Мария Донева's Blog, page 310

…

Динозавърчето

Това е приказка на Гурам Петриашвили.

Имам една негова книга – „Човекът, който обичаше дъжда".

Тя е повече от прекрасна. Не си я спомням, но помня колко много я обичах.

Днес преобърнах всичко, но не можах да си я открия.

Имам смътен спомен, че е възможно да съм я подарила… а може и да си измислям от съжаление, че я няма.

Намерих само „Динозавърчето" в Бунтарите.

Ако на някой му се слуша, може да си я дръпне от тук.

Линковете за достъп до файла ще бъдат активни до : Неделя 11.09.11.

В тъги, в неволи младост минува…

Мария:

Аз съм тъжна и проклета.

Днес ще бъда на диета.

Гладна съм. Ужасно даже!

Чувствам, че ще се откажа.

ТТ

Не мъчи снагата клета

със диетата проклета!

Знай – препечена филия

не е символ на аскета,

а е жива проклетия!

Спирай подлата диета!

ТТ:

Три пиперки на бюрек!

Дъхаво суджуче!

Та нали си бял човек,

а не гладно куче!

Взето от тук. 

Мая

В Раднево живее котка -

сивичка, на име Мая.

По-възпитана и кротка

котка на света не зная!

Почетен болничен жител,

пази Тошковия стол.

Тя на Тошко е служител,

и работи фейс-контрол.

Който мине, го подушва

и, разсеяна такава,

уж че дреме, а подслушва,

уж че спи – а проверява.

И на пръсти тихо влиза

в Тошковия кабинет,

шушка там, и се изнизва

чак след рапорта приет.

На снимката – Мая на коленете ми по време на работа.

Бони и Клайд

 

 

Anos Dourados (Мария)

Това не е текст за четене!

Ако някой го прочете просто ей така, няма да разбере нищо.

Това са български думички, с които може да се изпее тази песен:

Tom Jobim e Chico Buarque – Anos Dourados

То не е превод, а думите, които аз чувам, когато я слушам. От оригинала съм взела любов, декември и Мария.

За песента ме подсети Атанас Гунов, за което му благодаря.

 

Помня, че обичах

да срещам, Мария,

погледа ти сутрин

Изглеждаш щастлива.

Беше малка тайна

усмивката, дошла

от твоя сън,

хубава и топла

от нашата любов.

Помня, че обичах.

Но вече

не помня.

Вече е декември,

студен и самотен.

Вече не събуждам

с обичам, обичам,

твоята усмивка,

красива от съня,

красива от съня.

Времето минава

без тебе, Мария.

Нека се обадя

да чуя гласа ти.

Само да ти кажа,

че искам тези дни и този сън,

погледа ти сутрин,

и твоята любов.

Празници и хора

препълват декември.

Стаята ми бавно

потъва в мъглата.

Сутрин не изгрява

любимото ти сънено лице.

Липсваш ми ужасно,

красива от съня,

красива от съня.

Ловджийско коте

Ловджийско коте – сред доматите

преследва някакви вредители.

Наднича хищно през листата.

Праисторически родители

то има, и сега в момента

е саблезъбо и уверено.

Прикрива стъпките си с мента

и кихва важно и наперено.

А щом се разхвърчат врабчетата

и от високо му се смеят,

измяуква: Дишате, момчета.

И ги оставя да живеят.

Сърце, което се усмихва

Вестник „Искра", Казанлък, от 19 август

За мен е чест.

Най-свинската приказчица!

Това е „Приказка просто така, прасешка при това".

Тя е написана и изрисувана от Мила Попнеделева – Генова.

Ех, че хубава приказка!

Цялата с пряка реч и действие!

И колко много попара изяжда (със сирене, понеже е полезно за зъбите) – като хапнеш по една лъжица за всяко прасе, за всяко пате и пиле от страничките – няма да усетиш кога е свършила попарата.

И понеже приказката е прасешка, всичко е на розов фон (освен когато е нощем, защото тогава е тъмно, разбира се)

И е смешно!

И с приключения!

И изпълнено с надежди дори за най-свинското прасенце на този шарен свят.

Ех, че хубава книга…

Жестоко „И"

Страшно силна, ослепителна и прозряваща едновременно.

И подигравателна и откровена.

„И" - Стихотворения от Иван Желев.

Чувала съм това име, знам, че е печелил награди, но в нета няма нищо от него, и не съм имала негова книга.

Вече имам тази и тя е великолепна.

Не разбирам някои от стиховете, но ще я чета много пъти и може би постепенно ще ги разбера.

Но виждам

колко е изкована, издълбана, изсечена, а пък органична и жива, и я започвам пак, веднага след като стигна до последното стихотворение.

Неее, не успявам да изразя защо книгата е страхотна…

Прочетете я и вижте.

Вчера в книжарницата аз я отворих на това стихотворение, което ще препиша тук, и си я взех.

Червена рокля

Биляна на прозореца с Искрен на ръце.

Животът на жена ми

се притиска към стъклото -

скъпо вино към евтина чаша.

Единственият лукс, който притежава -

са устните ми.

Не ходя по чужди жени.

Миришат ми на мъже.