Винилови души Quotes

“Всяка сутрин ходеше на работа с метрото и всяка сутрин минаваше покрай просяка, седнал на земята до каменния парапет на входа на подлеза. И всеки път пускаше в картонената му кутийка по един лев. Не го правеше от доброта – ни най-малко. Просто не можеше да не пусне монетата. Ако не я пуснеше, не можеше да продължи пътя си, нещо в главата му не му даваше мира, а това беше последното нещо, което той желаеше. Беше пробвал няколко пъти да стисне очи и зъби и да притича бързо покрай просяка, но нито един път не му се получи докрай – всеки път се връщаше почти веднага, неизминал още и десет метра, бъркаше в джоба си и пускаше ядно монетата, а глухото ѝ издрънчаване в обичайно празната картонена кутийка му звучеше като детски присмех. В известен смисъл просякът за него беше пропускателен пункт към света навън – процеп, в който трябваше да пъхне монета, за да се отворят вратите и той да излезе от собствения си свят и да влезе в общия. Всяка сутрин минаваше през два такива пункта и всеки от тях му струваше по един лев. Само че вторият не го гледаше тъжно и не протягаше трепереща ръка към него. Освен това не миришеше лошо.
...”
― Цветозар Цаков, Винилови души

“Остра сирена разпра мудния въздух и добави едва доловима щриха върху еднокрилата каменна пеперуда. Влакът бавно се показа иззад, изпод и измежду склона и забави ход, докато съвсем не спря. Избърса потното си чело с кърпичка и се огледа. Дървото сподели нанесената му от мен обида с единствения вагон в тази класическа влакова композиция, отдавна не рдавала се на първа класа, а той отвори в отговор врати и го прегърна. Един рошав старец слезе внимателно, вдиша дълбоко миризмата на гориво и класическа пустота, и ми се усмихна под пожълтял мустак. Носеше опърпан шал – бял на червени ресни.”
― Цветозар Цаков, Винилови души

“Инстинктивно сбърчи ноздри и покани фина струйка въздух да се поразходи из тях. Прашинки бегониев аромат се уловиха за крайчеца на въздушната пелерина и влетяха в дихателните отвори, ловко финтирайки два-три спаружени косъма. Омайното ухание дойде на обърканата му нервна система като свръхдоза и двата пристанищни фара на Съзнанието отново хлопнаха кепенци.”
― Цветозар Цаков, Винилови души

“Слисаният издател понечи да каже нещо, но мисълта му застина между два неосъществени електрически импулса и се сгромоляса във все по-разширяващата се бездна някъде из центровете за адекватност в съзнанието му.”
― Цветозар Цаков, Винилови души

“Казвам на летния човек, моя приятел и сънародник, че съм влюбен в една сънародничка от женски пол. Тогава, разбира се, не се изразих така, казах „момиче“. Днес това няма значение, така или иначе не правим физическа любов и всякакви полово обусловени ограничения отпадат по естествен път. Много хора дори не разбират с кого са правили водопадо-оргазмичен деветдесетишестпроцентов секс, а и защо им трябва? Както вече споменах, ние нямаме никакви тревоги.”
― Цветозар Цаков, Винилови души

“С празни ръце. Запомнил съм гласа му как изрича тези три думи. Със стряскаща старческа жизненост, с мъничко спотаена тъга и някак витиевато, многоточиево. Сякаш изречението не свършва, но и не отива никъде. Излива се в нищото. Там, където отива и отнетият със сила последен къшей хляб.”
― Цветозар Цаков, Винилови души

“Ловешките търговци бързо се усетили и със скоростта на светлината създали цели мрежи от захранки със соц в цялата страна, че и в чужбина. Скоро износът станал толкова яростен, че властите се принудили да затворят границите. Нашенците нямали нищо против - раят си е рай, дори и със затворени врати, та за какво им е да бягат от него. А и не могли да си представят по-висша степен на рай, от този, в който соцът е в изобилие и никога не свършва. Само да има достатъчно бира и лимони - и всичко е наред!”
― Цветозар Цаков, Винилови души

“СОЦ-ът бързо станал хит в града. Хората масово почнали да поръчват СОЦ с всяко питие. Съвсем в реда на нещата било, ако минаваш случайно през центъра на Ловеч, да чуеш от някоя маса някой да се провиква: "Една голяма порция СОЦ, моля! И три бири!" Или още по-делово, да не се губи време: "Един СОЦ, ако обичате! Много ясно, че и бира, за какъв ме смятате!”
― Цветозар Цаков, Винилови души