M.

“Ел Коменданте дойде в училище и завърза г-жа Месинджилър, за да му каже къде заключват парите от столовата. Тогава пристигнах аз, защото бях получил истеричен припадък по родинознание, видях го и му ударих един десен, но другите войници ме хванаха, обаче аз избягах с помощта на вентрологията, убих Ел Коменданте с меча си и ме изключиха за лошо поведение.
Това щях да кажа на мама, като попита защо съм си вкъщи.”
― Howard Buten, When I Was Five I Killed Myself

“Life has meaning and we grown-ups know what it is is the universal lie that everyone is supposed to believe. Once you become an adult and you realize that's not true, it's too late.”
― Muriel Barbery, The Elegance of the Hedgehog

“- Няма да е добре, ако страната, управлявана от моя син, не се сдобие с "плаващи богатства" (лодки) - помислил си богът и пристъпил към сложна операция. Изскубал космите на брадата си, разхвърлял ги и ги превърнал в криптомерии. След това изтръгнал космите на гърдите си и те станали на туи. Космите от задните му части се превърнали в дървета маки, а веждите му - в камфорови дървета. Криптомериите и камфоровото дърво били предназначени за построяването на кораби, туята трябвало да служи за градежа на жилища, а дървото маки - за ковчези за "расата на видимите хора".”
― Jolanta Tubelevich, Митология на Япония

“Един ден си забраних да се извинявам за неща, които не само че никого не нараняват, но и на друг не влизат в работата. Побеляването на косата ми, гражданското ми състояние, празната кесия, античният модел телефон и изборът ми на какво да се радвам не подлежат на ничий пряк или косвен контрол. Няма кой да ми попречи да се обичам. Понякога работя по толкова часове, колкото се наложи - 21 например. Цяла нощ, периодично заспивам върху клавиатурата. Понякога обаче се вдигам и отивам на кино по обяд. Е, и? На мен ми е добре, сенките под очите са мои, когато се сецна, боли моят кръст. Животът ми е посветен на това да се занимавам с любов с неща, които ме радват, и да отстранявам пречките от пътя към тях за себе си и другите. Не злословя, не завиждам, не се налагам, не се меря с никого. Колкото мога, толкова правя, това ми е мярката. Обичам да се възхищавам, любознателна съм, научих, че светът е пълен с новости, а животът е много къс - пълня си времето с обич, да не съм луда да правя друго?”
― Neva Micheva, Куфарът на брат ми: истории за пътя