Миа Сердарева

“Красивото и грозното зависят от любовта. Зависят от нежността. Красивото и грозното ги създаваме ние. Не е задължително очите ми да виждат като очите на останалите. Ще рисувам всичко това, защото вълнува душата ми. Мамка му, ще рисувам! Красива е ето тази парцалива обувка, с излинелия гълъбов цвят, който прелива към ръбовете във винено червено. И тези тежки кални боти – колко път са извървели само. Човекът ги е събул, стоят клюмнали, сякаш всичката умора е останала в тях. Красиви са уморените обувки, защото в тях спи извървеният път.”
― Керана Ангелова, Слънчогледи за Мария

“Щом пътят те е довел при мене, слушай тогава и помни какво ще ти река, аз, простата жена. Хората погряшно определят свойто време. Въртят се там едни стрели в оная играчка, в часовника, де, уж врямето се движело там, те ще ми кажат на мене. Ми, ако зема да стрия с петата си часовника на сол, какво ще стане? Врямето е онуй, дето се движи вътре в човяка! Обаче, човяците – не, та не, имало такова, онакова и още някакво си вряме! Таратанци! Кой да им каже, че ние сме играчките на врямето и отминаваме ние, а не врямето.”
― Керана Ангелова, Елада Пиньо и времето

“Един-единствен път насред голяма зелена поляна – бях малко по-висока от тревата – пред очите ми внезапно се разтвори пъпката на мак, превърна се в алено атлазено чудо. Цветето не се уплаши от присъствието ми, сигурно ме бе възприело като естествена част от невинността на окъпаното в роса ранно утро.”
― Керана Ангелова, Един след полунощ

“Тайните небесни не са да ги разгадаваме. Те са, за да има небе.”
― Керана Ангелова, Вътрешната стая