Neva Micheva's Blog - Posts Tagged "сърце"

от Роберто Боланьо

По пътя на кучетата душата ми срещна
сърцето. Разбито, но живо. Мръсно,
зле облечено, изпълнено с любов.
По пътя на кучетата, там, където не пристъпва никой.
Път, по който единствено поетите минават,
ако не им остане нищичко за вършене.
На мен обаче ми оставаше, и много!
При все това се озовах на пътя и дадох
на мравките да ме убиват - червени мравки,
черни, - минах през изоставени села:
страхът се вдигаше високо горе,
чак до звездите.
Един отраснал в Мексико чилиец всичко ще понесе,
си мислех, но не беше вярно.
Нощем ми плачеше сърцето. Река на битието, казваха
трескави устни - моите, както открих по-късно, -
река на битието, река на битието и екстаз,
превит о бреговете на изоставени села.
Схоластици, теолози и гадатели,
пладнешки нападатели изплуваха
като подводни истини сред истината от метал.
Виденията ги раждат само
поезията и треската. И любовта и паметта.
Не тези пътища, не тези равнини.
Не тези лабиринти.
Накрая с душата ми намери се сърцето.
Да, болно беше, но пък живо.

  чернова