Списание 360's Blog, page 63

ПСС – София: Боянският водопад е „горещата“ ни точка

СподелиShares Спасителна акция на Боянски водопад (снимка: Планинска Спасителна Служба – Отряд София, Фейсбук)

Планините са любимо място за туризъм и разходка за все повече хора. Особено забележим е този интерес за столицата и прилежащите ѝ планини. Колкото по-голям е потокът от хора обаче, толкова повече са и случаите, в които е необходима намесата на Планинската спасителна служба. За условията, при които спасителите работят, за възможностите за предотвратяване на инциденти и за бъдещите инициативи на службата, потърсихме Асен Ангелов, завеждащ Отряд „София“ към ПСС и началник база „Алеко“.

За ПСС – Отряд „София“

Териториите, които покрива столичният спасителен отряд са доста обширни –
освен Витоша, всички планини, които заобикалят София – включително Стара планина, до район Лакатник, връх Мургаш, и до Пирдоп, също така съседните Лозен планина и Люлин планина.

Отрядът има един единствен пост, който е на Алеко и е постоянен, с денонощно дежурство. На него шестима щатни служители дават дежурства постоянно. В работни дни през лятото на поста има 1 човек, а през зимата са по двама. Освен това има доброволен отряд, наброяващ около 80 човека, които всяка събота и неделя, в нарядни групи по 17-18 човека, дават дежурства и в случай, че се наложи да се ходи в другите райони, се организират групи.

ПСС – отряд София разполага с високопроходими автомобили (снимка: Планинска Спасителна Служба – Отряд София, Фейсбук)Оборудването на отряда

За лятото разполагат с две високопроходими коли и едно АTV, за зимата имат 4 моторни шейни, които освен на пистата, могат да се ползват и извън нея. През зимата, когато времето не позволява с шейни, планинските спасители се придвижват основно на ски.
Отряд „София“ има кучета, но не са на постоянно дежурство. Те са към доброволния отряд и се включат при издирвания, лавини, земетресения.

снимка: Планинска Спасителна Служба – Отряд София, ФейсбукВъздушно спасяване

При необходимост, в случай на инцидент, ПСС може да поиска хеликоптер. Това става през системата на 112 и, според тежестта на случая и възможностите не хеликоптера, се решава дали да се действа с него или да се окаже наземна помощ. В зависимост от ситуацията, може да се ползва хеликоптера на HEMS или хеликоптер на военните.

За последната година хеликоптер е викан веднъж от ПСС – Отряд „София“, но не е могъл да дойде. Той не лети нощно време, в лоши метеорологични условия, а понякога и теренът не позволява.

За пострадалия спасяването с хеликоптера на HEMS е безплатно, тъй като помощта се оказва по линия на „Спешна помощ“. А разходите за акцията на ПСС ще се покрият от Планинската застраховка на туриста.

„Ако хеликоптерът е кацнал на половин или един час от мястото, ние сваляме човека до него и застраховката ще покрие разходите по нашата работа. Ако човекът няма застраховка, ще трябва да заплати. Работата на хеликоптера на HEMS е безплатна за пострадалия. Хеликоптерът е една въздушна линейка. Планинската застраховка обаче не покрива хеликоптера на военните.“

Към момента HEMS разполага с 1 хеликоптер, който стои на летище „Враждебна“. Очаква се до края на годината да пристигне още един, а в следващите години да станат 8.

Най-голям процент от случаите на ПСС отряд София са на Боянски водопад (снимка: Планинска Спасителна Служба – Отряд София, Фейсбук)Горещата точка: Боянски водопад

През 2024 г. (до момента) софийски отряд има над 20 проведени акции, от които 5 или 6 са на Боянски водопад.

Това превръща водопада в мястото с най-много случаи, средно за година. Той е най-горещата точка на Витоша.

Един от случаите на Боянски водопад е много тежък, но е рядкост – с катерач през зимата. „Зимата нямаме случаи там, ходят основно катерачи на лед, а те са адекватни хора и внимават“, казва Ангелов. Случаят бил инцидент, а момчето оцелява, въпреки тежките травми, добавя той.

Повечето инциденти обаче са свързани с чупене на крайници от туристи по стръмната пътека към водопада, на места, където е най-влажно и най-стръмно.

Вижте още: ВНИМАНИЕ! Боянски водопад – как да стигнем безопасно (видео)

Смъкването на пострадал от Боянски водопад отнема няколко часа (снимка: Планинска Спасителна Служба – Отряд София, Фейсбук)Причините за инциденти на Боянски водопад

Завеждащият ПСС – Отряд „София“ посочва няколко проблема.

 Безотговорното поведение на хората, отиващи в планината

„Проблемът е, че хората се изсипват на „Момина скала“ сравнително лесно, цял ден лежат по поляните и след това решават за по-интересно да слязат до водопада. И масово са неподготвени. Освен случая с катерача, който е рядкост, повечето хора, на които помагаме, са меко казано неадекватни, откъм екипировка и подготовка.“

Друг съществен проблем е поддръжката на Природен парк „Витоша“.

„Според мен парк „Витоша“ е абдикирал от всичко, което трябва да извършва по тези пътеки. Те трябва да се поддържат. Маркировката е оскъдна. Стига се до това, че спасителите доброволци правят табели и ходят да ги поставят на места, за да пренасочат хората по обиколния маршрут през Боянско езеро, който е доста по-безопасен за движение.“

Освен че липсва ясна информационна табела, която да обяснява, че има лесен обиколен маршрут, по предпочитаната от туристите пътека има много паднали дървета. Паркът би трябвало да следи състоянието на пътеките и да ги поддържа, казва Ангелов, но отчита и това, че от парка „най-вероятно нямат средства и правят каквото могат, но е крайно недостатъчно“.

Липсва паркова охрана 

Аз съм спасител от 2000 г., от 2016 г. съм щатен на Алеко, но не съм видял с очите си паркова охрана – такъв човек, на който видимо да личи, че работи в парка и извършва нещо по Витоша. Може и да има, но аз не съм виждал. Докато на х. „Плевен“ например има униформени, с обозначения „паркова охрана“.

– посочва Ангелов.

Какво и как да се подобри на пътеката към водопада

Хубаво е да се прередят камъни, да се махнат дървета, обяснява шефът на софийския отряд. Казва, че спасителите имат готовност за разчистят дърветата, но им трябва разрешение от парка.

„Когато сваляме пострадал, трябва да пренасяме количките върху тези дървета. В повечето случаи пътят ни е надолу, много трудно можем да се движим нагоре с пострадал.“

По стръмната пътека до поделението, където обикновено стават инцидентите, имаме 2-3 часа доста тежко преживяване. Тя е трудна за ходене, ние изглеждаме като опълченците на Шипка. Носим въжета, връзваме, освобождаваме на места и няколкото паднали дървета допълнително пречат.

По инициатива на директора на ПСС Емил Нешев, наскоро комисия от представители на дирекция ПСС и отряд „София“ е минала по двете пътеки към Боянски водопад, като са снимани местата, на които да се предложи да бъдат поставени табели – разклоните, на които липсва ясно указание. Скоро тези предписания ще бъдат задвижени към ПП „Витоша“ и от ПСС ще очакват отговор дали може да действат сами или съвместно с парка. „Съставили сме план, ще предоставим снимки. Нашата работа е да дадем предписание кое смятаме за опасно“.

Спасителна акция на Боянски водопад (снимка: Планинска Спасителна Служба – Отряд София, Фейсбук)Има ли увеличение на туристите?

„Хората тръгнаха по-масово след ковид“, разказва Асен Ангелов. Казва и че тази година като цяло има ръст на акциите.

Увеличават се хората, които мислят, че като е близко планината, могат да тръгнат като за града.

Заедно с колега през изминалия уикенд си правят експеримент и се разхождат по маршрута от х. „Алеко“ до Черни връх:

99% от хората изглеждат все едно са в града, не изглеждат екипирани за планина. Витоша е с лесен достъп, човек мята едно яке и решава да се пробва – това е един от проблемите на Витоша. Може би липсва кампания, която да покаже, че това е планина, а не градски парк.

Споделя, че съботно-неделните посетители на Витоша не са екипирани и „когато нещата се влошат, те рязко осъзнават, че екипировката им е бедна“.

снимка: Планинска Спасителна Служба – Отряд София, ФейсбукПроблеми, пред които са изправени спасителите

Много важно е спасителният отряд да се придвижи бързо, когато има пострадал, но огромен проблем се оказва струпването на коли в районите на Алеко и на Златните мостове.

Ние излизаме от Алеко, което е трудно, и отиваме на Златните, където придвижването е невъзможно.

Вместо да минат по платото, на спасителите се налага първо да слязат до Бояна по асфалтовия път и после да се качат отново по асфалт до Златни мостове.

Имаме ATV, но то не може да мине през каменистия участък в района на хижа „Бор“.

За планинските спасители е изключително важно да имат кратки пътища за достигане до пострадали. За съжаление не могат сами да си ги проправят, защото на територията на природния парк „не се мести и един камък“. Всичко това е залегнало в Правилника, който регулира дейностите в парка.

„Мисля, че Планът за управление на парк „Витоша“ е правен преди десетина години. Грубо казано забранява всяка дейност в парка. Ако искаш да преместиш камък от пътеката, не можеш, защото е парк. И на нас ни се налага да обикаляме през София с кола. Би могло отгоре да минем доста бързо. Имаме огромна нужда от места за минаване.“ 

Кадри от оборудването на ПСС за откриване на пострадал (снимка: Планинска Спасителна Служба – Отряд София, Фейсбук)Съвети към туриститеКак да подадем сигнал при инцидент

Тъй като на места на Витоша няма обхват на мобилните оператори, добре е да се знаят всички възможности. Как да подаде сигнал човек, ако е попаднал в такава „дупка“ – Асен Ангелов споделя важни неща, които да вземем под внимание:

обаждане към 112 се осъществява сравнително лесно и при малък обхват;съобщението към ПСС през приложението, за подаване на координати, минава като есемес почти без обхват;есемесът като цяло може да мине с много малък обхват.

Вижте още за работата на Планинска спасителна служба

Лична безопасност

Най-важните неща, за които и ПСС често напомня, са: туристите да следят прогнозата; да съобразят екипировката си с времето, терена и възможностите си; да подсигурят личната си безопасност. Да носят източник на светлина – ако остават на тъмно, пускат фенера на телефона, който хаби батерията и нещата стават по-зле. Накрая той съветва още:

Човек винаги трябва да има резерв за непредвидени ситуации, защото там се решават нещата. Едно изкълчване на крак може да стане и в хубаво време.

СподелиShares

The post ПСС – София: Боянският водопад е „горещата“ ни точка appeared first on 360mag.

Разходка в Долината на мечтите: Тронът на извънземните

СподелиShares снимка: Kim Marie

Тронът на извънземните е скално образувание в Долината на мечтите в пустите земи на Ню Мексико. Тази невероятна скална формация е толкова сюрреалистична, че човек се пита дали не е дело на някой скулптор.

Долината на мечтите, с най-известната скална формация Тронът на извънземните (Alien Throne), е част от зоната за изучаване на дивата природа Ах-Ши-Сле-Па, в северозападната пустош в Ню Мексико, на територията на навахо. Тези скални образувания са се формирали в продължение на хилядолетия и са от периода късната креда.

Местността е покрита навсякъде с вкаменелости – дори вкаменени стволове и клони . Там палеонтолозите са открили не Трицератопс, а Пентацератопс: пет рога вместо три.

Вижте още: Йелоустоун – най-старият национален парк в света

Наблизо е Националният исторически парк Chaco Culture, който е домакин на огромното древно село Pueblo, с удивително добре запазен церемониален център. Обиколка с кола от 14 км ще ви разведе покрай повечето от удивителните забележителности. Предлагат се и обиколки с екскурзовод.

#td_uid_1_672457250cf71 .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_672457250cf71 .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_672457250cf71 .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_672457250cf71 .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_672457250cf71 .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_672457250cf71 .td-doubleSlider-2 .td-item6 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_672457250cf71 .td-doubleSlider-2 .td-item7 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_672457250cf71 .td-doubleSlider-2 .td-item8 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_672457250cf71 .td-doubleSlider-2 .td-item9 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_672457250cf71 .td-doubleSlider-2 .td-item10 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_672457250cf71 .td-doubleSlider-2 .td-item11 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_672457250cf71 .td-doubleSlider-2 .td-item12 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_672457250cf71 .td-doubleSlider-2 .td-item13 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_672457250cf71 .td-doubleSlider-2 .td-item14 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_672457250cf71 .td-doubleSlider-2 .td-item15 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_672457250cf71 .td-doubleSlider-2 .td-item16 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}





Долината на мечтите, Ню Мексико


1 на 16















снимка: Kim MarieДолината на мечтите, Ню Мексико







снимка: geologywondersДолината на мечтите, Ню Мексико







снимка: Visit FarmingtonДолината на мечтите, Ню Мексико







снимка: Mike Taylor PhotographyДолината на мечтите, Ню Мексико







снимка: Tony Seedwater GrowyourmindДолината на мечтите, Ню Мексико







снимка: Wataha RidersДолината на мечтите, Ню Мексико







снимка: Rob LittleДолината на мечтите, Ню Мексико







снимка: Kim MarieДолината на мечтите, Ню Мексико







снимка: Kim MarieДолината на мечтите, Ню Мексико







снимка: Kim MarieДолината на мечтите, Ню Мексико







снимка: Kim MarieДолината на мечтите, Ню Мексико







снимка: Kim MarieДолината на мечтите, Ню Мексико







снимка: geologywondersДолината на мечтите, Ню Мексико







снимка: geologywondersДолината на мечтите, Ню Мексико







снимка: geologywondersДолината на мечтите, Ню Мексико







снимка: Demi NewmanДолината на мечтите, Ню Мексико






























































Какво друго да разглеждате при разходката в Долината на мечтите?

След като намерите Alien Throne, можете да потърсите и други скални образувания по маркираните пътеки на глинените хълмове. Гигантска гъба, Млечният път, Кралят на шоколадовия пингвин, Вкаменената дървесна костенурка и Яйцето на червения динозавър са само някои от популярните скални образувания.

Вижте още: Природните феномени по света: Фантастичното „Драконово око“ в Норвегия

Какво е Долината на мечтите?

Покриваща общо над 2600 хектара, Долина на мечтите е една от няколкото пешеходни зони в рамките на по-голямата пустинна зона Ах-Ши-Сле-Па. Тя е със свободен достъп за влизане и регулирано къмпингуване.

Как да стигнем до Долината на мечтите?

Valley of Dreams е на около 110 км от Фармингтън. От Албакърки се стига след поне 3 часа шофиране, също толкова отнема и от историческия град Санта Фе по US-550 N.

Е, ако имате път към Ню Мексико, защо да не отидете?!

Вижте още: 79-годишна филипинка е посетила всички 193 страни по света

СподелиShares

The post Разходка в Долината на мечтите: Тронът на извънземните appeared first on 360mag.

7 приказни градове в Европа, които да посетим

СподелиShares Ротенбург об дер Таубер, Германия (снимка: Berthold Werner, Wikipedia)Ротенбург об дер Таубер, Германия

Скътан в сърцето на Бавария, Ротенбург об дер Таубер е типичният средновековен град, който ви пренася назад във времето. Заобиколен от добре запазени стени, криволичещите, тесни улички на града, фахверкови къщи и готически църкви създават усещането, че сте попаднали в приказка на Братя Грим.
Очарованието на Ротенбург се крие не само в неговата архитектура, но и в неговите коледни базари, които са известни в цяла Европа. Като отидете, посетете Käthe Wohlfahrt Christmas Village, вълшебен магазин, който остава отворен през цялата година.

Вижте още: Алпийски курорти: Германия

Колмар, Франция / снимка: earthology365.comКолмар, Франция

Сгушен в района на Елзас, Колмар често е наричан „Френската Венеция“ заради красивите си канали и зашеметяващите фахверкови къщи. Разхождайки се из града, усещането е сякаш се скитате из картина с цветни, украсени с цветя фасади, калдъръмени улици и очарователни мостове.
Добре запазената средновековна и ренесансова архитектура на града допринася за магическата му атмосфера. Кварталът Малката Венеция е особено живописен, където очарователни сгради са разположени край река Лаух. Колмар е известен и с изключителните си вина, така че не пропускайте шанса да разгледате Пътя на виното в Елзас и да опитате местни реколти.

Вижте още: Алпийската Венеция: Анси

Халщат, Австрия / снимка: earthology365.comХалщат, Австрия

Разположен на брега на езерото Халщат и заобиколен от извисяващия се масив Дахщайн, Халщат е един от най-сниманите градове в Австрия. Тази перфектна дестинация е заслужила място в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство и има основателна причина – тя е просто спираща дъха.
Къщите в пастелни цветове, кацнали на ръба на кристално чистото езеро, се отразяват спокойно във водата, създавайки сцена като от фантазиите. Градът е достатъчно малък, за да го разгледате за един ден, но си струва да отделите време, за да се потопите в спокойната красота на околностите. Той се намира само на 50 км от Залцбург.

Вижте още: Алпийски курорти: Австрия

Брюж, Белгия / снимка: Peter Boccia, UnsplashБрюж, Белгия

Ако някога сте мечтали да се скитате из град, пълен със средновековен чар, Брюж е мястото, където трябва да отидете. Известен като „Северната Венеция“, поради сложната си мрежа от канали, Брюж е добре запазен средновековен скъпоценен камък, който на всяка крачка излъчва очарованието на стария свят.
Калдъръмените улици, големите площади и историческите сгради на града го превръщат в сбъдната мечта за фотографите. Не пропускайте да посетите Камбанарията на Брюж, където можете да изкачите 366 стъпала, за да се насладите на панорамна гледка към града.

Вижте още: С велосипед под вода ама не съвсем: Потопените пътеки на Белгия

Кохем, Германия / снимка: Joshua Kettl, UnsplashКохем, Германия

Разположен по бреговете на река Мозел, Кохем е очарователен град, доминиран от внушителния замък Райхсбург. Със своята средновековна архитектура и зашеметяваща обстановка край реката, Кохем създава усещането за град от приказките.
Известен е със своите лозя, а околният регион произвежда едни от най-добрите вина Ризлинг в Германия. Разходката из стария град на Кохем разкрива тесни улички, фахверкови къщи и уютни кафенета, където можете да седнете и да наблюдавате оживените улички.

Вижте още: 5 красиви острова в Европа, в които автомобилите са забранени

Блед, Словения / снимка: earthology365.comБлед, Словения

Със своето магнетично езеро, средновековен замък и емблематична островна църква, Блед е един от най-живописните градове в Словения. Изумруденозелените води на езерото Блед са заобиколени от Юлийските Алпи, а гледката на замъка Блед, кацнал високо на скала с изглед към езерото, е наистина магическа.
Вземете традиционна дървена плетена лодка до малкия остров в средата на езерото, където можете да позвъните на „Камбаната на желанията“ в църквата „Успение Богородично“ и да се насладите на панорамните гледки.

Вижте още: 11 вълнуващи дестинации в Словения

Синтра, Португалия / снимка: Mylo Kaye, UnsplashСинтра, Португалия

Намиращ се на кратко разстояние с кола от Лисабон, Синтра е град, потопен в мистерия и магия. Известен с романтичните си дворци и градини от 19-ти век, често наричан столицата на романтизма, Синтра създава усещането за място, където приказките оживяват.
Най-известният от тези дворци е дворецът Pena, ярко оцветена, еклектична структура, която изглежда като декор от фантастичен филм. Разположен високо в хълмовете на планината Синтра, дворецът предлага спираща дъха гледка към заобикалящата природа.

Вижте още: 6 от най-красивите национални паркове в Европа

СподелиShares

The post 7 приказни градове в Европа, които да посетим appeared first on 360mag.

Обиколка на каньона Викос с Volkswagen Grand California

СподелиShares

Обикновено си представяме Гърция с „море, бял пясък или каменни плажове, узо и сиртаки“, но южната ни съседка може да предостави доста повече от туристическото клише, с което обичайно я свързваме. Заедно с Volkswagen и предоставения ни от тях мобилен дом – Grand California, решихме да покажем по нетрадиционни места, които ще ви изненадат с красотата си.

Панорамна гледка към каньона Викос

Разказваме за едно място, което съчетава внушителни ридове и остри върхове, сини реки и високопланински езера, тучна зеленина, самобитна архитектура и култура, вкусна традиционна храна, спорт сред природата и много история. На около 600 километра от София, в западната част на Гърция, се намира една забележителност, която рязко контрастира на представата за „гръцко лято“. Става дума за впечатляващият каньон Викос.

Локацията е прекрасна за обиколка с кемпер ван, защото е мащабна и свободата да пътуваш с практичната си къща из планиските пътища е неповторима.

Точно на такова място можем да видим най-добре предимствата на вана пред класическият кемпер.

снимка: thesmoothescape.com

Каньонът Викос се намира в планинския масив Пинд, в северозападна Гърция. Разположен е на южните склонове на планината Тимфи. Дължината му е около 32 км, ширината му варира от 2500 м, до само няколко метра в най-тясната му част. Дълбочината му също варира от 120 до 1350 м, така че Викос е записан в книгата за рекордите на Гинес като „най-дълбокия спрямо ширината“ каньон в света.

Името му от гръцки: Φαράγγι του Βίκου, означава дефиле. Всъщност, в по-задълбочени сведения откриваме и други значения. Според някои източници произходът на думата е славянски и означава „пропаст“ или „клисура“. Според други произлиза от албанската дума за мост или дървен проход, тъй като каньонът на запад достига до Албания.

Точно тази география на мястото ни плаши, когато сме с класически кемпер и ни мотивира да тестваме как ще се представи кемпер ванът – район със стръмни и тесни пътища, клаустрофобични села с малки пътища между каменни къщи, черни пътища до красивите гледки.

На връщане от разходката в китното селце Монодендри

Викос се намира в централната зона на националния парк Викос-Аос, в района на Загори. Основната му част започва между селата Вица и Кукули, и завършва близо до село Викос (или Вицико). Целият каньон е изпълнен с китни селца, запазили духа си във времето. Автентични манастири и много мостове, вековни гори и впечатляващи пътища, обхождащи този величествен район. Проломът събира водите на малки, предимно сезонни потоци и ги отвежда в река Войдоматис, която се образува в крайната част на основния пролом.

Прохладно утро край река Войдоматис

Ландшафтът на 32-километровото дефиле, 12 км от което принадлежи към основната зона на парка, представлява разнообразен релеф и се характеризира с резки промени в надморската височина. Стръмни склонове и скали доминират съответно в средната и високата зона. Дефилето, с посока северозапад-югоизток, е издълбавано в продължение на милиони години от потока Викос и неговото продължение, река Войдоматис, приток на Аоос (Вьоса).

Първата утрин в района посрещаме до древния мост „Кокроу“. Вълшебно място, което е запазило духа на времето. Сутрешната енергия и спокойствието тук е момент, който остава в съзнанието задълго и пази топли спомени от хладна утрин. Чувството, че нещо ново и интересно предстои, че ходим по нови пътища, прекосяваме нови мостове и утъпкваме нова земя, е това, което ни кара да се чувстваме живи и създава приятното вълнение от неизвестното.

Древният мост „Кокроу“ и реставрираният пътен мост в дефилето „Викос“, Гърция

Закуската, приготвена в удобството на кухнята в кемпера и изядена по изгрев с гледка към моста и внушителния каньон също провокира сетивата и усещането за мястото по нов, запомнящ се начин. Началото е пред нас, а мистиката в района е навсякъде и дори развалянето на времето прави пейзажите още по-приказни.

Каньонът Викос; снимка: vikosaoosgeopark.comДа се събудиш в планината Тимфи, сред “изящните скулптури“ на каньона Викос… Само като им прочетеш именатаq и в ума ти нахлуват какви ли не приказни истории, мистични светове и чудати герои…А какво ли ще е първичното чувство на човек, който не е сигурен къде отива…Чакал е отпътуването, като утро, в което се прераждат светове и измиват тъмните мисли на нощта… Накъдето и да погледнеш, бездушна магистрала…, затваряш очи и сънуваш…, докато отмине дългото и тихо пътуване…А на сутринта, усещаш топлина…Не е от слънцето…, изгревът все още не е пристигнал…Не е и от сутрешното кафе…, то е прилежно прибрано в грижовно приготвения багаж…Онази топлинка, за която всеки мечтае е…Отдавна не е идвала там…, а няма забрани за гостуване…, желана е…Наслади се на топлия полъх…Докато го има…Утрин на древният мост „Кокроу“

Каньонът представлява голям научен интерес, тъй като е в почти девствено състояние и е убежище за застрашени видове, съхранява много и разнообразни екосистеми.

Дивата природа на Викос заслужава специално внимание

Много билки в рамките на Националния парк Викос-Аос навремето са били добивани от местни лечители и приготвяни по специални рецепти, които често били копия на древногръцки рецепти на Хипократ или Диоскорид, и станали известни извън границите на Гърция. Колекция от 2500 изсушени вида местни растения и билки е изложена в местния природонаучен музей в село Кукули.

снимка: observation.org

Що се отнася да животинския свят, обитаващ каньона Викос, една от специалните местни атракции е дивата коза (Rupicapra rupicapra), рядък вид, който живее на по-големи височини, далеч от човешка дейност, особено по скалисти склонове, като някои вторични клисури на Дефилето Викос.

Повече за личните ни впечатления от последното поколение Volkswagen California, придобити в едно 10-дневно пътуване от планината до морето и обратно, може да прочетете тук.Прохладно утро край река ВойдоматисКакво да правите във Викос: активности

Прекарахме три дни в каньона, разчитайки на верния ни спътник Volkswagen Grand California, в чието лице имаме надежден автомобил и сигурен подслон навсякъде. Благодарение на това, за кратко време успяхме да обиколим много места и видяхме десетки възможности да потънем в една или друга любима активност, за които ще ви разкажем.

Първо се насочихме да опознаем по-добре културата и историята на мястото.

Каменните мостове на Загори

Обособен е кръгов пешеходен маршрут, по който имате възможност да видите 5 от най-известните традиционни мостове в района. Разходката започва от село Кипи и след като преминете по моста Контодиму, ще се изкачите по скалните стълби до малкото красиво селце Кукули. Там можете да направите кратка почивка за кафе под сянката на платната на площада. Продължавате по ръба на дефилето Викос, следвайки древните пътеки, минавате по останалите мостове и накрая се връщате в Кипи. Ако сте с водач, той ще ви обясни много неща за конструкцията на мостовете и архитектурата на района, както и за историята и културата. Удобството, което ние изпитахме беше, че „къщата“ ни чакаше точно в началото и края на маршрута, за да ни изпрати със закуска и да ни посрещне удобно за обяд.

В началото на пътеката по историята „Камените мостове на Викос“Разглеждане на църкви и манастири

След пътеката по историята на мостовете в района, поехме към село със звучното име Монодендри, от където на 15 минути пеша се намира манастир „Света Параскева“, основан през 1413–1414 г. Той е построен на ръба на скала, с невероятна панорамна гледка към дефилето Викос. Състои се от малък каменен параклис, най-старият запазен в Загори и още няколко прилежащи сгради.
Селото е с невероятен чар. Цветни улички и красиви сгради. Има изключително симпатични заведения, както с вкусна автентична гръцка кухня, така и с по-модерни интерпретации на десерти, коктейли и други. Така заредени с енергията на Монодендри, правим още една разходка в района по пътеката към изворите на р. Войдоматис, за който ще разкажем след малко, а сега продължаваме с още един маршрут, по който ще видите интересен манастир и уникална църква.

Манастир „Света Параскева“, Викос (снимка: flikr.com)

От Монодендри се насочихме до една от кръстопътните точки в каньона – моста до село Аристи. Там е център за гребни спортове и нещо като градски плаж, но изненадата ни беше пътека през вековна гора, с малки мостчета и гледки към високите части на каньона. Трекът тръгва от моста на Аристи в северозападната част на Загори, следва лесен за всички маршрут, който е изграден като алея. По протежение на маршрута е уникалният манастир Спилеотиса, построен върху скала, и старата църква Агии Анаргири, построена през 1658 г. За награда, след трека можете да се насладите на традиционна за региона кухня в китни местенца край реката.

Край река Войдоматис

На паркинга до моста, от който тръгва маршрутът, има много приключенци с кемпери от различни страни. Там е и един от центровете за водни спортове в района. Засичаме се по моста с един винтидж предшественик на нашия Volkswagen Grand California, точно докато снимаме.

https://www.360mag.bg/wp-content/uploads/2024/09/mosta.mp4

В топъл летен ден, ледената река винаги е добра идея и затова решихме да се задържим за малко повече в рафтинг центъра и да видим какви услуги предлагат. Носим си падълборд, но логистиката и температурата на водата, в комбинация с липсата на неопрени, ни отказва от идеята да влизаме с наш борд, затова разпитваме за организираните възможности.

Рафтинг

Рафтинг по река Войдоматис гарантирано носи много усмивки и зарежда с чудесно настроение. Особено в река и природа като тази.

Рафтинг в каньона Викос / снимка: getyourguide.com

Едно такова организирано приключение започва от моста Аристи, до моста Клидония. Не е необходим предишен опит в рафтинга, тъй като реката е клас II. (За съпоставка Струма може да стигне до клас IV). За сметка на това гледките ще останат като печат в съзнанието ви. Гарантираме! Като навсякъде в началото ще ви направят инструктаж за безопасност, малко тренировки и тръгвате по реката! По време на спускането може да спрете по желание за освежителни гмуркания в кристалночистите води на Войдоматис и да посетите изоставения манастир от 16-ти век Агии Анаргири. От личен опит може да споделим че това определено са едни от най-чистите и сту-у-д-д-д-е-е-е-н-ни води, които можете да намерите, дори през лятото. Реката минава през девствена природа, на място, пропито с история – насладете ѝ се. В последната част се минава под изкуствените водопади на каменния мост Клидония.

Повече за нашето приключенско пътуването от планината до морето с Volkswagen Grand California – за 10 дни, с изминати малко над 2000 км, може да прочетете тук.Каяк

Ако сте каякар, няма как да пропуснете това преживяване по река Войдоматис. При подходяща организация, може да го комбинирате и с посещение на езерата в Северен Пинд и на река Бистрица (Aliakmonas). Има и организирани адвенчър екскурзии, които предлагат съчетание от планинско колоездене и каяк.

Каньонинг

Каньонингът в националния парк Пинд се извършва в два каньона като от приказките: Клефтис и Портица.

Каньонинг във Викос (снимка: papigoadrenaline.com)

Клефтис: тясна клисура с ширина почти 1 км и височина 150 м. Там е малко по-екстремно, защото е тъмно на много места, но вълнуващо за всеки авантюрист.

Портица: Зашеметяващ маршрут, който започва с половинчасово ходене надолу до моста Портица, по покрита с бели камъни пътека, скрита сред храстовидната растителност. По красивия мост ще навлезете в ждрелото, с лице към извисяващите се скали от 150-200 м. Ще пресечете каньона пеша и с плуване на някои места. Има и малко спускане с въже и рапели.

Каньонинг може да практикувате и в ждрелото Нефели в Папиго, където има непрекъснат речен поток през цялата година.

Спиращи дъха гледки към каньона ВикосПешеходни преходи

Местността Загори обхваща група от 46 села с каменни къщи (Загорохория), които са толкова впечатляващи, че дори само тях да видите, ще си е струвало. Иначе дефилето Викос е една от най-популярните дестинации за пешеходен туризъм в Гърция. То се състои от варовикови и доломитни образувания, датиращи отпреди 150 милиона години и вертикални стени, простиращи се на височина до 1700 м. Гледките в каньона са толкова много и така пълнят очите, че все едно забравяте да си поемете дъх.

снимка: peek-com

Ние се разходихме по пешеходна пътека, която се спуска от Монодендри, като води на север през дефилето до изворите на река Войдоматис. От там пътеки отвеждат до село Папиго, от северната страна на дефилето, или до село Викос, от южната страна. Възможно е също така да се разходите на юг през дефилето от Монодендри, по което ви разказахме по-рано, че поехме и ние до каменните мостове от 18-и век, близо до Кипи. Най-лесно може да обходите пътеките, като се включите в група с водач. Но при добро проучване, можете да се разхождате и самостоятелно.

Каньонът Викос от още една  панормана гледна точка, по пътя към върха на планината Тимфи

С възможностите на кемпер вана ни успяхме да се качим почти до върха на планината Тимфи, където може да направите преход, който силно препоръчваме.

Преход до езеро ДраколимниДраконовото езеро, Тимфи / снимка: thessalonikiblog.com

Това е шанс да се насладим на алпийски терен и зашеметяващите гледки на планината Тимфи. Преходът до езерото в цялост е целодневен и ние оставяме тази разходка за следващ път, но успяваме да стигнем до изходният пункт – селцето Микро Папиго.

Според легендата езерото е кръстено на дракона, за който се твърди, че обитава водите му. Местните разказват, че драконът е в постоянен конфликт с друг, от планината Смолика, втората по височина планина в Гърция, след Олимп. Двата звяра се борели помежду си, като хвърляли борове и камъни, създавайки своеобразния пейзаж, по пътя до езерото, което е разположено на височина от 2 050 метра и е заобиколено от високи планински върхове. Препоръчваме горещо да се полюбувате на този вълшебен пейзаж – и следете за дракона.

Пътувайки с автомобил като Volkswagen Grand California имахме свободата да обиколим много от селата и интересните зони в района. Да спим на брега на реката, издълбала този величествен каньон – р. Войдоматис, както и на върха на планината Тимфи, през която това чудо на природата е издълбано. Да се наслаждаваме от комфорта на дома си, на гледки към вцепеняваща природа. Да видим изградената естествена платформа за наблюдение над най-дълбоката част на дефилето в Оксия, място на 8 км по новопостроен път от село Монодендри и малко по-късно да сме на друга гледка към ждрелото при Белой, достъпна по черен път от село Врадето. Свободата на това пътуване осигурена от Grand California надмина очакванията ни и вече от опит може да кажем, че кемпер ванът е чудесен вариант да се насладите на каньона Викос.

Скални скулптури от каньона Викос

Каквато и активност да изберете в района, не само че няма да съжалявате, но и ще ви иска да останете дълго там и след това да се връщате възможно по-често. Това е нашето усещане от мястото, което, макар за само за три дни, ние успяхме да разгледаме пълноценно, благодарение на Volkswagen Grand California.

СподелиShares

The post Обиколка на каньона Викос с Volkswagen Grand California appeared first on 360mag.

103-годишна лекоатлетка поставя световни рекорди

СподелиShares

Даян Фридман, на 103 години, е забележителна лекоатлетка, която започва своя път в бягането, след като навършва 70 години. Въпреки че приятелите ѝ се отнасят към това с насмешка и казват, че е „твърде стара“, за да се състезава, тя упорства, доказвайки им, че грешат, като чупи световни рекорди.

На 15 август 2024 г., на Олимпийските игри за възрастни в Мичиган, тя счупи три спортни рекорда за мастърс атлети (ветерани), като стана най-бързата жена над 100 години!

Даян постави световни рекорди в бяганията на 100 и 200 метра за възрастовата група 100-104 години, като пробяга 100 метра за 36,71 секунди и 200 метра за 1 минута и 29:78 секунди. Освен това тя подобри американския рекорд за хвърляне на копие в същата категория, с резултат от 6,25 метра.

Нейната решителност и отказ да позволи на възрастта да определя нейните възможности ѝ печелят възхищение и уважение.

Вижте още: На 92 години Желязната монахиня все още завършва триатлони

Интересен факт е, че след като първоначално се запалва по леката атлетика (на 70-годишна възраст), Даян Фридман изпада в лична криза след смъртта на съпруга си и повече от 15 години не намира мотивация за спорт. Вече в своите 90 години тя отново ще потърси изживяването от надпреварата на пистата, а в нейна помощ е терапевтът и треньор Брус Шърман.

Даян се подготвя с тренировки за цяло тяло, които включват разнообразие, като странично ходене с тежести, тренировка с дъмбели за горната част на тялото, ходене нагоре по бягаща пътека, хвърляне на топка от 1,8 кг, а също така тя използва и легнал велосипед. Едва 4 до 6 седмици преди състезание Даян започва с насочени към бягане тренировки.

Вижте още: 99-годишна канадска плувкиня подобри три световни рекорда в състезание за ветерани

Постиженията на Даян Фридман са живото доказателство, че никога не е твърде късно да преследваш мечтите си с решителност, страст и любов към живота!

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Публикация, споделена от Running TECH (@running__tech)

СподелиShares

The post 103-годишна лекоатлетка поставя световни рекорди appeared first on 360mag.

(НЕ)възможно оцеляване: Ева Вишниерска – да се озовеш в грешното време на грешното място

СподелиShares Кадър от филма Miracle in The Storm (2010)

На 16 юли 2007 г., по време на тренировка преди световното първенство в Австралия, Ева Вишниерска попада в епицентъра на страховита буря. Мощно възходящо течение я издига до 9946 метра. По време на този принудителен полет, за известен период тя губи съзнание, което, според мнението на лекарите, ѝ е помогнало да оживее при температура от минус 50 градуса по Целзий, защото е забавило обмяната на веществата в нейния организъм. Тя се приземява на 60 км от мястото на старта. За съжаление друг парапланерист – китаецът Хе Жонгпин, става жертва на тази буря…



Ева Вишниерска е германската шампионка по парапланеризъм. Във въпросния юлски ден през 2007 г. тя и 200 други парапланеристи стоят на планината Бора в Нов Южен Уелс, Австралия. Те са на път да излетят като част от тренировките си за Световното първенство по парапланеризъм следващата седмица.

Летейки, тя е изненадана от гръмотевична буря и е засмукана от купесто-дъждовен облак до надморска височина от 10 000 м. Докато GPS-ът и тракерът за проследяване тиктака, проследявайки напредъка ѝ, два гръмотевични облака се появяват пред нея, единият по-голям от другия. Тя и съотборниците ѝ са излетели приблизително час след много други пилоти и са преминали далеч отвъд облаците.

За няколко мига времето се променя рязко. По-малкият облак внезапно е погълнат от по-големия, сливайки се в огромен купесто-дъждовен облак, надвиснал над равнините.

Вижте още: Парапланеристът Тома Стоичков отлетя завинаги след инцидента на Мусала

Кадър от филма Miracle in The Storm (2010)

Вътре в купесто-дъждовния облак Ева Вишниерска е привързана към парапланера си и почва да излита нагоре като ракета. Бурята я издига със скорост 20 метра в секунда и тя е напълно безсилна да излезе от аеродинамичния тунел.

Докато Ева продължава да бъде поглъщана от бурята, в гневния ѝ мрачен плащ, става смразяващо студено. Тя набира височина с невероятна скорост и започва да трепери неудържимо. Не може да направи нищо, за да спре планера да се издига.

Парапланеристката изпада в безсъзнание от липса на кислород. До този момент системата от бури я е отвела чак до върха на купесто-дъждовния облак и там тя се носи в небето, увиснала на колана си.

Тялото ѝ замръзва при падащите минусови температури. Всяка изминала минута увеличава шанса Ева Вишнерска да умре там, на границата на стратосферата.

Като по чудо Вишниерска постепенно идва в съзнание, оглежда се наоколо и забеляза, че все още е уловена в примките на гръмотевичната буря.

Ева Вишниераска (снимка: Michael Berdy)

Някак си успява бавно да протегне отпуснатите си ръце и да хване ръкохватките и спирачките на планера си. Въпреки че е вцепенена от студ и едва може да мисли, камо ли да управлява планера, тя маневрира точно толкова, колкото да стабилизира курса му и в крайна сметка да се върне на безопасно място.

Ева оцелява при температури от -50ºC и краен недостиг на кислород, на височина, по-висока от връх Еверест.

Остава жива, въпреки дългия период от време в безсъзнание, лишаване от кислород, светкавици, излагане на екстремен студ и свирепи ветрове. 

Показателите от тракера на Ева Вишнерска (снимка: Wikipedia)

Ева Вишниерска започва да се занимава с парапланеризъм в Полша през 2000 г. Тя е състезателен пилот и член на германския национален отбор по парапланеризъм от 2004 г. След нейния сериозен инцидент през 2007 г., тя става все по-отдадена на по-голямата безопасност в състезателния парапланеризъм. На 5 декември 2007 г. прелита разстояние от 300,4 км в Южна Африка, поставяйки нов германски рекорд (преди това е 219 км). Тя решава да кацне безопасно, за да избегне навлизането в подветрена посока, въпреки че все още има достатъчно височина, за да се плъзне през последните 4 км до нов световен рекорд (по това време 302,9 км).

През юли 2008 г. Ева Вишниерска стана европейска шампионка. И в това състезание тя остана вярна на решението си да не поема никакви повишени рискове и да лети само при безопасни условия.

На световното първенство във Вале де Браво (Мексико) през януари 2009 г. Вишниерска решава да прекрати състезанието рано. Условията са изключително тежки и в крайна сметка отнемат живота на пилота Щефан Шмокер от швейцарския отбор, при тежък инцидент. Оттогава тя се оттегля от състезания и решава да предаде знанията и богатия си опит чрез новосъздаденото си летателно училище и своята академия за личностно развитие – Вишниерска е терапевт по алтернативна психотерапия, мотивационен треньор и терапевт по хипноза.

Доскоро Ева Вишниерска и американският пилот на изтребител Уилям Хенри Ранкин бяха единствените хора, за които се знаеше, че са оцелели, преминавайки през купесто-дъждовен облак. През октомври 2024 г. към тях добави и случаят на Бен Луис.

През 2010 г. излиза документалният филм за Ева „Чудо в бурята“ (Miracle in The Storm).

Летене близо до бури

Случаят на Ева не е единственият, но е най-известният.

Наскоро ви разказахме за канадския парапланерист Бен Луис, който е бил засмукан от буреносен облак, докато летял с парапланер в Бир, в индийските Хималаи. Той е един от малкото, които са оцелели.

В Бир руският пилот Алексей Ашуров изчезва по време на парапланеризъм през 2009 г. Тялото му е открито девет месеца по-късно.

А през 2002 г. британският пилот Джоел Китчън изчезва безследно, докато лети в планините около Бир.



СподелиShares

The post (НЕ)възможно оцеляване: Ева Вишниерска – да се озовеш в грешното време на грешното място appeared first on 360mag.

Топ 7 на най-опасните летища, строени някога

СподелиShares

Помислете върху това: понякога предизвикателството се крие не само в дестинацията, но и в самото летище. Дори опитни авиатори са се сблъсквали с трудности при маневриране на писти на летищата, включени в тази компилация. Ето кои са те:

Международно летище Бара (снимка: jagranjosh.com)1. Международно летище Бара

Местоположение: Шотландия
Година на построяване: 1936 г.
Рискови фактори: Писта на плажа

Разположено на север от остров Бара, това летище притежава уникалността да бъде единственото в света, където излитанията и кацанията се извършват директно на плажа. Тава носи и забележителна уязвимост, тъй като всички въздушни дейности са повлияни от приливите и отливите – по време на прилив пистите се намират под вода.

Бара е най-големият от южните острови, на един час път със самолет от Глазгоу. Екстремните условия там са подходящи само за малки самолети и опитни пилоти.

Летище Кулу (снимка: jagranjosh.com)2. Летище Кулу

Местоположение: Индия
Година на строителство: 1995 г.
Рискови фактори: писта, местоположение

Летище Bhuntar, или както е известно като летище Kullu, може да се похвали със самотна писта, обхващаща едва 1 километър. Предизвикателствата пред това летище обаче надхвърлят дължината на пистата му. Сгушено в долина, обвита от извисяващи се планини, изправя приближаващите пилоти пред огромни препятствия при маневриране през околния терен.

Вижте още: Нюансите на Индия

Куршевел Алтипорт (снимка: jagranjosh.com)3. Куршевел Алтипорт

Местоположение: Франция
Година на построяване: 1962 г.
Рискови фактори: Местоположение на пистата

Кацнал на надморска височина от 2000 м сред Френските Алпи, кацането на Courchevel Altiport се превръща в едно наистина приказно изживяване. Въпреки че основно обслужва ски курорта Куршевел, това летище приютява една единствена търговска авиокомпания – Alpine Airlines. Безспорно природата наоколо е много красива, но летенето на това място носи присъщи рискове, поради пистата с размери от едва 540 метра, съчетана с липсата на процедури за заобикаляне и светлинни средства.

Вижте още: Наслади се на чудесата на Френските Алпи

Летище Тензинг-Хилари (снимка: jagranjosh.com)4. Летище Тензинг-Хилари 

Местоположение: Непал
Година на построяване: 1964 г.
Рискови фактори: Надморска височина

Често наричано летище Лукла или летище Маунт Еверест, летище Тензинг-Хилари (Tenzing-Hillary) попада в класификацията на високопланинските летища, обслужващи по-малки самолети и обикновено намиращи се в планински терен със стръмни писти.

Въпреки че пейзажът обещава вдъхновяващи гледки и несравнимо изживяване при летене, това не е начинание за хора със слаби сърца, тъй като тези писти са признати за особено опасни, дори под ръководството на опитни пилоти. Следователно летище Тензинг-Хилари работи в зависимост от метеорологичните условия и строго през светлата част на деня.

Летището притежава завладяваща история – построено под надзора на сър Едмънд Хилари, то заема земя, закупена от местни шерпи, които активно са участвали в процеса на строителство. В знак на почит към сър Едмънд Хилари и шерпа Тензинг Норгей, в чест на тяхното триумфално изкачване на връх Еверест и тяхната роля в изграждането на летището, то е наречено Летище „Тензинг-Хилари“.

Вижте още: Еверест: Историята на една невероятна надпревара

Самолетна писта Wolf’s Fang (снимка: jagranjosh.com)5. Wolf’s Fang

Местоположение: Антарктика
Година на построяване: 1960 г.
Рискови фактори: Заледена писта за кацане

За авантюристите, търсещи несравними пътешествия, едно пътуване до Антарктида представлява необикновена експедиция. Забележително е, че мразовитата одисея започва при кацането, докато самолетите се движат към ледената писта Wolf’s Fang в Антарктика. Работейки само през летните месеци, това, което отличава тази писта, е нейният състав: синя ледена писта, изработена от еластичен лед, способен да поеме кацане на самолетно колело. Основен критерий за изграждането на такива летищни писти е липсата на годишно натрупване на сняг в определената зона, което осигурява безпрепятствена писта.

Вижте още: Първото соло и без чужда помощ прекосяване на Антарктида е факт

Международно летище Скиатос (снимка: skopelos.com)6. Международно летище Скиатос

Местоположение: Гърция
Година на построяване: 1972 г.
Рискови фактори: Местоположение, къса писта

Гръцкото летище Скиатос претендира за титлата притежаващо най-късата писта в Европа. Дължината ѝ е 1600 м. В допълнение към отличителните черти, вълнообразният пейзаж на острова налага изграждането на летището „над морето“. Самолетите преминават буквално над главите на туристите, а онези, застанали да си правят селфи, са в доста сериозна опасност. Големите самолети трябва да излетят с полупразен резервоар, за да могат да се отлепят от пистата, и след това кацат в Солун за презареждане.

Остров Скиатос е малък – 12 на 6 километра, но има 65 плажа, повечето от които са пясъчни. Летището пък служи като жизненоважна връзка, свързваща го с остров Лазарета.

Вижте още: 10 идеи за запомняща се ваканция в Гърция

Летище „Кристиано Роналдо“ (снимка: Bingar1234, Wikipedia)7. Летище „Кристиано Роналдо“

Местоположение: Мадейра, Португалия
Година на построяване: 1973 г.
Рискови фактори: Писта, построена на морето

Летище „Кристиано Роналдо“, често възхвалявано като инженерно чудо, предизвиква различни мнения, като някои го смятат за проява на изобретателност, а други го възприемат като опасност. Малкият размер на остров Мадейра налага удължаването на пистата на летището над морето. Това разширение включва изграждането на 180 стълба, осигуряващи структурна опора за окачване на пистата над водата.

Вижте още: Португалски потайности: пещерата с плаж Бенагил

СподелиShares

The post Топ 7 на най-опасните летища, строени някога appeared first on 360mag.

Сънят. Откровено с Габи Терзиева

СподелиShares

Активните хора са открили истината за ползите от съня и ги прилагат, за да възстановяват по-добре своите сили и да се поддържат в баланс и добро здраве ежедневно. Ето защо, за да научим повече в тази насока, в рубриката ни с Magniflex, посветена на съня, се срещаме с Габи Терзиева, основател на туристическа агенция „Бронко“ – насочена към конен туризъм извън страната. 

Габи е завършила История на изкуството в Лондон, специализирала е Арабска история на изкуството и архитектура в Ливан, Бейрут. В продължение на няколко години се е занимавала с туризъм в България. Става инструктор по конен спорт и се обучава в обяздване на диви коне.

Пътува до различни дестинации по света на кон. Прекосява дадени терени заедно с местните племена и народи. След инцидент при обяздване, прекратява ездата за 6 месеца и точно в този период се ражда идеята за „Бронко“ и възможността да се предлагат приключенски изживявания с коне и в България.

Конни преходи в Йордания, Монголия, Сърпрайз турове в България са само част от нещата, с които тя се занимава. Преход от 1000 км на гърба на коня през пустинята Намиб не е нещо, което би стреснало Габи.

След като знаем всичко това сме любопитни да разберем как се поддържа в кондиция в ежедневието и по време на дълги преходи, и какви са  навиците ѝ за съня.

Габи Терзиева (снимка: Личен архив)Какво е сънят за Габи Терзиева

Сънят е равносилен на здраве и енергия, казва Габи, като 7-8 часа обикновено са ѝ достатъчни. Става сутрин към 6:00 – 7:00 ч. и опитва да си ляга между 22:00 и 23:00 ч. Не ѝ е необходимо много време, за да се разбуди.

В момента, в който отворя очи – вече кипя от енергия и съм готова за деня, естествено, ако съм имала здрав сън.

Да почете книга е едно от предпочитаните занимания на Габи вечер преди лягане. За вечерята пък, която обикновено е около 20:00 ч., избягва сладкото, както и по-тежки храни.

С усмивка Габи споделя, че спи много дълбоко и, „ако падне бомба до мен, няма да я чуя със сигурност“. Върти се, но не става през нощта.

Като всички активни хора и тя се опитва да подобри съня си. Старае се да си ляга по-рано, опитва се да не заспива и да не се буди с телефон в ръка. Признава обаче, че с пътуванията и часовите разлики понякога е трудно. Затова и се случва да не си доспи и да се чувства уморена, да не може да фокусира мислите си върху нищо конкретно.

Чувствам се непродуктивна, ако съм недоспала, всичко ме дразни и ставам нетърпелива,

– признава Габи.

Габи Терзиева (снимка: Личен архив)

Една от историите ѝ, свързани с недоспиване е когато веднъж трябвало да се снима рекламно видео с коне в 05:00 ч. сутринта в близост до София, за да се хване изгрева.

„Предишния ден трябваше да се върна от Италия, но самолетът закъсня и стигнах вкъщи в 03:00 ч. сутринта – имах 30 – 40 минути за нещо като сън, след което трябваше да се подготвя за снимките. Беше ужасно – трябваше да яздя бързо, в галоп, трябваше да снимаме сцени с коне, които изискват и физическа подготовка, времето беше много студено и валеше дъжд, което прави терена по-хлъзгав и опасен за езда. Изобщо не си спомням нищо от този снимачен ден. Имах чувството, че за първи път се качвам на кон и не мога да яздя.“ – разказва с усмивка Габи.

Габи Терзиева (снимка: Личен архив)Попитахме Габи няколко конкретни неща за съня:

Разкажи ни как наваксваш съня си след недоспиване.
Спя и отивам някъде сред природата, на диво, за пълен релакс и спокойствие.

Колко часа спиш, когато си преуморена?
Отново максимум 8 часа. Не мога да спя повече, не се чувствам добре след това.

Случва ли се да спиш през деня?
Понякога, ако съм много уморена, мога да преспя един час следобед.

Следиш ли съня си с някакъв уред? Ако да, какви данни следиш?
Не

Кое е най-странното място, на което някога си спала?
Под една барака в монголските степи.

На какъв матрак спиш у дома? 
Твърд, не мога да спя на меки матраци.

Кой е най-интересният/запомнящият се сън, който си имала?
Много са.

Повече за съня и на други активни и целеустремени хора може да научите на: magniflex.bg/сънят.СподелиShares

The post Сънят. Откровено с Габи Терзиева appeared first on 360mag.

Две алпинистки са спасени след три дни без храна на скала на 6000 м

СподелиShares Мишел Дворжак и Фей Манърс (снимка: Fay Manners)

Британска алпинистка и нейната американска спътничка, които бяха блокирани в Хималаите три дни без храна, са били спасени.

37-годишната Фей Манърс и 31-годишната Мишел Дворжак са изкачвали планината Чаукхамба в Северна Индия, когато са изпратили SOS съобщение.  Двойката съобщава, че са загубили палатката и екипировката си за катерене, след като тя е била завлечена в дере от скален пад.

В крайна сметка двете са били намерени блокирани на надморска височина от около 6000 метра.

Фей Манърс предоставя изображение, показващо подхода от базовия лагер до началото на маршрута

По време на изкачването на Чаукхамба опитната алпинистка, живееща в Шамони, Фей Манърс и Мишел Дворжак са били блокирани, когато въжето, повдигащо храната, палатката и оборудването им за катерене, се скъсва, оставяйки ги без провизии.

Двете са изпратили спешно съобщение от височина над 6000 м, но екипите за търсене и спасяване първоначално не са успели да ги намерят.

Манърс казва пред BBC, че двете са били ужасени, докато са се опитвали да направят част от спускането сами, преди да бъдат посрещнати от спасители.

„Нямахме останали никакви предпазни средства. Нямахме палатка. Нямахме котлон, за да топим сняг за вода. Нямахме топли дрехи за вечерта. Нашите сечива и котки за оттегляне обратно в базовия лагер ги нямаше. Нямахме фенерче за движение през нощта.“

Вижте още: Спасеният под Анапурна Анураг Малу поиска лимонада и сладолед на път към Интензивното

Условията, при които са се намирали Мишел Дворжак и Фей Манърс, са били крайно неблагоприятни и са възпрепятствали тяхното откриване от хеликоптер (снимка: Fay Manners)

Манърс и Дворжак посрещат утрото на 5 октомври на малък скален перваз на 6400 м н.в., високо по склоновете на хималайски връх Чаухамба III (6995 м). Били са блокирани на ръба в продължение на 48 часа, без жизненоважните си провизии е екипировка – изтощени и зъзнещи.

Катерачната двойка напуска лагера си на 27 септември и на следващия ден достига до върха. През следващите пет дни се изкачват с въжета по 600-метрова гранитна стена,  от категория до 7а+.

На 3 октомври, в 13:00 ч.,  докато Манърс тегли торбата с екипировка, въжетата се заклещват. Дворжак, изкачвайки се отдолу, опитва да освободи торбата, но тогава скалата под нея се разпада и скални късове прерязват въжето.

Макар, че inReach (сателитен комуникатор на Garmin) на Манърс е изгубен заедно с денка, Дворжак има подобно устройство – ZOLEO. То няма собствен екран и изисква сдвояване със смартфон. За щастие батерията на телефона на Дворжак е била достатъчно заредена, за да позволи изпращане на само едно SOS съобщение.

Мишел Дворжак и Фей Манърс (снимка: Fay Manners)

Двете са имали достатъчно въже и екипировка, за да се спуснат по стената. Тъй като обаче са имали само с един чифт котки и сечива, слизане по ледника до лагера им се е сторило прекалено рисковано.

Жените се сгушват на перваза, когато започва да вали сняг, споделяйки единствения спален чувал, който имат.

„Чувствах признаци на хипотермия, постоянно треперех и поради липсата на храна тялото ми губеше енергия, за да се стопли“, казва Манърс.

Вижте още: Хипотермия: процеси в тялото, стадии и оказване на първа помощ

На следващата сутрин хеликоптер прелита, но не може да ги намери – което означава, че им предстоят още 24 часа в планината.

„Опитаха се да ни спасят, но условията бяха брутални – лошо време, мъгла, голяма надморска височина. Не можаха да ни намерят, тъй като скалата беше толкова огромна“, обяснява тя.

След като успяват да се спуснат с рапел надолу по стената до топящ се лед, двете жени успяват да си набавят малко вода в бутилките.

Хеликоптерите не успяват да ги открият и на следващия ден.

Знаехме, че трябва сами да се опитаме да слезем, тъй като хеликоптерът нямаше да ни помогне.

Те започват предпазливо да се спускат с рапел надолу по скалния шпор, осъзнавайки, че слабото им състояние може да доведе до грешки. Напредвайки внимателно, виждат на ледника екип от катерачи.

„Осъзнахме, че трябва да хванем тези момчета. Това може би е единственият ни шанс да се измъкнем оттук“, казва Дворжак.

Четиримата алпинисти са от елитна военна група от Шамони. Поради лошото време те са се отказали от собствения си опит за изкачване на източния стълб на върха и от приятели научават за изчезналите Манърс и Дворжак. С тяхна помощ бедстващите алпинистки успяват да се спуснат до френския базов лагер на около 5150 метра. Хеликоптер ги взима оттам на следващия ден.

Манърс разказва:

Те споделиха своето оборудване, храна и спални чували с нас и се свързаха с хеликоптера с точното местоположение. … Плаках от облекчение. Те ни подкрепиха да преминем през стръмния ледник, което би било невъзможно без нашата екипировка котки и ледени сечива. Щяхме или да замръзнем до смърт, или да се опитаме да пресечем стръмните ледници без подходящото оборудване и да се подхлъзнем.

През 2022 г. Фей Манърс е първата жена, която изкачва маршрута Phantom Direct по южната стена на Гран Жорас (Grand Jorasses) на Монблан. През последната година тя  успешно изкачва върхове в Пакистан и Гренландия.

Вижте още: Оцеляването на Холечек и Грох

СподелиShares

The post Две алпинистки са спасени след три дни без храна на скала на 6000 м appeared first on 360mag.

Две алпинистки са спасени след три дни в Хималаите без храна на 6000 м

СподелиShares Мишел Дворжак и Фей Манърс (снимка: Fay Manners)

Британска алпинистка и нейната американска спътничка, които бяха блокирани в Хималаите три дни без храна, са били спасени.

37-годишната Фей Манърс и 31-годишната Мишел Дворжак са изкачвали планината Чаукхамба в Северна Индия, когато са изпратили SOS съобщение, без да се чуе нещо повече от тях.

Двойката съобщава, че са загубили палатката и екипировката си за катерене, след като тя е била завлечена в дере от скален пад.

В крайна сметка двете са били намерени блокирани на надморска височина от около 6000 метра.

Фей Манърс предоставя изображение, показващо подхода от базовия лагер до началото на маршрута

По време на изкачването на Чаукхамба опитната алпинистка, живееща в Шамони, Фей Манърс и Мишел Дворжак са били блокирани, когато въжето, повдигащо храната, палатката и оборудването им за катерене, се скъсва, оставяйки ги без провизии.

Двете са изпратили спешно съобщение от височина над 6000 м, но екипите за търсене и спасяване първоначално не са успели да ги намерят.

Манърс казва пред BBC, че двете са били ужасени, докато са се опитвали да направят част от спускането сами, преди да бъдат посрещнати от спасители.

„Нямахме останали никакви предпазни средства. Нямахме палатка. Нямахме печка, за да топим сняг за вода. Нямахме топли дрехи за вечерта. Нашите ледени брадви и котки за оттегляне обратно в базовия лагер ги нямаше. Нямахме фенерче за движение през нощта.“

Вижте още: Спасеният под Анапурна Анураг Малу поиска лимонада и сладолед на път към Интензивното

Условията, при които са се намирали Мишел Дворжак и Фей Манърс, са били крайно неблагоприятни и са възпрепятствали тяхното откриване от хеликоптер (снимка: Fay Manners)

Манърс и Дворжак посрещат утрото на 5 октомври на малък скален перваз на 6400 м н.в., високо по склоновете на хималайски връх Чаухамба III (6995 м). Били са блокирани на ръба в продължение на 48 часа, без жизненоважните си провизии е екипировка – изтощени и зъзнещи.

Катерачната двойка напуска лагера си на 27 септември и на следващия ден достига до върха. През следващите пет дни се изкачват с въжета по 600-метрова гранитна стена,  от категория до 7а+.

На 3 октомври, в 13:00 ч.,  докато Манърс тегли торбата с екипировка, въжетата се заклещват. Дворжак, изкачвайки се отдолу, опитва да освободи торбата, но тогава скалата под нея се разпада и скални късове прерязват въжето.

Макар, че inReach (сателитен комуникатор на Garmin) на Манърс е изгубен заедно с денка, Дворжак има подобно устройство – ZOLEO. Това устройство няма собствен екран и изисква сдвоен смартфон. За щастие батерията на телефона на Дворжак е била достатъчно заредена, за да позволи изпращане на само едно SOS съобщение.

Мишел Дворжак и Фей Манърс (снимка: Fay Manners)

Двете са имали достатъчно въже и екипировка, за да се спуснат по стената. Тъй като обаче са имали само с един чифт котки и сечива, слизане по ледника до лагера им се е сторило прекалено рисковано.

Жените се сгушват на перваза, когато започва да вали сняг, споделяйки единствения спален чувал, който имат.

„Чувствах признаци на хипотермия, постоянно треперех и поради липсата на храна тялото ми губеше енергия, за да се стопли“, казва Манърс.

Вижте още: Хипотермия: процеси в тялото, стадии и оказване на първа помощ

На следващата сутрин хеликоптер прелита, но не можа да ги намери – което означава, че им предстоят още 24 часа в планината.

„Опитаха се да ни спасят, но условията бяха брутални – лошо време, мъгла, голяма надморска височина. Не можаха да ни намерят, тъй като скалата беше толкова огромна“, обяснява тя.

След като успяват да се спуснат с рапел надолу по стената до топящ се лед, двете жени успяват да си набавят малко вода в бутилките.

Хеликоптерите не успяват да ги открият и на следващия ден.

Знаехме, че трябва сами да се опитаме да слезем, тъй като хеликоптерът нямаше да ни помогне.

Те започват предпазливо да се спускат с рапел надолу по скалния шпор, осъзнавайки, че слабото им състояние може да доведе до грешки. Напредвайки внимателно, виждат на ледника екип от катерачи.

„Осъзнахме, че трябва да хванем тези момчета. Това може би е единственият ни шанс да се измъкнем оттук“, казва Дворжак.

Четиримата алпинисти са от елитна военна група от Шамони. Поради лошото време те са се отказали от собствения си опит за изкачване на източния стълб на върха и от приятели научават за изчезналите Манърс и Дворжак. С тяхна помощ бедстващите алпинистки успяват да се спуснат до френския базов лагер на около 5150 метра. Хеликоптер ги взима оттам на следващия ден.

Манърс разказва:

Те споделиха своето оборудване, храна и спални чували с нас и се свързаха с хеликоптера с точното местоположение. … Плаках от облекчение. Те ни подкрепиха да преминем през стръмния ледник, което би било невъзможно без нашата екипировка котки и ледени сечива. Щяхме или да замръзнем до смърт, или да се опитаме да пресечем стръмните ледници без подходящото оборудване и да се подхлъзнем.

През 2022 г. Фей Манърс е първата жена, която изкачва маршрута Phantom Direct по южната стена на Гран Жорас (Grand Jorasses) на Монблан. През последната година тя  успешно изкачва върхове в Пакистан и Гренландия.

Вижте още: Оцеляването на Холечек и Грох

СподелиShares

The post Две алпинистки са спасени след три дни в Хималаите без храна на 6000 м appeared first on 360mag.