Списание 360's Blog, page 61

Да победиш в ултрамаратон в пустинята: Ели от София разказва

СподелиShares снимки: Marathon Des Sables; Ели Джерахова

Наскоро Ели Джерахова се завърна от Йордания с приз – тя е победителката при жените в дистанцията 70 км на изданието на Marathon Des Sables Jordan, провело се от 2 до 9 ноември. Мястото е червената пустиня Wadi Rum. Трасето преминава през живописни каньони и огромни дюни, скалите се извисяват на стотици метри височина, в компанията на убийствена жега и няколкосантиметрови любопитни бръмбари.

520 състезатели застават на старта, в 3 състезателни дистанции на етапния ултрамаратон: 249 на разстояние 120 км; 190 на разстояние 100 км; 81 на разстояние 70 км. Ели побеждава 54 съпернички с време 10:47:50 ч., с аванс от над 3 часа пред втората. Освен това българката е втора в общото класиране, оставяйки пред себе си само един мъж.

„Беше ужасно трудно и безумно красиво“, сподели ни Ели, а ние ѝ даваме думата да разкаже сама за всички вълнения, страхове и себенадминаване.  

снимка: личен архив на Eли ДжераховаКоя съм аз

Винаги ме питат „Това ли е цялото ти име?“ – да, Ели от София. На тази толкова „приятна“ възраст от 44 години. Имам две дечица, момчета на 8 и 14 години, и съпруг. От около 10 години съм в сферата на дигиталния маркетинг и рекламата. Имам свой уебсайт за виртуални маратони и в същото време работя в маркетинговия отдел на български стартъп за електрически сърфове.

Кога започна бягането

Започнах да бягам преди 11 години. Стори ми се удачен начин да поддържам теглото си, по това време живеех до Южния парк. Бягането вече е част от мен, помага ми да се справям със стреса и държи живота ми в рамка. Винаги имам предстояща цел – някой маратон или да бъда по-бърза от миналия сезон, или да „навъртя“ повече километри за годината. Само няколко минути бягане с приятна аудио книга и главата ми се е „проветрила“ от всички проблеми на деня. Чувствам се силна и във форма. Помага ми да бъда организирана и да имам график за деня.

Състезания

Участвам предимно на градски маратони в Европа – Валенсия, Мадрид, Лисабон, Виена, Солун. Пътуваме цялото семейство и приятели за около 4 дни. Бягаме, разглеждаме града и се прибираме. Гордея се, че успях да „запаля“ и децата по този спорт, лека по лека, стъпка по стъпка. В България винаги участваме на Софийския маратон, Търново ултра, Бургаския маратон. Децата бягат по 5 или 10 км (по-големият ми син), аз и съпругът ми съответно на по-дългите дистанции. Миналата година за първи път участвах на триатлон в Правец. Там се класирах втора при жените на спринт дистанция. Беше ми мечта да направя триатлон. Тренирах 4 месеца плуване, за да достигна ниво и техника.

Вижте още: Beyond the Ultimate: ултрамаратоните, посветени на дивата природа

снимка: личен архив на Eли ДжераховаMarathon des Sables

За Marathon des Sables научих от книгата на ултрамаратонеца Краси Георгиев, „Да тичаш към себе си“. Той споменава, че участва на това състезание в Африка. В сайта видях, че имат издание в Йордания и Фуертевентура. Реших, че ще е много приключенско и красиво да бягам в червената пустиня на Йордания. Около 6 – 7 месеца се чудех дали да се запиша, тъй като цялото пътуване отнема 8 дни. Съпругът ми категорично отказа да идва с думите: „Е, това е вече откачено. Не, не искам да бягам в пустинята.“ В даден момент реших, че повече искам да го направя, отколкото ме е страх. Записах се през април 2024 г. за ноември същата година.

Планове и подготовка

През юни намерих Краси Георгиев с социалните мрежи и му писах нещо от рода: Хей, здравей. Четох книгата, отивам на Marathon des Sables. Какво можеш да ме посъветваш?“ Той ми се обади буквално след 10 минути. Даде ми доста ценни съвети по отношение на раницата, храната и ме посъветва много да си пазя краката от пясък, защото се разраняват и трябва да прекратиш участие. Последните му напътствия бяха – веднага да започвам да тренирам с раница и тя да не надвишава 6 кг. В противен случай няма да успея.

Тренирах 7 дни в седмицата. Ставах всеки ден в 6 ч. Бягане на пътека 7 – 8 км от понеделник до петък, в понеделник и сряда след бягането правех силова тренировка с тежести. Събота и неделя бягах по 12 -16 км с раницата на Витоша. Последните седмици вече започнах да се пречупвам психически и трудно издържах на този график.

снимка: личен архив на Eли ДжераховаПътуването

Само месец преди събитието полетът ми до Аман беше отменен заради ситуацията в Близкия изток. Семейството ми доста се притесни, започнаха да ме увещават да се откажа. По новините постоянно гледахме репортажи за войната. Реших да не се отказвам, освен ако нещо генерално не се случи. Резервирах нови полети и продължих с подготовката.

Екипировката

Трябва да пътуваш с цялата екипировка като ръчен багаж, за да избегнеш риск от загуба на багаж и провал на участието. Най-предизвикателното след физическата подготовка е подредбата и набавянето на екипировката. Специални гети, които зашихме по продължение на цялата обувка, дехидратирана храна, най-лекият спален чувал и най-леките дрехи.

Всичко трябва да е миниатюрно и олекотено. Гледах да се придържам към съвета на Краси за 6-килограмовата раница. Постоянно слагах и махах неща от раницата. Трябва да е подредена и да знаеш всяко малко нещо къде се намира. Направих генерална грешка да не взимам надуваема постелка за сън. В пустинята спях само 2-3 часа, тъй като беше ужасно твърдо. Цялото тяло ме болеше.

Разрешени за ползване от организаторите са само определени лекарства. В пустинята има други закони, друга температура, тялото реагира по различен начин от това, което сме свикнали и трябва да се подчиниш.

Вижте още: Танц с дюните на Сахара: Венелина Емилова е единствената българка, завършила Marathon des Sables

Предстартовата треска

Пристигнах благополучно в Аман. Участниците бяха 550 от 24 държави. От тях рекорден брой жени – 56%. Знаех, че съм тренирала, идвах да се боря за подиум и за победа. Представях си как минавам финиш линията, как ми подават приза. Как казвам на децата си, че съм първа. Нямах представа колко са подготвени другите участници.

С пристигането в хотела има проверка на задължителните елементи от екипировката. Тогава, само ден преди състезанието, разкриха трасето и етапите. До последно не знаехме подробности за терена, денивелацията. Часове преди отпътуване за пустинята, в хотелската стая, от паника, започнах да добавям неща в багажа и раницата ми достигна до 8 кг.

За мен етапите бяха следните: първи ден 27 км, 980 D+; втори ден 20,3 км 388 D+; трети ден 26 km 733 D+. Имаше други участници съответно на по-дълги дистанции.снимка: Marathon des Sables, ФейсбукНадпреварата

В деня на състезанието тръгнахме от хотела в 4 сутринта в пълно бойно снаряжение и пътувахме 4 часа до пустинята, с 15 автобуса. В 10 ч. пристигнахме на старта. Слизайки от автобуса, бягах до стартовата линия, за да си запазя място най-отпред. Предната вечер чух един участник да казва, че е разгледал подробно маршрута и само 2 км след старта има клисура, тесен проход, през който може да се преминава само по един човек. Бях решена, че при старта трябва да взема преднина, да бъда сред първите, които ще достигнат прохода.

Тези начални 2 км бяха от най-тежките ми моменти. Бягах с пълна сила, раницата ми беше най-тежка в този момент, а слънцето вече високо. Пълен шок, от самото начало бягане в дюни.

През цялото време на подготовката се надявах, че теренът е подбран, да бъде по-каменист. Нищо такова. Меки, дълбоки дюни с фин пясък. Тялото ми не беше свикнало, движенията ми бяха грешни. Стъпвах и буквално потъвах, изразходвах тройно повече енергия от нормалното.

Откъснах се напред с група хора, около 30 души. Стигнах до прохода и отново шок – изкачване по големи камъни, подобни на морени и около 150 м денивелация за къс участък. Ако си бавен, трябва да се отдръпнеш да минат по-бързите и губиш. Преминах го. От там вече ме завладяха мисли: „Къде съм тръгнала? Аз въобще не съм подготвена, трасето е ужасно тежко.“ Започнах да мисля за отстъпление, дали да намаля скоростта или да ходя.

В даден момент се отърсих и взех командирското решение, че няма да свалям гарда, ще бягам с пълна сила без да намалявам темпото, колкото издържа. Ако се случи нещо и не мога повече, ще решавам тогава. Този първи ден беше и най-трудният ми. Изкачвайки всяка дюна, си мислиш, че след нея следва равен участък. В един момент усетих, че ръцете ми пулсират – бяха подути и отекли. На всеки пункт спирах само за няколко секунди да взема вода и да отговоря на лекарите, че съм в кондиция. Радвам се, че тогава устоях психически и не се поддадох на страха и шока. Съумявайки да задържа темпото, си извоювах преднина, която следващите етапи не можеше да бъде стопена от останалите претенденти.

Пристигнах в лагера и лежах около час. Не исках да мисля за нищо. Исках само да лежа и да не чувствам физическо напрежение. Не знаех нищо за класирането. Видях, че в лагера има около 40 човека и само няколко жени. Нямаше изнесени никакви резултати. Съвсем скоро нахлуха негативните мисли: „Боже мой, утре ме очаква същото. Как ще издържа, това е невъзможно?“ Веднага си помислих, че трябва да олекотя раницата. Ревизирах всеки елемент. С риск да изпадна в нужда на по-късен етап, изхвърлих ½ от храната, дрехи, лекарства.

Вижте още: Краси Георгиев завърши изпитанието в пустинята

снимка: Marathon des SablesПовратният момент 

Вечерта лежах със свито сърце в палатката, за това което ме очаква на другия ден и тогава дойдоха 3-ма мъже от организаторите. Търсеха номер 531. Аз отворих ципа на палатката и си показах главата, а единият каза: You – top elite runner, you are in top 50. Tomorrow start one hour later. Now sleep.

Това беше точката ми на пречупване, повярвах си. На следващия ден излязох с усмивка и бягах още по-добре.

Вторият и третият етап преминавах през най-красивите местности на Уади Рум. Високи, отвесни скали се издигат стотици метри над теб. Масиви с интересна структура, причудливи форми и необичайни цветове. На разсъмване, пустинята е в най-нежният розовеникав цвят. Гледките са толкова нереални, че съзнанието ти трудно ги възприема. Гледах и се благодарях, че имам привилегията да съм на това място.

Организацията

Имаше около 60 души екип от организаторите. 15 от тях бяха медицински лица. Имаше още около 10 бедуини. Благодариха, че сме дошли в този труден за Йордания момент, туризмът в тази част на света буквално е съсипан. Казаха, че организацията е била много голямо предизвикателство и в началото е било немислимо за тях да поемат отговорност за 600 души в пустинята.

По време на състезанието много от участниците, включително и аз, оставахме сами в пустинята за няколко километра. Не може да си в група постоянно. Всеки се движи с различна скорост. Буквално си сам в пустинята. В този момент от дюните винаги се задаваше джип с 2-3 души вътре от екипа. Минават покрай теб, вдигат палец. Ти трябва да отговориш със същия знак, ако си добре. Имаше джипове и на йорданската полиция на места. Не съм се чувствала застрашена от нищо.

След втория ден изгубих нокът на крака. Опасявах се, че третия ден няма да мога да бягам. От екипа ми оказаха помощ и за последния етап нямах болки. Тогава вече знаех, че водя в класирането. Отново бягах с пълна сила, но много внимавах. Не исках нещо в последния момент да ме провали.

Eли Джерахова е победител в 70 км дистанция на Marathon Des Sables, Йордания / снимки: личен архивФеърплеят

Когато задминавах някой участник, винаги викаха след мен „Allez, Eli, courage Eli“ “Go Eli”.

Сред участниците имаше много положителна енергия и подкрепа. Когато поведох в класирането, всички научиха името ми и ме насърчаваха и подкрепяха. Хората от палатките до мен постоянно ме прегръщаха и ми казваха, че ми се възхищават. Чух един човек да се хвали, че е стоял до мен в автобуса. Не съм срещала толкова положителна енергия и подкрепа никога до сега. Вече имаме група и си контактувам с хора от Хонг Конг, ЮАР, Дания, Полша, Франция, Испания. Наричаха ме “Our Winner”. По време на награждаването всички 550 човека викаха, аплодираха и станаха на крака. В тази зала имаше само победители.

Истинското съревнование и борба беше с нашите собствени страхове и съмнения. Всички победихме. Успеха си посвещавам на синовете си Боян и Валери, и се надявам това да бъде вдъхновение за тях.

СподелиShares

The post Да победиш в ултрамаратон в пустинята: Ели от София разказва appeared first on 360mag.

„Вечни стотни“: аналоговата изложба на Дамян Донгов

СподелиShares

Кога за последно разглеждахте черно-бели снимки на хартия?

Може би си мислите, че времето им вече е отминало безвъзвратно…

И няма да сте прави. Фотографското изкуство е „друга бира“ и точно аналоговата класика в черно и бяло остава непреходна.

Като хора, които следят и отразяват спортни активности и постижения, ние бяхме впечатлени от творбите на Дамян Донгов. Част от тях са представени в неговата аналогова изложба „Вечни стотни“, която ще може да бъде разгледана в 4 града, през месеците ноември и декември.

Скоро отмина нейното представяне в Асеновград, а следващите три дати са:

22 ноември – Русе, Национална галерия;
10 декември – Видин, Синагога;
20 декември – София, „Топлоцентрала“.

Изложбата съдържа 22 аналогови изображения. Те са ръчно копирани, по традиционен метод, на последните листове останала българска фотографска хартия ФОХАР, размер 40Х50 см, разказва ни Дамян Донгов и споделя с усмивка:

Целият процес е извършен в 7filmlab в град Пловдив с експертната помощ на печатаря и фотограф Илко Ранджев, с когото няколко безсънни нощи подред киснахме ръцете си в проявител, създавайки цялата магия.

Първите снимки от изложбата датират от 2011 година. Това, което обединява експозицията, са екстремните спортове и непримиримият младежки спортен дух.

Фокусът на кадрите са уличните спортове – BMX, skate, кънки и по-традиционните: скокове във вода, вдигане на тежести, тенис и малко йога. Съответно на снимките бихме могли да разпознаем имена като Новак Джокович, Карлос Насар, Евгени Пенков, Христо Илиев, Боян Стоев, Петко Митев, Павел Вълков, Йори Папалезова, Иван Дончевскии и др.

Така че, побързайте и си освободете някоя от датите, за да посетите „Вечни стотни“. Изложбата се осъществена с любезното съдействие на Национален фонд „Култура“.

За автора

Дамян Донгов е на 32 години, от град Пловдив. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност Филмово и телевизионно операторство през 2018 година – един от последните випуски на проф. Венец Димитров. Именно там се запалва по аналоговата фотография и лабораторната дейност. В момента работи като оператор в БНТ. Снимал е във Франция, Белгия, Австрия, Чехия, Молдова, Кипър и последно в Украйна (2022, 2024 г.). Оператор е на документалния филм „Реформи на пауза“ на Миролюба Бенатова, a в по-художествен аспект има няколко късометражни филма с режисьорите Тосен Рамар, Росица Траянова, Дамян Ривиера, Алекзандър Йорданов.

Докато работи в броудкаст компанията TV1, при Румен Ковачев, има шанса да бъде зад камерата на почти всички видове спортни събития – футбол, баскет, волейбол, тенис, хокей, вдигане на тежести и много други. Самият той от малък е запален колоездач и казва: „слабостта и Lifestyle-ът цял живот са се водили от BMX и скейт културата“.

Обожава живописта и признава, че почти няма галерия в по-големите български градове, където не е бил: „Професор Емилия Стоева възпита у нас навика да ходим по изложби като студенти.“ Посещението му в Лувъра обаче бележи повратна точка в неговия живот, когато разбира, че може да събере смелост и да покаже свои фотографски копия.

Дамян Донгов споделя, че е изключително вдъхновен от фотографите Велико Балабанов, Димитър Иванов, Иван Масларов – Нинджата, Димитър Лучев, Долорес Алварадо, Mайк Блабак, Роб Долецки, Бончук Андонов, Анри Картие Бресон, Владислав Лепоев.

СподелиShares

The post „Вечни стотни“: аналоговата изложба на Дамян Донгов appeared first on 360mag.

Томас Хубер: Вертикалният свят е моята страст

СподелиShares

Срещаме се с немската легенда в скоростното и биг уол катерене Томас Хубер, който ще бъде гост на 19-ите „Дни на предизвикателствата“. Хубер е известен с постиженията си от Патагония и Йосемити, през Антарктида, до Пакистан. Международна слава печели през 1998 г., когато завършва първото изкачване на The End of Silence (X), един от най-трудните алпийски скални маршрути в света. Най-често е споменаван в супер тандем със своя брат Алекс Хубер, с когото показват брилянтна техника и синхрон в предизвикателството скоростно катерене. Томас Хубер, в свръзка с швейцареца Иван Волф, получава “Златен пикел” за премиерната линия от 1500 м по северния ръб на Шивлинг през 2000 г.

Кога и как започна да се занимаваш с катерене? Какво те привлече към него?

Започнах да се катеря на 13 години, като основен мой наставник беше нашият баща… Той беше и все още е страстен катерач, изкачил много стени, а като дете гледаш с възхищение към баща си и, разбира се, искаш да следваш стъпките му. Второто нещо е, че планините и катеренето задоволяват любопитството ми!

Как започна да се катериш с брат си?

Започнах да се катеря с баща си в алпийски терен… Но година по-късно брат ми също стана част от катерачните приключения и започнахме да се катерим навсякъде, където можем – върху нашата къща, по дърветата и по една нестабилна стена близо до дома ни.

Двамата заедно правите първите свободни изкачвания на Ел Ниньо и Голдън Гейт, едно след друго по огромната стена на El Capitan, Freerider и известния Zodiac. С какво си спомняш тези изкачвания; най-напрегнатите моменти?

Всяка стена беше специална за нас… Най-голямото облекчение дойде от Zodiac, защото имахме трудности с температурите… Мисля, че новите поколения са научили нещо от онова време… тези маршрути сега се катерят най-често през ноември и декември, а ние тогава ги катерихме през май или октомври.

През 2000 г. получавате “Златен пикел” за премиерната линия от 1500 м по северния ръб на Шивлинг в свръзка с швейцареца Иван Волф. Кое беше най-трудното в това изкачване?

Цялата стена беше трудна, с дълги пасажи в надвес…, на някои места звучеше доста кухо…, крайно нестабилна… Но беше тясна линия (усмихва се), магична линия.

Това ли е най-предизвикателното нещо, което някога си правил?

Най-голямото предизвикателство за мен беше да напиша книгата си…, да седя пред компютъра, докато другите катерят. (смее се)

Филмът „KEEP IT BURNING“ разказва историята на първото свободно изкачване на легендарния маршрут Eternal Flame на Транго Тауърс в Каракорум, което направи с брат си Алекс през 2009 г. Как би го описал сега?

Това е един от най-добрите биг уол високопланински маршрути, с най-добрия гранит… Не е толкова в трудността, колкото в цялата история и наследството, което ни оставиха катерачите, които най-много ме вдъхновяват.

Катеренето е твоята страст?

Моята страст е свързана с вертикалния спорт и търсенето на нови линии, перфектната линия. За мен катеренето е специално изкуство, чрез което се свързваш с природата… и това мога да открия на спортен маршрут, традиционен маршрут, голяма стена или или стена на голяма надморска височина.

Лед или скала? Какво те привлича към едното и какво – към другото?

И двете…, и трябва да добавя още нещо: пластмаса и дърво, защото обичам да тренирам у дома в залата си, както обичам да докосвам скалата.

Имаш ли нова цел в катеренето? Би ли я споделил?

Искам да завърша това, което съм си поставил като цел на живота си… Който ме познава, знае кое е и къде се намира то.

https://www.360mag.bg/wp-content/uploads/2024/11/ThomaH_in_den_bergen_ist_freiheit-1080p.mp4С Томас Хубер ще се срещнем още на 3 декември, в първия ден на 19-тото издание на “Дни на предизвикателствата, на сцената кино “Люмиер”.   Всички акценти от програмата на Дните ще намерите тук.Билетите са в ранна продажба, на по-ниска цена, до 13 ноември.За актуални новини следете Фейсбук събитието.СподелиShares

The post Томас Хубер: Вертикалният свят е моята страст appeared first on 360mag.

Живко Радучев – човекът, който пишеше историята на БТС в снимки

СподелиShares Живко Радучев (снимка: личен архив на доц. Сандю Бешев)

Минаха доста години след като завърших висшето си образование – 1959 г., но все още не успявах да отделя някой лев, за да се снабдя с фотоапарат. Въпреки това този „занаят“ ми харесваше. Както обстойно четях материалите във вестник „Ехо”, така подробно разглеждах и снимките, печатани в него. Не мога да кажа, че съм познавач на фотографията, но публикуваните снимки на няколко души, откроявах над останалите. Подреждам ги произволно, без да ги класирам – Никола Миронски, Марк Маркарян, Любомир Томов, Живко Радучев, Михаил Кръшняк…

С първите трима се познавах лично още от първите години при сътрудничеството ми във вестника. С Живко Радучев все не успявах да се срещна в редакцията или някъде в планината.

И най-после тя, срещата, се състоя в едно от най-красивите места на Стара планина. С група студенти-алпинисти слизахме от х. „Рай“, където се бяхме катерили. Някъде по средата на петата серпентина срещнах човек, който бавно набираше последната височина преди хижата. Беше сам. Носеше малка раничка на гърба и два фотоапарата на врата си. Така го помня и до днес. Веднага реших, че това е той, защото точно така си го представях.

Заговорихме се. Знаел ме по име и бил чел някои от моите материали, но повече ме знаел като алпинист. На свой ред и той се представи. Той не знаеше, че знам много за него и обожавам неговите снимки. Бързал да стигне до „Пръскалото“, защото след час – час и половина осветлението на водния стълб, най-високия в България, щяло да бъде най-подходящо за снимки. Пишел някаква книга или статия, и многобройните снимки, които имал, на този водопад, все не му харесвали, та искал да направи още няколко.

Вижте още: Ветераните на българския алпинизъм: проф. Георги Щерев

Разделихме се. Аз продължих надолу, за да догоня студентите си, а той нагоре, за да направи още няколко от най-добрите си снимки. Бързайки надолу, размишлявах дали и аз самият бих отишъл чак до х. „Рай“, само за една снимка? Ами да, за да се направи нещо не само добро, а за най-доброто, трябва воля, постоянство и голяма любов към делото, на което си се посветил.

Когато вече бяхме станали приятели, взаимно си разменяхме творчески потребности. Аз му предоставих имената на алпинистите, изкачили някои от върховете в Рила. Трябвали му за книгата „Рила – Географски речник“. Снимката на стената на връх Мальовица – за корицата на първото издание на книгата ми „Върхове“ пък ми предостави той. И не само това. Разменяхме впечатления за нашите и чужди планини. Споделяхме мнения за туристическите издания у нас – сп. „Турист“, в. „Ехо“, „Малка туристическа библиотека“ и ролята, която те имат за популяризирането на планинарството у нас. Говорехме за „Дома на туриста и алпиниста”, на който той посвети половината от живота си и цели 20 години бе негов неизменен председател (1962-1982 г.)

Но нека започнем отначало.
Живко Радучев е роден на 25 февруари 1914 г., в София. Баща му, който е банков чиновник, е назначен за директор на Народната банка във Враца и Живко прекарва детството и ученическите си години в този подбалкански град. Раснал съвсем близко до истинска планина, той твърде рано прегръща идеите на туристическото движение. Казват, че „кръвта вода не става“ и той смело поел по пътя на баща си, който през 1895 г. е един от 300-те Алекови туристи, изкачили се на витошкия първенец Черни връх, за да поставят началото на организираното ни туристическо движение.

Още като ученик той става член на туристическата чета „Речка“ към ЮТС „Врачански балкани“. Въпреки че е твърде млад, още ученик, той изнася беседи, пише статии и редактира местни туристически издания. Участва в няколко конгреса на ЮТС, като на този в Горна Джумая – 1934 г. е избран за член на централното настоятелство.

Вижте още: Благовеста Аврамова – довереницата на Христо Проданов

Юрист по професия, но турист по призвание, Живко Радучев развива най-активна дейност след Втората световна война. Участва в работата по възстановяването и укрепването на Българския туристически съюз – 1957 г. Чете лекции, обикаля планините не само за наслада на душата, а да ги изучава и фотографира, за да предаде красотите им и на тези, които са по-далече от тях и по-рядко ги посещават.

Участва активно в маркировката към много туристически обекти в Рила, Пирин и Стара планина. В това отношение спокойно може да се каже, че той е един от първите, въвели модерната, съвременната и поставената на научни основи маркировка по нашите планини.

Сладкодумен, знаещ и можещ, той става един от най-желаните водачи на развилото се с пълна сила екскурзионно летуване. С много любов и туристически жар той работи за създаването и утвърждаването на Дома на туриста и алпиниста, на който посвети цели 35 години. Като високо ерудиран интелектуалец Живко Радучев ни остави повече от 500 статии, репортажи и много повече снимков материал, публикуван в най-различни туристически и други издания. Той беше търсен сътрудник в много печатни издания.

Вижте още: Петър Атанасов Москов – човекът, който модернизира ПСС

Живко Радучев снимаше не само върховете и долините, така както Всевишния ги е създал. Той вплете в тях и живите хора. Снимаше походи, излети, екскурзии, алпийски изкачвания, туристически състезания по ориентиране. Засне всички конгреси, пленуми, събори, алпиниади, водни походи по Дунава, ски преходи, каквито бяха традиционните походи на Свободата, провеждани ежегодно по билата на двете големи планини Рила и Пирин. С една дума Живко Радучев пишеше историята и развитието на БТС със своя фотоапарат. Направи много фото изложби. Остави ни огромно фото наследство, което, надявам се е запазено от неговите наследници.

Огромно е неговото наследство и по отношение на написаните книги и пътеводители. Няма да изброявам всички, но не мога да не спомена „Пътеводител на Рила“, който претърпя цели 5 издания. Тук трябва да отбележа, че първите 3 издания са в съавторство с още двама големи познавачи на тази планина – доц. Мартин Гловня и Иван Шехтов. Едно от изданията – през 1978 г. дори бе преведено и на немски език. Ето и още няколко издания: „Рила – географски речник“, „Връх Русалка и хижа Тъжа“, „Сестримо и Чаира“, „Лакатнишка Рила“, „Малъовица и Мальовишкия дял на Северозападна Рила“. Значителен бе неговият принос и при написването и издаването на юбилейния сборник „75 години организиран туризъм в България“.

На страниците на в. „Ехо“ той не само публикуваше прекрасните си снимки, но написа и много материали за нашите и чужди планини. Много висока оценка получи навремето поредицата му „Познавате ли осемхилядниците?“. Днес, когато и ние се намесихме в битката за тяхното овладяване, се знае и пише за тях много, но през 60-70-те години на миналия век те бяха нещо много далечно за читателите на вестника.

Вижте още: Боре Мальовишки – хижарят с главно „Х“

За цялостната си многообразна и продължителна туристическа дейност Живко Радучев е награждаван многократно и на практика той е носител на всички туристически отличия, някои от които и повторени….

Не ми се искаше да завърша моя разказ за него така, но трябва да го направя, защото както прочетохте още в началото на материала, на 25 февруари тази година се навършиха точно 100 години от неговото рождение. За съжаление по този повод не прочетох или чух нищо. А той отдаде целия си съзнателен живот в полза на туризма и българските планини. Дано с горните редове поне с малко съм успял да запълня пропуснатото. Впрочем, неговият 100-годишен юбилей е все още в действие.

доц. Сандю Бешев

СподелиShares

The post Живко Радучев – човекът, който пишеше историята на БТС в снимки appeared first on 360mag.

Hut Hop Race: новият формат в планинските надпревари

СподелиShares

Hut Hop Race, както името подсказва, е състезание, което ви праща в планината, за да търсите хижи. Да, точно така. Връчват ви карта на местността и таблица, която показва коя хижа и заслон колко точки ще ви донесат, ако ги намерите. Всичко това трябва да стане в рамките на контролно време. Едно състезание, което съчетава умения за бягане или бързо ходене, и ориентиране.

Първото издание на състезанието се проведе на 9 ноември 2024 г. на Витоша. Участниците – отбори от по двама души, бяха разпределени в категории „туристи“ и „бегачи“. Състезанието е с нова за нашите ширини концепция, а едно от водещите лица в неговия замисъл и организация е Кирил Николов-Дизела.

Кирил Николов-Дизела (снимка: Септември Скай Рън / Septemvri Sky Run)

Предварително състезателите знаеха само, че територията на провеждане е Витоша, а началната точка х. Септември. Двайсетина минути преди старта, на отборите бяха дадени туристически карти на Витоша и таблици с хижи, заслони и други сгради, и съответстващите им точки. „Лесните“ хижи носеха по 10 точки, по-трудните – от 20 до 30 точки, а заслон „Черни връх“ беше удостоен заслужено с цели 60 точки. Отчитането на резултатите ставаше чрез времеизмерване, отчитане на точките посредством селфи пред хижата, заедно на двамата участника, и освен това – чрез GPS тракер, носен от всеки отбор.

Инструктаж минути преди старта (снимка: хижа Септември)

Стартът бе даден в 10 часа. За успешен се считаше финалът преди 14:00 часа. Това беше ключово предизвикателство за една част от отборите, които в стремежа си да съберат повече точки, изпуснаха лимита за финиширане.

Може да се каже, че предимството в Hut Hop Race беше за хората, които освен, че имаха добра физическа подготовка, познаваха добре тази част на Витоша и някои преки пътеки. Резултати и коментари може да видите в събитието на тазгодишното издание.

В Hut Hop Race 2024 се включиха 48 отбора „туристи“, 7 отбора „бегачи“ жени и 22 отбора мъже в същата категория.

На страницата на Септември Скай Рън / Septemvri Sky Run вече е обявена новата дата: 8 ноември 2025 г. Новините за него може да следите във Фейсбук събитието.

СподелиShares

The post Hut Hop Race: новият формат в планинските надпревари appeared first on 360mag.

Сънят. Откровено с Елизабет Жечева-Янева

СподелиShares Ежедневието на целеустремените хора е изпълнено с предизвикателства, преодоляването на които изисква много усилия и воля. Тези ресурси обаче имат своя лимит и затова са изключително важни възстановяването и сънят. Ето защо в рубриката ни с Magniflex, посветена на съня, се срещнахме с момичето, което винаги е на гребена на вълната, в буквалния и преносния смисъл, Елизабет Жечева-Янева.

Елизабет е приключенец в пълния смисъл на думата. Екстремните спортове са неизменна част от нейния живот, а тя неуморно продължава да сбъдва мечтите си. Бети е отдавнашна приятелка на медията и вече ни е разказвала за своите приключения, за излизането от зоната на комфорт, споделяла е полезни напътствия. Тя е и един от авторите в книгата ни с най-готините истории за приключения: „Извън отъпканите пътеки – Избрани истории за свобода и вдъхновение“.

Заедно със съпруга си Тодор Янев са инструктори по кайтсърф и успешни състезатели в атрактивната дисциплина. Лазурните плажове са техен дом, а в приключенията им все по-умело се включва и синът им Сава.

За да разберем как успешно се справя с ролите на майка, съпруга, инструктор и състезател, и как успява да започва с нови сили всеки свой ден, зададохме няколко въпроса на Бети. Ето какво ни разказа тя за своите навици за почивка и пълноценен сън.

снимка: личен архив Отношението към съня

За мен сънят е почивка, възстановяване, щастие и магия, защото често сънувам и си спомням сънищата.

Така започваме разговора с Бети, а скоро разбираме, че минимумът, който й е необходим за възстановяване е 6 часа, но все пак спи по 8-9 часа.

Времето за лягане

Най-често Бети първо ляга около 21:30 с детето, но след процедурата по четене на книжки, става да довърши домакинска работа и истинското заспиване е около 23 ч.

Ако зависи от мен, 21 ч. ми е любимото време за зимно заспиване. Лятото рядко преди полунощ.

снимка: личен архив Ставането от сън Събуждането протича в комбинация с кафе и подготовка на детето за деня  – закуска, кутия за обяд, разказва ни момичето, отдадено на кайта. Споделя, че обича да става по-рано, за да може „поне ритуалът с кафето да е в тишина и спокойствие“. Често сутрин успява да намери време и за разтягане. Ритуали преди сън

„Преди да заспя чета детски книжки“, споделя ни с широка усмивка Бети, а после добавя, че и се шегува, и не се шегува. А относно времето за себе си казва:

Създала съм си навик да благодаря за колкото се може повече неща, които са се случили през деня, в нещо като медитация, се опитвам да проектирам какво искам да се случи, опитвам се да заспя с идеята, че всичко това е в сегашно време и вече е част от живота ми.

Какво влияе на съня и как преминава той обичайно

Вечерята

„Вечерям обикновено преди 20 ч. през зимата и максимум 21 ч. през лятото. Хапвам само салата с някакъв протеин – риба, яйце, боб и т.н. Предпочитам да изпия просто чай с мед и да си легна гладна, ако не съм успяла да се организирам с храната преди тези часове. С годините се убедих, че една идея по-празно коремче работи за мен добре, особено вечер и се старая да слушам тялото си.“

Как минава сънят ти?

„Както всички в нашето семейство се шегуват, аз съм олимпийски шампион по спане, спя дълбоко, много добре, сънувам осъзнати сънища, почти винаги си ги спомням, а понякога мога да ги контролирам. Често се случва в съня си да взема решение, което ми е било трудно през деня и да се събудя с готов отговор. Най-често спя обърната на лявата страна. Не пия вода и никога не ставам вечер. Обикновено спирам да пия течности след залез, но през зимните вечери си пийвам чай.“

снимка: личен архив Опитваш ли се да подобриш съня си, ако да – как?

„Опитвам се да подобря съня си с правилна температура в стаята, хубав матрак, памучни завивки, позитивни мисли точно преди заспиване. Често използвам комбинации от арома масла, обожавам арома лампата си, питайте я – тя обиколи света с мен.“

Как ти влияе недоспиването?

„Недоспиването ми влияе доста неблагоприятно. Освен настроението ми, веднага забелязвам понижение на енергията в залата, съответно и във водата. Ставам доста нервна и склонна да отлагам задачите си, също така ми става студено по-лесно и кожата на лицето ми веднага показва признаци.“

Най-неприятната ти черта, когато не си се наспала?

„Меко казано ставам кисела като лимон, направо не може да се говори с мен и някак започвам да виждам само негативни неща в това и онова, а това не е типично за мен. Ставам като малките деца и дори се шегуваме, че синът ни Сава е наследил най-лошата ми черта – семейство „фабрика за лимонада“.

снимка: личен архив Най-трудната задача, която ти се е налагало да свършиш, след недоспиване? 

„Най-трудната задача си остава да бъдеш майка на пълен работен ден. Детето си иска своето, не го интересува ти наспал ли си се. Освен ежедневните битови ангажименти, трябва и да си весел клоун, който да предоставя отговори на хиляди въпроси. Сигурна съм, че всеки родител ще се припознае. Може би това, в съчетание с работа и професионални ангажименти и уговорки, с хора, които не търсят оправдания, а присъствие и действия.“

Как компенсираш съня си след недоспиване?

„А, ето това е въпрос. Наваксвам с милион часове сън, тотална спа процедура и глезене с каквито козметични продукти имам, преди заспиване, и най-любимото ми – събуждане без аларма.“

снимка: личен архив Колко часа спиш, когато си преуморена?

„Когато съм супер преуморена, мога да спя по 12 часа, без да помръдна (ама де тоя късмет с 4-годишно хлапе в къщата). В годините, когато живеех с родителите си и тъкмо бях открила къмпингуването и обикалянето на планини с палатка и колело, така заспивах като се прибера у дома, че мама идваше да ме проверява дали съм жива. Аз нея пия, никога не съм била особен фен на алкохола, та родителите ми бяха напълно наясно с това и знаеха, че или сме се смазали от обикаляне, или съм болна.“

Случва ли се да спиш през деня?

„Рядко ми се случва да спя през деня, преди, като кърмех, си подремвах с бебето, но вече чакам с нетърпение той да заспи и да свърша някакви задачки на спокойствие.“

Следиш ли съня си с някакъв уред? 

„Не следя съня си с никакъв уред, нямам смарт часовник и честно казано не съм особено вдъхновена да имам. Ако имам енергия и се чувствам добре, значи всичко е супер.“

Кое е най-странното място, на което някога си спала?

„Като обикалящ света човек, мога да кажа, че съм спала на много различни места, но чак странни нямам, все пак съм момиче и гледам малко от малко да го измисля предварително. Както казваше класната едно време: “Айде и да не си лягате, преди да се приберете”. Любимо ми остава на палатка на островен плаж без светлини, под звездите.“

снимка: личен архив На какъв матрак спиш у дома? 

„В България в къщата имаме висок клас матраци, средно твърди и абсолютен тотален лукс, в сравнение с 90% от матраците, на които спим по време на пътувания. Най-честата шега при нанасяне е: “ Кухнята е добре, банята е добре, матракът прави сколиоза 3-та степен”. Обичам, макар и за кратко като сме в България, да си полегна на нашето легло, в пух и пера се чувствам.“

 

Какво беше важно за теб, когато си избираше твоя матрак?

„Като избирахме матрак, беше важно гръбнакът да е максимално неутрален, да няма потъване, когато един от нас става, да не запарва, да може да се почиства, да е нито много твърд, нито прекалено мек. Спряхме се на такъв от по-висок клас, защото това са добре похарчени пари и бяхме единодушни по въпроса. Детето вече има нормален размер легло и той също получи супер качествен матрак.“

снимка: личен архив Кой е най-интересният / запомнящият се сън, който си сънувала?

Бети споделя, че сънува много и често. Избира да ни сподели нещо доста интересно:

„Още като се учех да карам сноуборд на Витоша, сънувах един сън, че се спускам по супер специфичен склон, спомнях си гледката от върха, точното си яке, което нямах в този момент и най-вече усещането от спускането. След година отидох за сезон в Алпите, спускайки един от първите си истински фрирайд склонове, съвсем долу преди да достигна пистата, ме обзе такова дежа вю, спомних си този сън и направо не можех да повярвам.“

По времето, когато картината й се присънва, Бети дори не смее да мечтае, че толкова скоро ще бъде за цял сезон в Инсбрук. Тогава ходи на лекции в София и когато може да си позволи, се качва на Витоша. Тогава запомня добре съня и дори го разказва на приятелите си, които й се смеят доста, защото тогава не можела да завива и карала с дънки и екипировка от приятели – малки обувки, къса дъска, маска с пукната плака.

„Когато изживях съня си, не можех да повярвам, разплаках се, оглеждах якето си, свалих си маската, гледах я и не можех да разбера как е възможно, внушавам ли си, сякаш бе пътуване във времето.“

За кой активен човек искаш да видиш отговорите на същите въпроси?

„Би ми било интересно да имам отговорите на тези въпроси от моята супер фаворитка в кайта и настояща световна шампионка Bruna Kajia.“

Следете историите и на други целеустремени личности, които правят всичко възможно, за да поддържат ежедневно най-добрата си форма в рубриката ни за съня с Magniflex.СподелиShares

The post Сънят. Откровено с Елизабет Жечева-Янева appeared first on 360mag.

По-високи цени в ски курортите през сезон 2024/25

СподелиShares Снимка: Alessio Soggetti, Unsplash

Два въпроса винаги предшестват ски сезона – кога ще завали сняг и колко ще струват ски картите. Тази година към тях са добавят и цените за цялостната услуга, чиито промени са продиктувани, освен от инфлацията, и от очакваната промяна на ДДС ставката от 9% на 20%.

Предстои сезонът да бъде открит на 15 декември, а повечето курорти още не са обявили цени, очаквайки началото на декември. От там обаче не крият прогнозата за по-високи цени на всички услуги.

снимка: pixabayЛифт картите

За съпоставка дневната лифт карта миналата година е била 96 лв. в Банско, 90 лв., в Боровец, а а в Пампорово – 85 лв. Цените на картите ще бъдат обявени на 1 декември, като очакванията са през новия сезон те да надминат 100 лева. От бранша казват, че повишението ще зависи основно от ставката за ДДС.

Ски принадлежности

Таксите за наем на ски принадлежностите също още не са ясни. През миналата година наем на сет в Банско е възлизал на 30 лева. Оттам очакват да няма поскъпване за тази услуга, но казват, че гарантирано ще поскъпнат ски уроците и подобни на тях услуги.

Храната

Представители на туристическия бранш в Банско предвиждат хапването за обяд да варира между 15 лв., за по-непретенциозните и 40 лв., за тези, които искат да си поръчат повече неща от менюто.

Нощувки

Между 60 и 80 евро за нощувка на човек в пиковия сезон – такива са заявките към момента от големите ски курорти. Представители на бранша уточняват, че вече пазарът налага гъвкавост и не бива да очакваме твърди цени, докато те ще зависят от моментната заетост.

Така рекапитулацията показва, че за един уикенд за двама души разходите за 2 нощувки, лифт карти за два дни и наем на оборудване, плюс две вечери и два обяда, ще излезе около 700 лева или повече.

По-високите цени този сезон са обусловени и от високата цена на електроенергията, горивата, поддръжка и съхранение на машини и работни заплати, информират още от туристическия бранш.

Цените в зимните курорти през изминалите години може да видите тук.

СподелиShares

The post По-високи цени в ски курортите през сезон 2024/25 appeared first on 360mag.

Какви ще са цените в ски курортите през сезон 2024/25

СподелиShares Снимка: Alessio Soggetti, Unsplash

Два въпроса винаги предшестват ски сезона – кога ще завали сняг и колко ще струват ски картите. Тази година към тях са добавят и цените за цялостната услуга, чиито промени са продиктувани, освен от инфлацията, и от очакваната промяна на ДДС ставката от 9% на 20%.

Предстои сезонът да бъде открит на 15 декември, а повечето курорти още не са обявили цени, очаквайки началото на декември. От там обаче не крият прогнозата за по-високи цени на всички услуги.

снимка: pixabayЛифт картите

За съпоставка дневната лифт карта миналата година е била 96 лв. в Банско, 90 лв., в Боровец, а а в Пампорово – 85 лв. Цените на картите ще бъдат обявени на 1 декември, като очакванията са през новия сезон те да надминат 100 лева. От бранша казват, че повишението ще зависи основно от ставката за ДДС.

Ски принадлежности

Таксите за наем на ски принадлежностите също още не са ясни. През миналата година наем на сет в Банско е възлизал на 30 лева. Оттам очакват да няма поскъпване за тази услуга, но казват, че гарантирано ще поскъпнат ски уроците и подобни на тях услуги.

Храната

Представители на туристическия бранш в Банско предвиждат хапването за обяд да варира между 15 лв., за по-непретенциозните и 40 лв., за тези, които искат да си поръчат повече неща от менюто.

Нощувки

Между 60 и 80 евро за нощувка на човек в пиковия сезон – такива са заявките към момента от големите ски курорти. Представители на бранша уточняват, че вече пазарът налага гъвкавост и не бива да очакваме твърди цени, докато те ще зависят от моментната заетост.

Така рекапитулацията показва, че за един уикенд за двама души разходите за 2 нощувки, лифт карти за два дни и наем на оборудване, плюс две вечери и два обяда, ще излезе около 700 лева или повече.

По-високите цени този сезон са обусловени и от високата цена на електроенергията, горивата, поддръжка и съхранение на машини и работни заплати, информират още от туристическия бранш.

Цените в зимните курорти през изминалите години може да видите тук.

СподелиShares

The post Какви ще са цените в ски курортите през сезон 2024/25 appeared first on 360mag.

FKT: Фернанда Масиел покори с най-бързо време и първенеца на Океания

СподелиShares снимка: Red Bull Media House

Бразилската ултрабегачка Фернанда Масиел постави ново най-бързо известно време (FKT) на най-високия връх в Океания, пирамидата Карстенз, завършвайки маршрута от базовия лагер до върха и обратно за рекордното време от 1 час и 48 минути. В рамките на рекорда, тя покри разстоянието 3,41 км от базовия лагер (4300 м), с 582 м положителна денивелация до върха, по мокър варовик, само за 1 час и 4 минути.

След като изтърпя тежки условия в базовия лагер, тя завърши изкачването, което обикновено отнема на катерачите около 13 часа, за малко под 2 часа – 1 час и 48 минути. Това ѝ постижение вече е със статут на рекорд, потвърден от SkyRunning World Records. То бележи връх номер 5 в нейното пътуване от ‘Seven Summits’.

снимка: Red Bull Media House

След успешния финал бегачката заяви, че изкачването е едно от най-предизвикателните за нея, поради коварните условия, ограничения сън и минималните хранителни ресурси.

Масиел разкри:

„Планината е доста смущаваща, защото пристигаш тук вече недоспал, условията в базовия лагер са много тежки и няма храна… Чувствам се наистина благословена, защото имаше този двучасов прозорец във времето, а тук обикновено времето е лошо. Скалите бяха много хлъзгави, със сняг на върха. Трябваше да остана много спокойна, за да избегна подхлъзване в тези точки.”

Вижте още: До Аконкагуа и обратно

снимка: Red Bull Media House

Нейната цел е да постави FKT на всеки от „Седемте върха“ – най-високите върхове на всеки от седемте континента – и досега тя е реализирала пет от тях:

Аконкагуа (Южна Америка) – 22 ч. 52 мин.
Килиманджаро (Африка) – 7 ч. 8 мин.
Елбрус (Европа) – 7 ч. 40 мин.
Винсън (Антарктида) – 9 ч. 41 мин. 38 сек
Връх Джая / Пирамида Карстенз (Океания) – 1 ч. 48 мин.

Останалите два върха са Денали (Северна Америка) и, разбира се, Еверест (Азия), които Масиел ще опита да „превземе“ през 2026 г.

Вижте още: Нов световен рекорд: Скоростно изкачване на първенеца на Антарктида

СподелиShares

The post FKT: Фернанда Масиел покори с най-бързо време и първенеца на Океания appeared first on 360mag.

Силен старт на доброволческите инициативи в „Хижа на годината“ с първа акция на х. „Македония“

СподелиShares

Първата доброволческа акция в историята на кампанията „Хижа на годината“ постави успешното начало на тази програма за допълнителна подкрепа на хижите и заслоните в България.

На 9 и 10 ноември общо 10 души – 8 доброволци и 2 човека от екипа организатори на кампанията, заедно с хижаря Димитър, извършиха такъв обем работа, какъвто само отдадени на каузата хора могат да постигнат.

Работата започваше от ранни зори и продължаваше до късна вечер, в съвършен синхрон. За по-малко от 15 работни часа, разпределени в събота и неделя до обяд, ентусиазираната група, работеща като една добре смазана машина, успя да свърши следните неща:

Да обрушат и грундират всички стени на най-голямата спалня в хижата, за да ги подготвят за поставяне на ламперия;Да почистят и изнесат цялата свалена мазилка и прах от стаята;Да наредят ламинат на пода в спалнята;Да сложат всички нови профили на новозакупената дограма и да монтират стъклата в тази спалня и няколко други помещения. В тази дейност основната заслуга е на хижаря Митко.Да сортират, опаковат, натоварят и изнесат всичкия боклук, образуван от ремонтни дейности в и около хижата;Да нарежат, нацепят, пренесат и подредят около 10 кубика дърва.

Впечатлен от истинския ентусиазъм и отдаденост, с които всеки от участниците се включи, хижарят Митко отвърна на добрината със спонтанен жест. В знак на благодарност за добре свършената работа, стопаните от Туристическо дружество „Айгидик“ подариха на групата възможността да гостуват на хижата безплатно през цялата следваща година! Но най-голямото признание за всички бяха думите на хижаря, когато той ги нарече „Приятели на хижа Македония“!

#td_uid_1_67320688c59be .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67320688c59be .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67320688c59be .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67320688c59be .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67320688c59be .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67320688c59be .td-doubleSlider-2 .td-item6 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67320688c59be .td-doubleSlider-2 .td-item7 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67320688c59be .td-doubleSlider-2 .td-item8 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67320688c59be .td-doubleSlider-2 .td-item9 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67320688c59be .td-doubleSlider-2 .td-item10 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67320688c59be .td-doubleSlider-2 .td-item11 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67320688c59be .td-doubleSlider-2 .td-item12 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67320688c59be .td-doubleSlider-2 .td-item13 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67320688c59be .td-doubleSlider-2 .td-item14 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67320688c59be .td-doubleSlider-2 .td-item15 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}








1 на 15















Доброволческа акция на хижа "Македония", 9-10 ноември 2024







Доброволческа акция на хижа "Македония", 9-10 ноември 2024







Доброволческа акция на хижа "Македония", 9-10 ноември 2024







Доброволческа акция на хижа "Македония", 9-10 ноември 2024







Доброволческа акция на хижа "Македония", 9-10 ноември 2024







Доброволческа акция на хижа "Македония", 9-10 ноември 2024







Доброволческа акция на хижа "Македония", 9-10 ноември 2024







Доброволческа акция на хижа "Македония", 9-10 ноември 2024Доброволческа акция на хижа "Македония", 9-10 ноември 2024







Доброволческа акция на хижа "Македония", 9-10 ноември 2024







Доброволческа акция на хижа "Македония", 9-10 ноември 2024







Всички участваха задружно в приготвянето на храна, сервирането и почистванетоДоброволческа акция на хижа "Македония", 9-10 ноември 2024







Доброволческа акция на хижа "Македония", 9-10 ноември 2024







Доброволческа акция на хижа "Македония", 9-10 ноември 2024







Доброволческа акция на хижа "Македония", 9-10 ноември 2024







Доброволческа акция на хижа "Македония", 9-10 ноември 2024

Като организатори на кампанията и ние изказваме най-топли и искрени благодарности за доброволците: Доброслав (Добри), Галя, Боби, Никола, Галин, Радослав, Наско, Здравко и кучето Бела.

Хижа „Македония“ бе избрана с гласовете на планинарите за големия победител в тазгодишното издание на кампанията в подкрепа на българските хижи и заслони „Хижа на годината“ и получи подкрепата на SiteGround Life, в грант програмата „Хижа за пример“. С част от средствата от наградата, ТД „Айгидик“ закупи нужната дограма, с която да повиши енергийната ефективност на сградата.

Дългогодишните стопани на Хижа Македония в годините назад са успели да възстановят хижата и да инвестират в редица подобрения, за да я превърнат днес в любимо място за много планинари.

С помощта по програмата “Хижа за пример” със SiteGround Life, ще се опитаме още да обхванем и изпълним и следните дейности:

Подобряване на работещия ВЕЦ в хижата, чрез закупуване и монтиране на нова турбина за повишаване ефективността на производствената мощност на централата. Към момента стопаните на хижата, организаторите на кампанията, екипът на 360° и БТС: Български Туристически Съюз / BTU: Bulgarian Tourist Union, са обединили сили в търсене на подходящата такава и консултации със специалисти в областта.Закупуване и доставка на акумулаторни батерии с обща мощност 15 KW за допълване на изградената фотоволтаична система в хижата, която към момента е основния източник за снабдяване с електричество. Избран е конкретен модел акумулатор, като стопаните на хижата са успели да подсигурят и значителна отстъпка за закупуването му.„Закупуване и доставка на авариен бензинов генератор за осигуряване на електричество при нужда. Избран е конкретен модел, като неговата основна задача, ще бъде да осигурява електричество в хижата, през зимния период, когато фотоволтаичната система е възпрепятствана да работи с пълна ефективност.Подобряване на качеството на безжичния интернет в хижата със закупуване и монтиране на висококачествен ретранслатор.Изграждане на нова уеб страница на хижата с актуална и полезна информация за туристите за хижите и района. В партньорство между представители на ТД „Айгидик“ и организаторите на кампанията започва работа по изпълнението. За всички описани точки се търсят най-добрите и икономически изгодни технологични решения, които да осигурят устойчивост и повишаване на коефициента на полезно действие, като целта ни е да успеем в рамките на програмата да изпълним колкото се може повече от тях.Ще бъде произведена видеовизитка за представянето на хижата и района, в който се намира, която ще бъде качена на новоизградения уебсайт и разпространявана в социалните мрежи и дигитални платформи за популяризиране сред повече хора.

В знак на благодарност за получената помощ, чрез кампанията „Хижа на годината“ и SiteGround, ТД “Айгидик” и хижаря ще обособят в столовата на хижата малко и уютно пространство, с всички необходими условия за изнесен офис.

От компания SiteGround пък допълнително ще подпомогнат хижата, като осигурят това, в което са най-добри, а именно hosting за новосъздадения уебсайт на Хижа „Македония“. Той ще бъде напълно безплатен за неограничен период от време.

Тази година в кампанията „Хижа на годината“ успяхме да осигурим общо 7 програми за подкрепа на хижи и заслони на обявена стойност 65000 лева.
Опитът от миналата година вече ни показа, че доброто е заразно, желанието за помощ расте и подкрепата по програмите се увеличи двойно, дори тройно.

Следете всичко за предстоящото в кампания през 2025 година на https://huts.360mag.bg/ , както и на https://www.facebook.com/HutOfTheYear/ .

СподелиShares

The post Силен старт на доброволческите инициативи в „Хижа на годината“ с първа акция на х. „Македония“ appeared first on 360mag.