“Остра сирена разпра мудния въздух и добави едва доловима щриха върху еднокрилата каменна пеперуда. Влакът бавно се показа иззад, изпод и измежду склона и забави ход, докато съвсем не спря. Избърса потното си чело с кърпичка и се огледа. Дървото сподели нанесената му от мен обида с единствения вагон в тази класическа влакова композиция, отдавна не рдавала се на първа класа, а той отвори в отговор врати и го прегърна. Един рошав старец слезе внимателно, вдиша дълбоко миризмата на гориво и класическа пустота, и ми се усмихна под пожълтял мустак. Носеше опърпан шал – бял на червени ресни.”