Елица Спасова

“In the English language there are orphans and widows, but there is no word for the parents who lose a child.”
― Jodi Picoult, My Sister's Keeper

“Умира бавно този…

който не пътува, който не чете и не слуша музика, който не открива очарование в себе си.

Умира бавно този… който разрушава себелюбието си, който отказва помощта, който не търси разнообразие.

Умира бавно този… който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки, който не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати.

Умира бавно този… който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца.

Умира бавно този… който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си, който не рискува сигурността за неизвестното, за да преследва една мечта, който не се решава поне веднъж в живота си да избяга от мъдрите съвети.

Не умирай бавно… Живей днес! Рискувай днес! Действай днес! Не се оставяй да умираш бавно! Не забравяй да бъдеш щастлив!”
― Pablo Neruda

“My sister will die over and over again for the rest of my life. Grief is forever. It doesn't go away; it becomes a part of you, step for step, breath for breath. I will never stop grieving Bailey because I will never stop loving her. That's just how it is. Grief and love are conjoined, you don't get one without the other. All I can do is love her, and love the world, emulate her by living with daring and spirit and joy.”
― Jandy Nelson, The Sky Is Everywhere

“Това, което остана да се стеле след като си заминаха, не беше живот - защото животът неизбежно преодолява естествената смърт, - а най-обикновен списък с най-обикновени факти: тиктакащ стенен часовник; обвита от мъглявина стая по пладне; жестокостта на човешко същество, на девойка, която мисли само за себе си. Нейният мозък се затваря за всичко наоколо, но лумва право в огнищата на болката и в наранената личност, и в пропилените мечти. Всички останали близки се отдръпват, сякаш отплават върху огромен айсберг, превръщат се в черни точки, размахали миниатюрни ръце, гласът им глъхне. После - прехвърленото през гредата въже, положените в длан с измамно дълга линия на живота сънотворни, отвореният с трясък прозорец, включената фурна...каквото и да е.”
― Джефри Юдженидис