Радослав Гизгинджиев

“Понякога идват моменти в живота, в които трябва да започнеш отначало. Обръщаш се назад и едва се познаваш в спомените си. Онзи смях твой ли е? Онези решения ти ли всъщност ги взе? Животът вече има други цветове; други ухания и други хора. Старите пространства ти се струват по-малки; по-пусти и по-чужди.
Дрехите ти, които си обличал, ти изглеждат износени, макар и да са нови. Дори храната има друг вкус. Усещаш пред себе си едно ново и непознато хладно пространство, което тепърва трябва да запълниш и още не знаеш с какво или, дали това ти харесва. Дали си по-щастлив или по-нещастен? Не можеш да отговориш точно в този момент, защото очакваш нещо да се случи.
Нещо да постави начало на новия ти живот. Разбира се, надяваш се то да е добро, но очакваш и разочарование. В тези моменти усещаш как се зазижда една врата зад гърба ти - старият ти живот, който е узрял, прецъфтял, изгнил и пуснал семената си пред теб. Какво ли ще изникне от почвата? Сбъднатите ни мечти? Или сбъднатите ни кошмари? Никога не знаем, но все пак се надяваме нещо да изникне.

Защото животът трябва да продължи.”
― Радослав Гизгинджиев, Вратите

“„Животът е сън. Будим се само когато обичаме.”
― Радослав Гизгинджиев, Повече от любов

“Аз не познавам душите на хората, а всички души, които са в мен. Аз не познавам света, а всички светове, които са в мен. Не съм бродил в пустинята, но хиляди пъти се губех сред своите безкрайни пясъци. Не вярвам в нищо навън, но неразрушими храмове в себе си имам. Не ми трябват демони навън — имам цял ад в себе си. Не ми трябват цветя — имам райски градини в очите си. Не искам война — достатъчно мъртви погребах в себе си.”
― Радослав Гизгинджиев, Страници от Рая: Дневниците

“Понякога е хубаво да вървиш сам, зависи колко дълго продължава. Понякога е хубаво да вървиш с някого, зависи колко е близо до теб. Понякога е хубаво да знаеш, че някъде там има човек, който може да те разбере само като гледа в очите ти. Без нито дума. Дори и без докосване.”
― Радослав Гизгинджиев, Страници от Рая: Дневниците