“Да мине само този март,
да мине,
да му изсъхнат локвите, мъглите да изтлеят,
разцъфналите тръни да окапят,
тревите да се втурнат да растат,
да минат облаците, мокри от търпение,
да вдигнат сенките снагите си, премерени
от зимно слънце, тесни в раменете.
Да мине вятърът,
над мен да минат птичите ята
на път за вкъщи.
Да вдигна камъните, страховете,
змиите да се шмугнат между тях
и светлината тихо да ги стопли.
Веднъж да свърши март.
И може би отново ще съм същата.”