“Небесна:

Оттука съм. Хората се подвеждат от името ми и ме наричат нетукашна. Уж съм небесна. Оттук съм. От Фина и от Мавруд, от вътрешната стая, от света със сръндака и синята пеперуда, слепена в глината на една тухла, с няколкото стръкчета трева, впечатани там някъде и с малката Фина, която толкова бързо порасна, та ме подсеща че все пак съществува време и то е във вътрешното: във вътрешните стаи на нашите къщи, в скришното навсякъде и най-вече вътре в нас. Тогава има време. Време за всичко има. Които са отвън, сигурно се чудят какво толкова правя в тази вътрешна стая. Каквото и те. Живея своя живот.”