Сред пясъците на Саркания Quotes

“– Имам още един въпрос към теб – поде тя най-накрая. – Тарзиецът каза накрая, че няма никакъв Тристранен Бог. Говореше го толкова уверено. Даже и аз се усъмних след всичкото това ходене в Пустошта, след всичките молитви. Смутих се как толкова лесно можех да отхвърля собствената си вяра. Нормално ли е?
– Разбира се. И аз щях да се смутя – за неин ужас отговори Джоузеф. Евелин го погледна въпросително.
– Разумно погледнато, не винаги има логика в това, в което вярваме – продължи Джоузеф. – Все пак говорим за неща, които нито сме ги виждали, нито сме ги пипали. Всеки от нас има своите съмнения, от най-обикновения човек до най-висшия духовник. Но не би ли било тъжно ако само и единствено суровата логика предопределя моралните устои? Има толкова неща, които не можем да видим и да пипнем, но знаем, че съществуват.”
― Светослав Александров, Сред пясъците на Саркания

“Евелин се поколеба малко. Помоли се последно към Тристранния Бог с
молитва ако това, което прави, е неправилно, да се случи някакво
свръхестествено чудо, което да ѝ попречи по магичен начин да влезе в олтара.
Когато натисна вратата и все пак влезе вътре, Евелин остана малко
разочарована, че нито гръмотевици паднаха, нито някаква свръхестествена сила
не я оттласна назад. Но прекрачвайки прага, девойката беше обзета от
непознато чувство – силна вяра, увереност, че всичко това ще се обърне към по-
добро, неустоим копнеж към съвършенството. В този момент осъзна напълно,
че силата на вярата не беше в гърма и трясъка, не в показността. А в самото
познание за доброто, за любовта, за бъдещето ...”
― Светослав Александров, Сред пясъците на Саркания

“Еви, ти си уникално съчетание на две основни и на пръв поглед противоречиви човешки черти – вярата и съмнението. Ти вярваш в Тристранния и това е хубаво, защото без вяра всеки от нас би повехнал от бремето на безсмислието. Но общество, което се движи напред само от вяра, бързо примесва към добрите традиции някои лоши суеверия и с годините се научава да брани ревностно както традициите, така и суеверията. А съмнението, ах, съмнението, това е най-ефикасният лек срещу суеверията. И същевременно е като двуостър нож и само можеш да се порежеш. Ако се съмняваш в собствените си способности, това може да е причината да не си получила желаната работа. Усъмниш ли се в това, в което другите вярват, ще те нарочат за узурпатор и рушител на реда. Но ако вярваш, че Бог е този, който ти показва правилния път, а другите са грешни – опитай да промениш нещата. Ще си създадеш врагове, но може и да успееш."
Епископ Джоузеф към Евелин”
― Светослав Александров, Сред пясъците на Саркания