Благовеста

“Този ден — бог е свидетел на това — беше забележителен не само с най-неочаквани знамения и поличби, но и с широко използване на писмената реч като средство за предаване на мисли. Скачаш в препълнена кола и ето че съдбата по своите неведоми пътища се погрижва у теб да се намерят тефтерче и молив, в случай че някой от спътниците ти се окаже глухоням. Промъкваш се в банята и нещо те накарва да се огледаш над мивката, да видиш няма ли там някакви откровения.”
― J.D. Salinger, Raise High the Roof Beam, Carpenters & Seymour: An Introduction

“Всеки ден… Всеки ден бродя из спомените си…
По онези улици, покрай онези къщи. Толкова тихо беше градчето ни. Нямаше заводи, само една бонбонена фабрика. Неделя… Лежа си, пека се. Притичва майка ми: „Дъще, Чернобил се взривил, хората се крият по къщите си, пък ти лежиш на слънцето.“ Разсмях се – от Чернобил до Наровля са четирисет километра.”
― Svetlana Alexievich, Voices from Chernobyl: The Oral History of a Nuclear Disaster

“Открай време се притеснявам от нови хора, но никога не ми е липсвало любопитство.”
― Haruki Murakami, سامسای عاشق

“Фийби не каза дума, но ме слушаше. Познавах по тила ѝ, че ме слуша. Винаги слуша, когато ѝ говориш. И най-интересното е, че почти винаги разбира за какво ѝ говориш. Наистина разбира. Продължих да разправям за Пенси. Просто ми се искаше да разправям.”
― J.D. Salinger, The Catcher in the Rye