Списание 360's Blog, page 65

Приключения по исландски: гейзери, Северно сияние и една доматена ферма

СподелиShares

В следващите редове непоправимият авантюрист и приключенец Оги Ковачев ще ни отведе на вълнуващо пътешествие до „граничните“ земи, покрити с ледове и озарени от магията на Северното сияние. 

В очакване на големият гейзер да изтласка огромно водно чудо (снимка: Оги Ковачев)

Преди година животът отведе Цветина в Исландия, за работа, приключение и себеудовлетворение. Много вълнуващо. Е най-обичам да ходя на гости при приятел и то на интересно място. През пролетта на 2024 г. се заприказвахме и ѝ казах, че септември ми е идеален. Не правихме точни планове, докато не дойде краят на август. Всеки има и други идеи, приоритети, ангажименти.

Когато споделих идеята за докосване до ледена Исландия, доста хора ме питаха не са ли малко 4 дни за Исландия. Опитът ми поднесе ясен отговор на въпроса: Никак даже! Преизпълних плана и най-голямата заслуга е на безупречното домакинство на моята приятелка Цветина.

Ледник в Исландия (снимка: Оги Ковачев)

Изминахме (сам или заедно) 1087 км с Дачия Дъстър – наета от летището кола, излиза около 60€/ден, с включена пълна застраховка, която е по избор и препоръчителна. Имахме ситуация с камион, който караше като обезумял насреща ни, зад него облак от прах и камъни, а един камък излетя пряко към предното стъкло на колата. Шанс, че се разминахме само със спукано стъкло, та застраховката е задължителна.

За тези четири дни се случиха чудеса, както и видях доста места:

посетих три от най-популярните и посещавани СПА комплекса – Sky Lagoon, Fontana и Hvamsvik
обиколих над 10 водопада
видях северното сияние по пълнолуние
ядох хляб, печен на геотермален извор
ядох сладолед от кравеферма
ядох доматена супа от прясно набрани оранжерийни домати
посетихме втория по големина ледник в Европа и се возихме с всъдеход
ходих по ръба на кратер
посетих черния плаж
ядох традиционна агнешка супа
ходих по границата на Европейската и Американската тектонски плочи
посетих най-големия гейзер
топнах се в океана на 6ºС
ядох прясна пушена пъстърва

Водопадът Скогафос (снимка: Оги Ковачев)

Полетите за Исландия са от Рим Фиумичино, а Wizz Air имат два полета седмично. Времето за летене е около 4-5 часа, в зависимост от метеорологичната обстановка. Приключението започна още на изход номер 69, където заигравката с числата ми припомни, че Исландия ще е 69-тата ми държава от списъка с посетени такива и… няма такова съвпадение.

За съжаление имах 3 часа закъснение, заради забавен полет от Пафос, разни неуредици и млада, видимо неадекватна, азиатка, която се спречка с една от стюардесите и се наложи да бъде отведена от полиция. Последиците за нас, останалите пътници, бяха, че се наложи да се идентифицира целият ръчен багаж, един по един, за да е сигурно, че отведената не е оставила нищо на борда.

Ден първи

Денят започва веднага след кацането и вземането на колата от летището. Насочвам се направо към СПА номер 1, с басейн под небето, до океана и други закачки – солна баня, парна баня върху гейзера и другите чудеса като сауната с гледка към океана.

Това е първият СПА до океана и в гр. Рейкявик. В тази приказна къщичка са сауната и парната баня (снимка: Оги Ковачев)

След като разпуснахме е ред за завършека на деня – ядене на сладолед от фермата с крави – всичко под един покрив.

За логистиката в Исландия, пак всичко е благодарение на Цветина, бях ѝ на гости, на повечето места не плащаме, защото сме гости с пропуск и така. Това е да имаш точните хора на точното място.

Тази пътека е на разлома между двете континентални плочи: Европейската и Американската (снимка: Оги Ковачев)Ден втори

След спане под дебелите завивки в малкото село Laugarvatn, разположено до едноименното езеро. Днешният ден започва с приключението на хлебопечене в горещата земя.

Казахме си на български: В кухнята има хлебарка – това е Цветина, тя е тук вече година. И умело забавлява групите с посетители. Показва процеса на печене на хляб, заровен върху геотермалния извор, където водата просто ври. Тестото се поставя в тенджера, която добре се изолира и се заравя за 24 часа. С търпение на другия ден хлябът е готов.

Скални формирования и застинала лава в красиви фигури (снимка: Оги Ковачев)

За край на приключението си хапнахме топъл хляб с масло и прясна риба.
След като изядох хляба, се отправих към Þingvellir, национален парк, където ясно се наблюдава разделът между Европейската и Американската континентални плочи. На едно място се забелязва огромна дупка, като дълбок кладенец, която се е появила преди няколко години. За да е безопасно преминаването над нея, е изграден дървен мост. В местността има водопад и църква, а най-интересното е, че там е бил изграден първият парламент на Исландия.

https://www.360mag.bg/wp-content/uploads/2024/10/VIDEO-OGY.mp4Видео: Под това камъче е зарита тенджера с хляб, който се пече 24 часа

В ранния следобед се насочих към следващата забележителност, а именно най-големият гейзер Geysir, който на няколко минути изплюва вряща вода като мини вулкан.

Денят завършва с поредния водопад, закътан в полето, до който се стига по черен път след няколко завоя, за да се разкрие огромното водно чудовище.

Прибрах се и след бърза вечеря, точно като се готвихме за лягане, в деня на пълнолуние, реших да погледна към небето през прозореца и какво да видя – останах без думи – небето танцуваше в зелена рокля – СЕВЕРНОТО СИЯНИЕ – бях в шок и загубих ума и дума – по пижами се качихме на колата и намерихме закътано място без лампи наоколо, но от луната не можахме да се избавим. Независимо от това сиянието беше ЖЕСТОКО! Съвсем неочаквано се случи – късметът е с Оги Ковачев!

Северното сияние (снимка: Оги Ковачев)Ден трети

Третият ден е ранобуден и със заледени прозорци на колата. Първа спирка е Kerid Crater, който се е образувал от свличане на земни маси навътре в образувала се кухина, в резултат на някогашно изригване. В кратера се е образувало езеро, което красиво отразява околната гледка.

Кратер, запълнен от днешно езеро (снимка: Оги Ковачев)

Следваща спирка е най-пълноводният водопад с дебит от 350 м3 в секунда. Имах един малък Geocache по трасето. Следват още водопади и красиви гледки на път към град Вик – най-южно разположеният на острова.

Водопадът с дебит 360 м3 в сек (снимка: Оги Ковачев)

На няколко километра преди града се отбих до популярния черен плаж с вълшебните скални образувания на сушата и във водата.

Черният плаж и скалните форми (снимка: Оги Ковачев)

В град Вик хапнах незабравима супа леща (за 29 лева) и се отбих до църквата за поредния Geocache. За завършек след два часа шофиране се отдадох на СПА в комплекс Laugarvatn Fontana и за начало е парната баня. Тя е изградена от вулканичен камък върху геотермалния извор и под дървената скара, откъдето излиза парата, се чуват спорадични бълбукания. Уникално усещане за близост до природата, а след нагряване се мушкам в езерото за контраст. Днес небето е облачно и няма изглед за сияние.

Ден четвърти

Последният ден от Исландското ми приключение беше най-интересен и споделен с Цветина. Започнахме с посещение на доматена ферма Friðheimar Greenhouse, където ядохме доматена супа и пихме коктейли. Всичко е като в лаборатория, няма почва и е като от филм на бъдещето! А ресторантът е уютен, заплетен сред различните видове кълнове и подправки, измежду корените на доматите.

Доматената ферма (снимка: Оги Ковачев)

Следва голямото приключение-изненада – посещение на втория по големина ледник в Исландия Langjökull Glacier и Европа. И не само това, а среща с голямото червено камион-чудовище.

Събрахме се в обикновен автобус, който за по-малко от час ни качи нагоре в планината по чакълест път, след което се прекачихме на голямата TATRA. Роджър е нашият ледников водач (родом от Каталуния), който ни разказа любопитни подробности за ледника и за самия уникален камион.

Всъдеходът към ледника. (Открийте Оги!) / снимка: личен архив

Имахме 2-3 спирки с похапване на бухти, пийване на топъл шоколад и пързаляне по снега. След разхлаждащата разходка се пуснах до водопада Gullfoss, хапнахме традиционна исландска супа и се запътихме към последната атракция – СПА комплекс Hvammsvík – Nature Resort & Hot Springs. Тук се престраших и превъзмогнах мисълта за студ, като влизах в океана на 6ºС между парната баня и горещия басейн под звездите. Жестоко!

Водопадът Гълфос (снимка: Оги Ковачев)

Вижте и останалите разкази на Оги:
Как един българин измина 800 км за 28 дни и достигна до своя Камино де Сантяго
Хонг Конг 100 – защо не?

СподелиShares

The post Приключения по исландски: гейзери, Северно сияние и една доматена ферма appeared first on 360mag.

Алпинисти ветерани осъществиха първото изкачване на връх Яваш Сар (6258 м)

СподелиShares Мик Фаулър и Виктор Сондърс / снимка: © Mick Fowler

На 14 септември 2024 г. 68-годишният Мик Фаулър и 74-годишният Виктор Сондърс осъществиха първото изкачване на Яваш Сар – връх в пакистанския Каракорум, с височина 6258 м. Изкачването им е по северозападната стена, в алпийски стил.

След 50 години приятелство, тези алпинисти успяват да направят едно поразително първо изкачване в Каракорум. Фаулър и Сондърс изкачват върха по време на седемдневен преход от базовия лагер. В края на приключението си двамата се съгласяват, че Яваш Сар с основание може да бъде наречен „Матерхорн на Хунджараб“.

Връх Яваш Сар / снимка: © Mick Fowler

В най-спокойните си нощи по време на изкачването двамата спят в палатка, вклинена върху тесни первази от скали и сняг. В най-лошия си случай те са подпрени на перваз, полуседнали, закачени на коланите си, с крака, висящи от склона на скалата, и палатка, наметната над главите им за подслон. Изкачването им нагоре е борба, в която се налага да ритат силно, за да се закрепят, да копаят с ледените си инструменти по тесни ивици от лед и стени от рушаща се скала.

Алпинистите не са имали карта, пътеводител и почти никаква информация за маршрута – разчитали са само на това, което са успели да съберат чрез наблюдение с бинокъл в дните преди изкачването.

Сондърс и Фаулър са свикнали с подобни неудобства: и двамата са ветерани алпинисти, всеки със собствена дълга биография, украсена с първи изкачвания и дълги експедиции. Но те са още далеч от възрастта, в която повечето планинари окачват обувките си на стената.

Вижте още: Първо изкачване на връх Линк Сар в Каракорум

Изкачването на Яваш Сар / снимка: © Mick Fowler

Двамата британски алпинисти изкачват северозападната стена на планината, 40 години след първото си пътуване до Пакистан.

Мик Фаулър разказва:

„Стената беше сложна и ние имахме късмета да намерим добри условия за катерене и след задълбочено проучване с бинокъл да си проправим път през многобройни вероятни задънени улици, без да стигнем до никакви прегради. Забележителна особеност на изкачването беше липсата на добри места за бивакуване и в един момент изтърпяхме мъчително неудобен висящ бивак при силен вятър. Това е едно от най-добрите изкачвания, които сме правили заедно. Беше абсолютно брилянтно!“

Фаулър и Сондърс за първи път се катерят заедно в Пакистан през 1984 г. Двамата редовно са си партнирали в катеренето през 80-те години на миналия век. През 1987 г. те правят прочутото си изкачване на Златния стълб на Спантик. След това не се катерят заедно в продължение на три десетилетия, докато не се събират отново през 2016 г., за да направят първото изкачване по северната стена на Серсанк в Индийските Хималаи.

Планираните им експедиции биват отложени, поради диагнозата рак на Фаулър. След успешното си лечение той се връща към фитнеса и експедициите, а сега изследва Големите хребети с допълнителното предизвикателство, че трябва да използва торбичка за колостомия (отклоняване на единия край на дебелото черво през отвор в корема).

Вижте още: Годишнина от първото изкачване на К2

Пред списание Outside двамата коментират скорошното си изкачване, дългогодишното си приятелство и насоките си за дълъг, изпълнен с приключения живот.

снимка: © Mick Fowler Как започва тяхното приятелство

Фаулър: Ха, добре, когато се срещнахме за първи път, не се разбирахме много. Описах Виктор като дразнещ малък келеш, а той ме описа като арогантен пич. И така, бих казал, че започна доста добре. Но имахме една седмица в Шотландия заедно, правейки няколко добри зимни изкачвания през 1979 г. и тогава започнахме да се ценим повече и създадохме приятелство, което продължава почти 50 години.

Сондърс: Открих, че се чувствам по-удобно с Мик на по-трудни терени, отколкото с много катерачи на по-лесни. Мисля, че си вдъхнахме много доверие от самото начало.

Фаулър: Да, и Виктор е изключително уверен човек. Доста трудно е да го извадиш от равновесие. Което е много ценна черта за партньор в катеренето.

снимка: © Mick Fowler Защо избират Яваш Сар

Фаулър: Бяхме го обсъждали за първи път преди повече от 10 години. Имаше много малка снимка на планината, която се появи в American Alpine Journal, направена от поляк през 2011 г. И двамата я обсъждахме като възможна цел, но всякакви неща се случиха между 2011 и 2024 г. – моето здраве, пандемия. Всякакви неща.

Сондърс: Освен тази снимка, всъщност не видяхме маршрута, докато не влязохме в базовия лагер. До този момент бяхме виждали снимката, но не знаехме как ще изглежда наистина. И двамата бяхме доволни да видим, че изглежда с изразени форми и стръмно.

Фаулър: Имаме списък с критерии, преди да изкачим планина. В идеалния случай трябва да има чудесна неизкачена линия, която да стига направо до върха. Трябва да е в район, в който никой от нас не е бил преди, и в район, който е интересен от културно отношение. Катеренето трябва да е предизвикателство за нас, но не прекалено трудно. Яваш Сар отговаря на много от условията ни.

Вижте още: Рекорд 14х8000: Кристин Харила и Тенджен Шeрпа изкачиха всички осемхилядници за 92 дни

Как срещата с рака повлиява на Мик Фаулър

Фаулър: Щяхме да тръгнем на пътуване преди няколко години и лекарят ми каза, че имам рак на ануса, а това не е нещо, което искате. Така че направих лъчетерапия и химиотерапия и в крайна сметка бе направено отстраняване на ануса и ректума ми.

Всичко това ме остави с торбичка за колостома. Проблемът е, че по време на тези големи алпийски изкачвания съм с колан цял ден и много слоеве дрехи. Така че не е толкова лесно да маневрирам, когато започне да се появява съдържание в торбичката. Но това е просто животът.

Сондърс: От друга страна, той не трябва да излиза от палатка, за да си свърши работата. И така, ето ме мен, който трябва да стоя извън палатката в ужасни условия, вързан някак си за планината, вършейки работата си от страната на скалата, а Мик просто ми се смее. Той казва: „А, трябва да вземеш едно от тези неща, много по-удобно е.“ Прекарваме много време в смях. Наистина сме като двойка четиригодишни деца по душа.

Изкачването на Яваш Сар / снимка: © Mick Fowler Най-голямото им и неочаквано предизвикателство по време на изкачването

Сондърс: Липсата на места за биваци. Нямаше катерене, което да е безобразно трудно, но имаше много малко места за поставяне на палатка.

Фаулър: През повечето време успявахме да подредим камъните по някакъв начин в равнина, за да можем да опънем палатка върху тях. Но имахме един бивак, който беше особено неудобен. Това беше седящ бивак, което беше най-големият ми кошмар, предвид операцията, която бях претърпял. И беше много ветровито, и первазът, на който седяхме, беше леден и хлъзгав, така че продължавахме да се плъзгаме.

Сондърс: Използвахме тъканта на палатката без прътовете и я окачихме върху себе си като чувал. Беше много студена нощ с вятър, така че без чувала щяхме да стигнем до хипотермия. Не мисля, че някой от нас е спал повече от половин час.

Вижте още: В памет на Боян Петров, който казваше: „Според мен се прераждаме и душите не умират.“

Съветите на Фаулър и Сондърс: как алпинистите да останат в играта толкова дълго и да продължат с приключенията до края на живота си

Фаулър: За мен беше много важно да отделям време в живота си, за да правя това, което обичам, а именно алпинизъм и да ходя да се катеря. Щастлив баща и щастлив съпруг е този, който се е наситил на планинарството. Но в рамките на това съм много внимателен с избора си на цели и с избора си на партньори за катерене.

Изберете надежден, сигурен партньор за катерене като Виктор и повече от всичко продължете да си прекарвате добре и да живеете живота си. Мисля, че винаги сме избирали маршрути, които ще ни доставят най-голямо удоволствие. Ние не искаме да изкачваме върхове само защото са най-трудни.

Сондърс: С годините ставаш по-малко арогантен с възрастта. Всеки е така, дори Мик. Докато преминавате през живота, трудностите се преодоляват. И започвате да давате приоритет на удоволствието и хората, с които се катерите.

Фаулър: Бих казал също, че не мисля, че това партньорство ще приключи скоро. Вече имаме нови планове.

СподелиShares

The post Алпинисти ветерани осъществиха първото изкачване на връх Яваш Сар (6258 м) appeared first on 360mag.

ВНИМАНИЕ! Боянски водопад – как да стигнем безопасно (видео)

СподелиShares Спасителна акция на ПСС от Боянски водопад / снимка: ПСС Отряд София

Боянският водопад във Витоша има славата на близка и лесна за достигане атракция. Така ли е обаче? Отговорът е категорично „не“. Независимо от варианта, който изберете за придвижване, ще се движите по стръмни участъци, изискващи добра подготовка. Една от пътеките е особено предизвикателна и дори при минимална влажност, наличието на много корени, камъни и големи скални отломки я правят много опасна. Ето защо подробно ще я разгледаме по-надолу.

Това че Витоша е леснодостъпна, извежда по пътеките хора с не добра физическа подготовка и/или неподходяща екипировка.

Със съжаление трябва да отбележим, че през последните години зачестяват случаите на инциденти в района на Боянски водопад. 

Боянски водопад (снимка: Краси Герасимова, Фейсбук)

По пътеките към водопада има голям поток от хора и поне половината от тях не са екипирани подходящо. Сред разхождащите се има и голям брой чужденци, които или са прочели в интернет за Боянския водопад (като близка атракция), или са били посъветвани от колеги/приятели от България да го посетят.

Пътеките към Боянски водопад изискват внимателен подход от неопитните планинари. Нека първо разгледаме принципната необходимост от добра подготовка и екипировка.

Снимка: diamantinamountains.com Какво се случва, когато вървим с градски обувки по пътеките

Трябва да е ясно, че настилката по пътеките често може да предизвика подхлъзване – може да се дължи на сухи борови иглички или листа от дърветата, на малки камъчета или на мокри камъни. За тази цел са необходими туристически обувки с грайфери – така ще имате добро сцепление и няма да полетите в опасна посока. Подходящи са и обувки за планинско бягане. Нека е ясно, че нетрениран човек може да се подхлъзне и по отъпкана почвена пътека, ако наклонът изисква по-голямо физическо усилие.

Градските обувки не обхващат глезена, а дори да са достатъчно високи, те не са от здрава материя, която би придала стабилност на долната част на крака. Ето защо, когато ходите със сникърси, кецове или други обувки, подходящи за града, рискувате да навехнете или изкълчите глезен, а може дори да се стигне до счупване.

Екипировка

Като цяло, важно е да имате подходящи за туризъм дрехи – да са удобни за ходене, да изпаряват влагата, да ви осигуряват защита от студ, вятър, валежи. Добре е да носите раница, в която да имате поне минимално количество вода и храна. Преходът до Боянски водопад може да отнеме на начинаещ турист, без добра физическа подготовка, 2 – 2,5 часа в едната посока, а ако времето се влоши в студените месеци, е важно да разполагате с топли дрехи и храна, в случай на инцидент. Имайте предвид, че често на места телефоните нямат обхват и може да се наложи сами да се погрижите за себе си.

Вижте още:

Одеждите за туризъм: Слоеве, сезони, начини на употреба
Съвети за поведение в планината
Обувките за планина: как да направим своя избор 

В последната част на пътеката, слизаща от х. Момина скала (зелена маркировка) са поставени парапети / снимка: Анета Ралчева Пътеки до Боянски водопад

Може да стигнете до Боянски водопад по няколко пътеки. Две от тях тръгват отдолу (от горната част на кв. Бояна). Може да го достигнете и от високо, идвайки от няколко места: х. „Момина скала“, р-нт „Копитото“, х. „Камен дел“, като накрая те се сливат в една.

По стръмната пътека отдолу към Боянски водопад (снимката е от слизане) / снимка: Даниела Манева Червена маркировка отдолу – движи се по реката право нагоре

Това е стръмна и опасна пътека, която се препоръчва само на опитни и добре подготвени туристи, с качествена екипировка и много добра двигателна култура! Ако не сте сигурни в уменията си, то този маршрут НЕ Е за Вас и по-скоро изберете другия вариант, съветват от ПСС.

Следващият видеоклип на ПСС – Отряд София проследява някои от опасните места по пътеката с червена маркировка, започваща от поделението и минаваща покрай Боянска река:


Видеото може да гледате на голям екран тук.

Зелена маркировка отдолу

Пътеката започва от едно и също място с червената, но още в самото начало прави завой наляво (изток) и постепенно, като серпентина, се изкачва до водопада. На ключовите места има табели. Тази пътека е подходяща за всички туристи, като не трябва да се пренебрегва необходимостта от подходящи обувки или маратонки. Достига се за около 2:30 ч.

Зелена маркировка отгоре

Започва от х. „Момина скала“ и едноименната поляна. Достига се за около час, но последните метри са по стръмна и тясна пътека, по която трябва да се придвижвате с особено внимание и задължително с удобни и подходящи обувки за планина или маратонки. Бъдете внимателни да не се отклоните наляво по опасна пътека покрай реката, която извежда непосредствено над водопада.

Вижте още: Маркировката в планината – къде и как, и кой е отговорен?

Не надценявайте възможностите си и си предвидете и време за връщане.

При нужда от помощ, обадете на тел. 112, откъдето ще Ви прехвърлят към Централен денонощен пост и дежурен планински спасител. И не забравяйте планинската застраховка! 

* В статията са използвани материали на ПСС

СподелиShares

The post ВНИМАНИЕ! Боянски водопад – как да стигнем безопасно (видео) appeared first on 360mag.

Ая, която живее и учи в кемпер, и печели световни титли по кайтсърф

СподелиShares @aya.ksv

Ая Касабова е едва на 14 и тази година отново е световен шампион за девойки по кайтсърфинг. Тя завоюва поредната си титла на провелото се от 5 до 8  септември 2024 г. в Тарифа, Испания, първенство Qatar Airways GKA Youth Kite World Championships Tarifa. Ая постигна завидни резултати и миналата година, когато на същото място спечели приза в категория „twintip freestyle“ (б.р. свободен стил) за момичета до 16 години.

Тази година на испанския бряг си дадоха среща 57 атлети, като освен емоции от надпреварата, споделиха и страстта си към кайтсърфа, чрез неформално общуване и участие в полезни семинари. Локацията е много подходяща за семейно посещение. А как семейството на Ая се придвижва до местата за тренировки и състезания?

Живот на път

От 5 години семейството разчита на своя кемпер, за да може да пътува и подпомага талантливата кайтсърфистка. Така, на колела, те обикалят света – Ая и нейните родители Мила и Богомил. Вече са изминали над 30 000 километра и имат повече от 1 000 дни живот на колела.

През последните пет години Ая е „кемпер-номад“. С помощта на своя компютър тя учи, взима онлайн уроци по пиано, забавлява се с приятели. Този начин на живот ѝ предоставя възможност да бъде близо до природата и да се занимава с кайтсърфа – нещото, което я прави щастлива. За състезанието в Тарифа преди месец семейството изминава с кемпера 8000 километра.

снимка: GKA Youth Kite World TourСпортът, мечтите и амбициите

Международното училище King’s InterHigh дава възможност на Ая да съчетае спорта с уроците. Кайт училището подкрепя млади таланти от различни държави, а Ая вече е негов официален посланик. За мечтите и целите си младата шампионка споделя пред Camping.BG:

Амбицията и голямата ми мечта е да стана световен шампион и при възрастните преди да навърша 18 години.

Също така Ая обръща сериозно внимание на училището, тъй като вярва, че образованието е необходимо за успешният път в живота.

Да бъдеш професионален атлет в който и да е спорт, не е лесно, но при кайтсърфа нещата са още по-сложни. За нейната подготовка се изискват както тренировки във водата, така и извън нея. За да се съчетае всичко, семейството трябва да планира много пътувания и да разпредели времето до минути.

снимка: GKA Youth Kite World Tour„Компактният“ живот

Животът на семейство Касабови е един огромен пъзел и за да напаснат всички парчета от него, се налага да решават различни казуси. За да има условия Ая да се развива в своята любов кайтсърфа, нейният баща започва да се занимава с дистрибуция на кемпери. По този начин семейството се опитва да комбинира работата с живота на колела.

Кемперът на семейството е превърнат в къща на колела, в която има всички необходими удобства. На Ая обаче се налага да се справя с редица предизвикателства. Поради ограниченото пространство се налага да се пътува с оптимално количество багаж, да не се правят излишни покупки, да се поддържа чисто и подредено. Тя трябва да учи на всякакви места и във време, когато това е възможно, да следва ежедневно много стриктна програма. Ая се учи и на още нещо – на живот в хармония с природата. А тези уроци, са от огромна полза за нея и като спортист – всички положени усилия раждат дисциплина и мотивация.

Ая има и с кого да общува. Семейството има около себе си много хора, които също са кемперисти и така тяхната дъщеря успява и да прекарва време с приятели и да се забавлява.

Ая споделя, че е щастлива и харесва начина си на живот. А ние ѝ пожелаваме още много успехи!

СподелиShares

The post Ая, която живее и учи в кемпер, и печели световни титли по кайтсърф appeared first on 360mag.

Еко инициатива: 5 хижи в Пирин ще рециклират алуминиеви кенчета с помощта на специални преси

СподелиShares

В знак на благодарност към хижите, които взеха активно участие във второто издание на кампанията „Пиринско Чисти планини“, „Карлсберг България“ инсталира специални преси за кенове на пет ключови локации в Пирин, с цел ефективно управление на отпадъците и дългосрочно намаляване на екологичния отпечатък върху планината.

Източник: Карлсберг България

Иновативните устройства се намират на територията на хижите Яворов, Бъндерица, Демяница, Беговица и на лифта до Безбог край хижа Гоце Делчев. Те дават възможност на посетителите и туристите да допринесат за чистотата на планината, като в същото време улесняват хижарите в процеса на събиране и транспортиране на отпадъци.

„Всяка от инсталираните преси може да побере над 1000 пресовани кена, редуцирайки обема на един кен 4 пъти. Това значително намалява пространството, необходимо за съхранение на отпадъци, което е особено важно в труднодостъпни планински райони, където извозването на боклук изисква допълнителни усилия и ресурси. Пресите не се нуждаят от електрозахранване, което ги прави устойчиви и подходящи за използване в отдалечени местности.

Вижте още: Пиринско – официален партньор и добротворец на “Хижа на годината” 2024

Източник: Карлсберг България

Алуминиевите кенове са сред най-рециклираните опаковки в света. За разлика от много други материали, алуминият може да се рециклира неограничен брой пъти, без да губи свойствата си. В България предаването на кенове за рециклиране все още не е широко разпространена практика, но инициативата на „Карлсберг България“ цели да промени това и да вдъхнови повече хора да участват активно в опазването на природата.

Второто издание на кампанията „Пиринско Чисти планини“ постигна невероятни резултати. Над 3 000 доброволци от цялата страна се включиха в 10 акции за почистването на Пирин, като събраха повече от 2 тона боклук на 6 различни локации в планината. През 2024 г. кампанията отчете два пъти повече събрани отпадъци и тройно повече участници в сравнение с пилотното издание през 2023 г.

Източник: Карлсберг България

„Пиринско“ е водеща марка бира в България и е част от портфолиото на „Карлсберг България“. Създадена през 1971 г. в Благоевград, марката е неразривно свързана с планината и е носител на каузата за опазване на нейната красота. Ключов елемент от мисията на „Пиринско“ е насърчаването на екологичната отговорност чрез реализиране на общественозначими инициативи и подкрепа на дългосрочни проекти за устойчиво развитие на местната общност и туристическата инфраструктура, с цел осигуряване на по-чиста и красива среда за бъдещите поколения.

„Карлсберг България“ е водещ производител на бира в България и една от най-динамичните и бързо развиващи се компании в бранша. Компанията ни разполага с две пивоварни – в град Шумен и в град Благоевград, както и с логистични центрове и търговски офиси в страната. Служителите ни са повече от 600 и всички те са талантливи професионалисти в различни области на дейност. Продуктовото портфолио на компанията включва разнообразие от първокласни бири – националните Шуменско и Пиринско, международните марки Carlsberg и Tuborg, Zatecky с благороден жатецки хмел от Чехия, френската 1664 Blanc, чешката Budweiser Budvar, немската пшеничена бира Erdinger и белгийската абатска бира Grimbergen. Карлсберг България предлага на нашия пазар и сайдера Somersby, лидер в своя сегмент, както и алкохолния бирен микс Garage в два освежаващи вкуса – лимон и ягода. Компанията има в асортимента си и безалкохолна бира и сайдер под водещите си брандове – Пиринско Безалкохолно Пиво, Пиринско Бодро 0.0%, Somersby 0.0% и Carlsberg 0.0%. Карлсберг България е част от водещата международна пивоварна компания Карлсберг Груп, която има в портфолиото си 140 марки и повече от 30,000 служители по света.

СподелиShares

The post Еко инициатива: 5 хижи в Пирин ще рециклират алуминиеви кенчета с помощта на специални преси appeared first on 360mag.

Каузата „неАЛПИНИАДА“ – Мисията възможна

СподелиShares

„Въпреки краткото време (за организация – б.а), към събитието протегнаха ръка мнозина опитни катерачи и организации, които оставиха на заден план своите ангажименти, за да се присъединят към каузата, наречена „НеАлпиниада“, сподели Александър Пенков, погрижил се за оперативната част

Инициативата, чиято цел е популяризиране на мултипич катеренето в България чрез споделяне на опит, се проведе в края на месец септември, на познатото място Вратцата, Враца. Докато събера отзиви и мнения на участници и организатори, докато отделя време за обичайния и чакан репортаж как е минало събитието, Слав Киров стана европейски шампион на боулдър при мъжете в Генуа и мина катерачната среща „Петреница 24“ – държавно първенство по скално катерене (резултатите могат да се видят тук).

Натрупването на световни, европейски и национални успехи в катеренето и алпинизма за България, говорят за изключителен подем. От друга страна общността се разраства, което е показател, че връщането на вниманието към алпинизма и по-специално мултипич катеренето, е навременно.

По време на лекцията

При първото издание на неАЛПИНИАДАТА през 2022 г. с Виктор, основният инициатор, дълго коментирахме причините да го има това събитие. В третата му година, когато Нино Пелов споделя, че още през пролетта е имало записани участници; когато събитието зависна на косъм и имаше своите перипетии и след като се включиха нови катерачи с опит и сериозна проходимост на скали, постигната от спортно катерене, се връщам да ви припомня два важни моменти от каузата и онзи първичен разговор:

1. Запазване на катерачното общество, традициите и опита на поколенията, а  хората, които имат интерес в тази посока, да им се дава възможност да се развиват
2. Привличане на вниманието на катерачи и спонсори към не толкова атрактивно катерене, в което няма пари и публика и отпор на превеса на спортното катерене, към което те са ориентирани.

Три години по-късно неАЛПИНИАДАТА се припознава като място, в което всеки увлечен катерач, независимо от стила и дисциплината му, се присъединява с радост, споделя време и познания; разпознава общността и се чувства добре приет в нея. Получава увереност да се включи да помага или да премери сили в Ботевата или Мальовишката алпиниади. Тренира в зала, за да може повече на скали.

Хора и скали

Още по-голямата изненада и признание е, че събитието има своите сериозни спонсори, които следят какво се случва и в мултипич катеренето. Горещи благодарности на:
– OUTSIDER Магазин, Action-Section, Stenata и Climbro, зарадвали водачи и участници с ваучери, инвентар, магнезий и др. полезни стоки
– Balkan Climbing – направиха събитието цветно и весело и също раздадоха своите подаръци
– Mahika Bulgaria – заредиха всички присъстващи с регенериращ крем за кожа, специално създаден за неуморни катерачи.
На Българска федерация по катерене и алпинизъм за осигурения постоянен пост на ПСС по време на събитието и следващия ден.

Благодарности и към самия екип на ПСС – скромни, тихи, и можещи момчета, които винаги са готови да дадат повече от себе си!

ПСС

Цифрите в това издание, макар че те не разкриват атмосферата, нито говорят за китарите и огъня, нека се знаят обаче: Около 17 водача (поименно вижте в събитието тук и 30 участници от София, Пловдив, Шумен, Русе и Стара Загора. Всички успешно са качени до горе и свалени, разбира се. 6 човека, начело с Теодора Маркова и Нина Денина, се погрижиха за установки на Малката Вратца за желаещите да пробват какво е това животно „катеренето“. Не им беше спестена обработката на таблици и данни.

Заедно

Тазгодишната специализирана лекция се изнесе от Тихомир Димитров, IFMGA водач. Той изведе хора по маршрути и проведе дълъг семинар на тема „Трад площадки“ – за най-новите тендеции в класическото катерене.

Тихомир Димитров разпалено показва

Катерачите внимателно слушат„Бях точно толкова уплашена, колкото и поласкана от тази покана (да бъде водач в свръзка – б.а.). Имах страшна “сценична треска”. Но обстановката и хората бяха толкова приятелски, че още с първото движение по маршрута всичко си дойде на мястото. Така от момичето, което в продължение на 8 години само следваше като втора по дълги маршрути, станах момичето, което има привилегията да сподели опит с други катерачи”, развълнувано написа Деница Мирчева на личния си профил във фейсбук.

Деница водиОгънят и китарите като част от традициите в алпинизма през годините

неАЛПИНИАДАТА променя, дава, подкрепя. Преди всичко свързва катерачите от различните стилове и дисциплини на катерене. Своеобразен празник на общността.

Нека на финала да спомена и Нино Пелов, лидерът на клуб „Вратица“. Завършвам с неговите думи:

„Успяхме да се организираме толко бързо (по-малко от 2 седмици) и добре, благодарение на Сашо и неговия екип от „Отвъд планината“, както и на големия интерес към събитието. Трябваше да спрем формата за записване няколко дни преди датата на провеждане. Имаше участници, които са си планували участие в неАлпиниадата от пролетта.”

Освен утвърдената вече организация, новото и спонтанното са „Китарите след събитието“, смее се Нино доволен.

„Всички искаха да се качат по нависоко и да се докоснат до мултипич и трад катеренето. Да видят какво е клема и френд и как се ползват. Да погледнат по-отблизо Централна стена и да си помечтаят, че някой ден и там ще се изкачат.”

За догодина Нино си пожелава по-ранна организация, защото
„Видяло се е че ще я има и за напред тази неАЛПИНИАДА. Отърване няма”

Теди и Нино

Дори да се кара през Своге, Крета или Карлуково до Враца, неАЛПИНИАДАТА ни сбира!
Последният уикенд на септември, 2025 г. го запазете за Врачанските великани и катерачи.
Катерете, катерете и проходимостта си повишете!
До нови срещи!

Ваша,
Петрана Петрова

Снимки: Александър Пенков и участниците

П.с. Виктор Иванов, инициаторът на неАлпиниадата, заедно с Александър Шакрачки и Дилян Христов междувременно качиха Багирати II. Следим развитието на експедицията на нарочната фейсбук страница. 

СподелиShares

The post Каузата „неАЛПИНИАДА“ – Мисията възможна appeared first on 360mag.

От планината до морето с култовия кемпер ван Volkswagen Grand California

СподелиShares

През 2009 година, когато беше първото лято на Списание 360°, вършихме много от работата по първите броеве и сайта на медията от караваната на Косьо Гяуров (един от основателите на 360°). Тогава нямахме много удобства и всичко беше трудно, но ние мечтаехме силно и създавахме всичко, което ни трябва, за да изпълняваме мисията на медията: да информира, да вдъхновява, да предизвиква, да създава и подкрепя значими каузи и проекти, в помощ на приключенската сцена у нас.

С Volkswagen Grand California от морето до планината, всичко е възможно

Днес, 15 години по-късно, медията която създадохме в мобилният ни офис, продължава да работи точно по начина, който е замислена, но по-уверено и в по-големи мащаби. В онези времена създавахме по 15 статии на месец, сега имаме архив от над 12 000 статии в сайта. Каузата на брой 1, преди 15 години, беше да запазим едно емблематично скейт място във Варна – “Халето”, което и до днес продължава да приютява алтернативни събития в морската ни столица. Сега каузите ни са насочени към атлети в различни дисциплини от аутдор сцената, подобряване на условията за спорт и туризъм в планината, организиране и подкрепа на всякакви събития, свързани с провокирането на активен начин на живот у хората.

Това лято Лекотоварната дивизия на Volkswagen България ни предостави култовия модел Grand California, с който да направим истинско приключенско пътуване от планината до морето и да си припомним онези времена, когато всичко започна. Това представлява ултимативен тест за всичко, което един приключенец може да има нужда през летните месеци – изкачване на стръмни, неподдържани, черни, горски пътища, дълго пътуване по магистрала, много топло и много студено време, спане в дивото, на къмпинг и в населено място.

Вечерните гледките над Йоанина си струват да останеш до късно

След подробен инструктаж за всички възможности на това чудо на техниката, разбираме, че ванът е доста способен и готов приключението да започне веднага – зареден на 30% с чиста вода (не напълно, за да пестим разход при пътуване) и газ (догоре, за да не се налага да пълним в движение).

Сърфисткият плаж, където Grand California си е у дома

Следва товарене на багажа, зареждане на хладилника и чаршафите в новия ни дом, и сме готови да потеглим на пътешествие. Първо свързваме мобилните устройства с компютърните системи на автомобила и с радост установяваме, че работи еднакво добре с Android и Iphone. Посоката, която задаваме е планината Тимфи, част от втория по височина планински масив в Гърция – Пинд. Така пътуването започва с около 650 км каране, основно по магистрала – разстояние, което с класически кемпер би било уморително да се измине наведнъж, но с Grand California бе неусетно и приятно. Асистентите на колата, хубавият екран, на който виждаш навигацията, удобните седалки и приличният разход от около 11-12 л/100км, ни позволиха да се движим с максимално разрешената скорост 120-130-140 км в час и така, без да зареждаме за около 5 часа и малко, да стигнем до първата ни спирка.

Панорамни гледки от каньона ВикосTravel mode: Викос – най дълбокият каньон в света 

Наближавайки каньона, средната скорост пада драстично и кемперът се изпълва с гласни звуци и възклицания – гледай, гледай, еха, ааа, еее…., защото планината пред нас поглъща изцяло вниманието ни. Гледките са навсякъде около нас и сме благодарни, че системите на автомобила спазват сами ограничителните ленти на пътя, защото си признаваме, че от време на време се разсейваме повече отколкото трябва. Влизайки навътре в дефилето, пътищата стават все по планински – тесни и виещи се, но дори в завоите се чувстваме като с лека кола.

Спираме на паркингите на природните забележителности в района, където често има знаци, забраняващи престоя на кемпери, но ние сме с бус.., а и не се застояваме. Избираме си спирка с красива гледка и исторически трекинг маршрут с каменни мостове за първата ни пешеходна разходка из Викос. Спираме дома си до един от мостовете по пътеката.

Преди да се раздвижим, е време за закуска във вана. Хладилникът е пълен с провизии, кафето е на котлона. Къмпинг батерията ни е заредена от пътуването до 100%. Зареждаме и себе си с достатъчно енергия, под формата на вкусна, прясно приготвена храна. След това направо политаме по трека, а той е най-добрият избор за начало на опознаването на региона – красива природа, история, култура и гледки към дефилето.

За Grand California почти няма път, който да се окаже предизвикателство

След като сме обходили каменните мостове, тръгваме по епичните пътища из дефилето, с цел да обхванем повече от тази красота с всички сетива. В началото поглеждаме стръмните участъци и подхождаме с леко недоверие – как 3,5-тонната ни къща ще се качи, но Volkswagen Grand California бързо ни връща увереността и с това създава у нас типичното за модела усещане за свобода. Ванът определено катери и маневрира много добре по тези предизвикателни пътища. Всички села в района са малки и с изключително тесни улици, по които има сериозен трафик, но с компактната си ширина, всички сензори и камери, нямаме притеснения и се справяме лесно с мисиите на пътя – да обърнем, да изкачим, да тръгнем от спряло положение на наклон, да вземем без излишни маневри острите 180+ градусови завои по тесните пътища на каньона. Ванът се представи повече от отлично и нямахме момент, в който да се наложи да се върнем или да го оставим, за да продължим пеш.

На връщане от красивото селце Монодендри

В края на цял ден, изпълнен с обиколки из каньона, избираме да нощуваме на паркинга на брега на река Войдоматис. Цветовете на реката са невероятни и решаваме, че искаме да заспим и да се събудим на брега ѝ. Наблизо има и чешма, от която пълним резервоара на буса догоре. Ако бяхме с класически кемпер, щеше да е проблематично, защото къмпингуването в Гърция не е разрешено навсякъде, но да спреш ван на паркинг, без да отваряш тента, е позволено.

Водата в реката е много изкушаваща, къпем се за кратко, защото установяваме, че е ледено студена и се отдаваме на разходки в района. За основното къпане разчитаме на лукса с топлата вода във вана. Оказва се, че банята е много по-удобна, отколкото очакваме. Пространството е достатъчно за спокойно къпане, душът е пестелив и с по-малко от 15% от резервоара успяваме да се изкъпем двама човека. Заредили сме хладилника още на тръгване и си приготвяме вкусна вечеря в комфорта на дома си. Използваме масичката и столовете, вградени в задните врати на вана и си сервираме на брега на реката.

Кристалните води на река Войдоматис

Добре е след вечерята да се раздвижим, затова правим кратка среднощна разходка. Луната е пълна и осветява като ден пътеката, изпълнена с големи вековни дървета и малки каменни мостчета. Разходката е магична и се прибираме до буса, възхитени от нощните гледки.

Първата нощ в Grand California ни изненада приятно и с изключително удобното легло. Можем определено да кажем, че матракът и подматрачната система са перфектни – сравними с висок клас легло за вкъщи. Комбинацията с добра вентилация, позволява дори в по горещите нощи да спим прекрасно без климатик. В тази първа нощ климатик и вентилация не ни трябваше, даже затворихме прозорците, защото в планината, край реката е хладно, дори в най-топлите летни дни.

На брега на река Войдоматис

Утрото е вълшебно. Нереално красива е гледката на реката в тюркоазени цветове, със стелещата се отгоре ѝ мъгла. Едно зареждащо начало на новия ден.

Поглеждаме и конзолата за управление на кемпера, за да видим колко ток е изхабил хладилникът, който оставихме да работи през нощта. Около 15% за около 6-7 часа. Прилично. Въпреки че откакто се паркирахме предишната вечер, са работили помпите на мивките, докато готвихме и се къпахме, работеше осветление и хладилник, отделно сме зареждали лаптопи, челници и телефони и все още имаме над 50%, което е доста добре и ни прави спокойни, знаейки, че веднага след като тръгнем, батерията ще започне да се зарежда. А за нас предстои още един цял ден в обиколки из това забележително творение на природата – най-дълбокият каньон в света – Викос.

На паркинга има отходен канал, в който се освобождаваме от мръсната вода, която сме събрали предишния ден, вече усетили ползите от това да сме по-леки при изминаването на дълги разстояния.

Заредили сме с разграждащата таблетка тоалетната и с нея може да я ползваме около 2 дни. След това е силно препоръчително да изпразним контейнера, което става много лесно и хигиенично, но само на определени за това места и да заредим нова таблетка. Чисто и просто.

Хижа Астрака (снимка: xtremegreece.gr)

Навсякъде пътищата продължават да са тесни и стръмни, но вече се чувстваме по-уверени в маневреността и мощността на колата. И този ден не срещаме проблем с придвижването, паркирането и всички „врътки“, които се налага да правим из планинските и горските пътища в каньона. Качваме се дори до най-високите части на планината Тимфи, които са на над 2000 метра височина и гледките от там са абсолютно величествени. Спираме колата на почти всеки завой, за да се любуваме на панорамите. Избираме място за разходка и се отправяме към изходната точка.

Повече за обиколката на каньона Викос с Volkswagen Grand California прочетете тук.Драконовото езеро, Снимка: Konstantinos Kaskanis

Трекът към хижа Астрака и Драконовото езеро след това си заслужава всяка крачка. Препоръчваме го горещо, особено в разгара на лятото, когато ще ви дари с приятна прохлада. При ясно време просторът на гледките може да стигне до Йонийско море.
Удобството на това да спреш къщата си точно до стартовата точка, ни позволява, свършвайки разходката, да се изкъпем веднага, да си приготвим да хапнем нещо вкусно, както и да поседнем/полегнем. Така заредени, се мотивираме да направим още една разходка за деня. От село Монодендри, тръгва приказната Каменна пътека, която навлиза навътре в каньона. Виещият се трекинг маршрут изглежда впечатляващо, със своите над 1200 каменни стъпал

След пълноценната обиколка на района, сме готови да продължим пътуването, спускайки се към крайбрежието на Йонийско море.

Панорамни гледки над град Йоанина и едноименното езероCamping mode: Йоанина

Пътят ни към морето минава през град Йоанина, който се намира на брега на едноименното езеро. Тук спираме на къмпинг край езерото, за да заредим с вода и да изпразним мръсните резервоари. Къмпингът е чист, тих и уютен – всичко което искаме. Има гребна база и се наблюдават много трениращи състезатели, а енергията на мястото е много приятна. Това, че има град наблизо е чудесно, защото може да заредим с провизии. Има и Wi-Fi и свършваме няколко бързи задачи, изискващи повече мобилен трафик. Наоколо се извисяват красивите планини, част от масива Пинд, и веднага след настаняването ни в къмпинга, решаваме да се качим до най-близките хълмове в близост, за да се полюбуваме на залеза. Панорманият ресторант на върха силно ни привлича и решаваме да опитаме кухнята. Не съжаляваме. Храната беше чудесна, но акцентът бе гледката. Обичаме да посрещаме слънцето рано сутрин и да го изпращаме в късния следобед. А летните залези са нещо, което засилва усещането ни, че живеем във вълшебен свят.

Вечеря по залез над Йоанина

Нощта в къмпинга е спокойна, а през деня, ванът ни става главна атракция и всички къмпингари минават да видят как изглежда отвътре, какви технологии има, да разпитат как се справя с определени предизвикателства и какви са впечатленията ни. Прекарваме един лежерен ден с удобствата на къмпнига. Успяваме да свършим доста работни задачи, докато наблюдаваме намръщеното време от кемпера. Пространството вътре е съвсем достатъчно и усещаме истински уюта на дом с прекрасна гледка.

Къмпинг на брега на езерото Йонанина, където се помещава и гребна база

Времето “светва” и ние сме готови да напуснем удобния къмпинг и да поемем към дивите плажове и йонийското крайбрежие на Гърция. Откачаме се от електроснабдителната мрежа, обслужваме мръсната вода на буса, пълним резервоара с чиста вода догоре и потегляме за нови приключения. От опит вече знаем, че сме заредени с всичко необходимо за поне 48 часа в дивото и смело поемаме напред.

Последни обиколки в града за провизии. Спираме на малка уличка за най-вкусните гръцки закуски в Йоанина и сме готови да поеме на югозапад, към морето.

Понарамна гледка от град ПаргаSeaside Mode: Парга

Следващата ни спирка е Парга – много цветно и красиво селище със замък на върха. Брегът е изпълнен с малки островчета в близост, като на един от тях има стара автентична църква, до която решаваме да се разходим по вода с падълборда. В разгара на сезона в китното селце и на плажовете около него е доста пълно, затова се насочваме към другите хубави плажове в района, които са по-труднодостъпни и съответно по-малко населени. Изключително вълнуващо е да наблюдаваш как планината влиза в морето – много стръмни, отвесни брегове и понякога трябва да спуснеш много надолу, по адски стръмен път, за да стигнеш до водата. За щастие вече бяхме минали тестовете със стръмни пътища във Викос и тук смело се спуснахме към най-запазените и красиви плажове. Пътищата се вият като ситни серпентини, но ванът отново се справя отлично.

Гледка към морето и островът с манастира от крепостта в град Парга

В района не липсват усамотени, много красиви плажове и не ни отнема много време, за да намерим един от тях. Наред с романтиката, сме посетени от любопитни обитатели на този рай – чакали, които при първа възможност ни отмъкват оставените отвън неща, заедно с банските. Решаваме да не влизаме в конфликт с местните четириноги, знаейки че в района има мнооого хубави плажове и продължаваме още на юг, в търсене на нашето място за пренощуване, където ние няма да пречим на никой и никой няма да пречи на нас.

Повече за личните ни впечатления от последното поколение Volkswagen California, придобити в едно 10-дневно пътуване от планината до морето и обратно, може да прочетете тук.Диво къмпингуване с нашия любим Volkswagen Grand California на безлюден носWild mode: Нос Амудия

От приложението на кемперджиите – camp4night знаем че в село Амудия има удобни пространства за къмпинг на плажа. В app-a видяхме, че буквално на пясъка има голям безплатен паркинг. Отидохме до него и там се срещнахме с много колеги с кемпери. Мястото е прекрасно, но ние искаме малко повече лично пространство и затова избираме дивото къмпингуване. На картата намираме път към един нос наблизо. По снимките изглежда точно това, което търсим и се отправяме към него. Вече е тъмно, но за нас не е проблем. Запалваме светлините на къщата ни и се подготвяме за вечеря. Междувременно използваме още едно от удобствата на вана – външният душ, монтиран в багажника, който е перфектен за измиване на падълборда от солената вода.

Спалнята с най-любимата гледка

Сутринта разбираме, че мястото е по-добро, отколкото на снимките и сме удостоени с нереално красива гледка от ръба на нос Амудия, в чиито дълбини се къпе морето, приютило два симпатични каменни плажа. Един от онези моменти, когато случайно откриваш някое място, а после не ти се тръгва от там. За щастие ванът ни позволява да останем по-дълго и да си прекараме цял един хубав ден, без притесния и липси. Следва къпане в морето, скачане от скалите, малко работа и много почивка. След като решаваме, че сме взели всичко от мястото, се отправяме към следващата ни дестинация – сърф спотовете в района.

На скалистите плажове до нашата точка за диво къмпингуване, далеч от всички тълпиSurf Mode: Плаж Врахос

Продължаваме да се движим на юг по крайбрежието. Познаваме зоната, защото още преди години сме я разучавали с приятели сърфисти и знаем, че там е едно от добрите места за каране на сърф по вълни в Гърция. Обикаляме спотовете, които са толкова много, че им изгубваме броя. Прогнозата не е за хавайски сърф, но виждаме много кайтисти. Духът на сърфа обитава всичко наоколо – интересните скулптури със сърфисти, типичните кафенета и самите плажове, тематичните графити по стените на постройките, сега местообитание на десетки приключенци.

С Grand Californiа по залез на сърфистки спот по южното крайбрежие на Гърция

Нашата California се чувства у дома си тук. Наоколо има много ванове, кемпери, други Калифорнии, но точно Grand California не виждаме и продължаваме да привличаме интереса на всички около нас.

Решаваме да останем една вечер в района и посрещаме утрото в морето с падълборда.
Ресурсите на вана са на привършване след два дни на диво, но все пак успяваме да измием борда и себе си преди да поемем още на юг. Спираме в първия къмпинг, за да източим мръсната вода и да заредим чиста. Хората от къмпинга са много приятни и ни казват, че водата е безплатна, съдействат ни и ни изпращат сърдечно с пожелание за приятно изкарване. Къмпингът изглежда много добре и ни се иска да останем в него, но най-южната точка на пътя ни зове.

Сърфистка скулптура, маркира зоната с хубави вълни.Island mode: Остров Лефкада

Запътваме се към остров Лефкада. Той представлява доста голяма планина (1158 м н.в.), която ни привлича освен с невероятно красивата вода и с възможностите за летене, които предлага.

Оглеждайки картата за места за излитане и кацане, попадаме на интересна част от бреговата ивица, която се намира точно под най-високата част на планината и в близост кацат парапланери. До брега може да се мине по два пътя, като в края на единия има плаж със заведение и там е основното място за кацане, а другият път води до пуст плаж, който веднага привлече вниманието ни.

Проходимостта и маневреността на Crand California ни позволиха да намерим своя частен плаж

Пътят очаквано беше черен, но равен. Движеше се точно покрай морето и беше засипан с пясък от вятъра, но основата му беше твърда скала. С опита ни от тесните улици в каньона Викос, знаехме че маневрите няма да са проблем и това ни даде увереност, че с Grand California ще се справи. Тръгнахме бавно и водихме къщата ни буквално като кон, хванат за повода, за да проверяваме внимателно дали пред нас има стабилна основа и дали няма да пропаднем в пясъка. Все пак сме доста тежки, но дори да бяхме с лека кола, пак не бихме пренебрегнали този риск. След около 15 минути ходене пред вана и той след нас, стигнахме до мястото, което търсихме. За щастие беше в една идея по-широка част на пътя и лесно можехме да обърнем и така със 100% заредени системи на кемпера свободата беше налице.

С уютния ни дом Crand California заспивахме и се събуждахме, където ни видят очите

Намираме абсолютно див, райски плаж, на който няма никого. Водата е в характерното за Лефкада наситено синьо, а малките крайбрежни скали допълват поетичното излъчване на това благословено мястото.

Много тесният и почти непристъпен път е попречил на мнозина да се доберат дотук, но за щастие ние с нашият VW успяхме. Настанихме се буквално на плажа, на който няма почти никой, освен един тандемен пилот на парапланер от Бразилия и семейството му, които живеят на Лефкада през лятото.

На безлюден плаж по пътя за о. Лефкада, който се оказа нашата спирка за през нощта

Останахме два дни на това специално място, в които системите на вана издържаха всичко, което поискаме от тях – студени напитки (даже с лед), готвене, къпане по няколко пъти на ден, охлаждане, осветление.

Много полезна се оказа външната мивка за хигиената на инвентара, с която си станахме първи приятели – много удобно миехме от праха слаклайна, който закачихме между две скали на плажа, падълборда, който е важно да се мие от солена вода, седалката за парапланера също беше удобно измита от праха, разбира се, както и дрехи, и други аксесоари.

Спокойствието и възможностите за активности, които дава този плаж, са пленяващи и също като бразилския ни съсед, искаме да останем там задълго, но пътят ни е друг и трябва да напуснем рая… засега.

След два дни трябваше да бъдем на върха на Витоша, защото искахме да присъстваме на отбелязването на 129 години организиран туризъм в България. Обичаме традициите и затова винаги се стараем на тази дата да сме на Черни връх, където през 1895 година Алеко е завел 300 души, с които заедно основават първия туристически клуб в България.

Всички селца на о. Лефкада са много китни, красиви и с тучна зеленина

Преди обаче да поемем към най-високия връх на Витоша, искаме да разгледаме острова и да се полюбуваме още малко на морето. Затова правим една обиколка из емблематичните плажове и села в района. Искаме да попием максимално от атмосферата на малките непретенциозни, но предлагащи безумно вкусна храна ресторанти, едни от най-наситените цветове на море, които може да срещнете някъде и тучните крайморски растителности.

Емблематичният плаж Порто Кацики, о. Лефкада

Из селата отново се сблъскваме с доста трафик и малки, тесни планински улички, за които вече сме добре подготвени.

Последна нощ в района прекарваме в градчето Митикас (като върха на планината Олимп, но е на морето). Спахме със звука на вълните и за последна сутрин в Гърция, отворихме вратите на вана и пред нас имаше голямо синьо вдъхновение.

Приготвянето на вана за дълъг път не изисква много усилия. Удобните и достатъчно на брой шкафове, бързо прибират всичко, което е навън, а заключващите механизми са стабилни. Спираме в първия къмпинг, за да изпразним мръсната и оставяме само 5% чиста вода, за евентуални нужди по време на пътуването и тръгваме за България.

Още рано сутринта поемаме по обратния път към дома, минавайки покрай двете най-големи планини на Гърция – Олимп и Пинд, след което покрай двете най-големи планини в България – Рила и Пирин, за да стигнем обратно в планината над столицата ни – Витоша.

На Витоша, в навечерието на празника по случай 129 години организиран туризъм в БългарияCelebration mode: Връщане към Витоша – време е за празник

Предстои честването по случай 129 години планински туризъм в България. Нас това силно ни вълнува и, разбира се, стигаме до Витоша навреме за предварително събитие, което представлява среща на туристическите дружества от цялата страна.

Среща на туристически дружества от страната

На няколко километра сме от дома, но не ни се разделя с нашия уютен VW GC. Зареждаме с хубава вода от чешма на Витоша, намираме си скришно местенце в района на хижа Алеко, откъдето на следващия ден ще се присъидиним към хилядите туристи, за да качим ритуално вр. Черни връх, по стъпките на Алеко Константинов, Иван Вазов и Захари Стоянов, и останалите първооснователи на планинския туризъм в България.

Чествания по случай 129 години оргнизиран туризъм в България

Сутрешната закуска и кафе преди изкачването на върха е вече многократно отигран момент във вана и така си осигуряваме дълга и приятна утрин, защото спим на стартова позиция. Изкачваме върха от х. Алеко и отдаваме почит на историята. Денят е пълен с хубави емоции и прекарваме много приятни часове на Черни връх, заобиколени с приятели. Следобед слизаме обратно в къщата ни на колела, паркирана близо до х. Алеко.

Денят на празника е последен за нас с кемпера и решаваме да прекараме нощта в подножието на хълма до село Расник, който е популярно място за летене, близо до София. Районът там е като изваден от картина на прочут пейзажен художник – хълмчета и малки села докъдето стига погледа ти, а на заден план гордо стои Витоша в един прекрасен профил, който позволява да видите почти всички първенци на планината.

По черния път към хълма са се появили доста дълбоки коловози и не се опитваме да се качим догоре с вана. Гледката от основата е достатъчно красив бекграунд за наслада на очите ни в нашата последна вечер с удобството на удоволствието наречено Grand California.

Село Расник носи усещането, че си някъде сред лозята на красива Италия

Така завършваме нашето приключенско пътуването от планината до морето с Volkswagen Grand California. Двама човека. Общо 10 дни, изминати малко над 2000 км, около 1400 км по магистрали и първокласни пътища, над 500 км по второкласни морски и планински, и над 30 км по черни пътища. Общо над 10 000 метра положителна денивелация. Общ разход 12 л/100 км. 80% от времето сме използвали буса за хранене, къпане 20% от времето за тоалетна (в останалото време сме били на къмпинг или сме имали друга опция за това).

Енергията на кемпер – акумулатора и запасите от вода ни стигаха спокойно за диво къмпингуване за два дни, а зареждането е изключително удобно, може да бъде направено на различни места и не сме губили нито време, нито усилия за това. Само един път ни се наложи да палим колата, за да си набавим малко енергия, което се случи след 2 дни без запалване на двигателя – за 15 минути събрахме 20% заряд.

В заключение можем да кажем, че удобството е свобода и затова Grand California е символ на тази така мечтана от всички дума.

Повече за Volkswagen Grand California 6.1 вижте на https://www.vw-lekotovarni.bg/grand-california-1СподелиShares

The post От планината до морето с култовия кемпер ван Volkswagen Grand California appeared first on 360mag.

Под Еверест са открити останки, за които се счита, че са на Андрю Ървин

СподелиShares

Смята се, че частичните останки на британския изследовател Андрю „Сенди“ Ървин, изчезнал на връх Еверест през 1924 г., са открити 100 години по-късно.

Фотографът и режисьор Джими Чин ръководи екип на National Geographic под северната стена на връх Еверест през септември, когато откриват обувка и чорап, бродирани с „A.C.Ървин“, за който се смята, че принадлежи на изчезналия алпинист Андрю Ървин. / Снимка: Erich Roepke, National Geographic

Откритието е направено от малък екип на National Geographic, включващ фотографа и режисьор Джими Чин, заедно с режисьорите и алпинисти Ерих Рьопке и Марк Фишър. Смята се, че откриват части от крака на Ървин, обвит в чорап и кожена обувка. На чорапа е изписано името на Ървин. Мястото е централният ледник Ронгбук, под северната стена на Еверест.

Андрю „Сенди“ Ървин изчезва, 22-годишен, докато се опитва да покори най-високия връх в света, на 8 юни 1924 г., заедно със своя партньор в катеренето, известния алпинист Джордж Мелъри.

Ървин и Мелъри са видени за последен път на 8 юни 1924 г., докато се опитват да станат първите хора, достигнали най-високия връх в света. Въпросът дали са го изкачили остава най-голямата мистерия в алпинизма за всички времена. Ако Ървин и Мелъри са успели, техният подвиг щеше да е около 29 години преди Тензинг Норгей и Едмънд Хилари да покорят Еверест.

Вижте още: Годишнина от рождението на Джордж Мелъри

Части от крака на Андрю Ървин, обвит в чорап и кожена обувка. На чорапа е изписано името на Ървин / снимка: Jimmy Chin, National Geographic

Останките на Мелъри бяха открити през 1999 г., докато местонахождението на Ървин беше неизвестно. „Това е първото истинско доказателство за това къде се е озовал Сенди“, казва Чин за откритието.

Андрю Ървин (Mount Everest Foundation/Royal Geographical Society)

Едно от първите обаждания на Чин, за да сподели новината, е на праплеменницата на Ървин Джули Съмърс, 64 г., която написва биография на Ървин през 2001 г. Съмърс подозира, че останките са били пометени надолу по планината от лавини и смачкани от движещия се ледник. Членове на семейството доброволно са дали ДНК проби, за да ги сравнят с останките, за да се потвърди самоличността им.

Съмърс казва, че откритието е върнало спомените от момента, в който през 1999 г. се появява новината, че тялото на Мелъри е било намерено от алпиниста Конрад Анкер, като част от изследователската експедиция, която се опитва да разреши въпроса дали двойката наистина е достигнала върха.

Вижте още: Голямата загадка на световния алпинизъм: Къде е снимката на Рут?

Намирането на останките на Мелъри отговаря на няколко въпроса за съдбата на двамата мъже, но оставя два големи въпроса без отговор. Къде е бил Ървин? И дали двойката е стигнала върха? Алпинисти и историци дълго смятаха, че отговорът на първия въпрос може да предложи улики за втория. В края на краищата Ървин е този, който носи джобната камера Kodak Vest, заета от члена на експедицията Хауърд Сомървил. Смята се, че непроявеният филм вътре може да съдържа единственото убедително доказателство за техния успех.

През септември, няколко дни преди да се натъкнат на обувката, екипът на National Geographic се спускал по централния ледника Ронгбук, когато открили различен артефакт, който събужда любопитството им – кислородна бутилка, с отбелязана дата 1933 г. Девет години след изчезването на Мелъри и Ървин, британската експедиция към Еверест от 1933 г. е четвъртият опит за изкачване на Еверест. Този опит също завършва с неуспех, но членовете на експедицията откриват ледена брадва, принадлежаща на Сенди Ървин, високо на североизточния хребет, макар и доста под мястото, където е открит Мелъри.

Вижте още: В катедралата „Сейнт Пол”: почит към Джордж Лей Мелъри и Андрю „Сенди” Ървин

Северната стена на Еверест, поглед от базовия лагер

Откриването на кислородната бутилка от 1933 г. кара Чин и хората от екипа му да се замислят. „Ако Сенди беше паднал по северната стена, останките или тялото му можеха да са някъде наблизо“.

Няколко дни след като Чин и екипът му откриват обувката, забелязват кръжащи наоколо гарвани, привлечени от останките. Ето защо той иска разрешение от Китайско-тибетската алпинистка асоциация (CTMA) – правителственият орган, който наблюдава северната страна на Еверест, за преместване на останките от планината. Обувката и кракът са преместени в охладител и предадени на CTMA. Екипът е взел ДНК проба, по която работят с британското консулство за по-нататъшна идентификация.

Чин отказва да уточни къде точно са намерени останките – казва, че иска да обезкуражи ловците на трофеи. Той е уверен, че повече артефакти и може би дори камерата са наблизо.

Вижте още: Ще бъде ли разкрита “Най-голямата загадка на Еверест”?

СподелиShares

The post Под Еверест са открити останки, за които се счита, че са на Андрю Ървин appeared first on 360mag.

На 12-ти до 13-ти октомври язовир Искър отново ще бъде домакин на финалите на Шампионската лига по ветроходство

СподелиShares

Организатор на престижната надпревара BORA Sailing Championship Finals’2024 в България е BORA Sailing, в партньорство с Ултрамарин СКВ и Ветроходна Академия София. В акваторията на язовир Искър, на броени метри от брега, публиката ще може да се наслади на емоцията и тръпката от състезателното ветроходство.

По време на двудневната надпревара най-добрите български ветроходни клубове се състезават, за да спечелят правото да представят България на международните финали на SAILING Champions League през 2025.
16 отбора от 10 яхт-клуба премериха своите технически и тактически умения по време на двата квалификационни кръга – в София през
април и в Бургас през юни. Осем отбора ще влязат този уикенд във финалната решаваща фаза на

BORA Sailing Championship’2024:
1. Siroko / Централен Софийски Яхт-клуб
2. Bora Bora / Ултрамарин СКВ / Шкипер: Ясен Къчински
3. WaW Racing Team / СК „Вятър и вода“
4. Shimazen / Яхтклуб „Ветроходство и приятели“ Сарафово
5. Hydromark / Яхт-клуб „Порт Бургас“
6. RegaTTac / Яхт Клуб Sofia Sail
7. Downwind / Яхт-клуб „Порт Бургас“
8. Wild Card / СК „Вятър и вода“

Своят дебют като рефер на вода (Umpire) ще бъде Мариета Литарска, а главен съдия – Станислав Викторов. Кратките и динамични гонки създават истинска атракция на вода, което прави регатата изключително интересна и за публиката на брега. През 2021 България бе представена на Шампионската Лига по ветроходство в Германия от отбор на ОВК Несебър 2000, който се конкурира с 26 клуба от 15 нации.
През 2022, отново в Германия, страната ни бе представена от екипаж на Яхт клуб „Кап. Георги Георгиев Порт Варна“. През 2023 и 2024 отборите, които се състезаваха на SAILING Champions League във Виламура, Португалия, бяха от Яхт-Клуб „Порт Бургас“.
В неделя предстои да разберем кои ще са големите победители, които ще ни отведат на квалификации и финали и през 2025!

СподелиShares

The post На 12-ти до 13-ти октомври язовир Искър отново ще бъде домакин на финалите на Шампионската лига по ветроходство appeared first on 360mag.

Роденият без ръце и крака Ник Вуйчич: „Ти можеш всичко!“

СподелиShares

Чувствали ли сте се отчаяни? Смятате ли, че сте достигнали своя лимит и не можете да се развивате повече? Ако подобни мисли понякога минават през главата ви, запознайте се с историята на австралиеца Ник Вуйчич, който е роден без крайници.

Ник Вуйчич кара сърф (снимка: profimedia.cz)

Той е един от известните седем души, които живеят със синдрома „тетра-амелия“ – рядко заболяване, характеризиращо се с липса на ръце и крака. Включен е в списъка на Wealthy Gorilla като един от 10-те най-добри мотивационни лектори в света. Ник Вуйчич има бакалавърска степен по търговия в университета Грифит, където специализира планиране и счетоводство.

Ник Вуйчич е роден 4 декември 1982 г. в Мелбърн. Първоначално пръстите на краката (има малки израст му са съединени, но той отива на операция, за да ги раздели и така да може да ги използва като пръсти, за да изпълнява други функции, като обръщане на страница и хващане на чаша. Днес той дори пише на своя лаптоп, използвайки пръстите на краката си. С тяхна помощ управлява електрическа инвалидна количка, компютър и мобилен телефон и извършва други рутинни дейности.

Дори без ръце и крака, той все още има решимостта да извлече най-доброто от живота. За негов късмет родителите му са го отгледали с любов и по начин, който му помага да преодолее трудностите.

Ник цитира думите на баща си – „Ти си подарък, само различно опакован“.

Вижте още: Сила за живот: Да изгубиш двата си крака и седем пръста на ръцете и да изкачиш Еверест

Заради подигравките, на 10-годишна възраст, Ник Вуйчич прави опит за самоубийство (снимка: 60 minutes Australia)Невъзможните ученически години

В училище той е първото дете с увреждания, интегрирано в австралийската училищна система. Бил е подлаган на огромен тормоз. Присмиват му се, избягват го и го изключват от игрите. Страховете му нарастват с всеки изминал ден.

На 6-годишна възраст Ник опитва някои протези, но те са по-скоро ограничение, отколкото помощ, защото ограничават движенията му.

За съжаление Ник се бори с тежка с депресия на 8-годишна възраст. Чувства, че ще бъде бреме до края на живота си и никой няма да иска да се омъжи за него. Всяка добра перспектива му изглежда като мираж. Има само едно желание – ръце и крака.

На 10-годишна възраст, въпреки че домът му е убежище от външните бури, той не може да се справи с отхвърлянията, които среща навън. Тогава прави опит да се удави във ваната вкъщи, но любовта, която изпитва към родителите си, го обезсърчава да продължи.

Вижте още: „Ако аз мога, всеки може“: Вдъхновяващата история на Борис Сарабеев за силата на човешкия дух

В плуването Ник Вуйчич открива свободата (снимка: Фейсбук, Nick Vujicic)Повратната точка: плуване

Майката на Ник забеляза, че ситуацията му се отразява тежко и един ден решава да му покаже статия във вестника за мъж, който има тежко увреждане, много по-сериозно от това на Ник. От този момент нататък Ник Вуйчич изпитва благодарност към живота. Той също така споделя, че е намерил мир, след като е установил връзката си с Бог.

Въпреки че не може да накара някои неща да се случват лесно, Ник вярва, че не е важно какво имаш, а какво правиш с него. Затова той често си казва, че не се страхува да се провали и да опита отново. Кой би повярвал, че Ник вече може да си мие зъбите и косата си без протези?

Днес той пише до 43 думи в минута, може да хвърля тенис топки, да свири на барабани, да бръсне брадата си, да вземе чаша вода, да отговори на телефонно обаждане, да си включи лампата и да се качи на инвалидната си количка.

Ник Вуйчич се влюбва в сърфа, след като разбира, че „няма страшно“ (снимка: Фейсбук, Nick Vujicic)Хобитата на Ник

Той обича да прекарва свободното си време в плуване, голф, сноуборд, скачане с парашут, сърф и риболов. Не се спира да опитва нови неща, преодолявайки страховете си.

Вижте още: 21-годишен със Синдром на Даун стана първият човек, успял да завърши триатлона Ironman

Ник Вуйчич има любяща съпруга и 4 деца (снимка: Фейсбук, Nick Vujicic)Любовният му живот

Въпреки състоянието си, Ник се ожени на 30 години за любовта на живота си на 12 февруари 2012 г.

Когато хората питат съпругата му защо е избрала да се омъжи за мъж без крайници, тя казва, че е имала връзки с физически перфектни мъже, но те не са имали нищо съществено, което да ѝ дадат. Тя вижда в него „добро сърце, любов, състрадание, щедрост и чувство за хумор“.

Когато Ник изпада в криза, поради провалени бизнеси и кражби, съпругата му не се отказа от него. Тя работи и го издържа, докато „дойдат добрите времена“.

Предложението му към нея е доста запомнящо се: „Скъпа, мога ли да ти целуна ръцете?“ Няколко секунди по-късно тя усеща, че Ник хапе пръстите ѝ, докато се опитва да сложи пръстена. Тя казва „да“ и плаче от радост.

Вижте още: Трим със синдром на Даун: Арктическият шампион по плуване

Скоковете във вода са едно от забавленията на Ник Вуйчич (снимка: Фейсбук, Nick Vujicic)Благотворителна дейност

Ник Вуйчич е основател на организация с нестопанска цел Life Without Limbs – със седалище в Лос Анджелис, Америка, която има визия да дава надежда и оптимизъм на хората с увреждания и младежите, които тепърва оформят конкретен път в живота. Той вярва, че да живееш в разбит дом без любов е по-лошо от това да нямаш крайници.

През 2007 година създава компанията си за мотивационни лекции “Attitude is Altitude”, чрез която изнася мотивационни речи по целия свят, които се основават на живота с увреждания, надеждата и откриването на смисъл в съществуването.

Той говори пред пълни стадиони. Лекциите му се посещават от разнообразни групи от студенти, учители, младежи, бизнесмени и други.

Книги
Вуйчич е написал над 10 книги, издадени на няколко езика (английски, испански, португалски, немски, корейски, виетнамски и китайски). Книгите му са достъпни в Amazon, две от тях са издадени на български и се предлагат на книжния пазар.

Повече за невероятния живот на Ник Вуйчич вижте във видеото:



СподелиShares

The post Роденият без ръце и крака Ник Вуйчич: „Ти можеш всичко!“ appeared first on 360mag.