“Евелин се поколеба малко. Помоли се последно към Тристранния Бог с
молитва ако това, което прави, е неправилно, да се случи някакво
свръхестествено чудо, което да ѝ попречи по магичен начин да влезе в олтара.
Когато натисна вратата и все пак влезе вътре, Евелин остана малко
разочарована, че нито гръмотевици паднаха, нито някаква свръхестествена сила
не я оттласна назад. Но прекрачвайки прага, девойката беше обзета от
непознато чувство – силна вяра, увереност, че всичко това ще се обърне към по-
добро, неустоим копнеж към съвършенството. В този момент осъзна напълно,
че силата на вярата не беше в гърма и трясъка, не в показността. А в самото
познание за доброто, за любовта, за бъдещето ...”