“Когато пораснем, си мислим, че най-красивите и най-добрите неща, които можем да получим са онези, свързани с кариерата, парите и партньорите ни. Забравяме за уютната си детска стая през чиито прозорец сме се запознали за пръв път с живота. Забравили сме първите си приятели, с които сме обикаляли през летата боси по горещия асфалт. Забравили сме подноса, на който съседката изнасяше филийки с масло, поръсени с ароматна подправка. Забравили сме любимата си учителка. И аромата на захарния памук, за който сме давали последните стотинки, останали от рестото от покупките на баба. Не помним вече красивата котка на квартала, която гонеше пеперудите в цветята на съседа. Ранните лалета и аромата на мушкато, сякаш бяха само сън. Забравили сме, че най-хубавата храна е онази, която сме си я носили чак до гората. А най-скъпото вино не е онова, което струва много пари, а онова което сипваме в чашата, докато се заливаме от смях.”