Списание 360's Blog, page 64

Пилот на парапланер оцеля, след като бе пометен на 7300 м височина от буря в Хималаите

СподелиShares Момент на излитане с парапланер в Бир, Индия, с буря, развиваща се в планините / Снимка: Jérôme Maupoint

Бен Луис е бил засмукан до 7374 м височина в края на дълъг 100 км кроскънтри полет на 17 октомври, в индийския щат Химачал Прадеш. Според неговия запис, парапланеристът е летял в пресечена местност малко под пет часа, когато метеорологичните условия са се развили прекалено много и над него е надвиснал голям буреносен облак.

Само за 10 минути той е издигнат от 3000 м надморска височина до над 7000 м – достигайки максимална скорост на изкачване от 16,3 м/с, или почти 60 км/ч.

След като се бори и не успява да си възвърне контрола над планера си при ужасяващата скорост на изкачване, той се примирява с мисълта за смъртта си и губи съзнание на около 7000 м надморска височина.

Бен Луис обаче не умира, а се събужда „изненадан“, висящ на дърво и все още прикрепен към своя парапланер, Ozone Alpina 4 (EN C). Неговият запис показва, че почти се е „забил“ към повърхността от силните низходящи течения, заради бурята, с максимална скорост от 19 м/с или 68 км/ч. Изпитанието му е продължило 20 минути.

Оказва се, че има редица наранявания, включващи измръзване на ръцете, кървене на ретината, замръзнала роговица, спукано тъпанче, силно прехапан език и фрактури на ребрата. Минава дълго време преди да го намери местно планинско семейство. По-късно той е изведен от негови приятели до най-близкия път, където такси го откарва до болницата.

Вижте още: Вилиана Георгиева: Кацнал на едно дърво, продължение на „Крилете на начинаещия“

Екранна снимка на Google Earth от проследяването на Бен показва изкачването и спускането му през буреносния облак / източник: xcmag.com

След случая Бен публикува в XContest:

Качвам това с надеждата, че може да бъде предупредителна история за другите да не правят същите грешки.

Той добавя, че бдителността му е била приспана от факта, че в предишните няколко седмици летене около Бир, с големи заплашителни облаци, нищо не се е случило, а това го е довело до прекомерна самоувереност.

Пренебрегнах множество ясни предупредителни знаци.

„Когато реагирах, беше твърде късно да променя ефективно посоката си или да контролирам надморската си височина. Бурята беше невероятно жестока и нямах контрол. Изгубих съзнание някъде близо до върха на моето изкачване, мисля, че повече от G-силите при спираловидното изкачване, отколкото от хипоксия.“

Той споделя, че не е бил в състояние да се съпротивлява на силите на стихията и просто увисва в колана си. „Бях сигурен, че ще умра“, казва после Бен.

Последните ми мисли бяха за моето семейство и бях дълбоко натъжен и изпитвах угризения, че ги напускам по този начин.

Бен изброява и пораженията, които установява по тялото си:

„Бях изненадан да се събудя висящ на дърветата на около метър от земята. Валеше градушка и ръцете ми бяха замръзнали. Зрението ми беше много лошо (беше замръзнала лявата ми роговица, така че лявото ми око беше почти сляпо, а от дясната страна имах кървене от ретината, замъгляващо по-голямата част от централното ми зрение).

Лявото ми тъпанче се беше спукало. Бях си захапал дълбоко езика. Имах фрактури на задно ребро вдясно и ляво рамо и силна мускулна болка във врата и гърба. За щастие обаче нямах фрактури на гръбнака и крайниците.“

Вижте още: Парапланеристът Тома Стоичков отлетя завинаги след инцидента на Мусала

Удивително е, че при всички тези наранявания той намира сили да се движи и да се спаси:

„Седях така на дървото около 30 минути. Градушката премина в дъжд и после спря. Знаех местоположението си. Да се ​​измъкна от колана си и след това да си проправя път надолу по долината на реката в джунглата и накрая да изкача стената на клисурата, за да стигна до място с обхват, преди падането на нощта, бяха най-мъчителните два часа в живота ми. Успях да се свържа с приятелите си, които след това помогнаха за организирането на спасяването ми.“

„Местно семейство дойде и ме намери на хълма в тъмното и ме заведе до къщата си (буквално ме държаха за ръцете, тъй като по същество бях сляп в тъмнината), където затоплиха ръцете и краката ми, като ги натриха с гореща вода и масло, грижовно извадиха от кожата ми всички бодли на растения и ми дадоха топли течности.“

„Бях поразен от тяхната щедрост, те отказаха всякакви предложения за плащане. Страхотните ми приятели се появиха в къщата малко по-късно със сухи дрехи и се спуснахме до чакащото такси, след сбогуване през сълзи със семейството.“

„Чувствам се невероятен късметлия, че съм жив и съм благодарен на всички, които участваха в спасяването ми. Три дни по-късно все още изпитвам болка, но нещата се подобряват, мога отново да използвам пръстите си и дори зрението ми бавно се подобрява.“

Всичко, на което мога да се надявам, е, че другите пилоти, които четат това, ще се поучат от моите грешки и ще отдават на облаците/бурите нужното уважение, което заслужават. Безопасно летене на всички!

Няколко други пилоти са били засегнати от бурята, като са съобщени девет инцидента в района през деня.

Бир (Billing) е популярна дестинация за приключенски парапланеризъм за пилоти на парапланери от цял ​​свят, които се събират там през основния летателен сезон от октомври до ноември.

Купесто-дъждовните облаци са големи буреносни облаци, които могат да достигнат височина от 12 000 м – около крейсерската височина на самолет. Пилотите на всички самолети ги избягват, ако могат.

Вижте още: Владимира Христозова: Твърде Лично

СподелиShares

The post Пилот на парапланер оцеля, след като бе пометен на 7300 м височина от буря в Хималаите appeared first on 360mag.

19-ите „Дни на предизвикателствата“ ще ни срещнат с емблематични имена от сцената на алпинизма, леденото катерене и екстремните ски

СподелиShares

С нетърпение отброяваме дните до началото на 19-ото издание на фестивала за приключенско кино, туризъм, екология и активен начин на живот на “Дни на предизвикателствата”. От 3 до 5 декември събитието ще предложи на всички в залата срещи с някои от най-добрите приключенци, катерачи, продуценти на филми. Предлагаме ви да се запознаете в аванс с четирима видни гости, белязали развитието на алпинизма, леденото катерене и екстремните ски.

Томас Хубер

С немската легенда в скоростното и биг уол катерене Томас Хубер ще се срещнем още на 3 декември. Той има в актива си едни от най-трудните изкачвания по най-популярните скални отвеси в света. Сертифициран планински-водач и ски учител е, практикува и рисковата дисциплина бейсджъмпинг. Известен е с постиженията си от Патагония и Йосемити, през Антарктика до Пакистан. Томас най-често е споменаван в супер тандем със своя брат Алекс.

Своя първи успех Huberbuam (на баварски диалект “Момчетата Хубер”) постигат с първите алпийски изкачвания на “Отнесени от вихъра” (X-) и Скарамуш X-, вероятно първите алпийски маршрути от десета категория изобщо.През 2000 г. Томас Хубер, в свръзка с швейцареца Иван Волф, получават “Златен пикел”  за премиерната линия от 1500 м по северния ръба на Шивлинг.През 2004 г. и в следващите години заедно с брат си постигат множество рекорди за най-бързото преминаване на турове като Zodiac, на легендарния тур “Носът” на Ел Капитан: 2 ч. 45 мин. и 45 сек.Крайъгълен камък в кариерата на Томас Хубер е първото свободно преминаване на митичния Eternal Flame, на кулите Транго в Каракорум през 2009 г. с брат му Алекс, за което са говори и във филма Keep it burning, в свободната програма на Дните на 4 декември.

През 2024 г., без много шум Томас се завръща за пореден път към проекта си за директисима по Северната стена на Латок I (7145 м) в свръзка с двама американци.

За всичко това ще разкаже самият Томас, на 3 декември вечерта, на 19-ите “Дни на предизвикателствата”.

Герлинде Калтенбрунер

Представяме ви първата жена, изкачила всички осемхилядници без кислород и по този начин повторила постижението на легендарния италианец Райнхолд Меснер.

Герлинде стъпва на първия си връх над 8000 м (Броуд пик) през 1998 г., а завършва “химлайската корона” през 2011 г., когато успява да изкачи (от седми опит!) и последния – К2. Всички тези свои изкачвания тя прави без помощта на високопланински носачи!

Австрийската алпинистка има и редица други изкачвания на по-ниски върхове в Хималаите, Андите, Аляска. Постиженията ѝ носят редица награди, сред които: Планинарската награда на името на Крал Албер, „Алпинист на годината“ на алпийския клуб в Мюнхен, Златен почетен знак за заслуги към Република Австрия, „Изследовател на годината“ на Националното географско дружество, Почетен знак на болницата в Пирн (дълго време тя е работила там като медицинска сестра).Герлинде се вдъхновява и от сътрудничеството с различни общности. Благодарността, вътрешната страст и уважителното отношение към природата са в центъра на нейната мотивация. Тя не се уморява да споделя тези ценности и нагласи със своите съвременници от различни култури, чрез ангажиращи лекции и работилници.“Планините са моят живот. Катеренето ме обогатява, дава смисъл на живота ми. Планините са моя еликсир на силата.”

Ще я видите на сцената на Дните на 4 декември! Нейното гостуване се осъществява с подкрепата на посолството на Австрия в България.

Тибо КатленЗа леденото катерене и алпинизма като един поетичен свят

Тибо Катлен открива планините като студент в Гренобъл, покрай занимание със слаклайн. Благодарение на свой приятел видеооператор и фотограф, се докосва до красотата и мистерията на аудиовизията. Само за няколко години бързо напредва в алпинизма, големите скални маршрути, ски туринга, леденото катерене, парапланеризма и други.

Днес, въпреки че е учител и изследовател, се профилира и в създаването на приключенски и документални филми за планината, художествени изследвания и открития без ограничения, с фокус върху споделянето и обмена.

На “Дни предизвикателствата” ще бъдат представени два негови емблематични филма, посветени на леденото катерене, единият от които “The Man and The Ice” все още е в конкурсните програми и разказва за заснета през февруари 2024 г. в Британска Колумбия премиерна линия ледено катерене, което може да се определи като един от най-трудните в историята на леденото катерене маршрути. Филмът ще видите на Дните, на 5 декември. Другият филм – „Песента на леда“ (LE CHANT DE LA GLACE/ The Sounds of the Ice) ще бъде излъчен на 4 декември, когато ще бъде и срещата с Тибо Катлен.

Бертран Делапиер

Бертран Делапиер е френски алпинист, продуцент и режисьор на документални филми. Основната му сфера на интерес и творчество са екстремните ски, алпинизмът, професиите в планината, измененията в климата и климатичните предизвикателства, истории за хората на терен.

Делапиер добива известност като партньор в катеренето на екстремния сноубордист Марко Сифреди, когото придружава в Алпите и Хималаите. По-късно той режисира документалния филм „Marco, L’Étoile Filante“ за живота и кончината на Сифреди в Хималаите. След Делапиер съсредоточава дейността си върху ските, особено чрез филма „La Nuit de la Glisse“, заснет на лента.

В портфолиото му откриваме филмовия проект за Arnaud Petit, който изкачва Black Bean 8b на самохват. През 2006 г. прави “Les Amants Des Drus” – филм, показващ историята на изкачванията по западната стена на Drus. През 2016 г. се потапя в историята на митичния връх с “L’Aiguille Verte”… През 2019 г. режисира документалния филм “Eric Escoffier – La Fureur De Vivre”.

2024 година за него е особено натоварена: филмови епизоди, влезли в представянето на Олимпийските игри в Париж, филма за вечния и обсесивен за всеки алпинист и любител на планината връх “Мон Блан”, за 50-годишната история по пускане със ски на емблематичната Игла Ла Верт, снимки на  екстремни ски в Чили и прочие и прочие, за което ще научим на сцената на “Дните” на 5 декември. Неговото гостуване се  подкрепя от Френското посолство в България.

Всичко за гостите и акцентите на събитието може да намерите на уебсайта на „Дни на предизвикателствата“. Билетите ще са в ранна продажба, на по-ниска цена, до 11 ноември. За актуални новини следете Фейсбук събитието.СподелиShares

The post 19-ите „Дни на предизвикателствата“ ще ни срещнат с емблематични имена от сцената на алпинизма, леденото катерене и екстремните ски appeared first on 360mag.

Ново най-добро време за изкачване на Манаслу от 9 часа и 52 минути

СподелиShares снимка: Chris Fisher

Американският бегач Тайлър Андрюс направи най-бързото изкачване на връх Манаслу в края на септември.

Андрюс е достигнал върха само за 9 часа и 52 минути от базовия лагер. А общото му време, с връщането обратно е 14 часа и 52 минути.

Планинският бегач е напуснал базовия лагер в 3:31 ч. сутринта и е достигнал върха в 13:23 ч., след което безопасно се е спуснал в базовия лагер в 18:23 ч. в четвъртък, 20 септември.

Вижте още: Карел Сабе счупи рекорда за най-бързо преминаване на Pacific Crest Trail

Тайлър Андрюс от южната страна на Лхотце / снимка: Chris Fisher

Първоначално той просто тръгва към Лагер IV за аклиматизация и нямал планове да се опитва да постави най-бързия известен времеви рекорд. Когато стига до Лагер IV само за шест часа от базовия лагер, той все още се чувства отлично и метеорологичните условия са перфектни. Така че той решава да продължи към върха.

Андрюс подобрява рекорда на FKT на Манаслу, поставен от Пемба Геле Шерпа миналата година от 12 часа. Предишният рекорд от 13 часа е бил на Франсоа Казанели.

Вижте още: Бенжамин Ведрин изкачи K2 за 11 часа без кислород

СподелиShares

The post Ново най-добро време за изкачване на Манаслу от 9 часа и 52 минути appeared first on 360mag.

„Процепът“ в Пловдив – новият „огън в кръвта“ на алпийски клуб Пловдив

СподелиShares

За втора поредна година алпийски клуб Пловдив събира катерачната общност на нов обект. По-подходящо име от „Процепът“ едва ли има за скалното образувание в дълбините на Родопите, което първо е видяно от въздуха преди няколко години.

Почти всички

Преди броени дни, на 19 октомври, тази година, се проведе катерачна среща „Процепът“ – новият катерачен обект, разработен от членовете на АК „Пловдив“. Над 30 катерачи от София, Стара Загора, Бургас и разбира се, Пловдив, взеха участие. За изненада на всички надъхани в слънчевия, но леден ден, срещата имаше състезателен характер. А домакините бяха създали не само стройна организация, която разчиташе на коректност, но и атмосфера на грижа, топлина и романтичния уют на българския алпинизъм.

След с. Руен, Община Куклен, пътят те върти нагоре и нагоре. До малък параклис „Св. Илия“ и пожълтяла от есента поляна. Пътеката за скалния обект плавно се вие завой след завой. Най-хубавата част от един нов обект е, че не знаеш как изглежда, не знаеш какво те очаква. Вълнението от откривателството се засили от уж 10-минутния подход, който изведнъж те „изплюва“ в каменисто-скалиста пътека в каньон. Моменти за откатерване, за сурване и слизане все по-надолу. Усещането за епичност е неизбежно. Слизаш към някакво необичайно дъно, а от ляво и дясно се извисяват причудливи гиганти без очи. Стъпваш на дъното на процепа. Да, процеп – отгоре небето се вижда като тънка линия синева.

С поглед нагоре към процепаКатерачите, маршрутитеПътеката

Обектът е сходен на пещерата „Божиите очи“ (Проходна), частично на Врабча – особено с дясната част. Разработван е в продължение на 2 години като основният двигател е полякът Кшищоф Качмарек, от алпийски клуб Варшава. Категориите на готовите маршрути са от 4с до 7б. 21 линии предизвикаха участниците в приятелска среда, в която всеки се записваше като състезател само за да се преброим. Нямаше го изразеният съпернически дух, открояваше се съдействието. „Мога ли да катеря на тия примки, на това въже“, „Ще ми събереш ли маршрута?“ са въпросите, които летяха към процепа синева и пробиваха с усмивка сухия студ. А някъде слънцето настойчиво печеше.

Знамена и катерачиДимитър записва изкачените маршрути

„А видяхте ли гледката като излезете от каньона?“, пита нетърпеливо Димитър, следящ за записването на преминатите маршрути. В края на дългата линия, навигирана от сърцатата, камениста пътека, се качвам на последните камъни извън пещерата. Пейзажът, който се разкрива, предизвиква онова модерно, познато „Уаооо“. Златисто със зелено, слънце и сянка, гори и къщи сплитат пръсти в ниското в безкрайно съжителство. А ти си тук, горе, невидим. Невидими ли сме катерачите, откривателите, създателите на нови обекти? От кого искаме да бъдем видими? Екзистенциалните въпроси сами се редят, но „отговор не ща“ – както се пее в една стара песен.

В края на каньона

Всички катериха. Имаше и малки катерачи, на 4 години, две чудни кучета, които добре си поспаха, стоплиха ни еспадрилите и долу на беседката ни пазеха. Катерачните срещи са и място да се видим, да се наприказваме, да си разкажем с какво сме се преборили скоро или не чак толкова скоро.

А АК Пловдив се бяха постарали да има награди за преминалите най-много маршрути и с висока категория на трудност, да привлекат спонсори, да запалят камината, да сложат скарата, да нарежат салатата.

Катерене и пак катеренеРаздумки

След награждаването, разговарям с Георги Цанков и Кшищоф Качмарек.

„Започнахме работа след обхождане на района и обекта. Материалите осигуриха АК Пловдив, тази година след одобрен проект се включи и Българска федерация по катерене и алпинизъм – основно под формата на клинове. В края на годината успяхме да организираме тази катерачна среща. Дойдоха доста хора и останаха доволни.“ Да, надявали са се държавното първенство да бъде проведено на тези скали. По-важното е, че обектът е наличен.

„Съпругата ми е българка, от Пловдив, затова съм тук“, пояснява Кшищоф на прекрасен български език. „Понеже ходя на хайлан и всеки път като минаваме край скалите покрай Асеновград, гледам за нови скали. Един път пътувахме с момчетата и се оказа, че те също са видели тези скали. Решихме да ги разгледаме, но взехме клинове. И от гледане на гледане, направихме първия маршрут „Генезис““.

Колко време отнема правенето на 21 маршрута?
„Две години работа, два сезона. Като работни дни не знам“, пояснява Георги.

„Може би има маршрути с категория над 7 б, но трябва да се качат повече хора и да кажат. Аз малко ги занижавам, защото ще дойде някой друг и ще намери други хватки. Засега е така. Но може да се окаже, че има 7с“, признава си Кшищоф

„Важно е да се спомене, че обектът има потенциал за поне още 50 линии доста високи категории, нещо от рода на 8а нагоре. За тях се изискват хора със съответното ниво на проходимост, за да могат да ги разработят.“, призовава спорните катерачи Георги

Освен осигурените материали от АК Пловдив и БФКА за разработването на обекта, за катерачната среща организаторите и ние, участниците, изказваме специални благодарности на пловдивската бирария „Гайда“, осигурила бирите за почерпката и отново на стопаните от Пловдив, открили не само предизвикателния „Процеп“, но и и погрижили се за камината, топлината, храната. Със сърдечност, каквато всеки път ме изненадва.

КаминатаПоляната и палатките

Благодаря, че бях част от събитието!
И както си обещахме, пак ще дойдем! Само да ни канят!

До нови срещи!

Ваша,
Петрана

Снимки благодарение на: Александър Пенков, Павел Гайтански, Петрана Петрова

П.с. ВАЖНО! Не оставяйте примки или какъвто и да е инвентар по маршрутите. Има съсели със здрави зъби, които всичко разяждат: въженца, еспадрили, примки, ленти и каквото им попадне.
На обект „Процепа“ може да откриете още крастава жаба и мълчаливи сови – улулици.

П.с. 2. Да кажа още защо само жени получават наградите – момчетата са се зарибили да си минат всички линии, независимо, че състезателната част изтече. И ние взехме техните награди: четки, магнезий, фингър борд.

СподелиShares

The post „Процепът“ в Пловдив – новият „огън в кръвта“ на алпийски клуб Пловдив appeared first on 360mag.

СЪНЯТ 2.0: Дамски гамбит

СподелиShares СЪНЯТ 2.0 / Виктория Радева и Белослава Кръстева

След успешното реализиране на първия проект, експертите по сън с над 60-годишен опит в производството на висококачествени матраци и възглавници Magniflex и водещата технологична компания за измерване на физиологични данни Garmin сега си партнират в ново издание на техния експеримент – СЪНЯТ 2.0. К омпаниите обединяват сили, за да разберат по какъв начин подобреното качество на съня се отразява на ежедневното ни представяне.

В първото издание взеха участие трима души, обединени от общата им страст към спорта. Сега двата бранда се заемат с провеждането на втори експеримент, този път в нова насока – как сънят влияе на представянето и концентрацията в спортовете на ума.

Когато хората не спят достатъчно, вниманието и способността им за концентрация намаляват. Времето им за реакция се удължава, те са невнимателни и не реагират добре на сигналите от околната среда. Това означава, че те по-трудно приемат нова информация или не реагират достатъчно адекватно в стресови ситуации.

Виктория Радева

Изброените аспекти са важни за всеки човек, но с особена сила те рефлектират представянето на хората, практикуващи спортовете на ума. Ето защо искаме да ви споделим наблюденията на отборните европейски шампионки по шахмат Виктория Радева и Белослава Кръстева над взаимовръзките между качеството на съня и качеството на тяхното представяне в турнирите по шах и в активното им ежедневие. 

Гросмайстор Виктория Радева е европейска шампионка по шахмат с женския отбор на България през 2023 г. и шампионка по шахмат за жени на България през 2018, 2019 и 2023 г., от 2015 г. е Майстор на ФИДЕ за жени. В експеримента тя си партнира с Mатрака Armonia Dual, снабден е със специална Dual core технология, която позволява да се съчетаят две нива на твърдост за индивидуален комфорт на всеки партньор. Виктория избира да спи на възглавница Riviera със сърцевина от високоеластична пяна.

Белослава Кръстева

Третата в света от световния шампионат за девойки от 2023 г. и европейска шампионка отборно от първенството по шахмат на нациите Белослава Кръстева, също е Майстор на ФИДЕ. Тя е третият български състезател и 99-ият играч в света с оценка ЕЛО от 2350 точки. В проекта СЪНЯТ 2.0 Белослава спи на среднотвърд матрак Magnistretch с иновативно ядро и специални прорези, чиято патентована структура обтяга гръбнака по време на сън и осигуряват активна грижа за здравето му. Допълнение към него е избраната от нея възглавница Classico с анатомична форма, изработена от 100% мемори пяна. 

За да се провери как се променят техните резултати, жизнените показатели на двете шахматистки са следени от тракера Vivoactive 5, създаден да проследява здравето и фитнес активностите на своя притежател. Сред най-важните му функции са Мониторинг на съня и Body Battery.

Данни от тракера на Виктория Радева

Нека да разберем от първо лице по какъв начин качественият сън се е отразил на ежедневието и представянето на шахматната дъска на Виктория и Белослава. Ето какво отговориха те на нашите въпроси:

Каква е най-интересната промяна, която забеляза?

Виктория: Физически се чувствам по-добре. Аз съм човек, който винаги се е преуморявал с каквото и да е, така че това е едно изключително положително нещо, което се случва с мен. Определено се чувствам много по-отпочинала.

Белослава: Осъзнах огромното значение на съня, тъй като преди това не му отдавах толкова голямо значение. Още в първите дни се почувствах по-добре, ставайки от сън.

Колко време отне, за да усетиш разликата с новия матрак?

Виктория: Започнах да усещам физическа промяна доста бързо, след като започнах да спя на матрака. Изминаха една или две седмици и започна да се чувствам много по-енергична, когато се събудя. С много по-голямо желание да започна деня. Чувствам се по-добре и психически. Вкъщи ми казаха, че съм по-организирана, целеустремена. Това за мен е значително подобрение.

Какво беше усещането от новия ти матрак?

Виктория: Винаги си лягам на него с изключително голямо желание, защото ми е супер удобно. Събуждам се без никакви болки и се чувствам перфектно! Когато се събудя, се чувствам отпочинала, готова за деня, заредена с енергия.

Белослава: Още когато легнах на него, разбрах, че това просто си е моят матрак. Започнах да усещам промяната още първия ден, в който легнах на него. Аз го чаках с нетърпение.

Данни за съня на Белослава КръстеваИмала ли си проблеми със съня?

Виктория: Никога не съм имала някакви конкретни проблеми със съня. Но съм имала случаи, в които усещам, че не се наспивам добре, че се натрупва една умора в мен. Но бих казала, че с новия матрак това не е налице и съм много доволна.

Има ли връзка между съня и шаха?

Виктория: Има огромна връзка между това как човек играе на турнир и как се представя, и това как спи. Така че винаги, когато се върна от едно тежко състезание, за мен е много важно да имам добър и пълноценен сън.

Белослава: Сънят и нивата на стрес са най-важни за един шахматист. Намирам съня за изключително важен, особено за шахмата.

Как влияе сънят на концентрацията по време на партия?

Белослава: За да издържиш на една партия от 5-6 часа и това в продължение на 2 седмици, колкото са дълги турнирите, най-важното е сънят и това колко си отпочинал. Сънят и нивата на стрес са най-важни за един шахматист.

Сънуваш ли шах?

Виктория: По време на сън са ми се привиждали фигури, присънвала ми се е стратегия за победа. Сънувала съм цялата дъска, дори конкретни ходове за даден опонент. Тогава изненадващо на другия ден до 20-ия ход нещата се получиха точно като в съня.

Белослава: На месец по няколко пъти сънувам стратегии за игра. Понякога се развива цяла партия. Един от големите ми кошмари е как закъснявам за партия и падам „по цайт“.

Данни от тракера на Белослава КръстеваОт колко сън имаш нужда?

Виктория: Бих казала, че за мен 9 часа са перфектни. Под 8 се чувствам уморена.

Белослава: За мен е най-важно всеки да намери своя режим. Основното е всеки ден да се наспива поне 8 часа.

Какво следиш на тракера?

Виктория: Първото нещо, което проследявам в тракера, когато се събудя, е колко процента Body Battery имам и колко всъщност съм спала. И нещо готино, което аз следих с тракера – дали пия достатъчно вода, защото понякога забравям. 

Белослава: Един шахматист трябва да си следи най-вече съня и нивата на стрес. Аз лично съм активен човек и спортувам, така че следя и стъпки, пулс.

Данни от тракерите на Виктория и БелославаНещо в данните изненада ли те?

Белослава: Когато видях данните от тракера, бих казала, че това ме мотивира да бъда още по-активна и да спортувам. Той ми казва кога да стана и да се раздвижа, което подобрява активността ми.

Как избра матрака си?

Виктория: Когато отидох в магазина и пробвах за пръв път матрака Armonia Dual, и легнах на него, усетих един прекрасен уют и реших, че това е матракът, на който искам да си лягам всяка вечер.

Данни за съня на Виктория РадеваКакво е определението за хубав матрак?

Белослава: Хубавият матрак е този, който нямаш търпение да скочиш върху него, и да потънеш, да се потопиш в него.

Обичаш ли да си поспиваш?

Белослава: Аз винаги очаквам с нетърпение да си легна. В момента, в който се сгушвам в завивката, това просто си е моят момент на почивка.

Виктория: Много обичам да си поспивам, няма да се лъжем. Още от малка това ми е нещо любимо – да си легна вечер, да си почина.

Вижте интервюто с Виктория:



Какво е мнението ти за проекта?

Белослава: Ако трябва да направя заключение на проекта през тези два месеца, то е, че трябва да се отделя повече внимание на съня.

Виктория: Моето заключение за този експеримент, защото знам, че той ще продължи доста по-дълго – аз съм още в началния етап, е, че на първо място нямам търпение да видя как допълнително ще се подобрява моят сън, моето физическо и психическо състояние. Много съм щастлива, че се включих в този експеримент и имам шанса да науча повече за съня и как той се отразява на нашия живот и колко всъщност е важно да бъде пълноценен. С много тренировки и упоритост човек винаги побеждава, дори и да има моменти, в които губи, и разбира се с добър сън и енергия.

Вижте интервюто с Белослава:

Надяваме се чрез този експеримент да Ви накараме да обърнете внимание на съня като важна част от постигането на резултати и ключов фактор за по-щастливо и пълноценно ежедневие.

Следете развитието на експеримента на magniflex.bg/сънят.

СподелиShares

The post СЪНЯТ 2.0: Дамски гамбит appeared first on 360mag.

Защо нокторезачките трябва да са в списъка ви за пазаруване за черния петък

СподелиShares

Черният петък наближава бързо и ако сте човек, който обича да намира изгодни оферти за ежедневни стоки от първа необходимост, това е идеалният момент да се сдобиете с висококачествена нокторезачка на безпрецедентни цени. Въпреки че може да изглеждат като малка, незначителна покупка, нокторезачките са задължителен елемент от поддържането на лична хигиена и грижа. Този Черен петък можете да спестите пари за първокласни нокторезачки, без да правите компромис с качеството.

Защо нокторезачките заслужават място в списъка ви за Черния петък

Може би се чудите: „Защо да се фокусираме върху нещо толкова основно като нокторезачките по време на Черния петък?“. Е, замислете се: нокторезачките са един от онези домакински предмети, които често пренебрегваме, но използваме често. Добрият инструмент може да издържи години, докато евтиният, нискокачествен инструмент може бързо да се изхаби, което ще затрудни гладкото изрязване на ноктите. Висококачествената нокторезачка може също така да помогнат за предотвратяване на проблеми като болезнено увисване на ноктите, назъбени краища или дори инфекции, причинени от неправилно поддържане.

При наличието на толкова много стилове и функции, Черният петък е най-подходящият момент да се сдобиете с първокласен комплект, без да разбивате касичката. Независимо дали търсите ергономичен дизайн, прецизна изработка от неръждаема стомана или многофункционални комплекти за грижа, включващи пили за нокти и тримери за кожички, можете да се възползвате от изгодни оферти.

Видове нокторезачки, които да търсите

Когато пазарувате нокторезачки този Черен петък, знаейки кой тип отговаря на нуждите ви, може да направите голяма разлика. Ето някои видове нокторезачки, за които трябва да внимавате:

Стандартни нокторезачки: Това са основните нокторезачки, които всички познаваме и използваме. Перфектни са за ежедневно подрязване, особено на ноктите на ръцете.Ножици за нокти: Те обикновено са по-големи и по-здрави от стандартните ножици. Предназначени са за рязане на по-дебели  нокти на краката,  без да причиняват пукнатини или разцепвания.Ножички за нокти: Те осигуряват по-голям контрол и са чудесни за хора, които предпочитат да оформят ноктите си с прецизност.Гилотинни нокторезачки: Известни с острите си остриета, гилотинните нокторезачки предлагат чисто и гладко изрязване с минимални усилия. Те са идеални, ако искате да избегнете назъбените ръбове.Електрически нокторезачки: По-нова тенденция, тези нокторезачки, захранвани с батерии, улесняват работата и са особено полезни за хора с двигателни проблеми или деца.

Нокторезачките може да не са първото нещо, за което се сещате, когато подготвяте списъка си за пазаруване за Черния петък, но те са основен артикул, от който всеки се нуждае. Инвестирането в качествен инструмент може да улесни грижата за здравето и да запази ноктите ви здрави. Този Черен петък се възползвайте от разпродажбите и се снабдете с първокласни нокторезачки, които ще ви служат дълги години.

СподелиShares

The post Защо нокторезачките трябва да са в списъка ви за пазаруване за черния петък appeared first on 360mag.

Луксозна хижа над Вербие ще може да се наеме срещу 60 000 CHF за три нощувки

СподелиShares източник: Albrecht Voss / Architektur Fotograf Leipzig

Cabane Tortin* прилича повече на бърлога на специален агент от филмите за Бонд, отколкото на шале за скиори. Тя е усамотена на снежния склон и се намира на 3000 м н.в., но най-впечатляващото за обикновения „зрител“ е, че се предлага на цена от 60 000 швейцарски франка (£53 4000) за престой от 3 нощувки. И както споменахме може да приюти едва шестима души. Строго погледнато, хижата се намира в ски зоната Nendaz (Швейцария), а не във Вербие, но за тези, които не могат да си я позволят, локацията не е толкова съществена.

снимка: Albrecht Voss / Architektur Fotograf Leipzig

Нека все пак видим какво се предлага за тази цена:

обслужване от частен готвач, планински водач и целия лукс на петзвездно шале́;конзолно-стъклена конструкция с уникален дизайн, проектиран от всепризнатия норвежки архитект Snorre Stinessen;може да влизате и излизате със ските от нея, когато поискате – тя е върху ледника Тортин, където теренът е идеален за фрирайд от световна класа;ако не сте чак толкова приключенски настроени, вместо на ски, може да пристигнете с Can-Am (верижно превозно средство) през ледника;хижата може да се „разшири“ до максимум 8 гости, така че усамотението им е гарантирано;устойчивостта среща лукса: изградена е върху вече съществуваща основа за минимизиране на въздействието върху околната среда, има захранване със слънчева енергия и се снабдява с вода от естествен планински извор.

Вижте още: Удоволствието няма цена: да караш ски за 65 000 долара

снимка: Albrecht Voss / Architektur Fotograf Leipzig

За ентусиасти, любители на ски турове, когато Cabin Tortin не е резервирана частно, може да се ползва долния етаж на планинското убежище.

Очаква се най-ексклузивното ново ски убежище в швейцарските Алпи да отвори врати на 15 декември 2024 г.

*хижа на френски

Вижте още: Едни от най-скъпите планински велосипеди в света

СподелиShares

The post Луксозна хижа над Вербие ще може да се наеме срещу 60 000 CHF за три нощувки appeared first on 360mag.

Царицата на дългите дистанции: Малина Иванова

СподелиShares Малина Иванова на световното мастърс първенство по маратон, провело се на 13.10.2024 г. в Букурещ (снимка: pixoner)

Само този, който е бягал маратон, знае за какви усилия на волята и физиката става дума. Дистанцията от 42,195 км е истинско предизвикателство и изпитание за човешката сила, издръжливост и психична устойчивост. 

В 21 век, когато бягането става все по-популярно, мнозина пробват силите си в класическата маратонска дистанция от 42 км. И ако за едни това е само увлечение, то за други маратонът е начин на живот.

Искаме да ви разкажем за една жена, която вече не води отчет на завършените си маратони, но не е и необходимо. Тя бяга маратони вече повече от 20 години и почти на всеки от тях е била на призовата стълбичка.

Малина Иванова е уважаван и обичан преподавател (снимка: личен архив)

Малина Иванова се занимава с бягане от 1985 година. Завършила е ТУ – София. По професия е преподавател. Има защитена докторска степен в направление „Обогатяване и рециклиране на суровини“ в Минно-геоложки университет “СВ. Иван Рилски“, където работи в момента. Също така в ПГТЕ “Хенри Форд“ обучава ученици по специалността „Възобновяеми енергийни източници“. Има две дъщери.

Срещата със спорта

Малина Иванова се занимава сериозно със спорт от 1985 година. Като студентка в Техническия университет, минавайки покрай стадиона, вижда „едни хубави и здрави момичета“ да правят упражнения и да бягат, и ѝ се иска да бъде като тях. Веднъж се престрашава и отива да ги пита дали може да се присъедини към групата им. Те я изпращат при треньорката си. Така се запознава с първия си треньор Снежана Керкова, старши преподавател в катедра „Лека атлетика“ на ТУ-София.

Малина Иванова, маратон София (снимка: KrisoK Photography / https://www.facebook.com/KrisoKphotography)

На първата среща с нея, на стадиона при басейн „Октомври“, Малина признава, че не се е занимавала със спорт досега. Затова следва „пробна“ тренировка, за да разбере дали ще ѝ хареса.

Още на първата тренировка започнах да бягам и се опитвах да не изоставам от момичетата. Те бяха страшно добри лекоатлетки. Най-добрите. По-добри от отбора на НСА. Беше ми тежко и трудно, но след няколко години упоритост и ежедневни тренировки, станах почти като тях.

Малина си спомня с топли чувства за грижовността на тяхната треньорка, която им е като майка.

„Имахме летни и зимни спортни лагери, получавахме стипендии от „Академик“. Тя изграждаше у нас навици, които ни помагат в живота и сега. Без да прозвучи прекалено, бих казала, че това, което съм сега, го дължа на нея. За съжаление, тя вече не се занимава с треньорска дейност.“

Вижте още: 10 неща, които се случват в тялото ни, когато бягаме маратон

Малина Иванова, Трейл серии (снимка: KrisoK Photography / https://www.facebook.com/KrisoKphotography)Тренировките и състезанията в студентските години

Като студентка се състезава в дисциплините 800, 1500, 2000 и 3000 метра, като 3000 метра са част от дистанциите на Пролетния и Есенния студентски кросове. Останалите дистанции са на писта, на ежегодните Студентски игри, в които участие взимат всички университети в страната.

Тези състезания съм запомнила със силния състезателен дух и хъс за победа, за по-добри постижения. Снежа Керкова ни надъхваше да заставаме на старта и да даваме всичко от себе си.

Има ли сега и други бегачи от студентските години, които все още бягат активно?

„Да, има. Това са Снежина Стефанова, нейната сестра – проф. Нина Пенкова, Янко Николов и много други. С изброените се виждаме често по състезания. Има и много други, които участват на други състезания и не се срещаме толкова често.“

Бегаческият стаж

Малина Иванова бяга от 1985 година до сега, като има прекъсване от 5 години, за да се появят двете ѝ прекрасни дъщери. Към днешна дата това прави 34 години.

След университета

След дипломирането си продължава да бяга, но работи като инструктор по аеробика. Там някъде се появяват и дългите бягания – след като се е родила и втората ѝ дъщеря, през 1998 година.

Много исках да избягам един маратон. Веднъж, бягайки в Борисовата градина, срещнах Мануш Димитров /светла му памет/ и се заговорихме за маратони. Той ми даде препоръки за тренировки и така стана вторият ми треньор.

Малина Иванова (снимка: @Baris_gider)Постепенно удължава дистанциите

След 5 участия на маратон София, през 2002 година получава предложение за участие на маратон извън България.

2 седмици след маратон София участвах на маратон Подгорица, Черна гора. Там разбрах, че след месец ще се проведе ултрамаратон 100 км. Така отново се върнах в Подгорица и за пръв път избягах 100 км.

Преди 100-те километра в Подгорица Малина е участвала на Обиколката на Витоша. Разказва, че тогава състезанието е организирано от семейство Еленски от Годеч и старт-финалът е на последната спирка на трамвай №7. Тогава печели Обиколката, а след това е участвала още 7 пъти.

„Организаторите вече бяха други. Още веднъж спечелих Обиколката, но не си спомням годината. Втора беше Мария Митева Николова, а трета – Евелина Златанова. Знам само, че беше отдавна и Мария тогава започваше да бяга ултрамаратони. И двете сега са топ-спортистки в дългите и свръхдългите дистанции.“

Вижте още: Какво се случва в тялото ни след като пробягаме маратон?

Малина Иванова като победител в Обиколката на Витоша, отляво е Мария Николова, отдясно Евелина Златанова (личен архив)

Малина е участвала 6 пъти на 100 километра в Подгорица, Черна гора. Спомня си ясно своето първо участие през 2002 година:

„Тогава бягането го разделих на 3 части: 1 маратон, после още един маратон, плюс 16 километра. По трасето бягах заедно с представителката на Сърбия – Стоянка Сокол. Помагахме си и се подкрепяхме по трасето, гледахме да не изоставаме една от друга и финиширахме, отново заедно, за 9 часа и 9 минути.“

Малина Иванова няколко пъти стъпва на почетната стълбичка на Балканиадата в Черна гора, 2024 г. (снимка: личен архив)Мастърс състезанията

Започва с участията в мастърс състезанията преди доста време, когато попада в групата 30-34 години (първата възрастова категория). Участва и сега, но в категория 60-64 години. През всички тези години Малина има спечелени много Балкански титли, последните от които са от този септември.

Един Мастърс турнир продължава минимум 3 дни и често Малина има по 3-5 старта. До преди няколко години участва на 21 км, 10000 м и 5000 м на писта. След това обаче от Балканиадата за ветерани първо отпаднат бяганията на 10000 метра, а няколко години по-късно отпадат и полумаратоните и са заменени с 3000 метра на писта. Затова сега Малина Иванова участва на 5000 м, 3000 м гладко бягане и 2000 метра стипълчейз. Почти винаги взима участие и в Балканска щафета. Питаме я как успява да се съхрани и да има сили за всички стартове:

След като имаш подготовката за маратон и след като 14 пъти си бягал 100 километра, дистанцията няма значение, защото можеш да бягаш всичко.

Планина, шосе или писта?

„Може да се каже, че съм асфалтов бегач и по-лесно бягам на асфалт“, признава ни Малина. След това отдава предпочитание на пистата, но планинските бягания са неразделна част от тренировъчния ѝ процес.

Вижте още: Бягане и дълголетие: 10 бегачи, за които възрастта е само число

Малина Иванова, Трейл серии (снимка: KrisoK Photography / https://www.facebook.com/KrisoKphotography)Тренировките

Старае се да тренира според тренировъчния си план, но тъй като от 15 години има 12-часов работен ден, няма точен час за тренировка.

В колата си винаги имам екип за бягане и когато се отворят поне 2 часа свободно време, обличам екипа и хуквам.

От много години посещава занимания по народни танци. „Освен, че ми харесват, те тренират „пъргав глезен“. Преди 1 година започва да ходи и на табата при Моника Георгиева и при възможност – в Плевен, при Борислав Борисов.

„Табатата е супер тренировка, която заменя гъвкавостта и специалните бегови упражнение от тренировъчния план. Смятам, че помогна за по-стегната фигура, защото освен стречинг и кардио, в заниманията има много коремни преси и лицеви опори.“ Към подготовката си, от няколко месеца насам Малина е добавила занимания по ориенталски танци, които ѝ помагат за гъвкавостта.

Предпазване от травми

„От травми се предпазвам освен с горепосочените занимания, като слушам тялото си и самонаблюдавам състоянието си.“

Дипломите на Малина Иванова от Балканиадата в Черна гора, 2024 г. (снимка: личен архив)Планиране на състезанията

Малина планира състезанията си за годината, когато излезе спортният календар на БФЛА. Първо избира маратоните в България, след това Мастърс турнирите – в зала и на открито. Следват ежемесечните състезания от веригата на Трейл-сериите, Отборните бягания и ХL-те на 5 kmrun.

Съвместяване на много стартове с целевата подготовка

„Ежемесечните състезания от веригата на Трейл-сериите, Отборните бягания и ХL-те на 5 kmrun са неразделна част от комплексната ми подготовка за маратон. Отдавна участието ми на състезания не е „на всяка цена“, така че не мога да си проваля подготовката.“

Съвети към хората, които сега започват да бягат

„Съветът ми към всички е да правят това, което ги кара да се чувстват добре, което ги прави щастливи. Това може да не е бягането.“

Наградата от бягането

„Бягането ми носи здраве и добро настроение. Така си почивам от натоварения ден и не се налага да спазвам диети.
Състезанията ми носят емоция, удовлетвореност от вложените труд и средства.“

Вижте още: На 92 години Желязната монахиня все още завършва триатлони

Малина Иванова на световното мастърс първенство по маратон, провело се на 13.10.2024 г. в Букурещ (снимка: pixoner)Световното първенство по маратон за ветерани, провело се на 13.10.2024 г. в Букурещ, Румъния

„Равносметката ми е, че цял живот съм се подготвяла за това състезание“, споделя ни Малина. На него тя се класира 5-а, а ние я молим да ни разкаже как е преминала надпреварата.

„Бягането на Световното първенство по маратон за ветерани започна като всяко бягане на маратон – внимателно и без емоция. Стартът бе даден в 9,00 часа. В моята възрастова категория участие бяха заявили 14 състезателки от цял свят. Времената, които бяха заявили, че са постигнали, показваха, че сме с изравнени възможности, т.е. конкуренцията беше голяма. До 25-тия километър нищо не се случваше. Бягах и си мислех, че няма значение на кое място ще финиширам, важното е, че ще прибавя към портфолиото си на състезател и участие на Световно. На 25-ия километър настигнах състезателката на Украйна, на 32-рия настигнах шведката и после започнах да настигам и други. Беше емоционално, защото се бях съхранила и никоя не ми оказа съпротива при задминаване. Единствено съпротива оказа румънската състезателка в моята категория, защото я настигнах 500 метра преди финала. Задминах я, тя се амбицира и на свой ред ме задмина. Оставаха 400 метра до финала. Казах си: „Или сега, или никога“. Имах сили и тръгнах. Такъв финален спринт съм правила единствено на Първия Европейски маратон за ветерани, който се проведе във Вроцлав, Полша, през 2017 година, за да го спечеля. Когато финиширах и ми дадоха медала „финиширал“, аз се обърнах и видях, че конкуренцията е на 200 метра от финалната линия. Беше епично!“ 

Малина заема пето място на Световното по маратон във възрастова група 60-64 години с време: 3.43.02 ч. А ние ѝ пожелаваме още много успехи и световна титла следващия път!СподелиShares

The post Царицата на дългите дистанции: Малина Иванова appeared first on 360mag.

9-годишно момче оцелява повече от седмица в джунглата сред крокодили и отровни змии

СподелиShares Източник: Jam Press

Джоел дел Кармен Акоста Орам, на 9 години, е намерен жив, след като прекарва 10 дни в джунглата на Мексико по време на урагана Милтън.

Момчето било видяно за последен път да играе с двете си кучета в ранчото на семейството си в Пализада, в южно Мексико. След това той изчезнал в околната джунгла, обитавана от множество опасни животни, като отровни змии и крокодили.

Местните власти започнали издирвателна акция и попаднали на следите на момчето и кучетата му, но, скоро ураганът Милтън удря района и отпечатъците са отнесени. Така всяка надежда е загубена, докато едно от кучетата му неочаквано се връща в ранчото на 9 октомври.

Вижте още: След пожар в къщата си мъж оцелява 20 дни в пустошта на Аляска без подслон и храна

Момчето е намерено дехидратирано и недохранено / Източник: Jam Press

След това екипът за търсене успява да проследи следите на животното до местоположението на момчето. След шест дни те стигат до малкия Джоел, на 11 октомври. Говорителят на полицията Рафаел Миранда Ортис казва, че е „чудо“, че са го открили, подчертавайки невероятния факт на неговото оцеляване.

Сега той ще може да се справи с всяко предизвикателство, което се изправи пред него.

Екипът за издирване е изминал разстояние от около 50 км, докато се е опитвал да намери Джоел, съобщава What’s The Jam.

Момчето е открито с признаци на тежка дехидратация и недохранване, босо сред храсталака, облечено с тениска и шорти.

Джоел, известен в селото си като „Чоко“, е отведен в близкия здравен център за медицинска помощ.

На въпроса как е успял да оцелее в джунглата, той отговорил, че е следвал звездите през нощта и е пил вода от локви и потоци.

Вижте още: Изгубени в гората: Екшън план за оцеляване

СподелиShares

The post 9-годишно момче оцелява повече от седмица в джунглата сред крокодили и отровни змии appeared first on 360mag.

С бодра крачка: 5 маршрута около Благоевград

СподелиShares

Да се разходим до южния град Благоевград е много добра идея, особено за приятно прохладните сезони есен и пролет. Има какво да се види както в града, така и в близките и по-далечни околности. И не само да се види, но и да се раздвижи човек. Нека разгледаме някои от най-интересните възможности.

Квартал „Вароша“Квартал „Вароша“, Благоевград (снимка: Ирма Димитрова, Фейсбук)

Ако сте в Благоевград, може да започнете деня с разходка в една от най-привлекателните части на града – възрожденския квартал „Вароша“.
Името му означава „стар град“. Много от къщите са реставрирани и превърнати в музеи. Има магазини, занаятчийски дюкяни и работилници, които навяват спомени за отминали времена.

Мястото е удачно за разходка със семейството и определено ще се впечатлите от интересните улички, от които струи история.

Вижте още: С бодра крачка: 5 маршрута около Петрич

Рилски манастирРилски манастир (снимка: Andreeva78551, Wikipedia)

Дестинация, която не бихме пропуснали. Рилският манастир е сред най-значимите културни паметници у нас. Той е символ на страната, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Основан е през Х век от св. Йоан Рилски Чудотворец, по горното течение на Рилска река. Намира се на територията на община Рила, област Кюстендил.

Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 кв. м, от които 5500 кв. м застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време, на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник. Южно от манастира се намира църквата „Въведение Богородично“, която е гробищната църква на Рилския манастир.

Рилски манастир е отворен за посещения от 8 до 18 ч. Той е сред стоте национални туристически обекта на БТС (печатът се намира в музея на манастира). Може да разгледате сградата, сгушена сред широколистните гори, както и част от храмовото пространство и музейните сбирки на Светата обител. Правенето на снимки в църквата и музея е забранено. Снимането е разрешено само в двора на манастира.

В Рилския манастир може да се нощува. Обителта разполага със стаи за поклонници в три от крилата на манастира.

Може да стигнете с лек автомобил или с автобус, който може да вземете от градовете Дупница, Благоевград, Рила. Разстоянието от Благоевград е 40 км. Рилският манастир е на 118 км от София.

Вижте още: 15 часа преход от София до Рилския Манастир

Екопътека „Водопади Бохемия“Екопътека „Водопади Бохемия“ (снимка: Aleksandra Liudmilovnaa, Фейсбук)

Началото на пътека „Водопади Бохемия“ се намира веднага след като се излезе от град Рила, в посока Рилския манастир. Пада ви се вдясно, преди един мост над река Рилска. На място има и табела. Маршрутът е къс, но на места опасен и хлъзгав. Особено трябва да се внимава в дъждовен период.

Пътеката ще ви предложи изкачване по скали, преминаване през скални дупки и катерене покрай водопадите. Важно е да кажем, че не е за хора със страх от височини.

Маршрутът е по протежението на една рекичка, изпъстрена с много каскади, които са невероятно красиви. Ще се ориентирате по табелите, тъй като официална туристическа маркировка липсва.

Вижте още: 10 от най-живописните екопътеки в България

Екопътека „Кръста“Екопътека „Кръста“ (снимка: Виктория Михайлова, Фейсбук)

Екопътеката е дълга около километър и половина и изминаването ѝ става за около час в посока. Тя е една приятна възможност за лека разходка в подножието на Рила планина.

Началото на екопътека „Кръста“ се намира непосредствено след град Рила, в посока Рилския манастир. Малко преди един мост над река Рилска са поставени информационни табели вляво.

Теренът е смесен, предимно каменист. Пътеката има плавен наклон и не е опасна, въпреки внушителния вид на крайната точка. По протежение има няколко пейки, поставени на панорамни места. Маршрутът е обозначен с червена маркировка.

Вижте още: 10 от най-живописните екопътеки в България (част 2)

Резерват „Парангалица“Резерват „Парангалица“ / снимка: Slavi Stoyanovski, Фейсбук

В Рила се намира един от най-красивите резервати в България „Парангалица“. Името му означава „забранено/запазено място“. Неговата слава се носи от векове, когато на тази територия ловът бил позволен само след разрешение от султана.

В резервата са едни от най-благоприятните условия за развитието на смърч в Европа. Горите на „Парангалица“ са изключително красив декор, с надиплени като гирлянди нишки на брадатия лишей и приземното срастване на някои от дърветата.

В биосферен резерват “Парангалица” се намира и най-високото дърво в България –350-годишният смърч с височина 62 м, известен като Парангала.

Резерватът е приютил над 300 висши растения, 75 от които са включени в Червената книга на България. В „Парангалица“ може да видите изключително рядката „Рилска“ или „Божествена“ иглика, която цъфти в розово-цикламено, както и нежните Каменоломки, които са представени в Рила с 12 вида.

Вижте още: Защитени територии: Природните паркове на България

В резервата се срещат много представители на бозайниците – кафява мечка, благороден елен, вълк, дива котка, сърна, както и много дребни животински видове и влечуги. Голямо е разнообразието от птици, често се среща речната пъстърва.

Тук се извисяват върховете Езерник, Мерджика, , Узуница и Голям Мечи връх.

Резерват „Парангалица“ се намира в югозападната част на Рила, на около 30 км от Благоевград, в близост до курорта „Семково“. До него се стига по няколко различни туристически маршрута, с основни отправни точки гр. Благоевград, Рилски манастир и Семково. Част от пътеките, водещи до него, са маркирани и дават възможност за планински туризъм с различна степен на трудност.

Вижте и останалите дестинации от рубриката „С бодра крачка“, както и още Предложения за пътуване из красивата ни родина! За още интересни маршрути и вълнуващи срещи, последвайте 360° в Инстаграм и Фейсбук, и не изпускайте нищо важно от света на приключенията, аутдор спортовете и природосъобразния начин на живот.СподелиShares

The post С бодра крачка: 5 маршрута около Благоевград appeared first on 360mag.