В този коментар няма да обърна толкова голямо внимание на пунктуационните и граматични грешки, макар че трябва, тъй като те не бяха две-три, а се срещаха абсолютно навсякъде и много често вместо ,,когото" се използваше ,,който", винаги се слагаше запетаи преди и след ,,обаче", но както и да е, не всеки е грамотен. Бих искал да обърна цялото внимание върху съдържанието на тази книга от има-няма 160 страници, която изчетох с голяма мъка. Ако трябва да съм честен, книгата многократно я научих да лети и съответно тя се целуна неведнъж със стената. Въпреки че тук са събрани произведения на множество автори, трябва да отбележа, че е наистина изумително как нямаше нито един разказ, който да заслужи великата титла ,,забавен" или поне ,,интересен". Повечето разкази бяха или безвкусни, или просташки, а имаше и лични (,,житейски") разкази на някои автори, които също ми се сториха безинтересни. Имаше точно два разказа, които ме накараха да се усмихна, но в крайна сметка авторите им не бяха пропуснали да покажат и своя хумор на дебил. Повечето разкази (пък да не кажа и всички) ме накараха неведнъж да си задам въпросите ,,Аз ли нямам чувство за хумор, или това наистина не е смешно?", ,,Това шега ли трябва да е, или граничи с подигравка?" и ,,Това кого го интересува?". На мнението съм, че има разлика между това да се пошегуваш с нещо и това да се подиграваш с него. Все пак шегите трябва да са забавни, а в тази книга или шегите не са шеги, а подигравки, или просто шегите не са смешни. (А според мен и двете са верни.) Обаче трябва да отбележа, че тази книга имаше точно едно единствено нещо, което най-много ми хареса, а именно краят ѝ, който наистина нямах търпение да достигна (и на моменти дори се усещах как бях близо да се откажа от четенето поради силната скука, която изпитвах).