Списание 360's Blog, page 60

21 ноември: Денят на Монголфие

СподелиShares Балонът на братя Монголфие / снимка: Claude Louis Desrais – Bibliothèque nationale de France, Wikipedia

Отколешните стремления на хората да се понесат във въздуха като птиците, са давали различни резултати. В Европа, между 14 и 16 век, се появяват хора, експериментиращи със скокове от високо с импровизирани парашути. Първият успешен бейсджъм скок е направен през 1781 г. във френския град Монпелие.

Две години по-късно, отново във Франция, се случва друго събитие, което някои определят като рожден ден на авиацията. На 21 ноември 1783 г. Франсоа Пилатр дьо Розие и Франсоа Лоран, маркиз д’Арланд (François Pilatre de Rozier и François Laurent, marquis d’ Arlandes), прелитат приблизително 9 км над Париж, осъществявайки първия пилотиран полет с балон с горещ въздух с екипаж от двама души. Техният балон е изработен от плат от двамата братя Жак-Етиен и Жозеф-Мишел Монголфие – изобретатели на първия в света успешен балон с горещ въздух.

Братя Монголфие ръководят проспериращ бизнес с хартия в Южна Франция, благодарение на който финансират интереса си към научни експерименти.

През 1782 г. братята Монголфие откриват, че димът от горим материал, изгорен под лека хартиена или платнена торба, ще накара торбата да се издигне във въздуха. Сега знаем, че всъщност горещият въздух кара торбата да се издига, но тяхната грешка не пречи на изследванията и изобретенията им.

Вижте още: Как двама пилоти летяха 64 последователни дни, без да кацнат

Първите „пътници“, които летят на 19 септември 1783 г., са овца, патица и петел!

Животните са били използвани за тестване на ефектите от полета на голяма надморска височина върху тялото, преди да бъде изпратен пилотиран балон. Овцата, наречена Montauciel („изкачваща се до небето“), е избрана, тъй като се смятало, че има близка до човешката физиология. Патицата е избрана, защото и сама лети на голяма надморска височина, а петелът е третата контрола, която не може да лети.

Балонът, боядисан в лазурносиньо и украсен със златни лилии, се вдигна от двора на двореца Версай в присъствието на крал Луи XVI. Животните остават в балона осем минути и се приземяват безопасно на 3 км от мястото.

На 15 октомври Жан-Франсоа Пилатр дьо Розие прави тестов полет със завързан балон Montgolfier, издигайки се за кратко във въздуха, преди да се върне на земята.

Първият свободен полет с балон с горещ въздух се случва пред голяма, нетърпелива тълпа в Париж на 21 ноември. Пилатр и д’Арланд (Pilátre и d’Arlandes) се издигат в небето от кралския Cháteau La Muette в Bois de Boulogne и прелитат приблизително 9 км.

Човечеството най-накрая беше реализирало мечтата си да лети.

Братята Монголфие / снимка: @bfaballooning

Братята Монголфие са отличени от Френската академия на науките за техните постижения.

Първият им модел на въздушен балон, изпълнен с горещ въздух („монголфиер“), се появява почти едновременно с балона, изпълнен с водород, изобретен от техния сънародник, физикът Жак Александър Сезар Шарл. Неговото постижение води до значителен напредък във въздухоплаването. Така балоните, изпълнени с топъл въздух, получават наименованието „монголфиери“, а тези с водород – „шарлиери“. Първият шарлиер се издига над Париж на 27 август 1783 г.

Балонисти по целия свят празнуват Деня на Монголфие всяка година на 21 ноември. Повече от 200 години по-късно летенето с балон с горещ въздух все още е завладяващо и спиращо дъха изживяване.

СподелиShares

The post 21 ноември: Денят на Монголфие appeared first on 360mag.

73-годишен гръцки бегач завърши Автентичния маратон бос и облечен като хоплит

СподелиShares снимка: The Archaeologist

На 73 години Идоменеас Аврамакис пресече успешно финалната линия на атинския маратон след 8 часа и 47 минути. Той измина 42,195 км от Маратон до Атина, като тича бос, облечен в пълни спартански доспехи, привличайки вниманието на всички.

Историята на Идоменеас Аврамакис е вдъхновяваща. Преди много години той се изправя пред сериозна здравословна криза, която драстично променя живота му. Той останал в кома един месец, но когато се събудил, целият му възглед за живота и света се променили. Оттогава той никога не е пропускал участие в маратона и е участвал в няколко международни събития.

 

СподелиShares

The post 73-годишен гръцки бегач завърши Автентичния маратон бос и облечен като хоплит appeared first on 360mag.

Iron Brothers: да завършиш IRONMAN с брат си, който страда от церебрална парализа

СподелиShares Brent and Kyle Pease (снимка: IRONMAN World Championship, Фейсбук)

Ironman е може би най-тежкото спортно състезание, което изисква комплексна физическа подготовка и огромни усилия на волята. Това е коронната дистанция в триатлона, която включва последователно дисциплините: 3,86 км плуване, 180,25 км колоездене и 42,196 км бягане. Контролното време за завършване на изпитанието е 17 часа.

За завършването на Ironman е необходима изключително голяма мотивация. А сега си представете, че трябва да го направите, теглейки още някого. Изглежда непосилно, нали? Но, когато това е твоят брат, страдащ от церебрална парализа и борещ се непрестанно да бъде „като другите“, нещата се променят коренно.

Brent and Kyle Pease (снимка: IRONMAN World Championship, Фейсбук)Брент и Кайл Пийз (Brent and Kyle Pease)

Брент и Кайл Пийз показват, че всичко е възможно. В началото на ноември те отново пресякоха финалната линия на VinFast IRONMAN World Championship, Kona.

Кайл, който е с церебрална парализа, казва, че брат му винаги се грижи за него, дори и да му се струва, че е прекалено. „Аз съм много независим“, каза той. Идеята му хрумва, докато гледа как Брент се състезава в първия си Ironman през 2010 г. Те намират подходящото оборудване, започват да тренират и успяват да участват заедно, точно както са правели всичко двамата, когато са били деца.

„Кайл използва моите крака, а аз използвам неговия дух“, казва Брент – „Дърпам Кайл в лодка и натискам педалите на велосипед и го бутам, докато бягам. Но през цялото това време Кайл има спастична квадриплегия, така че тялото му се бори само.“

Вижте още: Историческо: атлет със 76% инвалидност пробяга 42,195 км за 5:50:51 часа

Brent and Kyle Pease (снимка: IRONMAN World Championship, Фейсбук)

Първият им Ironman се в Мадисън, Уисконсин, през 2013 г. Отнма им 15 часа, за да завършат.

„Най-конкурентният спортист в нашата къща е Кайл, защото той се е състезавал да бъде като всички останали през целия си живот“, казва Брент.

Миналия месец на Хавайските острови братята Пийз се състезаваха в четвъртото си състезание Ironman в Хило, най-доброто състезание в триатлона. Те завършиха след почти 14 часа и половина, повече от шест часа зад победителя при мъжете.

„Знаех в сърцето си, че искам да стана спортист и да стана спортист, с брат ми е много по-сладко“, казва Кайл.

Братята Пийз имат фондация The Kyle Pease Foundation (KPF), чиято цел е да създаде осведоменост и да набере средства за насърчаване на успеха на хората с увреждания, като им помага да посрещнат своите индивидуални нужди чрез спорт и извън него.

Вижте още: Роденият без ръце и крака Ник Вуйчич: „Ти можеш всичко!“



Педро и Мигел Ферейра Пинто (Pedro and Miguel Ferreira Pinto)

Не по-малко вдъхновяваща е и историята на братята Ферейра Пинто от Португалия, които успешно финишират IMBrazil през 2023 г. за 14:54 ч. Техният проект Iron Brothers се заражда през 2018 г., когато Педро, който страда от церебрална парализа, чува за състезание Ironman за първи път. Заедно с брат си, Мигел, те стартират национално движение: за повишаване на осведомеността за липсата на условия за хора с церебрална парализа и за подкрепа на Асоциацията на церебралната парализа на Лисабон (APCL), набиране на средства за закупуване на оборудване, като автобуси, инвалидни колички и хигиенни кранове за свързани семейства в нужда.

Мотото на Педро и Мигел Ферейра Пинто е, че „в живота няма ограничения, а просто бариери, и всеки може да прави каквото си поиска“, дори да участва в IronMan, най-взискателното спортно събитие в света, когато човек има церебрална парализа, както  е случаят на Педро.

Вижте още: Сам Холнес: Първият аутист, който завърши Ironman

Pedro and Miguel Ferreira Pinto (снимка: facebook/IRONBROTHERSTRI)

Тяхната история за обединение между братя и за преодоляване, е разказана от самите тях в документален филм на RTP, където също е показано как са създали проекта Iron Brothers в полза на Асоциацията на церебралната парализа на Лисабон (APCL).

„Ние израснахме, винаги заедно, винаги се обличахме еднакво, където отиваше единият, другият го следваше, и никога не съм имал усещането, че брат ми е толкова различен. Искам да кажа, осъзнах го, но не беше като да си мислех в главата си, че „той е различен“. И винаги сме били близки приятели, обединени, винаги сме се защитавали един друг”, разказва Мигел.

Педро и Мигел Ферейра Пинто (снимка: facebook/IRONBROTHERSTRI)

Педро осъзна, че участието с брат му в подготовката за айрънмен е възможност за стартиране на национално движение: да се повиши осведомеността за липсата на условия на хора с церебрална парализа и да се подкрепи APCL, набиране на средства за закупуване на оборудване.

„Брат ми имаше проект, който трябваше да помогне на неговото училище, APCL, което беше негов втори дом. Очите му засияха, когато разбра, че той може да е този, който иска тази помощ, а не родителите. Това беше идеалната възможност”, спомня си Мигел. За да участва в състезанията, Мигел трябва да носи Педро със себе си: той го тегли в кану в състезанието по плуване, на адаптиран велосипед в състезанието по колоездене и на специална инвалидна количка в състезанието по бягане.

Вижте още: 21-годишен със Синдром на Даун стана първият човек, успял да завърши триатлона Ironman

Движението се разраства и днес увлича значителен брой хора, включително семейства на хора с церебрална парализа, които следват стъпките им, също участвайки в събития.

„Станахме много по-добри хора, затова, че брат ми съществува в живота ни. Ако той не съществуваше, нямаше да осъзнаем толкова добре какво е да обичаш някого толкова безкористно. Той показва, че да бъдеш щастлив, означава да правиш прости неща, като например да събираш семейството всеки уикенд и да имаш различна програма всеки уикенд. Това е благословия в живота ни. Мисля, че хората наистина не разбират това, без да го изживеят“, казва Мигел.

видео: CNN Portugal



СподелиShares

The post Iron Brothers: да завършиш IRONMAN с брат си, който страда от церебрална парализа appeared first on 360mag.

В обектива: Екатерина Николова и календарът „Живот в планината“

СподелиShares

Екатерина Николова е на 27 години. Родена в София, но съзнателните си години прекарва във Велики Преслав и Шумен. Многото и разнообразни интереси, които има, често поставят трудности пред това как да организира живота си около всичко, което обича. Тя е планински водач и отдаден фотограф, и споделя с ентусиазъм, че през последните години успява да намери баланс. А ние бяхме впечатлени от нейната страст към фотографията и творбите ѝ, и поискахме да ни разкаже повече.

Първи досег с фотографията

Фотографията присъства отрано в живота на Екатерина – от детските години се е запечатал споменът за нейния баща, който винаги държи видео или фото камера.

„Благодарение на него започнах да снимам на 14 и малко, след това беше и първият ми платен ангажимент като фотограф“, споделя ни тя. 

В началото се занимава преди всичко с портретна фотография, като снима приятелите си, създава композиции и пресъздава различни стилове. Това ѝ помага да развие стила си и в платените ангажименти. Помага ѝ и днес – при организирането на събития да предоставя красиви кадри на участниците.

Допълват се с приятеля ѝ Дамян, който има доста по-богат опит в пейзажната фотография. „Той успява да улови моментите по един много специален начин и да придаде на замръзналия кадър емоция“, казва ни Екатерина. Двамата споделят всичко за своята работа, пътувания и преходи в сайта explorethewild.bg.

Видео или снимки?

През последните години младата фотографка сериозно се увлича по видеото, докато Дамян запазва интереса си към фотографията.

„За мен видео форматът позволява да запаметиш определени моменти доста по-пълноценно, защото можеш да чуеш, видиш и изживееш един момент в дълбочина. Въпреки това се опитвам да намирам баланс, като заснемам и от двете по малко.“

снимка: Дамян Георгиев Любими обекти за снимане

За Екатерина композициите с хора са доста интересни. „Човек за мащаб в планината спомага да се усети пространството по един много по-всеобхватен начин“, споделя тя. А фактът, че е и планински водач, ѝ помага.

„Имаме възможността да заснемаме участниците и да им предлагаме като бонус качествени снимки от събитието и това, което те ни дават като обратна връзка, е наистина зареждащо, защото всеки оценява този жест.“

Кои за теб са най-фотогеничните български върхове?

Вихрен и Кутело са върхове, които имат много красива динамика и са разпознаваеми, казва ни Екатерина. Синаница, също е сред нейните любимци, притежаващи красота и харизма.

„В интерес на истината, дори ми е трудно да ги подредя. Мисля, че всеки връх има потенциал да бъде заснет красиво, стига да се намери правилният му ъгъл“, допълва с усмивка.

Кога предпочиташ да снимаш?

„В зависимост от атмосферните условия, изгрев и залез могат да предоставят много красиви цветове, затова са обичани от всички фотографи. Рядко се случва да има много хубава светлина и през деня. Всичко във фотографията се свежда до светлината и нейното пречупване.“

Обичаш ли да те снимат?

„Уча се на това да не се притеснявам и да го приемам като възможност да експериментирам.“

снимка: Дамян Георгиев Любима снимка в планината

Любопитни сме да разберем коя е любимата снимка на Екатерина, като човек, който често и по много е в планината: „Моят любим кадър е от Двуглав. Доста хора се възмущават, дори и да им кажеш, че е оптическа илюзия, но за мен е много красив.“

Фотографски продукти 

След като сме видели доста от фотосите на Екатерина и Дамян, няма как да не попитаме дали споделят изкуството си. За щастие отговорът е положителен.

„Предлагаме принтове на наши фотографии в различни размери и за всяка година издаваме календар с 13 фотографии от любими за нас места и имат за цел да вдъхновяват и да помагат в организирането.“

Всеки календар, освен датите, има място на което да запишеш плановете си за месеца, неща от сорта на пътувания, които ти предстоят, рождени дни или други важни събития.

„Когато годината приключи, насърчаваме хората да изрежат любимия си кадър и да го сложат в рамка, за да може да продължи своят живот. За нас това е много добър подарък по време на зимните празници и много се радваме, когато видим, че някой е получил именно календар „Живот в планината“ за Коледа.“

снимка: Дамян Георгиев Календарът „Живот в планината“ и изборът на кадри в него

Селекцията не е лесна, но носи наслада на авторите. Всяка година те се заемат да прегледат кадрите от предходната.

„Спираме се на тези, които ни карат най-силно да почувстваме емоцията на планината. След това позиционираме всеки кадър за определен месец, като се стремим да пасват на сезона – например за есен да има оранжеви тонове и малко сняг, за зимата да има прясно навалял пухкав сняг…“

За всеки месец са предвидени уникална фотография и вдъхновяващ цитат, които мотивират за нови приключения.

снимка: Екатерина Николова Как може да се поръчат календарите

Календарите за 2025 г. вече са в предпродажба, а от началото на декември ще започне изпращането им, разказва ни Екатерина и допълва:

„Календарът може да бъде поръчан на сайта ни explorethewild.bg в настолен или стенен вариант. За първите поръчали сме подготвили специална изненада. Много сме благодарни, че всяка година има хора които ни подкрепят в това начинание и искаме да им върнем обратно жеста.“

СподелиShares

The post В обектива: Екатерина Николова и календарът „Живот в планината“ appeared first on 360mag.

Йоран Кроп: „Лудият швед“, който измина с колелото си 13 000 км, изкачи Еверест и се върна обратно още 13 000 км

СподелиShares снимка: Fredrik Blomqvist

Йоран Кроп (Göran Kropp) си печели прозвището “Crazy Swede” и трябва да признаем, не без основание. Неговото епично пътуване от Швеция до Непал и Еверест, и обратно, не е повторено още от друг. А годината е едва 1996-а.

Въпреки че Йоран Кроп напуска този свят, когато е само на 35, той е успял да постигне невероятни неща, за които повечето от нас могат само да мечтаят. Увлечението му по планинското катерене се зародило още през 1972 г., когато бил само на шест години, и баща му го е завел на разходка до норвежкия Galdhøpiggen (2469 м н.в.), най-високият връх на Скандинавия. Това разпалва неговата „планинска лудост“, както той го нарича, и продължава да изкачва върхове: Ленин, Илиниза Сур, Котопакси, Илимани, Уайна Потоси, Музтаг Тауър, Пик Победа, Илямпу и много други. През 1993 г. изкачва К2. През 90-те години той е единствения човек в Швеция, който е покорил 5 от 14-те осемхилядници.

Един слънчев ден на 16 октомври 1995 г. Кроп просто решава да се качи на своя Crescent Ultima и да тръгне от Стокхолм за Непал, преминавайки през Германия, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България, Турция, Иран, Пакистан и Индия.

Той е същински викинг – висок е 190 см и тежи почти 110 кг, когато се кани да поеме на своята експедиция до Еверест. Тръгва със 100 кг оборудване (вкл. катерачно), и след близо 13 000 км и привидно безкрайни дни на самота, той най-накрая пристигна в базовия лагер на връх Еверест, през април 1996 г.

Вижте още: От Еверест до морското равнище: рекордът на двама обикновени непалци

Йоран Кроп (снимка: Fredrik Blomqvist )

Пътуването му до Непал продължава 4 месеца и 6 дни. Той е решил, че може да се справи с малко личен багаж, но все пак носи много неща в това напълно самостоятелно пътуване. Със себе си той кара всичко необходимо, с изключение на храната – чак до основата на Еверест, а това са 13 000 км, за да бъдем точни.

Има трудности с намирането на храна, тъй като е вегетарианец и трябвало внимателно да подбира. „Ядох всичко“, казва той в интервю след това, но въпреки това губи 10 кг от теглото си.

По време на пътуването Кроп поправя 132 пъти спукана гума, веднъж почти е прегазен (умишлено), преследван е от местни жители, присмивали са му се, преследван е от кучета, по него са хвърляни камъни и е нападнат с бейзболна бухалка.

Вижте още: С два велосипеда и половина: приключения между океан и изригващи вулкани

снимка: Fredrik BlomqvistКроп изкачва Еверест без с допълнителен кислород и без помощ от шерпи

Когато стига Непал, той оставя велосипеда си в хотел и занася своите 65 кг оборудване за катерене до Базовия лагер на Еверест. Намерението му е да изкачи Еверест сам, без кислород и всякаква помощ от шерпи, които да му помогнат с оборудването. На 3 май той е на няколкостотин метра от върха, когато се озовава в сняг до кръста, борейки се да продължи. С падането на мрака той решава да последва инстинктите си и се връща обратно в базовия лагер.

Докато се възстановява в базовия лагер, се случва бедствие. Връхлита виелица, която убива осем туристи, известна като катастрофата на Еверест от 1996 г. Кроп помага на спасителния екип. Случилото се го разтърсва, но човек с такава решителност не може да бъде спрян. На 26 май 1996 г. той прави втория си опит, който го отвежда до върха на Еверест, отново сам и без кислород. Друг би се качил на първия полет за вкъщи, за да си почине добре, но Кроп скача отново на велосипеда си и изминава всичките 13 000 км обратно до дома в Швеция.

Вижте още: С колело от Северния полярен кръг до Огнена земя

Йоран Кроп и Рената Хлумска / снимка: Renata Chlumska, Фейсбук

Приключенията на Йоран Кроп не спират дотук. По-късно, през 1999 г., той се връща на Еверест с приятелката си Рената Хлумска (необикновена авантюристка сама по себе си), която го подкрепя при първото му пътуване до върха.

В началото на 2000 г. Кроп и колегата му швед Ола Скинармо се опитват да стигнат Северния полюс на ски, без поддръжка. Кроп трябва да изостави експедицията, поради измръзнал палец. Освен това той застрелва полярна мечка, която опитала да нападне двамата мъже. Това му носи обвинения в шведската таблоидна преса, че е бракониер. Кроп води дело за клевета, което губи и тогава решава да се премести в Сиатъл, в САЩ.

Вижте още: 14 000 километра с колела: От България до Мароко

снимка: Fredrik Blomqvist

Кроп умира на 35 години, когато на 30 септември 2002 г. пада от 18 метра, докато се изкачва в планина във Вашингтон, докато е осигуряван от алпиниста от Сиатъл Ерден Еруч.

Йоран Кроп кара няколко сезона в шведските и скандинавските серии Формула 3. Последното му състезание е през 2000 г. И извън Формула, приключенецът обича бързите спортни коли и често е виждан на пътя с Ferrari и Maserati. Заедно с von Braun Sports Cars разработват усъвършенстван автомобил Ferrari F355 GT за състезания за издръжливост.

Вижте още: Виктория Агова, която прекоси Европа сама на колело

СподелиShares

The post Йоран Кроп: „Лудият швед“, който измина с колелото си 13 000 км, изкачи Еверест и се върна обратно още 13 000 км appeared first on 360mag.

Отвори регистрацията за Wings for Life World Run 2025

СподелиShares Wings for Life World Run 2023 / Снимка: KrisoK Photography

Бягай за тези, които не могат! Wings for Life World Run – глобалното благотворително бягане, което обединява целия свят в подкрепа на иновациите и изследванията на гръбначните увреждания, стартира регистрацията за изданието си през 2025 година.

Българските бегачи ще могат да се включат в това уникално събитие на 4 май 2025 г. от 14:00ч. в различни точки на страната. Едновременно ще се даде старт в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе. Участниците могат да се присъединят физически или чрез приложението Wings for Life App Run, което позволява на хора от всяка точка на страната да бъдат част от събитието.

Wings for Life World Run 2023 / Снимка: KrisoK Photography

Wings for Life World Run е не просто събитие, а глобално движение. В него участват хиляди хора от над 190 държави, които бягат по едно и също време, независимо от часовите зони.

Няма фиксирана финална линия

Вместо това, „кола-преследвач“ започва да се движи 30 минути след старта и постепенно увеличава скоростта си, докато достигне всички участници.

100% от таксите за участие и даренията отиват директно към Фондация Wings for Life, която финансира изследвания за намирането на лек за гръбначните увреждания.

Wings for Life World Run 2023 / Снимка: KrisoK PhotographyГлобалните посланици вдъхновяват света

Wings for Life World Run се подкрепя от множество международно известни личности, които мотивират милиони хора да се включат.

Дейвид Култард, легендарният пилот от Формула 1, който ежегодно е сред посланиците, споделя:
„Когато видиш, че усилията ти пряко помагат на науката, мотивацията идва естествено. Това е бягане, което променя животи – включително и твоя собствен.“
Елиуд Кипчоге, олимпийски шампион и световен рекордьор в маратона:
„Wings for Life World Run е уникално – бягаме заедно, независимо къде сме, с обща цел. Това събитие показва силата на солидарността.“
Даниел Рикардо, пилот от Формула 1:
„Харесвам как Wings for Life съчетава спорта с голяма кауза. Ние не просто бягаме, ние движим бъдещето напред.“

Део и Кирил НИколов-Дизела, Wings for Life World Run 2023 / Снимка: KrisoK Photography

Регистрацията вече е отворена на www.wingsforlifeworldrun.com. Участниците могат да изберат да бягат индивидуално, като част от отбор или чрез приложението Wings for Life App Run.

Независимо дали си професионален спортист, любител или човек, който просто иска да подкрепи каузата, важно е да се включиш.
Линк за регистрация: https://www.wingsforlifeworldrun.com/en/locations/sofia
Повече за събитието ще намериш ТУК.

СподелиShares

The post Отвори регистрацията за Wings for Life World Run 2025 appeared first on 360mag.

С Христина Йосифова „заедно” към вр. Манаслу

СподелиShares Христина Йосифова (снимка: личен архив)

Когато за първи път получих съобщението за първото българско женско изкачване на Манаслу, смътно си спомних, че някога това име е вписвано в моите архиви. Разтворих тетрадката с надпис „Големите върхове” и го намерих, и то не един, а няколко пъти. В раздела „Континентални първенци” то е вписано към три върха – Елбрус, Аконкагуа и Килиманджаро. Намерих го и към върховете, извисили снага над 7-те хиляди метра. Под номер 153, то фигурираше и на списъка за връх Авицена /предишен пик Ленин – 7134 м/. Това засили интереса ми и побързах да получа повече сведения за тази пътешественичка.

Интересът ми идваше от факта, че след 1981 г. двама много активни деятели на UИАА Еберхард Юргалски и Родолф Попиер, проследявайки изкачванията, главно на 14-те осемхилядника, категорично доказваха, че редица изкачвания не са завършвали на най-високите точки на върховете, а са били заявени като такива. Като най – фрапиращи случай те показват тези на връх Манаслу.

Христина Йосифова, изкачването на Манаслу (снимка: личен архив)

От няколкото приятели от Стара Загора, откъдето е и изкачилата този връх, разбрах, че Христина Йосифова е малко позната сред алпийските среди. Дадоха ми обаче мобилния ѝ телефон, на който незабавно позвъних. Чух изключително приятен женски глас, който веднага разсея съмненията ми. Уговорихме си среща в София, но тъй като аз вече бях преминал на някакви антибиотични хапчета, Христина пристигна в Пловдив.

Разговорът обещаваше да бъде дълъг, поради което удобно се настанихме на самостоятелна маса, където на по чаша кафе разгънахме моите снимки, тези на споменатите по-горе деятели на UИАА и нейните. Бавно и спокойно уточнихме всички детайли, след което аз се уверих, че в нейното изкачване няма и частица съмнение. Тя действително е стъпила на най-високата точка на връх Манаслу и с право може да се гордее, че е Първата българка, изкачила осмият по височина връх на планетата – Манаслу 8163 метра.

За сведение както за нея, така и за читателите, е наложително да отбележа, че през 1992 г. неуспешен опит на този връх е направила Йорданка Димитрова. Поради участието им с Борислав Димитров в спасителна акция при загиването на двама участника от тяхната съвместна Руско-Българска експедиция, те прекратяват изкачването си на 7800 м. През 2009 г. неуспешен опит за изкачването на върха правят Дойчин Василев и дъщеря му. Два неуспешни опита прави и самотникът-маратонец Петър Унджиев, а през 1998 г. дори дадохме и първата жертва /Христо Станев – 30 октомври/. Към успешните изкачвания в настоящия момент имаме тези на: Боян Петров, Атанас Скатов, Богдан Велев, Иван Томов, Момчил Бошняков и Валентин Петров, който прави и първото българско спускане със сноуборд, както и това на Христина Йосифова.

Вижте още: 20 април 1984 г. – когато „Българският Еверест“ бе в центъра на световните новини

Доц. Сандю Бешев разговаря с Христина Йосифова (отляво) и с Юнко Табей (вдясно) / снимки: личен архив

Разговорът продължи в изключително приятна атмосфера, за което най-вече допринесе ТЯ – Хриси, която толкова много  ми напомни за срещата ми с първата дама на световния алпинизъм Юнко Табей – първа от дамите на Еверест, първа с два осемхилядника, първа събрала колекцията на 7-те континентални първенци. За нейния път в живота и алпинизма Юнко ми бе разказвала преди много години, полегнали на тревата на Лукова поляна под пик Ленин. Сега, тук на много по-удобно място се оставих на Хриси, която да ме поведе по своите пътеки в живота, работата, планините и техните върховете. Разбира се най-вече за вр. Манаслу. Та те двете толкова си приличаха по височина, по килограми и най-вече по жизнерадостност.

Родена на 11 януари 1979 г. в семейство на планинари, още на 2 годинки тя  стъпва на ските. После заедно със семейството си и други старозагорски туристи /В Стара Загора туризмът е на особена почит/, тя обикаля и петте наши най-големи планини – Рила, Пирин, Стара планина, Родопите и Витоша. Завършва курс по спелеология, участва в състезания по ориентиране. Още като ученичка участва в много популярното по това време екскурзионно летуване в Пирин и оттогава тази планина се настанява на най-удобно местенце в сърцето ѝ.

В Стара Загора Христина завършва с отличие начално образование, после също с отличие се дипломира от Икономическия техникум в града, за да завърши и висшето си образование като икономист в ВИИ „Карл Маркс” /днес УНСС/. По специалността работи обаче само 8 години, където разбира, че да стои 8 часа  между четири стени не е за нея, а е стигнала и до убеждението, че е време да не робува на чужди фирми, а е крайно време да поеме съдбата си в своите ръце. Завършва курсове за парамедик, със свои приятели регистрират обща фирма, купува си и собствена линейка и така работи и до днес. А това е една дейност, която ѝ дава възможност често да пътува, както се казва „На където ѝ видят очите и тегли сърцето”.

Вижте още: Юнко Табей – първата жена, изкачила Еверест

Христина Йосифова, изкачването на Манаслу (снимка: личен архив)

Успоредно с всичко изброено, до момента Хриси не се разделя и с планината. Пътува много – пеша, с колело или кола и то предимно сама. Обикаля цяла България, а от няколко години и света. През 2018 г. посещава Кавказ. Европейският първенец Елбрус /5642 м/ толкова силно я завладява, че предприема /с водач/ едно почти рисковано решение – да го изкачи през зимата. Въпреки вледеняващия минус 40-градусов студ, тя стоически издържа и стъпва на най-високата точка на Европа при зимни условия. Това, тя и сега, не знае, че е осъществила Първото българско женско зимно изкачване на Европейския първенец.

Тук е мястото да отбележа, че  първото българско изкачване на този толкова популярен и обичан връх е направено между 6 и 22 март 1983 г. от 34-те членове на разширения състав на експедиция „Еверест-84”. Тогава, разделени на няколко групи от по 4 души са осъществени 44 траверса от Източния /5621 м/ към Западния връх /5642 м/, 14 – от Западния към Източния връх, 11 изкачвания само на Източния и 8 изкачвания на Западния връх, или общо 77 пъти в продължение на десетина дни 34 българи са стъпили на „Покрива на Европа” Елбрус. В тази група представителка на нежния пол не е имало, което е запазило възможността това да стори Христина Йосифова. След това тя прави още две, този път летни, изкачвания на този връх. 

Христина Йосифова, изкачването на Манаслу (снимка: личен архив)

Година по-късно /2019 г./ Хриси прелита океана, за да стъпи и на покрива на Южното полукълбо – вр. Аконкагуа /6962 м/, а през 2020 стъпва и на три от най-знаковите Еквадорски вулкана – Чимборасо /6310 м/, който още през 1745 г. от специалистите е обявен за най-високия връх на планетата. Короната, която върхът носи цели 63 години, след което тя е пренесена далеч на изток, в Хималаите, за да я предаде на вр. Нанда Деви /7814 м/. В Еквадор Хриси поглежда и в кратерите на още два вулкана – Котопахи /5896 м/ и Каямбо /5800 м/.

Най-много – 13 или 14 пъти тя е била в Хималаите, където е изкачила връх Айлън пик /6165 м/, обикновено изкачван от всички туристически трек-групи. Три  пъти моята събеседничка е посетила и базовия лагер под Еверест. При честите си посещения в Хималаите тя се сприятелява с непалеца Анил Бат. При едно от последните си посещения в чудно красивото хималайско кътче Мустанг се заражда и мисълта за нещо по-сериозно и решението пада на връх Манаслу /8163 м/.

Вижте още: Богдан Велев: пътят към Манаслу

Манаслу (снимка: архив на доц. Сандю Бешев)

Връх Манаслу е най-близкият осемхилядник до столицата на Непал Катманду. Въпреки, че е толкова близо до столицата, върхът е открит доста по-късно от другите му събратя и причината за това е, че върхът се „крие” зад по-нисък, но по-близък връх. Едва през 1950 г. му е направена първата снимка, а през 1952, 1953 и 1954 години японците правят 3 неуспешни опита. Успяват едва на 5 май 1956 г. като на върха стъпват Тошио Иманиши и шерпът Гялцен Норбу. На 4 май 1974 г. японките Миеко Мори, Масако Ушида и Наоко Нагасеко осъществяват първото женско изкачване на връх, извисил се над космическите 8000 метра и това е напълно достатъчно за Манаслу да се заговори като за „Японския връх”.

За 2024 г. Христина се включва в комерсиална експедиция, при която фирмата отговаря само до придвижването и обслужването в базовия лагер на 4800 м н.в. Там, на място, с помощта на своя непалски приятел Анил Бата, тя наема за свой личен шерп Пенгма Шерпа, с когото, за щастие, си допадат и през цялото време работят в пълен синхрон.

От многобройните си пътешествия и изкачвания на редица високи върхове по различните планини, Христина е добила и съхранила в значителна степен тъй наречената аклиматизация и в района на базовия лагер се чувства много добре. Това ѝ състояние е забелязано и от планинския ѝ водач. В лагера обстановката е добра и дава възможност както за почивка, така и за подготовка при изкачването на самия връх. И те вземат много смело решение – няма да правят предварително излизане по маршрута за аклиматизация. За това им решение много е помогнал фактът, че маршрутът е много добре подготвен. Въжените парапети са фиксирани с нови въжета а там, където маршрутът преминава през отвесни ледени или скални стенички, са поставени алуминиеви стълби. Тъй като тази процедура се прави от години насам, то шерпите са се специализирали и клиентите, в това число Хриси и шерпът ѝ, са им се доверили напълно.

След базовия лагер /4800 м/ по пътя към върха има още три междинни лагера – първи на 5500 м, втори на 6300 м и трети на 6800 м. Първата нощувка е осъществена на първи лагер, на втори лагер Хриси и Пенгма правят малко по-продължителна почивка от 3 часа и продължават нагоре. Пътят към върха е труден. Температурата е много ниска, а прикачването на карабинерите от едното на другото въже става трудно. За самия щурм към върха те тръгват още в три часа следобед на 23 септември, защото от опит  шерпът знае, че предстоящият ден, в който ще се атакува върха, изкачването и слизането до лагера на 6800 м ще им отнеме най-малко 15 часа. Едно почти непосилно натоварване, което обаче трябва да се приеме.

По трасето в този ден се движат много кандидати за върха, което често налага да се изчаква в право положение доста време. Чакането се налага както поради бавното движение на хората преди тях, така и наложителното трудно и опасно разминаване с тези, които вече се връщат от върха. В тъмното движението е само на джобни фенерчета. Умората се засилва, а и трудните теренни пасажи зачестяват /Маршрутът към върха не е от най-трудните, но на места скалните участъци са над трета алпийска категория на трудност/. Умората натежава. Краката омекват. Температурата спада под минус 30 градуса. Тялото иска своето. Очите се затварят или както казва самата Христина „Изкачвам се в полусънно състояние”.

Пътят към този връх като, че ли няма край. Две-три крачки – почивка. И пак така. И още много пъти така. Главата е наведена. Страхуваш се да погледнеш нагоре, защото той, върхът е толкова далеч… Вървиш по-малко и почиваш повече. Почиваш повече и вървиш по-малко.Така е на тези височини.

Зазорява. Започва новият ден. Във високата планина той винаги започва обнадеждаващо. Така е и на 24 септември. Излезнал си над околните върхове и няма какво да ти пречи да се радваш на околната панорама. Но…, както всяко нещо има край, така и днешният 24-ти ден на месец септември поднася най-голямата радост на Хриси.

Христина Йосифова на Манаслу (снимка: личен архив)

Часът е 6:40. Ето го и него – ВЪРХЪТ. Стоиш на 8163-те му метра и нямаш сили да се усмихнеш. Но бъркаш в раницата, вадиш парчето плат с трите цвята – бяло, зелено, червено. Вятърът, какъвто винаги има на големите върхове, развява родния трицвет. Българка е извървяла много и труден път преди да дойде този тъй очакван миг. Мислиш си колко българи са имали това щастие? Ръкостискане, прегръдки, целувки. Тук, на такава височина, всички правят това – близки, познати и непознати. Те всички са извървяли трудния и рискован път.

Времето за повече подробности е малко, защото денят напредва, както винаги става към обяд или малко след това. Облаците напират, времето бързо се променя откъм другата, лошата си страна. Бавно и внимателно Хриси и Пенгма поемат надолу. И двамата знаят, че слизатето носи много повече трудности и опасности. Ето и палатките на 6800 м. Тук, в палатката могат да се поуспокоят. Да полегнат в спалните чували. Заслужили са малка почивка преди следващия ден. Чакат ги още много и трудни стъпки до базовия лагер, където всичко вече е съвсем друго. Голямата мечта е реалност. Христина Йосифова е осъществила Първото женско българско изкачване на осмия връх в поредицата на 14-те осемхилядника на планетата.

Христина бърза да се прибере, защото вкъщи я чакат 19-годишният ѝ син – студент, също като майка, си по икономика и съпругът ѝ, който си има съвсем друг бизнес. И двамата си имат свои спортни хобита, които обаче са далеч от планините. Важното, обаче е това, че никой не пречи на другия и всеки върви по своя си път.

Като алпинист не мога и нямам право тук да сложа точка на този материал. Още повече като човек, занимаващ се с историята на алпинизма и съм бил на много върхове. Нямам право да не направя паралел между това, което току-що прочетохте и това, което е при истински алпинизъм. Защото в истинския алпинизъм, ги няма шерпите, които до най-големи подробности обработват маршрутите. Фиксират, само там където е необходимо, а не целия път с въжета. Изнасят и поставят алуминиевите стълби, за преминаване на иначе невъзможните пасажи. Бих могъл да спомена още много разлики между истинския алпинизъм и комерсиалните изкачвания на големите върхове, но спирам до тук. 

Върховете и планините са за всички и никой няма право да съди едните или другите кой как е стигнал до желаната цел. Написах този материал, защото ценя труда и на едните и другите.
С уважение към едните и другите с Христина Йосифова разговаря доц. Сандю Бешев 

 

СподелиShares

The post С Христина Йосифова „заедно” към вр. Манаслу  appeared first on 360mag.

Втора успешна акция: доброволци на „Хижа на годината“ в помощ на х. „Христо Смирненски“

СподелиShares

Втора доброволческа акция от групата доброволци на „Хижа на годината“ премина отново много успешно и ползотворно! В рамките на два дни, 16 и 17 ноември, 21 доброволци и 2-ма души от организационния екип на кампанията, успяха да свършат следното в помощ на хижа „Христо Смирненски“:

Разчистено бе сметище в задния двор на хижата от всякакви видове отпадъци, трупани с години от предишните стопани.Събрани бяха повече от 60 чувала с боклуци, заринати в почвата на складово помещение и отделени около 2️00 килограма метални отпадъци за рециклиране. В почвата имаше, както всякакви битови отпадъци, като стъкло, пластмаса, метал, и др., така и керамика, цели кофи със строителни отпадъци и т.н. В момента помещението е почистено и почвата е заравнена, за да може да се обособи складово пространство за дърва и работна техника на хижата.60 от наличните 170 кубика дърва бяха нарязани, нацепени и пренесени и подредени.Почистена бе новопоставената дограма на цялата сграда от монтажната пяна и транспортните стикери.Ски пистата до хижата беше почистена от едри камъни и висока растителност, за да е готова за предстоящия зимен сезон.В акцията взеха активно участие и стопаните и екипа на хижата, както и няколко местни доброволци, разбрали за инициатива.По-голямата част от доброволците пътуваха споделено в ранното утро на съботния ден, за да може работа да стартира в 9:00.Въпреки лошите метеорологични условия на 16.11., успешно беше свършена цялата планувана работа.

Основният работен ден в събота, премина почти изцяло в леки снеговалежи, мъгла и навявания, а всички работещи бяха ангажирани с дейности на открито.
За радост в късния следобед мъглата се вдигна и доброволците бяха наградени с прекрасен залез и пълна луна от хълма до хижата. В неделя времето беше благосклонно и работата продължи ентусиазирано  под есенните слънчеви лъчи.

Хижа „Христо Смирненски“ има нови стопани, които само за една година успяха да осъществят:  Цялостно подновяване на отоплителната система; Поставяне на два бойлера; Поставяне на соларни панели; Смяна на цялата дограма; Ремонт на течовете на покривите; Частична подмяна на ВиК; Частично подновяване на ел. инсталация; Цялостен ремонт на входно фоайе и освежаване столова и още много други.

Тази година хижата спечели иновативния грант в кампанията „Хижа на годината“, за поставяне на зарядна станция за електрически автомобили, предоставена от партньорите на инициативата Photomate Bulgaria.

До хижа „Христо Смирненски“ се стига по асфалтов път в добро състояние и обикновено туристите пристигат в хижата с автомобил, като от там е изходният им пункт за различни пешеходни маршрути. С помощта на спечеления грант, ще бъде поставена зарядна станция с мощност 22 KW, която ще предостави възможността на посетителите да пътуват до хижата с електрически автомобили, които ще могат да презареждат на място. Станцията предстои да бъде доставена и монтирана до средата на декември месец.

Като организатори на кампанията „Хижа на годината“, сме горди и вдъхновени от това до какви всеотдайни и мили хора сме успели да достигнем и да ги привлечем към нашата обща кауза да подпомагаме и развиваме заедно българските хижи и заслони.

Отправяме искрени благодарности на нашите доброволци от този уикенд: Светослав, Радостин, Анита, Яница, Наско, Деница, Анастасия, Лора, Радослав, Добри, Мария, Роси, Лили, Таня, Надежда, Сияна, Лора, Валентин, Янислав и Владо.

#td_uid_1_673b2809a0b14 .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_673b2809a0b14 .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_673b2809a0b14 .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_673b2809a0b14 .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_673b2809a0b14 .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_673b2809a0b14 .td-doubleSlider-2 .td-item6 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_673b2809a0b14 .td-doubleSlider-2 .td-item7 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_673b2809a0b14 .td-doubleSlider-2 .td-item8 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_673b2809a0b14 .td-doubleSlider-2 .td-item9 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_673b2809a0b14 .td-doubleSlider-2 .td-item10 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_673b2809a0b14 .td-doubleSlider-2 .td-item11 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_673b2809a0b14 .td-doubleSlider-2 .td-item12 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_673b2809a0b14 .td-doubleSlider-2 .td-item13 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_673b2809a0b14 .td-doubleSlider-2 .td-item14 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_673b2809a0b14 .td-doubleSlider-2 .td-item15 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_673b2809a0b14 .td-doubleSlider-2 .td-item16 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_673b2809a0b14 .td-doubleSlider-2 .td-item17 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_673b2809a0b14 .td-doubleSlider-2 .td-item18 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_673b2809a0b14 .td-doubleSlider-2 .td-item19 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_673b2809a0b14 .td-doubleSlider-2 .td-item20 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_673b2809a0b14 .td-doubleSlider-2 .td-item21 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_673b2809a0b14 .td-doubleSlider-2 .td-item22 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_673b2809a0b14 .td-doubleSlider-2 .td-item23 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}








1 на 23















Доброволци в помощ на хижа "Христо Смирненски"







Доброволци в помощ на хижа "Христо Смирненски"







Доброволци в помощ на хижа "Христо Смирненски"







Доброволци в помощ на хижа "Христо Смирненски"







Доброволци в помощ на хижа "Христо Смирненски"







Доброволци в помощ на хижа "Христо Смирненски"







Доброволци в помощ на хижа "Христо Смирненски"







Доброволци в помощ на хижа "Христо Смирненски"







Доброволци в помощ на хижа "Христо Смирненски"







Доброволци в помощ на хижа "Христо Смирненски"







Доброволци в помощ на хижа "Христо Смирненски"







Доброволци в помощ на хижа "Христо Смирненски"







Доброволци в помощ на хижа "Христо Смирненски"







Доброволци в помощ на хижа "Христо Смирненски"







Доброволци в помощ на хижа "Христо Смирненски"







Доброволци в помощ на хижа "Христо Смирненски"







Доброволци в помощ на хижа "Христо Смирненски"







Доброволци в помощ на хижа "Христо Смирненски"







Доброволци в помощ на хижа "Христо Смирненски"







Доброволци в помощ на хижа "Христо Смирненски"







Доброволци в помощ на хижа "Христо Смирненски"

Тази година в кампанията „Хижа на годината“ успяхме да осигурим общо 7 програми за подкрепа на хижи и заслони на обявена стойност 65000 лева.
Опитът от миналата година вече ни показа, че доброто е заразно, желанието за помощ расте и подкрепата по програмите се увеличи двойно, дори тройно.

Следете всичко за предстоящото в кампания през 2025 година на  https://huts.360mag.bg/ , както и на  https://www.facebook.com/HutOfTheYear/ .

СподелиShares

The post Втора успешна акция: доброволци на „Хижа на годината“ в помощ на х. „Христо Смирненски“ appeared first on 360mag.

Цени в зимните ни ски курорти за сезон 2024/2025 (част 1)

СподелиShares Снимка: Bansko Winter Resort, Фесйбук

Ако сте сред любителите на ските, сноуборда и всички снежни забавления, вашето време скоро ще настъпи. Освен да подготвите екипировката и багажа си, преди да тръгнете към белите писти, хвърлете един поглед и към цените на услугите. В този материал правим преглед на по-големите ни зимни курорти. (цените са актуални към момента на създаване на статията)

Банско

Ски сезонът в Банско ще бъде открит на 14 декември 2024 г.

През зимния сезон лифтовете ще работят всеки ден. Кабина: първо качване от Банско 08:30 ч., последно качване от Бъндеришка поляна – 17:00 ч. Лифтове: първо качване 08:45 ч., последно качване – 16:15 ч. (лифт Бъндерица 2: 09:00 ч. първо качване,  последно качване в 16:15 ч., лифт Плато: 09:00 ч. първо, последно качване в 16:00 ч.)

Все още няма официална информация за цените. На база репортажи в националните медии, може да кажем, че се очаква дневната лифт карта да надвиши 100 лв.

Актуалните тарифи може да следите на този уебсайт.

По информация от официалната фейсбук страница на курорта, сезонните карти за Банско са в продажба на по-ниски цени до 30.11.2024 г.

БоровецСнимка: My Borovets, ФейсбукЦени за сезон 2024/2025:

Сезонна карта за делнични работни дни / без официални почивни дни е 1000 лв. Ако е включено и нощно каране, картата е 1700 лв.

Сезонът там ще стартира на 15 декември 2024 г. Дотогава цените ще бъдат:

Състоянието на пистите може да следите тук, а на лифтовете тук.
Всички цени на карти вижте тук. А цените на всички услуги са представени тук.

ПампоровоСнимка: Пампорово ски, ФейсбукЦени за сезон 2024/2025:

Сезонът ще стартира на 15 декември 2024 г. От 2023 г. курортът разполага с шестседалков лифт на ски център Малина, който е с капацитет 3000 души на час.

Обявени към момента са цени за сезонна карта от 990 лв. Цената само за делнични дни е 750 лв. Карта „Select“ е с отворени дати на ползване и от 15 до 24 ноември ще бъде достъпна на специална цена от 82 лева за възрастен на ден, а от 25 ноември до 8 декември цената ще бъде 92 лева.

Повече информация потърсете тук, а също и на уебсайта pamporovo.me.
Състоянието на пистите следете тук.

ВитошаВитоша, ски писти / снимка: Витоша ски (Фейсбук)

До началото на сезона ски лифтовете няма да работят.

Времето на Витоша може да следите от уеб камери на място.

Състоянието на пистите на Витоша може да следите тук. От уебсайта на курорта може да научите актуалните цени и работно време.

КК „Мальовица“КК „Мальовица“ / снимка: Мальовица ски, Фейсбук

Ски зона Мальовица е затворена.

Състоянието на ски пистите и влековете на Мальовица може да следите тук. Цени на карти и услуги се публикуват на този адрес.

Добринище / БезбогСки зона Добринище / снимка: Надежда К. Дилова, Фейсбук

Седалковият лифт от хижа “Гоце Делчев” до хижа “Безбог” работи със зимно работно време от 8:30 до 15:45 часа.

За актуални цени за сезона може да следите на този линк.

Ски парк „Картала“, Благоевградскимка: pamporovoski.соm

Актуалните цени и условия може да следите тук.

Седемте рилски езера / ПаничищеСки зона „Седемте рилски езера“ / снимка: Пламен Кодров, Фейсбук

Лифт „Рилски езера“ е с работно време: всеки ден от 9.00 до 16.30 часа. Tекуща техническа профилактика: всеки понеделник до обяд и всеки последен понеделник на месеца – цял ден.

Намаления в цената на билетът/карта ползват:

Деца – от 5 год. до 12 год. срещу предоставяне на документ, удостоверяващ възрастта на детето.
Пенсионери/инвалиди – Удостоверение/Решение за пенсиониране от НОИ; Решение от ТЕЛК.

Повече информация вижте тук.

За сравнение цените от миналата година може да следите в двете ни статии, съответно за големите курорти и за по-малките. СподелиShares

The post Цени в зимните ни ски курорти за сезон 2024/2025 (част 1) appeared first on 360mag.

За бъдещето на Национален пещерен дом

СподелиShares

Националният пещерен дом е ключов обект за приключенския туризъм в България,
отскоро има нови наематели и се заинтересувахме повече какво се случва с обекта и каква е визията на новите собственици.

„Кацнал на една скала“: Национален пещерен дом – Карлуково

Разговаряме с Георги Керезов. Георги Керезов

Визитка: Основното му занимание е свързано със заснемане на филми, клипове и реклами, но страстта му винаги е била в аутдор-а. Стартира със снимане на различни спортове на открито и до ден днешен често работи върху проекти, свързани с тези теми – сноуборд и ски, катерене, колоездене, парапланеризъм, състезания по триатлон и много други активности сред природата. За филмов проект е обиколил стотици тракийски светилища, а от известно време работи и върху филм за потенциала на туризма, в контекста на обезлюдяването на планинските райони. В годините натрупва ценни контакти, опит и наблюдения за добри практики на планински обекти, от различни места по света. Желанието му е да приложи тези добри модели и тук, на родна земя, защото вярва, че имаме всички природни дадености за това.

Как решихте да вземете за стопанисване хижата?

Миналата година следях с интерес кампанията “Хижа на годината” и ми попадна пост за изоставените хижи. Заинтересувах се от възможността да възстановим хижа или заслон, който има нужда от добри стопани. Свързахме се с БТС и те ни предложиха няколко обекта, за които се търсят наематели, сред които беше и Националният пещерен дом.

Ние познаваме добре мястото, защото сме снимали много пъти в района и знаем за потенциала му. Налагало ни се е да спим там, както и да търсим настаняване за екипите, с които работим и знаехме от първо лице, че Национален пещерен дом не е в добро състояние или поне не в това, което заслужава.

Така участвахме в конкурс с предложение, в което описахме идеите, възможностите си и спечелихме конкурса, обявен от БТС за стопани на сградата.

Каква е вашата визия за хижата?

На първо място искаме Националният пещерен дом да изпълнява функциите, за които е създаден и да защити гордото си име. Обектът е замислен и проектиран да бъде място за изследване, наука, обучения, спорт, преживявания и т.н. За нас това е вдъхновяващо и ние подхождаме с голямо уважение към мястото и историята му. Целта ни е да пазим идеята му и да го възродим.

Нашата визия за обекта е, че той има потенциал да бъде световноизвестен, модерен приключенски център, който е символ за активна почивка, привличащ в региона хиляди туристи от света и България.

Какво беше състоянието на базата, когато отидохте да я видите за пръв път?

Сградата не се разпадаше, което беше сред малкото добри новини.
Покривът имаше спешна нужда от ремонт, защото не можеше да започнем да оправяме нищо вътре в сградата, преди това.

Пространството около хижата беше тотално изоставено – имаше много боклуци, разхвърляни неща по зелените площи, обрасло в храсти, до такава степен, че беше скрита гледката към пещера Проходна, която е на по-малко от 500 метра.

Нито един детайл от ландшафта, парапети, панорамни площадки, градинки и алеи не бяха в състоянието, което ние си го представяме, че трябва да бъде.

Фасадата на сградата и всички парапети по терасите не са поддържани с години, имаше частично рушащи се части, които са предпоставка за инцидент. На входа имаше пристроен цялостен, голям навес, който тотално скриваше архитектурата на сградата, а тя сама по себе си е уникална.

Матраците в стаите бяха стари, изключително износени и вмирисани, голяма част от леглата бяха изпочупени, а останалите, и всички вътрешни пространства имаха нужда от… меко казано освежаване…, много от нещата не бяха пипани от създаването на сградата през 1981 година до сега през 2024. Аспирацията беше запушена и миризмата навсякъде беше ужасна. Нямаше работеща система за вентилация и отопление… и още много неща, които започнаха да излизат едно по едно.

Оказа се, че няма никакви строителни документи и трябва да откриваме всичко сами.
Това много ни забави. Открихме десетки проблеми, без да знаем откъде тръгват и кой е източникът им. Множество течове по ВиК системата, без да знаем къде минават тръбите, от които тече.

Цели неработещи кръгове в електрическата инсталация, които не знаем как изобщо са свързани. Открихме случайно вертикалните щрангове на сградата, скрити зад абсорбатора, два месеца след като започнахме да ги търсим. Трябваше да разгадаваме абсолютно излишни преправяния на инсталациите, да откриваме кое е оригинално и кое правено допълнително, след което да разгадаем сами смисъла му… и всякакви такива изненади с неизвестен край.

Работата, която описахме в началото, беше наистина огромна и много от хората, на които споделихме какво смятаме да правим, бяха или скептични или направо ни мислеха за луди… и все още май си е така. (усмихва се:) Оказа се обаче, че работата е много повече, от колкото сме планирали, защото все още откриваме нови скрити проблеми, но основните са вече решени и сградата функционира почти перфектно.

Какво успяхте да свършите по сградата до момента?

Когато влязохме в базата, тя не беше в състояние да посреща гости, според нашите стандарти и разбирания, затова веднага започнахме основен ремонт. За начало планът беше да се захванем с най-наложителните детайли – да закърпим покрива, да оправим течовете и всичко, което можем по ВИК, електроинсталации, вентилации и системи на сградата. Направихме частичен ремонт на покрива, като получихме гаранция за 5 години, но пред нас остава сложната задача за цялостния ремонт, който е наложителен в рамките на периода, подсигурен от гаранцията.

С инсталациите се вкарахме в истинско приключение, поради липсата на строителни документи и работа, която планирахме за две до три седмици, не можем да свършим докрай и до днес.

Точка две беше да изчистим базата от всичко старо и непотребно, да направим основно почистване и боядисване навсякъде. След това да обновим изцяло легловата база в сградата с чисто нови подови настилки, легла и висококачествени италиански матраци Magniflex и интериор. Сменихме частично санитарията в тоалетните, аксесоарите в баните, кухнята на ресторанта, които бяха в много лошо състояние.

Направихме нова вентилационна система в кухнята и я оборудвахме с модерни уреди. Изградихме един от замислените при строежа на сградата обслужващи асансьори и закупихме нови енергоефективни и функционални уреди, с които да се работи при по-високи стандарти.

Благодарим на Kärcher, които ни консултираха с много ценни съвети за оптимална и ефективна поддръжка на ежедневната чистота в обекта. Освен това ни подкрепиха в мисията да дадем нов живот на обекта, с предоставяне на професионални уреди, препарати и обучение, за първоначалното основно почистване. Както винаги те подходиха много сериозно, дойдоха на оглед, след това дойдоха, за да тестват варианти и накрая заедно избрахме най-подходящото за нашите нужди – различни машини и технологии за почистване на камък, дърво, метал, стъкла, бани, кухня, всички видове подови, стенни, външни настилки и мазилки, включително алеите около обекта.

За да възобновим духа на мястото и да допринесем за вписването на обекта в района, поканихме местния творец на каменни къщи Андриан Йорданов – Ачо, който е създал в характерен стил десетки автентични обекти в района, радващи се на голям туристически интерес. Включително, той е авторът на изцяло преобразения център за пещерно спасяване, който се намира непосредствено до Националния пещерен дом. С негова помощ добавяме повече общ облик и характер на мястото. Той е автор на няколко творчески-пещерни решения по интериора на сградата, които гостите ще могат да видят. Освен това, с негова помощ, направихме изцяло новообособената външна точка за храна и напитки, която ще бъде голямо удобство за еднодневните посетители на пещерата и района. Оформихме градинките около сградата, като дори сътворихме нова, за която се наложи докарването на 10+ гондоли с пясък, тъй като районът там е каменно плато и няма много почва. Разчистихме много от храстите, които пречеха на туристите да разглеждат околността.



Цялостно растителността и визията в зоната не беше поддържана от много дълго време и е необходимо цялостно облагородяване, както на панорамната зона, така и на пътеките, които, макар проходими, имат нужда от обезопасяване, маркиране, почистване и доизграждане. Заедно с БТС вече започнахме този процес и разчистихме основната пътека, свързваща Пещерния дом и пещера Проходна. Направихме информационни табели и, във връзка с годишнината на пещерния дом, стартирахме турове с екскурзоводи на БТС.

Освежихме цялостно фасадата и се стараем да направим каквото можем за пространството около обекта. С помощта на Оргахим, заздравихме парапетите в голяма част от панорамната зона около Пещерния дом с “Protecta 3 в 1”.

Освен описаните по-горе ремонти, успяхме да създадем изцяло обновена бранд визия, базирана на оригиналните графични елементи. Използваме съвсем леко осъвременена версия на оригиналния шрифт и знака, създадени специално за Националния пещерен дом, през 1981 г.

Може би най-важното, което сме свършили, са изградените контакти в региона, които ни позволиха да съберем екип, да осигурим качествена местна храна за гостите на Пещерния дом.

Всеки ремонт и укрепителна дейност изисква средства. Как се справяте с финансирането?

До момента изцяло с лични средства, като благодарение на работата ни с наши приятели, партньори и хора, запалени от идеята за възстановяване на Пещерния дом, успяваме да осигурим добавена стойност. Ние сме наематели на обекта и всичко, което правим, трябва да бъде разчетено така, да може да има финансова логика да се възвърне за 10 години. Работим по възможности за финансиране чрез различни програми.

Какво предстои да бъде направено?

Постоянни подобрения в сградата и района. За нас всичко, като природни дадености наоколо, е не по-малко важно. Искаме да разработим приключенски програми, като никъде другаде, защото районът е като никъде другаде и има огромен потенциал за активен и приключенски туризъм.

Освен това сградата има две нива, с ремонта на които започваме тепърва. В сградата има изключително пространство, предвидено за бар, който ние си представяме като културно средище за тематични събития, прожекции на филми, срещи и задушевни разговори. Искаме да обособим и коуъркинг, за да може работещи хора, с приключенски дух и интереси, да могат да комбинират работата и удоволствието, прекарвайки по-дълго време сред природата и този уникален район.

Работим ежедневно стъпка по стъпка, за да превърнем мечтата си в реалност, затова ни следете!



СподелиShares

The post За бъдещето на Национален пещерен дом appeared first on 360mag.