Лице Quotes

“Може би само студът може да породи такъв огън и да събере двама завинаги на тази прокълната планета.”
― Blaga Dimitrova, Лице

“Тя не го пуща. Тя го гали. Тя. Не със силата на опита. Със силата на дългото безлюбовие.”
― Blaga Dimitrova, Лице

“- Жените разказват за предишните си любови, за да спечелят сегашната.”
― Blaga Dimitrova, Лице

“Както са прегърнати в отмала, Бора вече мисли какъв ли спомен ще отнесе от току-що изпитаното. Измачкани чаршафи. Преплетени до неразличимост тела. Учестено дишане. Лица, които се разминават. Затворени очи. Нищо. В паметта остават не суматохи, а думи, поглед, израз на лицето. Нужно е отдалечаване и избистряне, за да възникне това чудо - споменът. Компактният миг на близостта е антиспоменен. Сляпо настояще.”
― Blaga Dimitrova, Лице

“Бора дори му благодари наум, което е повече, отколкото на глас.”
― Blaga Dimitrova, Лице

“Оттогава все те владее този твой момчешки трепет по коне, този детски страх и ликуващ копнеж едновременно по бясно препускане, по развята грива на воля, по сините далечини.”
― Blaga Dimitrova, Лице

“Ако е любов - да е без предел, единствена, първа и последна. Ако е риск - да е смъртен. Ако е вярност - да е до заслепение.”
― Блага Димитрова, Лице

“Шокът е поразяващ за жена, витаеща далече над анималистичните дъна на човешката природа. Доста време й е нужно, за да се овладее. Вслушана със спрян дъх в своите опасни неизвестности, тя още по-остро изпитва вълните от заглъхването на мълнията, осезаеми като ритъм в кръвта й. Това са първите сигнали. Иде, иде отмъщението на потъпканата природа.”
― Blaga Dimitrova, Лице

“- Не ме познахте май! - засмя се шофьорът на таксито.

Тя го позна още в първия миг, но не можеше да повярва, че такъв човек съществува. Той бързаше, дори не влезе вътре. Колата го чакала долу с хора. Разказа на крак одисеята на романа. Намерил ръкописа чак в края на смяната си. Съобразил, че в тези страници е вложен доста труд главно от машинописката. Изправен пред невъзможността да ги занесе на притежателя, той се заел да издири адреса чрез семейството в Бояна, пред чиято вила бе запомнил, че е оставил една завеяна пътница. Разбира се, само по предположение, че може би измежду многобройните му и многолики клиенти тя е била злополучната авторка. А може след полунощ на заспиване да е попрочел някоя и друга глава от романа и да е отгатнал зад редовете силуета на една странна птица, неориентирана за посоките на града и света, изгубена и тъжна. И много смешна.

Тя стоеше на прага, изумена и щастлива, не вече от връщането на ръкописа, а от самото откриване на такъв човек. И от нещо друго: в неговото младо, насмешливо лице тя позна чудесния Случай, който й подсказваше, че има смисъл героите й да продължат да живеят - може и на тях да се падне да пътуват с такси № 28-29 из София, карано от един млад, мълчалив по време на пътуването шофьор.

Пожелавам живот.”
― Blaga Dimitrova, Лице

“Имаше един машинен боцман, бай Симо. Дебел като бъчва. Хранеше си едно птиче от устата. Сдъвкваше му залъче и със слюнката си му го даваше. То едничко оживя и закрепна. Направи си гнездо на кораба. Между две вахти, като излезе от машинното, дето се пържи на 48 градуса, бай Симо се разхождаше "по булеварда" - тоест по палубата. Птичето го познаваше. Почваше да се върти край него. Кацаше на рамото му. Той все вардеше водата в купичката да му е прясна и чиста. Да го видиш: едър, грамаден мъжага, става като дете. Умря на кораба внезапно. От разрив на сърцето. Хвърлихме го в морето. И вече не се върна. Така е на кораба. Нежност наред с грубост. Така е и в света. Едни хранят птичета и треперят над тях, а други ги колят и пекат...”
― Blaga Dimitrova, Лице

“- Благодаря! - смънква гърбом, съсредоточена в необичайното движение да бъде обличана, което крие обратната връзка, че може да бъде и събличана.”
― Blaga Dimitrova, Лице