Светослав Александров
Goodreads Author
Born
in Плевен, Bulgaria
Website
Genre
Influences
C.S. Lewis, J.R.R. Tolkien, John Wynhdam, Fyodor Dostoyevsky
Member Since
July 2013
To ask
Светослав Александров
questions,
please sign up.
Popular Answered Questions
|
Годишникъ 2019
by |
|
|
Годишникъ 2021
by |
|
|
Сред пясъците на Саркания
—
published
2014
|
|
|
Годишникъ 2020
by |
|
|
Аз, виртуалният астронавт
|
|
|
Годишникъ 2022
by |
|
|
Космическа колонизация - неосъществената мечта
—
published
2010
|
|
|
Българска наука том 1
by |
|
Светослав’s Recent Updates
|
Светослав Александров
rated a book did not like it
|
|
| Не подкрепям този автор и не бих прочел нито една негова книга. | |
|
Светослав Александров
rated a book did not like it
|
|
| Не подкрепям този автор и не бих прочел нито една негова книга. | |
|
Светослав Александров
rated a book it was amazing
|
|
|
И така, моето ревю за „Направени от вина“ на Йоанна Елми. Безспорно романът „Времеубежище“ на Георги Господинов е една от най-значимите, ако не и най-значимата изобщо книга, писана в следкомунистическа България. Сега, след като прочетох „Направени от ...more |
|
|
"Здравейте, книжни дракони! Днес съм тук, за да си поговорим за една българска фентъзи книга, която наистина харесах. В последно време нямам голям късмет с фентъзи жанра и от близо година така и не съм успявала да намеря някоя творба, която наистина д"
Read more of this review »
|
|
“– Имам още един въпрос към теб – поде тя най-накрая. – Тарзиецът каза накрая, че няма никакъв Тристранен Бог. Говореше го толкова уверено. Даже и аз се усъмних след всичкото това ходене в Пустошта, след всичките молитви. Смутих се как толкова лесно можех да отхвърля собствената си вяра. Нормално ли е?
– Разбира се. И аз щях да се смутя – за неин ужас отговори Джоузеф. Евелин го погледна въпросително.
– Разумно погледнато, не винаги има логика в това, в което вярваме – продължи Джоузеф. – Все пак говорим за неща, които нито сме ги виждали, нито сме ги пипали. Всеки от нас има своите съмнения, от най-обикновения човек до най-висшия духовник. Но не би ли било тъжно ако само и единствено суровата логика предопределя моралните устои? Има толкова неща, които не можем да видим и да пипнем, но знаем, че съществуват.”
― Сред пясъците на Саркания
– Разбира се. И аз щях да се смутя – за неин ужас отговори Джоузеф. Евелин го погледна въпросително.
– Разумно погледнато, не винаги има логика в това, в което вярваме – продължи Джоузеф. – Все пак говорим за неща, които нито сме ги виждали, нито сме ги пипали. Всеки от нас има своите съмнения, от най-обикновения човек до най-висшия духовник. Но не би ли било тъжно ако само и единствено суровата логика предопределя моралните устои? Има толкова неща, които не можем да видим и да пипнем, но знаем, че съществуват.”
― Сред пясъците на Саркания
“Еви, ти си уникално съчетание на две основни и на пръв поглед противоречиви човешки черти – вярата и съмнението. Ти вярваш в Тристранния и това е хубаво, защото без вяра всеки от нас би повехнал от бремето на безсмислието. Но общество, което се движи напред само от вяра, бързо примесва към добрите традиции някои лоши суеверия и с годините се научава да брани ревностно както традициите, така и суеверията. А съмнението, ах, съмнението, това е най-ефикасният лек срещу суеверията. И същевременно е като двуостър нож и само можеш да се порежеш. Ако се съмняваш в собствените си способности, това може да е причината да не си получила желаната работа. Усъмниш ли се в това, в което другите вярват, ще те нарочат за узурпатор и рушител на реда. Но ако вярваш, че Бог е този, който ти показва правилния път, а другите са грешни – опитай да промениш нещата. Ще си създадеш врагове, но може и да успееш."
Епископ Джоузеф към Евелин”
― Сред пясъците на Саркания
Епископ Джоузеф към Евелин”
― Сред пясъците на Саркания
“Евелин се поколеба малко. Помоли се последно към Тристранния Бог с
молитва ако това, което прави, е неправилно, да се случи някакво
свръхестествено чудо, което да ѝ попречи по магичен начин да влезе в олтара.
Когато натисна вратата и все пак влезе вътре, Евелин остана малко
разочарована, че нито гръмотевици паднаха, нито някаква свръхестествена сила
не я оттласна назад. Но прекрачвайки прага, девойката беше обзета от
непознато чувство – силна вяра, увереност, че всичко това ще се обърне към по-
добро, неустоим копнеж към съвършенството. В този момент осъзна напълно,
че силата на вярата не беше в гърма и трясъка, не в показността. А в самото
познание за доброто, за любовта, за бъдещето ...”
― Сред пясъците на Саркания
молитва ако това, което прави, е неправилно, да се случи някакво
свръхестествено чудо, което да ѝ попречи по магичен начин да влезе в олтара.
Когато натисна вратата и все пак влезе вътре, Евелин остана малко
разочарована, че нито гръмотевици паднаха, нито някаква свръхестествена сила
не я оттласна назад. Но прекрачвайки прага, девойката беше обзета от
непознато чувство – силна вяра, увереност, че всичко това ще се обърне към по-
добро, неустоим копнеж към съвършенството. В този момент осъзна напълно,
че силата на вярата не беше в гърма и трясъка, не в показността. А в самото
познание за доброто, за любовта, за бъдещето ...”
― Сред пясъците на Саркания
“Еви, ти си уникално съчетание на две основни и на пръв поглед противоречиви човешки черти – вярата и съмнението. Ти вярваш в Тристранния и това е хубаво, защото без вяра всеки от нас би повехнал от бремето на безсмислието. Но общество, което се движи напред само от вяра, бързо примесва към добрите традиции някои лоши суеверия и с годините се научава да брани ревностно както традициите, така и суеверията. А съмнението, ах, съмнението, това е най-ефикасният лек срещу суеверията. И същевременно е като двуостър нож и само можеш да се порежеш. Ако се съмняваш в собствените си способности, това може да е причината да не си получила желаната работа. Усъмниш ли се в това, в което другите вярват, ще те нарочат за узурпатор и рушител на реда. Но ако вярваш, че Бог е този, който ти показва правилния път, а другите са грешни – опитай да промениш нещата. Ще си създадеш врагове, но може и да успееш."
Епископ Джоузеф към Евелин”
― Сред пясъците на Саркания
Епископ Джоузеф към Евелин”
― Сред пясъците на Саркания
“Евелин се поколеба малко. Помоли се последно към Тристранния Бог с
молитва ако това, което прави, е неправилно, да се случи някакво
свръхестествено чудо, което да ѝ попречи по магичен начин да влезе в олтара.
Когато натисна вратата и все пак влезе вътре, Евелин остана малко
разочарована, че нито гръмотевици паднаха, нито някаква свръхестествена сила
не я оттласна назад. Но прекрачвайки прага, девойката беше обзета от
непознато чувство – силна вяра, увереност, че всичко това ще се обърне към по-
добро, неустоим копнеж към съвършенството. В този момент осъзна напълно,
че силата на вярата не беше в гърма и трясъка, не в показността. А в самото
познание за доброто, за любовта, за бъдещето ...”
― Сред пясъците на Саркания
молитва ако това, което прави, е неправилно, да се случи някакво
свръхестествено чудо, което да ѝ попречи по магичен начин да влезе в олтара.
Когато натисна вратата и все пак влезе вътре, Евелин остана малко
разочарована, че нито гръмотевици паднаха, нито някаква свръхестествена сила
не я оттласна назад. Но прекрачвайки прага, девойката беше обзета от
непознато чувство – силна вяра, увереност, че всичко това ще се обърне към по-
добро, неустоим копнеж към съвършенството. В този момент осъзна напълно,
че силата на вярата не беше в гърма и трясъка, не в показността. А в самото
познание за доброто, за любовта, за бъдещето ...”
― Сред пясъците на Саркания
“– Имам още един въпрос към теб – поде тя най-накрая. – Тарзиецът каза накрая, че няма никакъв Тристранен Бог. Говореше го толкова уверено. Даже и аз се усъмних след всичкото това ходене в Пустошта, след всичките молитви. Смутих се как толкова лесно можех да отхвърля собствената си вяра. Нормално ли е?
– Разбира се. И аз щях да се смутя – за неин ужас отговори Джоузеф. Евелин го погледна въпросително.
– Разумно погледнато, не винаги има логика в това, в което вярваме – продължи Джоузеф. – Все пак говорим за неща, които нито сме ги виждали, нито сме ги пипали. Всеки от нас има своите съмнения, от най-обикновения човек до най-висшия духовник. Но не би ли било тъжно ако само и единствено суровата логика предопределя моралните устои? Има толкова неща, които не можем да видим и да пипнем, но знаем, че съществуват.”
― Сред пясъците на Саркания
– Разбира се. И аз щях да се смутя – за неин ужас отговори Джоузеф. Евелин го погледна въпросително.
– Разумно погледнато, не винаги има логика в това, в което вярваме – продължи Джоузеф. – Все пак говорим за неща, които нито сме ги виждали, нито сме ги пипали. Всеки от нас има своите съмнения, от най-обикновения човек до най-висшия духовник. Но не би ли било тъжно ако само и единствено суровата логика предопределя моралните устои? Има толкова неща, които не можем да видим и да пипнем, но знаем, че съществуват.”
― Сред пясъците на Саркания
“Защо се пишат книги, стихове, музика, рисуват се картини?
(...)
Защото дълбоко в душата си всеки поет таи надежда да повлияе на света.
Той, естествено, разбира, че никоя книга не е превъзпитала един кучи син. Кучите синове, кой знае защо, не се превъзпитават. Било защото не четат полезните за тях книги, било защото тези книги още повече ги озлобяват. Било пък защото влиянието на книгата е толкова незначително, че угасва веднага след прочитането ѝ. И все пак онези, на които им се иска да променят света, вършат постоянно своята свята работа, защото искат света да стане като майчина длан. Защо е тъй неунищожимо желанието за такава работа?
Освен работата на всички, освен времето, което всичко промива и филтрира, съществува и индивидуалната надежда. Тя е в следното. Никой не може да гарантира, че неговата дума няма да се окаже решаваща, когато дойде нуждата от едно последно докосване, от една последна перушинка върху везните, които ще накарат родът човешки да възкръсне.”
― Самшитовый лес
(...)
Защото дълбоко в душата си всеки поет таи надежда да повлияе на света.
Той, естествено, разбира, че никоя книга не е превъзпитала един кучи син. Кучите синове, кой знае защо, не се превъзпитават. Било защото не четат полезните за тях книги, било защото тези книги още повече ги озлобяват. Било пък защото влиянието на книгата е толкова незначително, че угасва веднага след прочитането ѝ. И все пак онези, на които им се иска да променят света, вършат постоянно своята свята работа, защото искат света да стане като майчина длан. Защо е тъй неунищожимо желанието за такава работа?
Освен работата на всички, освен времето, което всичко промива и филтрира, съществува и индивидуалната надежда. Тя е в следното. Никой не може да гарантира, че неговата дума няма да се окаже решаваща, когато дойде нуждата от едно последно докосване, от една последна перушинка върху везните, които ще накарат родът човешки да възкръсне.”
― Самшитовый лес
THE Group for Authors!
— 12942 members
— last activity Dec 20, 2025 01:36AM
This is a group for authors to discuss their craft, as well as publishing and book marketing.

















































