What do you think?
Rate this book
ЛЕПИРИ: Между Сянката и Светлината
„Лепири: Между Сянката и Светлината“ е роман, вдъхновен от изследванията на писателя Радослав Гизгинджиев за вампирите в българските народни песни. Авторът на бестселърите „Рай“ и „Повече от любов“ този път ни предизвиква не само да се вгледаме в огледалото, отразяващо най-интимната част от душата ни, а нещо повече. Предизвиква ни да преминем през него и да си зададем въпроса:
Кой всъщност е вампирът?
„Здравей, Непознат! Тази книга ще е твоето Огледало. Вгледай се добре в него. Между бездните и върховете в ирисите на очите си.
Помни лицето си. Помни мечтите си. И всеки миг от любовта си.
Сега почукай тихо върху бялото пространство между буквите.
И ще ти отворя.“
Кой всъщност е вампирът?
„Здравей, Непознат! Тази книга ще е твоето Огледало. Вгледай се добре в него. Между бездните и върховете в ирисите на очите си.
Помни лицето си. Помни мечтите си. И всеки миг от любовта си.
Сега почукай тихо върху бялото пространство между буквите.
И ще ти отворя.“
- GenresBulgarian Literature
470 pages, Paperback
First published May 1, 2019
14 people are currently reading
246 people want to read
About the author
Радослав Гизгинджиев
16 books264 followersМоже да ме последвате в Инстаграм: https://www.instagram.com/radoslav_gi...
Фейсбук: https://www.facebook.com/RadoslavGizg...
Официален сайт: https://www.radoslavgizgindzhiev.com/
Фейсбук: https://www.facebook.com/RadoslavGizg...
Официален сайт: https://www.radoslavgizgindzhiev.com/
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 41 reviews
April 21, 2019
Книга с енергия. Книга с въпроси и много отговори. Истината е, че написаното не се преглъща лесно. Защото светът никога не е само това, което виждаме. Защото никой не си тръгва, ако е оставил нещо от себе си. Мъртвите ни любими не са там.. те са тук, в сърцата ни. Защото любовта може всичко, което пожелаем..
August 30, 2019
Още едно четиво, с което имах проблеми това лято.
Нека започнем обаче от самото начало. Сдобих се с книгата заради представянето, на което присъствах в любимото кафене. Отидох с известна доза предразсъдъци и скептичност, но и с малко любопитство относно темата, която ще се обсъжда. Честно да си призная, до този момент не бях чувала, че в нашенския фолклор присъства вампирът и ми се стори крайно необичайно. На въпросното събитие авторът се изправи пред пълното кафене и започна да разказва за подбудите си да се заеме с такова изследване на българските народни песни, както и за написването на художествения роман. Направи ми изключително добро впечатление желанието му да поддържа добър контакт с публиката, стоейки през цялото време изправен и скачайки с поглед от човек на човек, както и готовността му да отговаря на всякакви въпроси. Единствената лампичка, която мигаше в червено, се появи щом забелязах малките засечки в изказа му и честите недовършени изречения. Отдадох го обаче на притеснението да говориш пред публика и се концентрирах върху хубавите аспекти на представянето. След официалната част проведохме чудесна дискусия и малко по-неангажиращ разговор за мотива от фолклорните песни, касаещ вграждането на сянка в различни строежи. Така се сдобих с двете книги - романът и научното изследване и зачаках с нетърпение да им дойде редът за четене.
Още с отгръщането на "Лепири" останах разочарована от изказа на Гизгинджиев. В началото, когато все още не бях толкова ангажирана от самата история, някои недостатъци на стила на писане, както и на лошата редакторска работа направо ми вадеха очите и на няколко пъти почти ме накараха да оставя романа. Дори в един момент разлиствах първите и последните страници, за да видя дали изобщо има редактор, работил по книгата. Имаше някои дразнещи повторения в изреченията, тук-таме по някоя печатна грешка, но имаше и съвсем ясни недомислици, както и граматически грешни неща. А когато тези детайли не са изпипани е възможно много бързо да ти развалят удоволствието от една иначе интересна и хубава история. Върха на цялото нещо беше, когато на няколко места вместо за ириси, пишеше за небесно сини зеници... ами това просто не е сериозно в книга, за която даваш 21лв. Зениците са черната дупка по средата на окото, а ирисите са шаренкото отстрани. (Това по памет. Имаше и други подобни.)
Благодарение на ината си обаче устоях на порива да захвърля книгата и от един момент нататък толкова се вживях в историята на всеки герой, че или спрях да забелязвам дразнещите моменти, или може би писането е потръгнало и броят им наистина се е редуцирал с развитието на сюжета.Сред достойнствата на книгата са на първо място безкрайно интересните мотиви от фолклора и вярванията на българина, които се откриват вплетени в разказа. Също така начина на изграждане на света и факта, че по едно време напълно разбърква сетивата и представите ти за пространство. Оказва се че нещата съвсем не са такива, каквито изглеждат и поглъщаш всяка следваща страница, за да разбереш накъде отива цялата тази лудост (в добрия смисъл на думата). В книгата има много мъка и още повече любов. Една от любимите ми сцени е тази с трите сестри Орисници, познати още като Съдбата.
В заключение ще кажа, че историята сама по себе си не е лоша. Носи един необичаен заряд и има хубави внушения. Авторът обаче има какво още да усъвършенства по изказа си, така че писането да не убива хубавата история.
Нека започнем обаче от самото начало. Сдобих се с книгата заради представянето, на което присъствах в любимото кафене. Отидох с известна доза предразсъдъци и скептичност, но и с малко любопитство относно темата, която ще се обсъжда. Честно да си призная, до този момент не бях чувала, че в нашенския фолклор присъства вампирът и ми се стори крайно необичайно. На въпросното събитие авторът се изправи пред пълното кафене и започна да разказва за подбудите си да се заеме с такова изследване на българските народни песни, както и за написването на художествения роман. Направи ми изключително добро впечатление желанието му да поддържа добър контакт с публиката, стоейки през цялото време изправен и скачайки с поглед от човек на човек, както и готовността му да отговаря на всякакви въпроси. Единствената лампичка, която мигаше в червено, се появи щом забелязах малките засечки в изказа му и честите недовършени изречения. Отдадох го обаче на притеснението да говориш пред публика и се концентрирах върху хубавите аспекти на представянето. След официалната част проведохме чудесна дискусия и малко по-неангажиращ разговор за мотива от фолклорните песни, касаещ вграждането на сянка в различни строежи. Така се сдобих с двете книги - романът и научното изследване и зачаках с нетърпение да им дойде редът за четене.
Още с отгръщането на "Лепири" останах разочарована от изказа на Гизгинджиев. В началото, когато все още не бях толкова ангажирана от самата история, някои недостатъци на стила на писане, както и на лошата редакторска работа направо ми вадеха очите и на няколко пъти почти ме накараха да оставя романа. Дори в един момент разлиствах първите и последните страници, за да видя дали изобщо има редактор, работил по книгата. Имаше някои дразнещи повторения в изреченията, тук-таме по някоя печатна грешка, но имаше и съвсем ясни недомислици, както и граматически грешни неща. А когато тези детайли не са изпипани е възможно много бързо да ти развалят удоволствието от една иначе интересна и хубава история. Върха на цялото нещо беше, когато на няколко места вместо за ириси, пишеше за небесно сини зеници... ами това просто не е сериозно в книга, за която даваш 21лв. Зениците са черната дупка по средата на окото, а ирисите са шаренкото отстрани. (Това по памет. Имаше и други подобни.)
Благодарение на ината си обаче устоях на порива да захвърля книгата и от един момент нататък толкова се вживях в историята на всеки герой, че или спрях да забелязвам дразнещите моменти, или може би писането е потръгнало и броят им наистина се е редуцирал с развитието на сюжета.Сред достойнствата на книгата са на първо място безкрайно интересните мотиви от фолклора и вярванията на българина, които се откриват вплетени в разказа. Също така начина на изграждане на света и факта, че по едно време напълно разбърква сетивата и представите ти за пространство. Оказва се че нещата съвсем не са такива, каквито изглеждат и поглъщаш всяка следваща страница, за да разбереш накъде отива цялата тази лудост (в добрия смисъл на думата). В книгата има много мъка и още повече любов. Една от любимите ми сцени е тази с трите сестри Орисници, познати още като Съдбата.
В заключение ще кажа, че историята сама по себе си не е лоша. Носи един необичаен заряд и има хубави внушения. Авторът обаче има какво още да усъвършенства по изказа си, така че писането да не убива хубавата история.
October 22, 2020
Произведенията с вампири не са любимото ми нещо, но този роман промени това. Авторът подхожда оригинално като се вдъхновява от фолкора и ни поднася всички тези истории по толкова интругуващ начин... Стилът му на писане ми допадна много, четенето на книгата е като среща с непознат човек - колкото повече време прекарвате заедно, толкова повече неща научаваш за него. "Лепири" изобилства от изненадващи моменти, цели преживявания, колкото общочовешки теми, толкова и лични.
December 2, 2022
Трудно ми е да намеря точните думи за тази книга.
Както и "Недра", "Лепири: Между Сянката и Светлината" започва плавно и вълшебно, почти като сън, в който си попаднал по погрешка, но бързо ти харесва този друг свят. Думите и стилът на Радослав Гизгинджиев са нещо, което винаги ме изненадва, но зачета ли, като че ли се връщам назад, за да видя нещо, което никога не съм вярвала, че ще открия - абсолютното спокойствие. Думите му, историята на Сибила, Анна, Николай и Варвара се забива в ума ти и не те изоставя както мамяците са винаги около теб. Рафаил търси истината, докато Сокол вече я знае. Знае я и читателят, в себе си, там където слънцето изгрява от запад и стрелките се връщат назад, знае, че "Лепири" ще бъде нещо, което няма да забрави скоро.
От думите, а и оценката ми, е повече от ясно, че съм влюбена в книгата. Мога само да ви помоля да й дадете шанс. Просто отворете първата страница и историята ще се спусне по хълма на сърцето ви като снежна топка, която ще се превърне в лавина след като прочетете последните думи.
Както и "Недра", "Лепири: Между Сянката и Светлината" започва плавно и вълшебно, почти като сън, в който си попаднал по погрешка, но бързо ти харесва този друг свят. Думите и стилът на Радослав Гизгинджиев са нещо, което винаги ме изненадва, но зачета ли, като че ли се връщам назад, за да видя нещо, което никога не съм вярвала, че ще открия - абсолютното спокойствие. Думите му, историята на Сибила, Анна, Николай и Варвара се забива в ума ти и не те изоставя както мамяците са винаги около теб. Рафаил търси истината, докато Сокол вече я знае. Знае я и читателят, в себе си, там където слънцето изгрява от запад и стрелките се връщат назад, знае, че "Лепири" ще бъде нещо, което няма да забрави скоро.
От думите, а и оценката ми, е повече от ясно, че съм влюбена в книгата. Мога само да ви помоля да й дадете шанс. Просто отворете първата страница и историята ще се спусне по хълма на сърцето ви като снежна топка, която ще се превърне в лавина след като прочетете последните думи.
April 6, 2019
Новата книга на Радослав Гизгинджиев разлиства многопластова история, към която не можеш да останеш безразличен. Веднъж прочитайки романа, вече не си същият човек, който е започнал да го чете. Даваш си сметка за много неща, но може би най-важното, което дори вътре в себе си знаеш, но поради една или друга причина забравяш, е, че времето е най-ценно. Времето, в което обичаш. Времето, в което мечтаеш. Времето, в което си благодарен. Времето, което не си позволяваш да губиш.
June 22, 2020
След като приключих прочита на „Лепири“ вътрешно си благодарих, че си дадох повече време да я прочета, защото както при всички останали книги на Радослав Гизгинджиев, след последната страница просто… се надяваш възможно най-скоро да издаде следващата си книга.
Ако познавате стила му на писане, отново ще откриете многопластова история с различни сюжетни линии, и през голяма част от книгата ще се чудите „Аз ли нещо не разбирам, какво става?!“, но в момента, в който започне всичко да се разплита, осъзнаваш колко свързано е било през цялата книга… Как всеки един ред е бил от изключително значение за развитието на цялата история. Каквото и да кажа за „Лепири“, имам чувството, че ще издам нещо, но бях много приятно изненадана от няколкото препратки към герои от „Рай“ и „Повече от любов“.
Както се досещате от заглавието на книгата, романът ще ни запознае с Лепирите – така са били наричани в българския фолклор вампирите. Мислиш си, че това е водещата тема на книгата, но всъщност не е напълно така. Това е книгата за любовта. За силата. За изборите. За най-трудните ни битки, а именно тези, които водим със самите себе си. Радослав отново ще ни отведе до светове и кътчета на съзнанието, до които малцина биха се осмелили да се докоснат.
След последната страница просто те обзема необходимостта да останеш за малко насаме със себе си… и просто да почувстваш. Да оцениш. Да благодариш. Да се замислиш за всичко онова, което вътре в себе си си знаел много отдавна, и сега си му дал нов живот.
Това е роман с толкова силна енергия, че трябва да се чете единствено с душата...
С нетърпение очаквам следващата книга на Радослав Гизгинджиев!
Ако познавате стила му на писане, отново ще откриете многопластова история с различни сюжетни линии, и през голяма част от книгата ще се чудите „Аз ли нещо не разбирам, какво става?!“, но в момента, в който започне всичко да се разплита, осъзнаваш колко свързано е било през цялата книга… Как всеки един ред е бил от изключително значение за развитието на цялата история. Каквото и да кажа за „Лепири“, имам чувството, че ще издам нещо, но бях много приятно изненадана от няколкото препратки към герои от „Рай“ и „Повече от любов“.
Както се досещате от заглавието на книгата, романът ще ни запознае с Лепирите – така са били наричани в българския фолклор вампирите. Мислиш си, че това е водещата тема на книгата, но всъщност не е напълно така. Това е книгата за любовта. За силата. За изборите. За най-трудните ни битки, а именно тези, които водим със самите себе си. Радослав отново ще ни отведе до светове и кътчета на съзнанието, до които малцина биха се осмелили да се докоснат.
След последната страница просто те обзема необходимостта да останеш за малко насаме със себе си… и просто да почувстваш. Да оцениш. Да благодариш. Да се замислиш за всичко онова, което вътре в себе си си знаел много отдавна, и сега си му дал нов живот.
Това е роман с толкова силна енергия, че трябва да се чете единствено с душата...
С нетърпение очаквам следващата книга на Радослав Гизгинджиев!
January 9, 2023
Това е първата книга на автора, която прочетох и все още не мога да дойда на себе си. Със сигурност ще прочета и другите му книги. Невероятно написана книга, прекрасно преплетени истории. Все едно заживях в книгата, толкова силно ми подейства. Невероятен стил, бих казала че досега не съм попадала на такъв. Няколко пъти се замислях ама наистина ли мъж и то български автор е писал книгата. Ако можех бих дала повече звезди. 💕
December 2, 2022
Книга със силна енергия и послание. Историята е многопластова и към средата читателят изглежда изгубен, но след това нишката се разплита и всичко идва на мястото си. Втори прочит на книгата си заслужава.
May 22, 2019
А ето тук може да видите и мнението ми за книгата:
https://youtu.be/HbTOA9UUsMI
https://youtu.be/HbTOA9UUsMI
January 30, 2024
Почти през цялото време се чудех какво точно чета. Нямах преки впечатления от автора и книгите, които пише. Романът се оказа една история, пълна със суеверия, народни вярвания, езотерика, философски мистицизъм, съновидения и сюрреализъм. Тук също се срещаме с "мамняк", споменавам го покрай нашумялата история на Васил Попов.
Не знам как да разкажа сюжета. Той се състои от много герои, всеки от които пребивава в някакъв свят, но дали е сън, дали е истина, кое е реалност, кое - друг свят, това го разбираме чак накрая.
Авторът интригува със своя стил на писане, но тематиката не ме вълнува. След като разбрах накъде води книгата, четях заради разкритията накрая. Философският мистицизъм, суеверията и абстракният сюжет не са ми по вкуса. А вярването, че можем да върнем човек от отвъдния свят, т.е. вампирясването, както е описано в сюжета, ме хвърли в размисъл с идеята си. Любовта не е да се опитваш да върнеш човека обратно, а да го пуснеш на свобода.
Не знам как да разкажа сюжета. Той се състои от много герои, всеки от които пребивава в някакъв свят, но дали е сън, дали е истина, кое е реалност, кое - друг свят, това го разбираме чак накрая.
Авторът интригува със своя стил на писане, но тематиката не ме вълнува. След като разбрах накъде води книгата, четях заради разкритията накрая. Философският мистицизъм, суеверията и абстракният сюжет не са ми по вкуса. А вярването, че можем да върнем човек от отвъдния свят, т.е. вампирясването, както е описано в сюжета, ме хвърли в размисъл с идеята си. Любовта не е да се опитваш да върнеш човека обратно, а да го пуснеш на свобода.
December 11, 2022
Искам да й дам + 100 звезди! Майсторски написана! Това е най-най-най-завладяващата книга, която съм чела в живота си до сега! Чувствам, преживявам, обичам, умирам и пак се раждам с тази книга! Колкото да нямах търпение за развръзката, толкова и не исках да свършва. Това наричам аз изкуство ❤️
May 5, 2019
Между Сянката и Светлината или по-точно между разума и душата...
Авторът определено е искал да каже нещо и го казва по един много красив, увлекателен и магичен начин. Историята на Сокол и Габриела е пленителна.
Въпреки, че си има и своите слаби моменти, книгата е една от най-добрите съвременни български романи, които съм чела.
...."И да си припомним, че ние сме съвършени, защото сме чувстващи."
Авторът определено е искал да каже нещо и го казва по един много красив, увлекателен и магичен начин. Историята на Сокол и Габриела е пленителна.
Въпреки, че си има и своите слаби моменти, книгата е една от най-добрите съвременни български романи, които съм чела.
...."И да си припомним, че ние сме съвършени, защото сме чувстващи."
July 27, 2023
Така...чудя се защо не се говори повече за книгите на Радослав Гизгинджиев??? Та те са много повече от обикновени книги! В тях има истинска жива магия!
И смело го провъзгласявам за българския гений на човешката душа!!! Книгите му трябва да се четат повече! Много повече!
Толкова силно послание има и тази книга!
Каквото и да кажа, ще е малко!
И смело го провъзгласявам за българския гений на човешката душа!!! Книгите му трябва да се четат повече! Много повече!
Толкова силно послание има и тази книга!
Каквото и да кажа, ще е малко!
April 21, 2019
Уникална книга!!! Пренася те в един свят изпълнен с мистерии и въпроси, които всеки си задава, но рядко намира отговор. Намираш себе си в необятния свят на сънищата, магията и отвъдното. Препоръчвам с две ръце, след нея се чувстваш някак по-различно.
April 28, 2019
Не очаквах да ме грабне толкова! Въпреки,че до момента Радослав няма слаба книга. Невероятно е как губиш представа за време и реалност и ,заедно с героите, се изгубваш в един друг свят. Всеки един от тях уникален, но историята на Габи и Влади е разказана толкова красиво. Наистина прекрасна книга!
April 29, 2019
Книгата е плетеница, всепоглъщата и непредсказуема. Силно написана, оставяща пролука за собствени размишления. С всяка следваща страница се усеща вложеното време и енергия за написването й. Наистина чудесна книга!
April 2, 2019
Погълна ме! Фолклор, митология, стил, еротика(софт :) ) и умерено фентъзи!
Човек, гледай да издадеш нещо до лятото. Искам да чета подобна лудост и на морето!
Човек, гледай да издадеш нещо до лятото. Искам да чета подобна лудост и на морето!
April 8, 2019
Всяка следваща книга е по-хубава...тази е най-хубавата му до момента... чете се на един дъх, а те оставя в плен дълго-дълго
May 1, 2019
Изключително много харесвам стила на писане на автора. Тази книга не прави изключение, завладява от първата страница и носи енергия, която може да развълнува всвки. Горещо препоръчвам :)
January 3, 2022
Книгата, която променя животи🖤
October 5, 2025
Ограниченията на човешката реалност не могат да поберат изобилието на световете, които създават "Лепири". За да пътуваме през тях и за да успеем правилно да подредим парчетата от пъзела, е нужно още едно измерение и допълнителни сетива, каквито хората нямаме, но следвайки думите по пътеката на автора, с лекота успяваме да се намираме едновременно в различни приказки и времена, всеки път не там, където очакваме, а някъде другаде, да преживеем различни същности, да прескачаме в огледални реалности и да видим как стрелките на часовника тръгват назад, да проглеждаме в невидимото и да пътуваме навътре към дълбините на душите си, където живеят нашите чудовища, но там е и ключът, който отваря вратите към спасението - любовта, която ни прави хора и макар да не познава ограниченията на времето и пространството, е по мярка на всяко човешко сърце.
May 6, 2024
Харесва ми начина, по който е представена историята - всичко е едно, историите се разкриват, заплитат и навързват. Нищо не е както изглежда. Всеки живее с миналото си, настоящето и бъдещето. Всичко е избори, любов и въпрос на приемане.
Историята много ме плени, наистина ми беше интересно как се заплитат различните персонажи, как историята оставя своите следи и как ситуациите, които преживяваме оставят отпечатъка си върху нас( дори и да не го осъзнаваме/приемаме).
Но! книгата има сериозна нужда от редакция. Има страшно много правописни грешки, които просто развалят удоволствието от четенето. Особено към края на книгата имах чувството, че е претупана, сякаш не е имало време да се прегледа, а вече е трябвало да влиза в печат.
Историята много ме плени, наистина ми беше интересно как се заплитат различните персонажи, как историята оставя своите следи и как ситуациите, които преживяваме оставят отпечатъка си върху нас( дори и да не го осъзнаваме/приемаме).
Но! книгата има сериозна нужда от редакция. Има страшно много правописни грешки, които просто развалят удоволствието от четенето. Особено към края на книгата имах чувството, че е претупана, сякаш не е имало време да се прегледа, а вече е трябвало да влиза в печат.
September 16, 2020
Книга, която дава отговори на много твои въпроси. Книгата, която ти дава надежда. Книга за хората, такива каквото трябва да бъдат, а не такива каквито си втълпяват че са. Тази книга ме накара да полетя към облаците и да видя какво се крие там ❤️❤️❤️
April 20, 2019
Поредната разкошно написана книга, която те потапя дълбоко в българския фолклор. Уникален микс от съвременност и древни български вярвания и обичаи. Живи и цветни герои.
Многопластови времеви линии.
Очаквам с нетърпение следваща книга!
Многопластови времеви линии.
Очаквам с нетърпение следваща книга!
July 13, 2022
Браво на мен, за три дни на плаж с детенце успях да я "изям".
Както и предната, която четох на Гизгибджиев, едва успявах да я пусна, особено към края.
Макар да посегнах към този автор с ясната идея какво да очаквам, хем съм доволна, че получих точно това, хем разочарована, че е точно същото.
Иначе страхотна. Ще видя дали в библиотеката имат и "допълнението" за проучването.
Дано не съм само аз в очакване в продължение за Калоян :)
Както и предната, която четох на Гизгибджиев, едва успявах да я пусна, особено към края.
Макар да посегнах към този автор с ясната идея какво да очаквам, хем съм доволна, че получих точно това, хем разочарована, че е точно същото.
Иначе страхотна. Ще видя дали в библиотеката имат и "допълнението" за проучването.
Дано не съм само аз в очакване в продължение за Калоян :)
May 16, 2019
Страхотна книга, която се чете на един дъх.
January 21, 2022
"Ние никога не заспивахме. Просто се будим Някъде Другаде", лично на мен книгата ми дойде тежка за четене, но магията и образите ме завладявяха и успяха да ме отведат в други измерения.
November 23, 2022
Дълбока, докосваща... Между сянката и светлината.
February 16, 2023
Книга, дошла при мен и семейството ми в най-точния момент. Толкова много смисъл, символика, истини, плашещи на моменти, има в тази книга. Препоръчвам с цялата си душа :)
January 13, 2024
Ще си призная, че преди да напиша ревюто си за тази книга, прочетох поне 10 такива на други хора, за да видя какво са разбрали от книгата. И не, за да ги изпитвам, а един вид - за да се калибрирам. Както очаквах, 10 човека, 10 различни разбирания на книгата. Защото "ЛЕПИРИ" не е книга като книга. Да седнеш, пък да се заплете една история, пък да се овърти още повече, и накрая 'дръжте убиеца - това е той!'. Затваряш една такава история и с последната си страница всичко става ясно. Тук не - държах последната страница отворена, препрочитах над 10 пъти последните 10 реда и не, нищо не беше ясно. И в същото време адски чисто и обяснено, като на първолак. Мисля си, че колкото и спойлера да се кажат за тази книга (за Варвара, за Анна, за Сокол и Сотир, за Съботин) те няма да са истински спойлери, няма да нарушат удоволствието от прочитането ѝ, няма да заличат нито едно изживяване, което е в нея. Защото всеки разбира нещата написани в книгата, според собствените си възгледи, свят, морал, ценност и душевност. Защото всеки сам, ако реши, трябва да мине по пътя на Лепира. И колкото и той да е категорично еднакъв в тези над 400 страници, съм убеден, че всеки ще изживее този път по различен начин и нищо няма да е същото. Книгата е разтърсваща, а образите органични. Дори и тези, които уж са измислени, защото накрая, "скъпа ми Анна, всичко е реалност!". Нямам претенциите, че съм изчел хиляди истории, но от това, което съм чел до момента, не съм срещал друг такъв стил като на Радослав Гизгиднжиев, такъв похват, такова чудо. Аз няма да вляза в този капан и да правя средношколски литературни анализи тип "С това, авторът е искал да каже!" - един Господ знае какво е искал да каже. Важното е какво ти чуваш. А аз чувам, че това е един от малкото автори, под перото на който струи такава обич и любов към героите си - дори и тези, които уж мрази. Така ги подрежда грижливо, като опитен шахматист на дъска за шах. Първо всичко ти се струва объркано, ошамарва те с два-три хода, дори не разбираш коя пешка накъде е тръгнала. Обаче той е милостив във всичките си книги, които съм чел. Усмихва ти се, повежда те към удобно кресло и ти казва: 'Ела, спокойно, седни, сега ще ти разкажа каква е историята.' и започва - разказва, разказва, разказва, докато накрая сам прозираш, че няма нито една пешка на дъската му, защото там всички са царе и царици...
Displaying 1 - 30 of 41 reviews