Sign in with Facebook
Йордан’s 2025 Year in Books
Take a look at Йордан’s Year in Books, including some fun facts about their reading.
Йордан Лозанов’s Followers (26)
720 books
|
1,466 friends
3,333 books
|
343 friends
713 books
|
874 friends
1,328 books
|
2,343 friends
308 books
|
107 friends
1,048 books
|
618 friends
1,038 books
|
906 friends
732 books
|
78 friends
More friends…
Йордан Лозанов
Goodreads Author
Born
in София, Bulgaria
Website
Twitter
Genre
Influences
Stephen King, Haruki Murakami, Ernest Hemingway, Виктор Пасков
Member Since
January 2013
To ask
Йордан Лозанов
questions,
please sign up.
|
Пощенска кутия за мръсни приказки
by |
|
|
Революция на обречените
—
published
2014
|
|
|
Прозорецът
|
|
|
Полетът на пеперудата
—
published
2013
|
|
* Note: these are all the books on Goodreads for this author. To add more, click here.
Йордан Лозанов hasn't written any blog posts yet.
Йордан’s Recent Updates
|
Йордан Лозанов
rated a book it was amazing
|
|
|
Йордан Лозанов
has read
|
|
"This was such a good story! It built over time, had just about the right amount of twists and - I must admit - I didn't see the end of Lily's storyline coming. It was socially relevant on the DV front without being obnoxiously cliched. One thing that"
Read more of this review »
|
|
|
Йордан Лозанов
has read
|
|
"The best book from the series. I loved every page of it, it is brilliantly constructed and written with excellent meta connections with previous two volumes and the final one of the elements - Air.
Hats down to John Boyne. " |
|
|
Йордан Лозанов
rated a book really liked it
|
|
|
Йордан Лозанов
has read
|
|
|
Йордан Лозанов
has read
|
|
|
Йордан Лозанов
rated a book liked it
|
|
“„Бяхме сами – аз и брат ми. Наричаше ме Никсън, не помня от къде го измисли. Беше с пет години по-голям от мен. Моят единствен роднина. Родителите ни са починали когато сме били малки, аз съм бил на три, Наско на осем от тогава с брат ми се грижехме сами за себе си. Той ме отгледа. Още помня как се местехме от един приют в друг, но винаги бяхме заедно. Двамата братя. Единственото, което ни остана от родителите ни бе фамилията. Просто съчетание от букви. Няма лица, няма спомени. Само букви. Що за родители биха постъпили така, да оставят децата си сами?”
― Революция на обречените
― Революция на обречените
“„Кафяви очи се взират в други кафяви очи. Те лежат, вплели голите си тела а ноемврийският вятър събаря снега от голите клони пред хижата. Горещият ѝ дъх гали кожата му. Вплели пръсти, вплели тела, влели сърцата си, те лежат пред камината загледани в хипнотизиращият огън. Дървата пукат и огънят нежно гали лицата им.
- Това е нашата зима – казва младият мъж взирайки се в нейните кафяви очи.
- Да – тихо отвръща тя и го прегръща още по- силно. – Нашата зима.”
― Революция на обречените
- Това е нашата зима – казва младият мъж взирайки се в нейните кафяви очи.
- Да – тихо отвръща тя и го прегръща още по- силно. – Нашата зима.”
― Революция на обречените
“„Драсваше клечката и се взираше в хипнотизиращото пламъче. Прокарваше пръсти покрай него, някой път се опарваше, но в повечето случай успяваше да опитоми пламъкът. Да го подчини. Да го създаде и унищожи. Истинската власт на съвременният Прометей. Власт, която го опияняваше. Съзнаваше, макар и бегло, че всъщност не владее стихията, просто успява да я подчини в този ѝ минимален размер. Това му позволяваше да се чувства истински, да се чувства жив и значим. Даваше му топлина, която му липсваше. „”
― Революция на обречените
― Революция на обречените
“there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I'm too clever, I only let him out
at night sometimes
when everybody's asleep.
I say, I know that you're there,
so don't be
sad.
then I put him back,
but he's singing a little
in there, I haven't quite let him
die
and we sleep together like
that
with our
secret pact
and it's nice enough to
make a man
weep, but I don't
weep, do
you?”
―
wants to get out
but I'm too clever, I only let him out
at night sometimes
when everybody's asleep.
I say, I know that you're there,
so don't be
sad.
then I put him back,
but he's singing a little
in there, I haven't quite let him
die
and we sleep together like
that
with our
secret pact
and it's nice enough to
make a man
weep, but I don't
weep, do
you?”
―
“If you want to be a writer, you must do two things above all others: read a lot and write a lot.”
―
―
