“С празни ръце. Запомнил съм гласа му как изрича тези три думи. Със стряскаща старческа жизненост, с мъничко спотаена тъга и някак витиевато, многоточиево. Сякаш изречението не свършва, но и не отива никъде. Излива се в нищото. Там, където отива и отнетият със сила последен къшей хляб.”