Благовеста

“Фийби не каза дума, но ме слушаше. Познавах по тила ѝ, че ме слуша. Винаги слуша, когато ѝ говориш. И най-интересното е, че почти винаги разбира за какво ѝ говориш. Наистина разбира. Продължих да разправям за Пенси. Просто ми се искаше да разправям.”
― J.D. Salinger, The Catcher in the Rye

“Следването е скучна работа – казах. – Постъпваш и се разочароваш напълно. Дума да няма. Но да не можеш да влезеш, е май още по-тъпо.”
― Haruki Murakami, سامسای عاشق

“Години наред ние, седемте деца в нашето семейство, разполагащо само с една баня, имахме малко досадния, но полезен навик да си пишем бележки с парченца сапун върху огледалцето на аптечката. Обикновено тези бележки съдържаха изключително строги наставления, а понякога — и нескрити заплахи: „Бу Бу прибирай си кесето след къпане! Не го захвърляй на пода! Много целувки. Сиймор.“; „Уолт, днес е твой ред да изведеш Ф. и З. из парка. Вчера ги извеждах аз. Познай кой.“; „В сряда е годишнината от сватбата им. Не ходи на кино, не се мотай в радиото след предаването, за да не се набуташ в шамарите! Това се отнася и за теб, Бъди!“; „Мама се оплаква, че Зуи едва не изгълтал разхлабителното. Не оставяй разни вредни неща на мивката, че той може да ги достигне и изгълта!”
― J.D. Salinger, Raise High the Roof Beam, Carpenters & Seymour: An Introduction

“Живеем във времена на безсърдечност, на равнодушие, а сме заобиколени от огромно количество информация за хора, които не познаваме. Стига да проявиш интерес, можеш да се сдобиеш безпроблемно с каквито си искаш сведения. И въпреки това наистина не знаем нищо за никого.”
― Haruki Murakami, Colorless Tsukuru Tazaki and His Years of Pilgrimage