колко работи са ся променили! „Е“-то на „И“ е станал.
- Тъй ли мислиш? – рече Асенчо.
- Стига едно и също повтаря! – сопнах му ся аз. – Глава нямаш ли? Не сичко, дето го пише някъде, е Светото писание. Нещата ся променят! Днеска едно, утре друго.
- Че то тъй къде ще му излез краят? – вика Асенчо.

Ей затова не обичам да споря с него. Може да та раздразни много, а ти не можеш го нахока, понеже той не от лошо сърдце го прави, а от естествена человеческа простотия, и ся чудиш как да постъпиш. Иди ти да го хласнеш, но няма за що.”
― Милен Русков, Възвишение

“Auschwitz is outside of us, but it is all around us, in the air. The plague has died away, but the infection still lingers and it would be foolish to deny it. Rejection of human solidarity, obtuse and cynical indifference to the suffering of others, abdication of the intellect and of moral sense to the principle of authority, and above all, at the root of everything, a sweeping tide of cowardice, a colossal cowardice which masks itself as warring virtue, love of country and faith in an idea.”
― Primo Levi, The Black Hole of Auschwitz