“„Кафяви очи се взират в други кафяви очи. Те лежат, вплели голите си тела а ноемврийският вятър събаря снега от голите клони пред хижата. Горещият ѝ дъх гали кожата му. Вплели пръсти, вплели тела, влели сърцата си, те лежат пред камината загледани в хипнотизиращият огън. Дървата пукат и огънят нежно гали лицата им.
- Това е нашата зима – казва младият мъж взирайки се в нейните кафяви очи.
- Да – тихо отвръща тя и го прегръща още по- силно. – Нашата зима.”