“Броени са срещите ни помежду ни. Броени са прегръдките и погледите ни с другите. Защото животът е куп от парчета. Моменти и хора, ситни и леки като прах. Съдбата е вятърът, който ни размества, събира и отдалечава. Или ураганът, който ни помита много далеч един от друг.
Никой не забравя последната си среща с другия. Последната среща винаги се помни. Последните думи също. Никой не знае какво ще му се случи след минути, но интуицията ни подсказва. И когато моментът настъпи – тя ни казва какво да правим, тя ни диктува как да се сбогуваме един с друг.
Разделяме се без да подозираме нищо, просто този път сме се прегърнали по-силно на раздяла или усещаме някаква неопределена, огромна тъга. Това са последните срещи между хората – мистерията е, че те винаги си приличат.”