Ралица Генчева

“А сърцето, къде е сърцето, кой и къде скри сърцето, кой го открадна, защо непрекъснато се говори за край, защо все нещо се приключва, къса, чупи, разглобява, защо нищо не започва, защо нищо не се създава, защо ме оставихте сама в градините ми, да обикалям като в музей, да колекционирам оттенъци от спомените ни, да вледенявам морето, за да никой не може да се удави, да изпръсквам парфюмите на любимите ви, за да не ги забравите, да прожектирам залези, да ги смесвам с изгреви, за по-различен цвят, да правя склуптори от молекулите на августовия въздух. Понякога, много рядко,се чудя има ли ме наистина, родила ли съм се наистина, или сънувам, има ли ги моите градини, кайсиева, черешова, прасковена, ябълкова, има ли ги стълбите към морето, ще го разтопи ли някой.”
― Теа Денолюбова

“Съчувствието е прекрасно нещо. Човек изпитва съчувствие, като види смачкана гъсеница. Извисяващо преживяване. Човек може да му се отдаде и да го разпръсне около себе си - все едно, че си отпуска колана. Няма защо да си стяга корема, сърцето или духа, когато е обзет от съчувствие. Трябва само да погледне надолу. Толкова е лесно. Като гледате нагоре, ви заболява вратът. Съчувствието е най-голямата добродетел. То оправдава страданието. По света трябва да има страдание, иначе как можем да сме добродетелни и да изпитваме съчувствие?... О, то има своя противоположност - но тя е толкова трудна и завладяваща... Възхищението, г-жо Джоунс, възхищението. Но то изисква много повече от отпускане на колан... Затова казвам, че всеки, когото не сме в състояние да съжалим, е покварен. Като Хауърд Роук.”
― Айн Ранд "Изворът"

“Където има служене, има някой, на когото служат. Човекът, който ти говори за саможертва, говори за роби и господари. И възнамерява да бъде господар. Но ако чуеш някой да ти казва, че трябва да си щастлив, че щастието е твое естествено право и дълг номер едно към самия теб, този човек не се стреми към душата ти. Този човек няма какво да спечели от теб. И щом ви приближи, вие ще закрещите с празните си глави, ще нададете вой, че той е егоистично чудовище.”
― Айн Ранд "Изворът"

“Вместо това се стегна и се закле никога да не губи своята чувствителност към красотата и никога да не остарява толкова, че да престане да се възторгва.”
― Наташа Лестър, The Three Lives of Alix St Pierre