Мартин Касабов > Мартин's Quotes

“He never went out without a book under his arm, and he often came back with two.”
― Victor Hugo, Les Misérables

“I like people and I like them to like me, but I wear my heart where God put it, on the inside. ”
― F. Scott Fitzgerald

“The really important kind of freedom involves attention, and awareness, and discipline, and effort, and being able truly to care about other people and to sacrifice for them, over and over, in myriad petty little unsexy ways, every day.”
― David Foster Wallace, This Is Water: Some Thoughts, Delivered on a Significant Occasion, about Living a Compassionate Life

“I think of myself as a bad writer with big ideas, but I'd rather be that than a big writer with bad ideas.”
― Michael Moorcock, Elric: The Stealer of Souls

“- [...] Я кажи още нещо, но искрено, моля те. Като влезеш в някоя книжарница и видиш...
- И видя стените покрити до тавана с книги от всякакъв тип, хиляди томове, всички публикувани през последните няколко месеца... Това ли имаш предвид? И се сетя, че и аз самият пиша нова книга, и ми потънат гемиите... все едно съм пристигнал на огромен пазар, където с километри се точат гигантски камари от плодове и зеленчуци, за да се опитам да пробутам някакво смотано картофче, това ли имаш предвид?
- Именно...”
― Dino Buzzati, Le K

“Once I found out the secret of the universe. I have forgotten what it was, but I know that the Creator does not take Creation seriously, for I remember that He sat in Space with all His work in front of Him and laughed.”
― Lord Dunsany

“It is vey difficult to draw away from the face of God—it is like a warm fire, it is like dear sleep, it is like a great anthem, yet there is a stillness all about it, a stillness full of lights.”
― Lord Dunsany

“One is always half mad when one is shy of people.”
― Robert Walser, Jakob von Gunten

“Ultimately, the most romantic thing is the heart, and every sensitive person carries in himself old cities enclosed by ancient walls.”
― Robert Walser, The Walk and Other Stories

“But you were born to gentle dreams,”
― Giacomo Leopardi, Canti

“It is not down on any map; true places never are.”
― Herman Melville, Moby-Dick or, The Whale

“„Осъзна, че заровете през цялото време са били на негова страна, но всичко е било в услуга на една непоносима загуба.”
― Мартин Касабов, Когато великани ходеха по земята

“„Сънува как би искал с нея да живеят в този един миг, да го разтеглят като чист чаршаф върху прашасалия матрак и въпреки че и двамата кашлят от мръсотията отдолу, всеки да гали другия. Без да стискат очи и да се страхуват, без да са сигурни, че всичко малко по малко се изплъзва или че не са прочели достатъчно книги, за да се научат, че животът ще бъде поредица от грешки.”
― Мартин Касабов, Когато великани ходеха по земята

“„Тогава тя ще излезе и ще ти покаже колко могат да се разтварят пръстите й и дали един сън е достатъчен да те отдели от звездите.”
― Мартин Касабов, Когато великани ходеха по земята

“„Място за сънища не е имало никога по-добре подготвено”
― Мартин Касабов, Когато великани ходеха по земята

“Чудесно – каза си той, – един безумно тъп свят, съставен от скали и пясък. Седна и остави вятъра да разроши косите му. Вечерта наближаваше и прохладата на чистия въздух го ободри. Погледна отново към полето и си представи древните великани, които някога са ходили там. Не знаеше откъде идва този образ, но беше ясен, като спомен от детството. Те са ходели тук – каза си, воювали са с боговете и са загубили, а пръстта под краката ми е тяхната душа. Взе в ръка малко пясък и го пусна на вятъра. Не искаше да се събужда, не искаше да вижда дивана и разхвърляната си стая, предпочиташе това място в миналото му, където е имало чудеса, шатри на търговци, викове и звук от тичащи деца, имало е камили и коне, кладенци и страховити оръжия – лъкове, стрели, щитове и шлемове, и спокойствието на вечерното зарево е нашепвало, че можеш да станеш, какъвто пожелаеш.”
― Мартин Касабов, Когато великани ходеха по земята

“„Стана му тежко, спря и погледна към луната, изгряла преди хиляди години в застоя на човешката цивилизация, когато децата не са играли на жмичка, а са тичали с бързоноги кентаври, докато тя е насочвала с ветровете си мислите им и е нашепвала, че всичко е преходно; и движението на ремъците, и движението на пламъците, и движението на голите бедра под кожите няма да прекратят магията, покрила земята като воала на вълшебник. И единствено в любовта ще останат незасегнати вселената и обгърнатата в нея коруба на смисъла.”
― Мартин Касабов, Когато великани ходеха по земята

“Вените ти са като тъмни реки и аз решавам къде да сложа кръста, който бележи заровеното съкровище. Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че съм скрил нещо под кожата, нещо скъпоценно. Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че съм скрил любовта си някъде преди свивката на ръката ти, на място, което дори не съм целувал. Точно там един своенравен косъм е избрал да расте наопаки.”
― Мартин Касабов, Когато великани ходеха по земята

“... и тази липса се превърна в траен отпечатък на едно мъртво време, което последва. Време на безизходица и пясък в устата, време на замахвания във въздуха и случайни опити с пръчка да се разбута кошера на доволството, от който излизаха само пчели с дебели жила и нито капка мед.”
― Martin Hristov Kasabov

“In a closed society where everybody's guilty, the only crime is getting caught. In a world of thieves, the only final sin is stupidity.”
― Hunter S. Thompson, Fear and Loathing in Las Vegas: A Savage Journey to the Heart of the American Dream