Конармия. Одесские Рассказы. Quotes

“There are people in this world who are doomed to die, and there are people who have not yet begun to live.”
― Isaac Babel, Odessa Stories

“What did our dear Joseph manage to see in life? Bupkis is what.”
― Isaac Babel, Odessa Stories

“A pig won’t meet another pig halfway, but a man will meet a man.”
― Isaac Babel, Odessa Stories

“A man eager for answers must arm himself with patience”
― Isaac Babel, Odessa Stories

“A heavy wallet is lined with tears.”
― Isaac Babel, Odessa Stories

“Foolish old age is no less pitiful than cowardly youth.”
― Isaac Babel, Odessa Stories

“Słuchaj, jak się czas zbliża, i daj mu nadejść.”
― Izaak Babel, Opowiadania odeskie

“Młodość to nic takiego, przejdzie z wiekiem...”
― Izaak Babel, Opowiadania odeskie

“W szaleństwach szlachetnej pasji więcej jest sprawiedliwości i nadziei niż w ponurych rygorach tego świata.”
― Izaak Babel, Opowiadania odeskie

“Мальчик поливал из лейки прохладную глубину магазина и пел песню, которую прилично петь только взрослым.”
― Исаак Бабель, Одесские рассказы

“Павлин на плече Ивана Никодимыча уходил последним. Он сидел, как солнце в сыром осеннем небе, он
сидел, как сидит июль на розовом берегу реки, раскалённый июль в длинной
холодной траве.”
― Isaac Babel, Одесские рассказы

“Она увозила с собой воспоминания, не отягчавшие совести, и колье, выбранное со вкусом и стоившее не очень дорого.”
― Isaac Babel, Одесские рассказы

“- Дете – отговори ми той, - не си хабете барута. Рублата и половина за очила е единствената рубла и половина, която ще спестя. Не ми трябва вашата линия, пошла като действителността. Вие живеете не по-добре от учител по тригонометрия, а аз даже в Клязма съм обкръжен от чудеса. Защо са ми луничките по лицето на фрекен Кристи, щом въпреки че едва я виждам, долавям у тази девойка всичко, което искам да доловя? Защо са ми облаците на това финландско небе, щом виждам понеслия се над главата ми океан? Защо са ми линии, щом разполагам с цветове? За мен целият свят е огромен театър, в който съм единственият зрител без бинокъл. Оркестърът свири встъплението към трето действие, сцената е далеч от мен и сякаш насън, сърцето ми прелива от възторг, аз виждам пурпурното кадифе на дрехата на Жулиета, лилавата коприна на дрехата на Ромео и нито една изкуствена брада... А вие искате да ме ослепите с очила за рубла и половина...”
― Isaac Babel, Конармия. Одесские Рассказы.

“Гласът на Селецки беше неестествено силен. Снажен мъжага, той беше от онези провинциални Шаляпини, каквито, за наше щастие са пръснати много из Русия. И лицето му беше като това на Шаляпин – дали на шотландски файтонджия или на екатеринински велможа. За разлика от божествения си прототип беше простичък човек, но огромният му глас се разширяваше безгранично, страшно, изпълваше душата с насладата на самоунищожението и с циганска забрава.

В мигновената обвивка, наричана човек, песента тече като вода на вечността. Всичко отмива и всичко ражда.”
― Isaac Babel, Конармия. Одесские Рассказы.

“Когато децата се събудиха, и те взеха да викат заедно с жена ми. Беня ми развали все пак толкова здраве, колкото според него трябваше да ми развали. Той остави двеста рубли за лекуване и си отиде. Мен ме откараха в еврейската болница. В неделя аз умирах, в понеделник се оправях, а във вторник имах криза.”
― Isaac Babel, Конармия. Одесские Рассказы.