Гери Йо's Blog: Gery Yo is here, page 9

Ловът – плячка или хищник и дали ако се престориш на хищник ще имаш силата му?

Андрю ФукудаПреводач- Надя БаеваИК Orange Books
Мислиш си, че знаеш нещо за света, за които четеш. Помисли пак. Това описва най-точно и кратко какво да очакваме от предната тийн антиутопия, която „Игрите на глада” отприщиха вълна, която много харесвам и  искрено ме забавлява и след като киносалоните сложиха край на поредицата за смелото момиче от окръг 12, то господин Фукуда не получи достатъчно реклама и длъжна съм да уведомя любителите на антиутопиите, че няма да останат разочаровани. Но може би така е най-добре да прочетете трите книги наведнъж. Подобен на „Лабиринта” на Джеймс Дашнър, но по-добър в някои отношения.Всяка една книга по свой си начин гради един различен свят, многопластовост в действието и много екшън вярна на жанра си трилогия. Попълнена с много действие и обрати, тази поредица започва с едно много напомнящо на човек момче, което живее в свят на здрачници, същества много подобни на вампирите, които стареят и се размножават, хранят се огромни количество месо, а не само кръв, така че ще се придържам към това название, все пак съм любител на вампирите в по-класически вариант.Всичко, с което героят се сблъсква и е вярвал се разклаща с всяка изминала страница, изненадващият обрати за задължителни за жанра си, но все пак Андрю се справя умело.
Втората книга пренася главният ни герой в село с хора като него и странни порядки и тук на-накрая се появява източния полъх от произхода на автора. Фукуда е с японски корени, но дълги години живее в Хонг Конг и за пръв път в антиутопия попадаме на лотосовите стъпала, болезнена китайска практика за красота, но дали в  романа не се прави, за да не могат да избягат жените? Третата книга се явява кулминация и търсения финал, вместо да е по-слаба като стил тя превъзхожда началото и е очакваната фентъзи поанта. А самият финал доста философски като по източен вариант, интересен и все пак изцяло неочакван ще ви накара да сложите историите на Джийн като една спираща дъха и бързочитаема поредица. 
Гери Йо

Искри човечност – уроци по доброта

Автор: Иван Русланов

Втората книга на Иван Русланов е факт от няколко месеца, както и първата книга на младия автор и тази  е издадена  в резултат от спечелен конкурс. Този път това е Словото на младите.Авторът е заложил за предпоставка на успеха си да включи наградени свои разкази, които вече са засвидетелствали качеството си пред читателя и по тази логика или ще се похвали книгата или няма да се пише за нея.В разказите умело се разнищва душата на твореца, неговите мъки терзания и себотдаване. Светът на твореца е така различен от този на другите хора и дори понякога доста по-тъжен. Друга опорна точка в творбите на младия автор са желанията и тяхната цена, тяхната истинност, дали наистина искаме това, струвало ли си е то. Така истински е стилът, че дори в историите с фантастичен елемент се открояват с определена доза реализъм.  Защото вечните човешки терзания виждаме във всеки вид изкуство и във всеки литературен жанр. И макар авторът да показва нашите проблеми и съмнения, то надеждата, че всичко ще свърши добре, ако се борим достатъчно упорито, витае в разказите.  След прекрасните разкази авторът ни предлага пиесата си, която се надявам скоро да види сцена, защото има послание, поставя доста философски въпроси и търси отговори, които не искаме да узнаваме, но се стремим към тях.С тази книга Русланов показва, че е творец, който пише в различни жанрове и няма слаб такъв като творчество, въпреки това се надявам в скоро време да ни зарадва с друг роман. Може би съм прекален почитател на дългото слово, а когато авторът е добър, ти се иска да пише все повече и повече.
Гери Йо

Годината на Демона – часът настъпва бавно, готово ли е острието ти?

ИК СиелаПреводач: Мирела Стефанова
Една от тези поредици, които надграждат и една от малките, но шиноби твърдят: “Няма място, където вятърът не може да проникне”,  та Стив Байн прониква в душата и направи захват на читателя в мен и се  предадох. Но няма как авторовото ти описва как Марико прави саблен удар да не ми хареса, нее?(нее-е  тяхното нали, той си го е харесал, не знам дали в действително се ползва така често, но е сладко). По принцип не всички западни автори умеят да пишат добре за Япония, да не кажа малцина. Но Стив не е от тях, той залага целите си прекалено разнообразно. Умело смесва фентъзито, историческия жанр и кримитата, как го прави така успешно. Не зная, но сигурно  някоя нинджа тайна. Иначе пълна градация, в първия книга повече самураи, тук се появят и нинджи, с намек тяхното обучение да бъде разкрито в следващата книга, за което нямам търпение.Тук макар на главната героиня да са отделени по-малко страници, нейното обучени при Ямада сенсей беше описателно и чудесно. Но е отделно повече внимание на другите две истории, които съпровождат книгата в различен епохи, но с тънка нишка, която ги свързва, и един от тримата обединители на Япония Тайотоми Хидейоши се появява сред образите. Интересно пресъздаване на образа му, макар и малко рисково, но всеки автор сам си обрисува личностите, за които пише. Може би много от неговите читатели са посегнали на небезизвестния  „Тайко” на Ейджи Йошикава. Другото, с което приятно радва читателя е съдбата на Кайда, на което всяко момиче от антиуотиите ще ви се стори като мила ученичка в първи клас без умения. Тя е ама, гмуркачка, а за тази традиция дори аз не знаех, мислех си, че японците не са допускали жени на лодките си, но се оказа, че гмуркачки са само жени, обучавани от ранна възраст, а щом ме е изненадала някоя историческа подробност за Далечния Изток, авторът си го е бивало особено. Трите истории са особено интересни, фентъзи елемента е така мъничък, че на места граничи с една обикновена лудост, а полицейската работа и личността на Марико изпъкват на цялостната картина, самурайското мислене на Дайгоро и будното момиче от бедното село.Докато в първата част имаше някаква завършеност тук отвореният край говори за все повече действие и разбулени тайни и с нетърпение очакваме да пътуваме в епохите на Япония на кораба на авторовото повествование.Също много реален поглед върху самите нинджи и техния произход, много силна душевност на самураите. Дали може да стане по-интересно? Предизвиквам ви, г-н Байн.
Гери Йо 

Червени сълзи на сребърен фон или света на Виктория Айвярд

Алена кралицаВиктория АйвярдИК СиелаПреводач: Деница Райкова
Във фентъзи и тийн литературата вече се появи и задържа един нов жанр, този на антиутопиите. Или нашето далечно бъдеще, където преминавате към зрелостта или иницияцията е подобна на вълшебните приказки в техния оригинал. Изправянето героите в юношеска възраст през различни предизвикателства,  които в голямата си същност включват епични приключения.При Айвярд има от всичко посочено и нужно за една антиутопична реалност, тя се вписва идеално в жанра използва клишетата в нейна полза. Има си подтиснати селяни, жестоки благородници, една кралица жадна за власт, която иска детето й да е престолонаследник, онеправдан по-малък брат. Разбира се, има и Пепеляшка във вихъра на кралските клюки и разкъсвана между два принца в лицето на момичето с червена или обикновена кръв Мер Бароу. Защото в този свят сребърната кръв е наистина с този цвят, но тя носи не само титли. И тук с всичката клишираност остава разнообразие като дава способностите на Сребърните и техните различни дарби сякаш света на Х-мен, мутантите управляват хората и ясното описание какъв би бил света тогава. С много действие и двубои, така прави за себе си, Сребърните са върхът на еволюцията, за тях хората с червена кръв са нищо повече от слуги. Различни супер герои са управляващата раса. Супер герои, но не защитници, а поробители. Докато не се появява слабо звено и мутация, при която и червените им  събратя се сдобиват със способности. Това прави книгата увлекателна, наситена с емоции, но в никакъв случай не прекалено. Историята почва да ти се струва с прекалено големи букви или прекалено много странички, защото бързо стигаш до края.  Иска ти се още, а втората част ще излезе едва догодина.Много хора похвалиха и корицата, скритите й надписи са добра находка, макар малко да прилича на мартеница, корицата прекрасно показва същността на историята на Мер, която се оказва новата брънка в еволюцията със своите способности и се слага началото борба в тъмната приказка, в която се е превърнал света ни.И макар Сиела да са му лепнали етикетче тийн, не разбирам защо този интересен поглед за мутациите и принцесите да не се хареса на всеки любител на фантастичния жанр.

Гери Йо

Моята прекрасна книжарничка - урок по сбъдване на мечти

ИК СиелаПетра ХартлибПреводач: Алеко Дянков
Думата книжраничка стана доста модерна, напоследък, да се надяваме, че някой преводач няма да напише за някое книжарниченце в скоро време (няма да съм аз). Но след успеха на „Книжарничка на острова” и това немско бижу ни застигна. Въпреки умалителното, двете книги нямат нищо общо, нито цитатите, нито с историята на Острова и тамошната книжарницаТова са мемоарите на една мечта, много хора, които обичат книгите ще харесат тези сбити спомени, които описват една сбъднатата американска мечта на Австрия, а и и доказват думите че към успеха кратки пътища и асансьор няма, само стръмни стълби и много труд. Може би книгата можеше да се доста по-описателна и подробна, дори да има заглавия на отделните части, но авторката е предпочела да е кратка ясна и точна (пък и ежедневието и има много кратки свободни моменти). Исках книжарница, имам успешен бизнес. Без излишни подробности и точно и ясно описва какво е да имаш книжарничка в Австрия. Страна с нашето население, където по Коледа влизат 800 човека на ден. Споменах ли... на ден? Винаги клиенти чакат в 9 на вратата на книжарницата, хората не смогват. В една книжарница? Вие сещате ли се за някоя подобна така пълна малка книжарница. Не мисля. При нас е доста различно за съжаление, а би могло да е другояче. И не говорим за преди 10 години, Петра се скъсва от работа в ерата на Амазон и електронните книги. Именно днес. И не е богата тя има среден стандарт на живот, средната класа, която ни липсва от 30-тина години вече.Петра  вярва в мечтата си и не се спира пред нищо, не я спъва че  е майка на две деца, въпреки това минава от половин работен ден към къртовски труд, защото обича книгите и й се отдава да е книжарка. Никой не я обвинява, че  е лоша майка или жена, тя е независима и има подкрепящ съпруг. В други книги това щеше да е основна (и скучна ) темаДа, съпругът й също ги обича, но не остава в бизнеса скоро си намира работа и върши нещата не обвързани с хора, защото да комуникираш и продаваш книги поне на 100 човека на ден си е чиста проба героизъм, аз винаги съм искала книжарница, всеки четящ е искал, но аз съм един мъничък Оливер, обичам да сме насами с книгите, не да ги споделям с хората. По-скоро искам да съм на мястото на малката им дъщеря, която много прилича на Мая от „Книжарничката на острова”, може би единствената прилика са двете книги. Дори да имах възможност бих прочела първо тази и след това на Габриела Зевин. Но излиянието на госпожа Хартлиб е напълно реално, една мечта, много добри хора, които й помагат. Вярата в човека и в труда, утопично и така ти става хубаво, че това се е случило.  Как бих искал да има един живот  в книжарница, дали мога да върна времето и да израства в такава, едва ли? Дали мога да си купя такъв инструктаж за сбъдването на една книжна мечта без нищо да ми  е спестено? Задължително! Мехлемче за душата на читателя са всички книги за… книги! Колкото по-книжно толкова по-добре. 
Гери Йо

За ангелите и техните грехове

Дaниел ТрусониПреводач: Юлия БучковаИК Сиела
Книгоусещането е нещо много важно, защото понякога една книга не ни харесва или не, от емоциит,е които сме изпитали не само от нея, а и от заобикалящия ни свят. Има и книги, които ти харесват понеже нищо не си очаквал много от тях. Може и това да е случаят с "Ангелология", но истината е, че аз обикновено се подавам само на книгоусещането и не допускам странични фактори да ми влияят. Книгата на Даниела Трусони ще се хареса на любителите на конспирации и на трилъри. Интересна загадка на фона на фантастичен сюжет със закрит артефакт, нито за  момент не стъпва и крачка встрани от жанра си. Но все пак дава глътка въздух с добри описания и достатъчно действие, може би не най-трудната загадка, но все пак с лекота сте насища тръпката. Най-вече гледната точка на ангелите, пък като ми беше „ангелско” преди това завърших историята за поредните нефилими на Касандра Клеър и минаха на подобна тематика с много различен стил, изказ и размах на въображението. Тук нефилимите са управниците в сянка, на стотици години (доста вампирско ако ме пита колегата Трусони), но все пак нов изглед на библейския изказ. Но основната идея, сложните семейни тайни и връзки си остатват същите като на Клеър, в основата лежи истината за произхода на бъдещата монахиня Еванджелин.Прескачането в миналото и втората сюжетна линия също е плюс за първата книга на Трусони, макар за съжаление този похват да отсъства във втората част.То е ясно че в България не само вампири, но и ангели има, всичко си има, то и в книгата така, малко драма, малко любов, малко загадки, малко световна конспирация. И разбира се, милите ни Родопи и една героиня с български корен. С добър изказ и чудесни описания и най-вече красив край. Защото каквото и да си говорим крилете на ангелите са мечтите на всички хора.Във втората книга присъствието на нашата родина е обърнато повече внимание. Не върви да се оплаквамес подобна история. Няма нищо, че сега ако дойде Ной ще си отплува в нескрит ужас, ще си събере тревите и ще си ги изпуши, но тук почвах да иронизирам, а не е това е темата.Темата е оригиналният свят в който Трусони ни въвежда неочакван тя не  се води по тривиланото и затова й трябват доста страници да обясни реалността в романа си. Първата книга ми струва добре завършена, но "Ангелополис" ме разочарова, той беше една прелюдия за основния финал на книгата, третата част, която още си няма заглавие, а мен вече ме мъчи какво ще стане. Може би посъветвана от някой редактор, "Ангелополис" блести с особен екшън, в които след  10 години плахият учен Верлен е станал по-силен от Скалата та даже и цялата Федерация по кеч, защото за няколко дни на раните му би завидял и Шотландския боец. За разлика от него, главната ми забележа е краткото участие на главната героиня Еванджелин във втората книга, тя разперва криле и доизяснява произхода си и става силна и непобедима и въпреки това остава борбеността си по-неясни причини за читателя. Цялото ежедневие на монахинята Евандежелин не ни беше спестено, но преобразяването ни напълно беше изрязано, което ме подразни като читател.Разперила криле, но нейната метаморфоза остава скрита от читателя, мислите й също. Новите герои ни идват в повечко, не и двамата българи, тях може да си ги оставим, макар и тяхната гледна точка да минава през мислите на руска ангеноложка и са чист инструмент за разкриването на историята. Малко прибързано за един ден се разкрива тайни пазени хиляди години, но авторката е бързала за неякъде или нещо(дано е стигнала навреме). Но действието привлича читатели като мен. Но пък ни кара да искаме така че трябва ад я похвалим за това. Макар нефилимите да са част от елита на човешкото общество през цялото време след Потопа, то не се разбира когато един истински ангел попадне с още други как ще се бият един с друг или един за друг, битката ще е брутална с равни сили (иначе не би било интересно) и докато чакам да стане факт поне мога да напиша това до тук.  Просто ги прочетете да се мъчите като мен в очакване на третата книга (да се мъчим заедно), или защото обичате подобни четива и все още не ви е попадала. Или я прочете ако обичате балканската земя и искате да си вдигнете националните си самочувствие, причината та не би била важна. Важно е да се чете и да се добива удоволствие от това. 
Гери Йо

Няма място за чародеи - магичното извън закона на човешкия разум

Стефан Кръстев - ЦефулесИздателство: Български издател, Фондация "Буквите"
В една стая са се събрали Роджер Зелазни, Стивън Кинг и Харуки Мураками, а той записва историята им в едно. Ето така описва Цефулес или Стефан Кръстев, най-новия си роман и всеки прочел я ще се увери в това, може тези трима автори да са несъвместими за повечето от нас, но авторът е с невероятен потенциал на въображението граничещ с неизчерпаемост. Eто защо няма как ако обичате фантастика, хорър, трилър и най-вече съвременна българска литература да подминете този роман. Една обикновена лудница в постсоциалистическата ни страна. Зад маската на хумора е ужасът на съвременното ни общество. И за света, който не познаваме. Свят в света, личност в личността, прелитане на реалността с бълнуванията, сякаш истината е нереалността, а нашата действителност е плод на поробения ни мозък. Абсолютно завладяващо сетивата четиво. Макар да не смятам, че този е най-силният роман на Стефан, знаете, че аз искам още и още и сърцето ми остана в Немия свят, но това в никакъв случай не означава, че не съм броила дните до кланицата.Корицата радва окото и е дело на художничката Ивелина Андонова. Една прекрасна Хапла, хванато в образа на момичето, родено в  лудница, станало опасна чародейка. Но за чародеи, този свят не е предназначен. „Кланица за чародеи” носи в себе си доста жанрове, заедно с това бяга от всички и от всяко клиширано определение, затова изненадва читателя с оригиналността си. Изпълнена с действие и разнообразни герои, ще прочетете малката книжка доста бързо. Побързайте да се сдобиете с нея, докато още има тираж, тъй като Стефан Кръстев е име и фактор в съвременната българска литература от доста време.  
Гери Йо

Книжна Борса - с антибуса напред!

Весела Люцканова Издателство „Български писател”
За кратък период от време и аз исках да си имам издателство, все пак прясно-прясно завършила преводач-редактор, където ни споделиха колко трудно е това и как през 90-та едно от големите ни издателства издали „Историята на О” (да мили дами, от тук започна да се пише за това) и през 2008 се бяха принудили да издават вампирска поредица като започнат от 5-та част. Не ми казвайте, че съм глупачка, просто аз обичам вампирите и си представях, че съм достатъчно масова, за да мога да оцелея. Тези мисли, разбира се, продължиха цели две седмици. Съвсем нормално беше човек като мен веднага щом е видял изданието на „Книжна борса” на небезизвестната Весела Люцканова да я  иска. Безкрайно интересно ми беше да я прочета и да видя нейния опит, нейните мисли, нейния път. Един утвърден автор, притежавал свое издателство.Изобщо не се учудих, когато един близък мой приятел направо ме заведе на щанда и тя ми подписа прекрасната книжка, базарите и панаирите на книгите са именно затова, не само да си спести пари от книжни тела, но също така и да посъбереш подписани бройки. Зачетох я още в автобуса и се замислих, тази жена от къде ме познава така добре, че сякаш е писала за мен. Наистина, всеки автор би се преоткрил в думите й, когато обяснява как писането е като дишането и един истински творец не може да го прекъсне, писането е отдаване, то не ти дава избор с каквото да се занимаваш. А при все, че в България много малко хора правят пари само от книги, всеки истински пишещ мечтае, та даже копнее да се занимава с нещо подобно и това са книгите. И всички истини на перото, са си мечтали в един или друг период точно за това. А издателката и писателката Весела е имала и двете, работила е със страхотни хора, писала е и пише непрестанно. Докато не се появява таи малка книжка с голямо съдържание с печат „Документално. Ексклузивно. Емоционално” показва пътя на истинския читател и издател, тези които търсят стойностната литература както за превод, така и стойностните български автори. Неща, които много малко и то малки издателства правят. Все пак точно тяхното издателство ни дари с „За писането: Мемоари на занаята” на Стивън Кинг. Тя доста неодобрително се изказва към издателствата, които ни заливат с преходната и графоманска литература(и тук оценявам като мъдрост, че не й казах, че и аз пиша, особено в най-масовия в момента жанр – мълчанието никога да не е било от добродетелите ми) Макар да е сякаш с таргет (таи прекрасна българска думичка) писатели и издатели, то тази книга би била интересна на всеки, които се интересува как върви нашия издателски бизнес (или куцука и ли пък пълзи). Tова са мемоарите на Весела подобно на тези на г-н Кинг, така че я прочетете, за да видите кои хора и как ви донасят любимите книги на роден език в книжарниците, чиито блясък прикрива доста тъмни дълбоки води.
Гери Йо

Жените на Лазар

Марина Степнова
Издателство Прозорец, 2014г; превод Ася Григорова; корица Веселин Цаков

 Никой не ми е препоръчвал тази книга. Или и да е – не съм си взела бележка, защото за първи път се сблъсках с романа и неговата авторка в една книжарница, на масата „Най-продавани”, където  „Соц Гурме” гордо се кипри до Сафон.Взех я, прочетох на корицата, че писателката „разбуни духовете в Русия и очарова света” и я оставих обратно. Духовете се разбунват лесно. Нека си спомним „50 нюанса”…

На излизане се поспрях отново и прочетох няколкото изречения на гърба на книжката… И много се радвам, че стана така.

„Жените на Лазар” е прекрасен роман за живота на учените под крилото на КГБ и правителството. Животът, пречупен през гледната точка на жените на тези учени, техните съпруги, дъщери, внучки. Изключителна история за това, че зад всеки успял мъж се крие една невероятна жена, или поне неговата любов към някоя такава.

Лазар Йосифович Линд е гениален руски учен, започнал кариерата си случайно, също така случайно среща първата си любов – много по-възрастната Маруся, съпруга на неговия наставник, Сергей Иванович Чалдонов.

През погледа на Маруся читателят преживява евакуацията на ЦАГИ (Центра́льный аэрогидродинами́ческий институ́т) през 1941 година в Енск. Ужасите на войната, през погледа и съвестта на една жена, която осъзнава, че те са й спестени до голяма степен благодарение на простичка лотария, на факта, че съпругът й работи за правителството. Угризенията на съвестта, които я измъчват докато живее  в нечия чужда къща, сред нечии чужди спомени. Угризения, които тя се заема да потуши по най-добрия възможен начин – помагайки на другите.Контрастът между щастливата, прекрасна, грижовна Маруся и Галочка Баталова, по-късно Галина Петровна, чието единствено провинение е, че прилича на един далечен призрак от живота на Лазар Линд, удря в сърцето, право там, където всяка жена крие белезите от нещастните си любови.

Някак съвсем логично достигаме до историята на Лидочка. Още по-тежка история на едно дете, което расте познало родителската грижа  и любов само, за да му бъдат отнети и да бъде то захвърлено на милостта на хора, които са абсолютно безразлични към него.Романът е написан по онзи топъл, деликатен маниер, по който може да пише само една жена – без да навлиза в ненужни и грозни подробности, само загатвайки най-важните неща. Кара читателят да ги пречупи през собственото си сърце, да запълни празнините със собствената си история. Книгата е апотеоз на любовта, на живота, на щастието. И няма да ви остави безразлични. В никакъв случай.


 

Северина Самоковлийска

Книжарничката на Острова - клише в клишето със завидна оригиналност

ИК КръгозорПревод: Паулина Мичева

По принцип не обичам прехвалени книги, обичам книги, които първа откривам преди да ги прехвалят или малки бижута неоткрити в обществото, което е странно, разбира се – и това го е казвал всеки четящ в един период от живота си. Но за хубавите книги трябва да се говори. „Книжарничката на острова” е низ от клишета, затова бях решила, че няма да ми хареса. Имаме неомъжена бяла жена на 30 (замириса ми на чиклит) и един стар книжар, който не се оказва особено стар, не знам защо първо си го представих като 70 годишен. Той, разбира се, е вдовец и не може да продължи напред (но ако на стената има пушка, тя все някога ще гръмне, а и главният герой вярва в наратива). Преди двамата дa се съберат, се появява малко умно сираче, което осмисля живота му, до тук нищо ново, освен… Книгите и книжарницата. Прекрасните прочетени книги, които минава през историята и ни обогатява някоя и друга иде за следващо четиво. Не самата сграда, а самият дух, който само едно книжно червейче и истински любител на книгите ще разбере. Чудесни сравнение не на  света около нас с книгите, а на книгите със света, който ни заобикаляПрез цялото време главният герой говори за кратките разкази, такава й е и книгата, уж роман, но кратичък и пестелив на думи. Самият оригинал на заглавието е животът в разкази или истории на Ей Джей Фикри. Почти цялата може да се сложи на картинките с цитати и да остане във фейсбук вечността. Но ако говорим сериозно, макар историята да е  клиширана, то самото й написване си е изцяло оригинално и не тежи с излишни сравнения, прекалена емоционалност или пренаситени природни картини. Напротив - точно, кратко и ясно. Разбира се, драмата на живота на Ей Джей е метафора за изчезващите малки книжарници, които четящите скоро ще обявим за изчезващ вид и тя е заболява от рядък рак и ще си отиде с размътени, но верни мисли, без да може да ги изрази, но без да я боли. Защото книгите и думите в историите и своите клиенти с техните истории, понякога прозаични до смърт, друг път нещастни от смърт и причиняващи смърт. Преводачката е избрала да даде бележка под  всички споменати книги с последното им излизане на български език и издателството, което много улеснява читателя. Който иска да ги намери. Макар една част от тях да не са превеждани, за което може само да съжаляваме.Докато я четете си казвате: „Я имало още хора като мен по света”, затова вземете си книжката, насладете се оставете я на рафтчето (не прекалено високо или на втората редица с книги) така че да я достигате и да си я четете понякога и да се усмихвате на меланхолията в нея, после вдъхновени ще идете до локалната книжарница и ще се върнете с там с покупка и ще останете четеца за малко, поне за ден два. Кой казал, че и самото четене не е изисква вдъхновение, досущ като близнака му – писането?
Гери Йо