Когато великани ходеха по земята Quotes

“Чудесно – каза си той, – един безумно тъп свят, съставен от скали и пясък. Седна и остави вятъра да разроши косите му. Вечерта наближаваше и прохладата на чистия въздух го ободри. Погледна отново към полето и си представи древните великани, които някога са ходили там. Не знаеше откъде идва този образ, но беше ясен, като спомен от детството. Те са ходели тук – каза си, воювали са с боговете и са загубили, а пръстта под краката ми е тяхната душа. Взе в ръка малко пясък и го пусна на вятъра. Не искаше да се събужда, не искаше да вижда дивана и разхвърляната си стая, предпочиташе това място в миналото му, където е имало чудеса, шатри на търговци, викове и звук от тичащи деца, имало е камили и коне, кладенци и страховити оръжия – лъкове, стрели, щитове и шлемове, и спокойствието на вечерното зарево е нашепвало, че можеш да станеш, какъвто пожелаеш.”
― Мартин Касабов, Когато великани ходеха по земята

“„Сънува как би искал с нея да живеят в този един миг, да го разтеглят като чист чаршаф върху прашасалия матрак и въпреки че и двамата кашлят от мръсотията отдолу, всеки да гали другия. Без да стискат очи и да се страхуват, без да са сигурни, че всичко малко по малко се изплъзва или че не са прочели достатъчно книги, за да се научат, че животът ще бъде поредица от грешки.”
― Мартин Касабов, Когато великани ходеха по земята

“Вените ти са като тъмни реки и аз решавам къде да сложа кръста, който бележи заровеното съкровище. Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че съм скрил нещо под кожата, нещо скъпоценно. Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че съм скрил любовта си някъде преди свивката на ръката ти, на място, което дори не съм целувал. Точно там един своенравен косъм е избрал да расте наопаки.”
― Мартин Касабов, Когато великани ходеха по земята

“„Стана му тежко, спря и погледна към луната, изгряла преди хиляди години в застоя на човешката цивилизация, когато децата не са играли на жмичка, а са тичали с бързоноги кентаври, докато тя е насочвала с ветровете си мислите им и е нашепвала, че всичко е преходно; и движението на ремъците, и движението на пламъците, и движението на голите бедра под кожите няма да прекратят магията, покрила земята като воала на вълшебник. И единствено в любовта ще останат незасегнати вселената и обгърнатата в нея коруба на смисъла.”
― Мартин Касабов, Когато великани ходеха по земята

“„Място за сънища не е имало никога по-добре подготвено”
― Мартин Касабов, Когато великани ходеха по земята

“„Тогава тя ще излезе и ще ти покаже колко могат да се разтварят пръстите й и дали един сън е достатъчен да те отдели от звездите.”
― Мартин Касабов, Когато великани ходеха по земята

“„Осъзна, че заровете през цялото време са били на негова страна, но всичко е било в услуга на една непоносима загуба.”
― Мартин Касабов, Когато великани ходеха по земята