Царевна

“Малко противоположности в образованието са толкова силни и значими, както тази между отправянето на изисквания към учениците и инструктирането им какво могат и не могат да вършат, от една страна, и задружното, самостоятелно търсене от страна на учениците на начина да живеят и учат заедно, от друга. Говорим за разлика между това да си подготвен да прекараш живота си, правейки каквото ти казват, и да си подготвен да поемаш активна роля в демократичното общество (или, в зависимост от случая, да трансформираш обществото, така че да го превърнеш в демократично.)”
― Alfie Kohn, Beyond Discipline: From Compliance to Community

“The best method for acquiring scientific data is direct observation. Nothing beats watching a subject in action. But scientist have an easier time gazing at intergalactic quasars than peeking into someone's bedroom. Quasars don't close the curtains out of modesty of suspicion. In contrast, most of us are unwilling to let curious scientists photograph us as we tumble between the sheets. Radio waves may be invisible, but they don't try do deceive curious physicists and they are incapable of self-deception. Humans are guilty of both.”
― Ogi Ogas, A Billion Wicked Thoughts: What the World's Largest Experiment Reveals about Human Desire

“Но още през следващото лято споменът за голямото наводнение почна да минава в паметта на старите хора, дето щеше да живее още дълго, а младежите седяха с песни и разговори на бялата гладка капия над водата, която течеше дълбоко под тях и със своя шум допълваше песента им. Забравата лекува всичко, а песента е най-добрият начин за забрава, защото в нея човек си спомня само онова, което обича.
Така на капията, между небето и земята, реката и бърдата, поколение след поколение се учеше да не тъжи прекомерно по онова, което мътната вода отнася. Тук у тях проникваше несъзнателната философия на градчето; че животът е неразбираемо чудо, защото непрестанно се изразходва и разхищава, но все пак трае и се държи здраво „както мостът на Дрина“.”
― Иво Андрич, The Bridge on the Drina

“Primates – and young humans who lack verbal skills – will use physical aggression to express themselves or to get their way. They will hit, push, shove, spit, kick, punch, and bite. As children grow, they add verbal aggression to their repertoire. They will shout and threaten. As children develop further and gain more social intelligence, they begin to employ indirect and nonphysical forms of aggression. From an evolutionary and anatomical point of view, girls and women are less inclined to attack anyone directly, or physically, than man and boys are – unless, as mothers, their offspring are in immediate physical danger. In addition, girls and women are culturally trained to employ indirect methods of aggression, as a low-risk, low-injury, approach.

Girls learn that a safe way to attack someone else is behind her back, so that she will not know who is responsible. This tracks girls and women into lives of chronic gossip and rumor mongering, but it also allows girls and women to fight without physically killing each other outright.”
― Phyllis Chesler, Woman's Inhumanity to Woman