Мария Донева's Blog, page 306

Нарушен уют

Мария

Нарушен уют. Чадърът

е направен от пищяли

на комари, тежко болни

от скорбут и от рахит.

Кой ме кара да излизам?

Град прогизнал. Път неравен.

А е ден човек да гали

милото си, или с книжка

да е във леглото скрит.

Якодим Макавеев

Само детски книжки да четеш,

само детски спомени да имаш,

да си сам, да те прегръща зимата,

да се влюбиш в стиховете, в римите,

да прекарваш дните си в мълчание,

всичко бъдно да е обещание,

да заспиш до пролетта с копнеж.

Mais Feliz

Един възможен текст на български за тананикане на тази топла и съвсем леко тъжничка песен на Бебел Жилберто.

Както обикновено, текстът без музиката не е особено добър, с музиката става гладко и добре.

Правих я за Марина Господинова, но не съм я чувала в друго изпълнение, освен в свое собствено

Mais Feliz – Bebel Gilberto

Такива хора вече няма сега.

Такива хора вече никой не прави.

Любов е равно само на тъга,

но пак при тебе оставам.

Такава обич – тя е слънце и мрак,

и наранява, и лекува рани.

Макар че си отива пак и пак,

последна тя ще остане.

Колко пъти казвах „Край" -

краят се оказа просто дума.

Весел и тревожен рай

за хора като теб и мен.

Есен към зима

Есен е, когато започна да си избирам прежди.

С моята сръчност, докато превърна кълбетата в пуловер, зимата ще се настани тук.

Всичко е изчислено!

 

 

Зимата, преди да е дошла

Пяната на капучино,

и край морски залив пяна,

крехки пуканки във кино,

шушкавият ръб на вана,

и косата на глухарче,

облаците от сметана,

и бадем със цвят нагарчащ,

вишна, от луна огряна,

бебешкото одеяло,

върху спалнята постлано –

всичко пухкаво и бяло

в тази зима е събрано.

❀ ✿ ❁ ✾ ❃ ❂ ❁

Това е чернова, която стои тук от 27 януари. 

Не съм го сложила да се чете, и е очевидно защо – зимата не е такава, и ние много добре го знаем.

И още сто бели неща да изброя, тя си е сива и сополива, ама…

хайде. Може да има и някоя бяла минута. Някога.

Усмивка по радиото

Едно интервю за БНР, което Венелина Попова направи с художника Валентин Дончевски и с мен, понеже вчера беше Пети октомври, празникът на Стара Загора.

Линковете за достъп до файла ще бъдат активни до : Четвъртък 20.10.11. Файл : Nesto pove4e.mp3

Линк за сваляне  :  http://dox.bg/files/dw?a=7a9802cffb

Забавно е! )))

 

Лятото на неудачниците

Това е книга на Галин Никифоров, излязла през 2010. Даде ми я Евгени Черепов и ми каза, че ще я прочета много бързо.

Аз доста време не я започвах, а оня ден, при крайно неблагоприятни обстоятелства (докато чаках пред едно гише), я отворих… и разбрах, че държа в ръцете си чудесен роман!

Отидох на гости на една приятелка, че моята къща беше далече, придърпах си голяма чаша кафе, свих се на кълбо на дивана и четох, докато прочетох книгата до края.

Знаете „Самотните вятърни мелници" на Станислав Стратиев. ♥

„Лятото на неудачниците" ми напомня за нея – също така топла и носталгична, само че героите са пораснали, и живеят през деветдесетте. В началото малко се обърках, докато запомня кой кой е, но бързо се ориентирах, не толкова по имената им, колкото по чувството, което носи всеки от тях.

Това е книга за приятелството, за мъжете и жените, за бащите и за вещиците.

Толкова любовна, нежна, безжалостна и отчаяна книга. От най-любимия ми вид – на всяка страница се смееш, а на последната плачеш.

Ще трябва да прочета и другите книги на Галин Никифоров.

Златният век (1)

ЗЛАТНИЯТ ВЕК

1968 – 1982

Директор: Васил Апостолов

Разказват

Режисьорите проф. Атанас Илков, проф. Николина Георгиева, Владимир Парушев

Актьорите Добрина Василева, Добрина Бунарджиева, Георги Монев, Анастасия Луканова, Здравко Калпакчиев – Зико, Маргарита Апостолова, Ива Апостолова, Георги Георгиев – Гец, Вяра Калинкова, Надя Тошева, Мая Димитрова

Тон-техниците Красимира Железарова, Борис Енев, Диана Дурлова

Добрина Василева В историята на нашия театър най-големият връх беше по времето, когато директор беше Васил Апостолов.

Здравка Михайлова При Васил Апостолов театърът много бързо тръгна напред. Със страхотен хъс! Актьор човек, тя душата му е друга.

Проф. Николина Георгиева Васил Апостолов беше мой студент, в първия випуск „Актьорско майсторство за куклен театър" във ВИТИЗ. Той толкова много ми помагаше! Ние всички, цялата група преподавател и студенти – всички бяхме един борчески екип, който трябваше да защити правото да се открие и да я има тази специалност – защото тогава това беше само експеримент. Да се утвърди, да се легализира. И ако не бяха студентите, такива като него, това нямаше да стане. Той хвърчеше, търсеше ни зали в разни читалища, където да репетираме – само и само да върви работата. Още като студент, в академията, той помагаше да се реализира обучението – отдаден на куклите, и в същото време безкрайно амбициран да помогне.

Тогава всички му викахме Директора.

Просто имаше дарба. Тогава още нямаше специалност куклена режисура, но като един от най-добрите, като човек, който от всичко се интересува, той избра режисурата. Необходимо е да се вдадеш, да мислиш, да създадеш просто от нищото нещо, за да стане живот на сцената – а Васил имаше тези качества. Нямаше как да не стане режисьор или да не стане директор.

 

Ива Апостолова Аз мислех, че ще стана оперна певица. Откакто се помня, все с пеене се занимавах. Но в къщи от малка все гледах Васко как се занимава с куклите, чрез тях той винаги успяваше да ми въздейства, да ме накара да направя това или онова. Аз съм закърмена с куклите. Кандидатствах във ВИТИЗ и ме приеха във втория випуск.

Отидох в Стара Загора по разпределение – така бяха тогава нещата. Завършваш и отиваш за три години в някой театър в провинцията. Вече къде ще отидеш, зависи от договорката с директора на съответния театър. Мен ме канеха и на други места, но аз естествено, че си отидох с брата, и то не защото ми е брат, а защото бяхме единомишленици.

Красимира Железарова То беше много забавна история – отиването на цялата тази група от пет човека, дето им казвах „могучая кучка". Васил Апостолов – режисьор; Любо Цакев, млад художник, току що завършил семестриално; Ива Апостолова – сестрата на Васко, току що завършила ВИТИЗ; жената на Васко – Мими Минчева – актриса; и аз – музикантка, музикален ръководител, звукооператор и тонрежисьор.

Всъщност идеята беше на Васко, той идваше в Плевен да поставя една пиеса, там се залюбиха с Мимата и решихме заедно да заминем в Стара Загора.

Отидохме като бойна ядка, защото в Министерството на културата ни казаха, че този театър, който иначе е с много добър състав, тръгва надолу. Старозагорският театър винаги е бил един от силните театри, но имаше лоша репертоарна политика. Това беше разкошен екип, но се мъчеха с едни лоши сценарии, и като сме се срещали по фестивали, усещаш една буца в гърдите – такива добри актьори, а се мъчат от нищо да направят нещо.

Назначиха Васко Апостолов за директор и той ни каза

– Готови ли сте? Тръгваме!

Маргарита Апостолова На 12 май 68 година се оженихме, от 24 май Васил отиде в Старозагорския театър, а аз трябваше да си довърша сезона в Плевен и дойдох от есента. И идваме в Стара Загора и нямаме къде да живеем. Казаха, че ще ни дадат квартира, в края на първата година ни дадоха, но Любо Цакев изпревари, ожени се за бременната си булка и Васил отстъпи, за да си родят бебето там. А ние продължихме да живеем в една къщичка, която отдавна вече не съществува. На първия етаж бяха дърводелското и художническото ателие. На втория етаж по едни стълбички се качвахме, антре, отдясно беше счетоводството, а отляво беше дирекцията. И аз по цял ден обикалях града, когато нямах репетиции, и чаках да стане пет и половина, дирекцията да се превърне в моя къща – да мога да си опъна краката – и така беше две години!

Красимира Железарова Ние бяхме 26 години средна възраст на петимата. Ние с Мими бяхме работили по 6-7 години в Плевен, вече бяхме се утвърдили, аз си бях композиторка и си пишех… И се появихме. Много неща му трябваха на театъра, но ние имахме пълната подкрепа на съвета тогава. Казаха ни – кажете какво ви трябва, и ние казахме – Пари!, естествено, защото и за постановката трябват пари, и за самия салон – много неща. Васил Апостолов веднага ме изпрати в София, да взема един магнетофон, който той беше намерил; после там, на място, се намериха и усилватели, и колони. Точно тогава беше Световният фестивал на младежта, така че успях и да присъствам и на това.

Борис Енев Васил Апостолов – за апаратура умираше. Каквото кажа, че е необходимо, веднага уреждаше да се снабдим с него. Веднага – тръгна, отива в София, ще купи подаръци нещо… Имаше ми пълно доверие. Беше ми дал празен лист с подпис и печат – да отивам и да купувам техника. Викам – Шефе, ще взема да се назнача за директор с този лист, дето си ми го дал! Даваше ни възможност да работим. В по-късните години, хората не бяха чували за видеомагнитофон, ние имахме два, и камера. Пристигнаха точно на нашата сватба с Цветана, първият запис беше сватбата ни. И записвахме спектаклите, още се пазят. Емил правеше повечето записи.

Красимира Железарова Ние бяхме много отворени, отидохме с огромна радост и веднага казахме – не идваме да ви вземем хляба, тук сме само временно, за да помогнем, с каквото можем. Наистина, от всички накрая там остана само Любо Цакев. Ние по начало с Ива отивахме с намерение да си идем в София. Искахме да им вдъхнем кураж, защото те наистина са великолепен театър.

Маргарита Апостолова Посрещнаха го тук, Бинчето му викаше „Директорче! Много те харесвам, директорче!"

Най-хубавите години от живота ми са били в старозагорския театър – младоженка, с мъж, който ме носеше на ръце, с добри приятели, с колеги страхотни, има-няма всеки месец се събирахме у някоя от актрисите – и аз съм ги посрещала на терасата, правя палачинки, и ги викам отгоре и обръщам палачинката – ааааа! Най-хубавите ми години! Най-щастливите ми години бяха в Стара Загора! И досега плача за тази Стара Загора…

Ивова приказка

Имало едно време една съвсем, съвсем мъничка бубулинчица. Тя имала четири мънички краченца и на всяко краче – по едно малко чехълче. Бубулината била цялата кристална, ама не от стъкло-кристална, а жива-кристална. Тя била толкова красива, че принцът като я погледнал – и не можал да си отвори очите. Тогава те се оженили и били толкова щастливи, че целият град станал кристален, а също и конете.

1999 г.

Едно стихотворение от Виолета Христова

Меко

На М. Донева

Можеш ли да си поток,

да се сливаш със нещата?

Да протичаш през живота,

без да стъпваш по земята?

Можеш ли да не бодеш,

да си ласкав и магичен?

Даже докато ядеш,

да сияеш от величие?

Да си малък като кръг,

а да вдигаш планината…

Сладостта ти да се слива

с естеството на нещата.

Да си чуждия копнеж,

но и своята стипчивост,

да се връщаш, без да щеш,

към плачливото си минало…

Да си чист като вода

и да промениш земята?

Следвай своята следа,

без да драскаш тишината!

♥

Ако някой ме обича

Ако някой ме обича,

лятото ще се забави.

Дълго пролетта ще кити

разцъфтелите дъбрави.

Дълго ще долитат птици.

Бистрото небе ще пее.

Ще полюшват стан черниците.

Тайно вишните ще зреят.

Ако някой ме обича,

ще е празник всеки цвят.

Всеки корен, всяка рима

ще го правят с мен богат.

Ще се пукат водни капки.

Лудо ще шумят реки.

Ще е звездно, ще е лятно,

ще ухае на липи

и ще бъде всяко цвете

разбираем послеслов.

Нежносинята планета

ще светлее от любов.