Повече от любов Quotes

“Броени са срещите ни помежду ни. Броени са прегръдките и погледите ни с другите. Защото животът е куп от парчета. Моменти и хора, ситни и леки като прах. Съдбата е вятърът, който ни размества, събира и отдалечава. Или ураганът, който ни помита много далеч един от друг.
Никой не забравя последната си среща с другия. Последната среща винаги се помни. Последните думи също. Никой не знае какво ще му се случи след минути, но интуицията ни подсказва. И когато моментът настъпи – тя ни казва какво да правим, тя ни диктува как да се сбогуваме един с друг.
Разделяме се без да подозираме нищо, просто този път сме се прегърнали по-силно на раздяла или усещаме някаква неопределена, огромна тъга. Това са последните срещи между хората – мистерията е, че те винаги си приличат.”
― Радослав Гизгинджиев, Повече от любов

“Животът е куп от парчета. Моменти и хора, ситни и леки като прах. Съдбата е вятърът, който ни размества, събира и отдалечава. Или ураганът, който ни помита много далеч един от друг. Никой не забравя последната си среща с другия. Последната среща винаги се помни. Последните думи също. Никой не знае какво ще му се случи след минути, но интуицията ни подсказва. И когато моментът настъпи – тя ни казва какво да правим, тя ни диктува как да се сбогуваме един с друг. Разделяме се без да подозираме нищо, просто този път сме се прегърнали по-силно на раздяла или усещаме някаква неопределена, огромна тъга. Това са последните срещи между хората – мистерията е, че те винаги си приличат.”
― Радослав Гизгинджиев, Повече от любов

“Когато пораснем, си мислим, че най-красивите и най-добрите неща, които можем да получим са онези, свързани с кариерата, парите и партньорите ни. Забравяме за уютната си детска стая през чиито прозорец сме се запознали за пръв път с живота. Забравили сме първите си приятели, с които сме обикаляли през летата боси по горещия асфалт. Забравили сме подноса, на който съседката изнасяше филийки с масло, поръсени с ароматна подправка. Забравили сме любимата си учителка. И аромата на захарния памук, за който сме давали последните стотинки, останали от рестото от покупките на баба. Не помним вече красивата котка на квартала, която гонеше пеперудите в цветята на съседа. Ранните лалета и аромата на мушкато, сякаш бяха само сън. Забравили сме, че най-хубавата храна е онази, която сме си я носили чак до гората. А най-скъпото вино не е онова, което струва много пари, а онова което сипваме в чашата, докато се заливаме от смях.”
― Радослав Гизгинджиев, Повече от любов

“„Животът е сън. Будим се само когато обичаме.”
― Радослав Гизгинджиев, Повече от любов