Вътрешната стая Quotes

“Когато човек общува от разстояние, намира малко думи, които много да означават ...”
― Керана Ангелова, Вътрешната стая

“Тайните небесни не са да ги разгадаваме. Те са, за да има небе.”
― Керана Ангелова, Вътрешната стая

“Матей Делфина написа много писма, пет мастилници с мастило изписа до д ъ р ж а в а т а. Отговор не получи. Докато дращеше усърдно с разскърцаното старомодно перо, една и съща картина беше пред очите му: окървавеното море, телените гъргъри, червеният залез и той кървав, делфините с обърнати кореми и единственият жив сред тях, който могъщо се мята в затвора на рибарските мрежи, и се смесваше тази картина с друга една, също мътна и кървава: човешки мозъци като пихтиести гъби изтичат от черепите, наполовина отнесени от парчета снаряди; гърчат се крайници, отделени от телата си, телата са мъртви, краката и ръцете още са живи; кълба от черва нежно се тресат насред отворените кореми или висят по тръните и храстите наоколо, текат изпражнения и кръв, а над труповете войната фучи и трещи, изсипва смърт от небето, тежки железни машини бълват огън, тяхна майка е безумната човешка изобретателност, сътворила всичките тези самолети, танкове, катюши, фаута, автомати, от най-голямото до най-малкото, до цилиндричните тежки патрони, пълни с дребните си плодове, студените лешници на смъртта, с тях човешкият ум е въстанал срещу самата природа, срещу най-ценното в нея: против живота на нейните твари, против себе си самия е въстанал човекът и това е най-голямата му лудост, война е, бил съм на война и го потвърждавам, да убиваш делфините е война, пише Матей с разкривеното перо и капки мастило като синя кръв пръскат и попиват в хартията, само че врагът не е въоръжен, делфините нямат оръжие да са ни равностойни, това е изтребление, геноцид, това е фашизъм, по-голям от всеки друг фашизъм на земята, пише Матей, патосът му е естествено човешко чувство в този момент и той не се срамува от него, въпреки че обикновно не обича да говори приповдигнато, сетне спира, захапал върха на дървената писалка, препрочита написаното и поправя старателно, тяхна майка е човешката изобретателност го зачерква и отгоре пише техен баща...
...нали така Марийо, Господ ни е дал толкова много свобода, в нея сме, отвсякъде ни обгръща, нали, въздухът е свобода, морето и небето са, делфините и птиците, трябва само да направим своя избор да сме като тях, ако ме разбираш, Марийо; трябва само да изберем свободата да сме като тях: не повече да си, не цар на природата, избери свободата да си наравно с всичко друго наоколо, това също е свобода, най-голямата според мене. И още, Марийо, свободата е толкова много неща, затова си мисля,
свобода е също да си сам срещу всички, когато знаш, че си прав.”
― Керана Ангелова, Вътрешната стая

“Небесна:

Оттука съм. Хората се подвеждат от името ми и ме наричат нетукашна. Уж съм небесна. Оттук съм. От Фина и от Мавруд, от вътрешната стая, от света със сръндака и синята пеперуда, слепена в глината на една тухла, с няколкото стръкчета трева, впечатани там някъде и с малката Фина, която толкова бързо порасна, та ме подсеща че все пак съществува време и то е във вътрешното: във вътрешните стаи на нашите къщи, в скришното навсякъде и най-вече вътре в нас. Тогава има време. Време за всичко има. Които са отвън, сигурно се чудят какво толкова правя в тази вътрешна стая. Каквото и те. Живея своя живот.”
― Керана Ангелова, Вътрешната стая

“Ако трима души сгрешат пътищата и животите си и поради тази причина се обърква и пътят на звездите, значи, объркват се съдбите на много други човеци. Понеже звездите са на всички, нали така. Представяш ли си само колко си влияем едни на други с обърканите си пътища, без даже да подозираме.”
― Керана Ангелова, Вътрешната стая

“Аз съм Фина-Небесна-Фина-Небесна, а също съм отпреди тях и те са мен. Но съм също и Антула, Витлеема и Маргуда, защото човек може да продължи да живее в себе си не само близките си по кръв , а и онези, които съдбовно са споделили с тях животите си.”
― Керана Ангелова, Вътрешната стая

“Запомни от мене, момиче, каквото и да ни дойде на главата в този живот, не си струва нашето човешко страдание, повярвай ми. Защото рано или късно идва голямата забрава. И понеже не виждам сериозна причина да те е подтикнала към това бягство, допускам някаква глупост, нищо повече…”
― Керана Ангелова, Вътрешната стая