Neva Micheva's Blog - Posts Tagged "лебедова-песен"

Фамилията му е Жам, но аз, донякъде на шега, донякъде в чест на естествения му песимизъм, го наричам мосю Жамè – “господин Никога”. Той е поет от Париж: много блед, облечен в черно, скулптурно красив, с крайно наситен почти седемдесетгодишен живот. Аз седя на дивана, където допреди малко сме преглеждали един от разказите на Боланьо, пълен с имена на френски поети, които мосю Жамè ми е помогнал да разчета правилно и да напиша на кирилица, а той се разхожда пред камината и ми разказва един сън. Сънувал го е редовно, поне 2-3 пъти седмично в течение на две години между 15-тата и 17-тата си година, и никога повече. Един от въпросите ми беше за книгата на Марсел Дюшан Duchamp du signe, чието заглавие, преведено буквално, е почти безсмислено (“Дюшан на знака”) - такова е нарочно, за да звучи като Du chant du cygne (“За лебедовата песен”) и да създава смут по начина, по който Дюшан е обичал. Мосю Жамè, разбира се, е чел тази книга и сърдечно я обича. Затова и ми разказва съня си.

Сънува, че вървят с Марсел Дюшан по някакво голямо авеню в Ню Йорк, с небостъргачи от двете страни (“но тогава още не бях ходил в Щатите”), и той, Жамè, говори на Дюшан: оплаква му се, жалва се от хиляди неща в себе си и по света, които не са както трябва, нарежда ли, нарежда. А Дюшан крачи край него и се усмихва приветливо. Докато вървят така, започва да вали. Младият Жамè не спира да мърмори (“endlessly bitching”), възрастният Дюшан не спира да се усмихва, дъждът не спира да вали и по едно време мократа настилка се превръща в езерно огледало. “Хей, ама ние вървим по водата!” – възкликва тогава Жамè, а Дюшан се засмива още по-широко и отвръща: “It’s cool!” (“така, на английски, тогава на френски cool още не се казваше”).

Забавно е, че първото нещо, което научих от мосю Жамè на френски, беше d'ailleurs, “впрочем”. Както стана ясно, Дюшан е погребан в Руан, а на гроба му пише: D'ailleurs, c'est toujours les autres qui meurent. – “Впрочем умират винаги другите.”