Ина Иванова е може би най-светлият и нежен глас в съвременната българска поезия. Деликатни стихове, чиито шепоти те изпълват с уют и с успокоението, че “всяка наша намеса в света е заличима”. Поезия за преходността ни, способността да сме раними и светът - малък като крушово листо, което можеш да пъхнеш в джоба си.
“Наистина ли искаш да бъдеш завоевател,
или все пак ще засадиш дърво тук,
в подножието на залеза?”