Llamadas telefónicas Quotes

“η ζωή δεν είναι μόνο χυδαία, αλλά και ανεξήγητη.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“Σχεδόν δεν είχα φίλους και το μόνο που έκανα ήταν να γράφω και να κάνω μακρινούς περιπάτους που άρχιζαν στις επτά το απόγευμα, μόλις ξυπνούσα, στιγμή κατά την οποία το σώμα μου βίωνε κάτι παρόμοιο με τζετ λαγκ, μια αίσθηση πως ήμουν και δεν ήμουν, απόμακρος απ' οτιδήποτε βρισκόταν γύρω μου, απροσδιόριστα ευάλωτος.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“Un poeta lo puede soportar todo. Lo que equivale a decir que un hombre lo puede soportar todo. Pero no es verdad: son pocas cosas las que un hombre puede soportar. Soportar de verdad. Un poeta, en cambio, lo puede soportar todo. Con esta convicción crecimos. El primer enunciado es cierto, pero conduce a la ruina, a la locura, a la muerte.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“Αν σε είχα δει τότε, θα σε είχα ερωτευτεί, είπα στην Ανν πολύ αργότερα. Ποιος ξέρει, απάντησε η Ανν. Και πρόσθεσε: αν τότε εγώ ήμουν ένας έφηβος, δεν θα ερωτευόμουν εμένα.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“Κι αν δεν έχεις την παραμικρή φιλοδοξία, τι είναι αυτό που θα μπορούσε να σε απογοητεύσει;”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“Ξαφνικά συνειδητοποίησα πως είχαμε γαληνέψει, πως για κάποιο μυστηριώδη λόγο είχαμε καταφέρει να γαληνέψουμε μαζί και ότι από εδώ και στο εξής τα πράγματα θ' άρχιζαν ανεπαίσθητα να αλλάζουν. Λες και μετακινήθηκε, στ' αλήθεια, ο κόσμος.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“Червея никога не спореше, не изразяваше мнения, но не от достойно за подражание уважение към другите. Той просто слушаше и складираше, или току-виж само слушаше и забравяше, подвластен на орбита, различна от тази на останалите хора. Гласът му беше кадифен и монотонен, при все че понякога рязко повишаваше тон и тогава приличаше на луд, който имитира луд, а аз така и не разбрах дали го прави нарочно, като част някаква игра, която само той си знае, или не може да го избегне и тези негови провиквания са изригвания от ада.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“Y otro: Tony jamás se enfadaba, jamás discutía, como si considerara absolutamente inútil tratar de que otra persona compartiera su punto de vista, como si creyera que todas las personas estaban extraviadas y que era pretencioso que un extraviado le indicara a otro extraviado la manera de encontrar el camino. Un camino que no solamente nadie conocía sino que probablemente ni siquiera existía.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“Un poeta lo puede soportar todo. Lo que equivale a decir que un hombre lo puede soportar todo. Pero no es verdade: son pocas las cosas que un hombre puede soportar. Soportar de verdad. Un poeta, en cambio, lo puede soportar todo. Com esta covicción crecimos. El primer enunciado es cierto, pero conduce a la ruina, a la locura, a la muerte.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“Cuando la vi me costó reconocerla. Había engordado y su rostro, pese al maquillaje, exhibía el estrago más que del tiempo de las frustraciones, cosa que me sorprendió pues yo en el fondo nunca creí que Clara aspirara a nada.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“Los buenos escritores necesitan a los malos escritores aunque sólo sea como lectores o como escuderos.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“Once I asked him what kind of women he liked. It was a stupid question, asked by an adolescent looking for something to say. But the Grub took it seriously and considered his reply for a long time. Finally he said, Calm women. And then he added, But only the dead are really calm. And after a while, Not even the dead, come to think of it.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“At the time I was living with a Mexican woman and it looked as if the relationship would be the death of her, and me, and the neighbors, and sometimes even the people who ventured to pay us a visit.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“Αλλά εγώ προτιμώ να σωπαίνω, έλεγε, δεν έχει νόημα να προσθέτουμε σ' αυτόν τον πόνο κι άλλο πόνο ή να προσθέτουμε στον πόνο τρία ασήμαντα αινίγματα. Λες και δεν είναι ο πόνος επαρκές αίνιγμα ή λες και δεν είναι ο πόνος η (αινιγματική) απάντηση όλων των αινιγμάτων.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“Και άλλο ένα: ο Τόνυ ποτέ δεν θύμωνε, ποτέ δεν καβγάδιζε, σαν να θεωρούσε εντελώς ανώφελο να προσπαθεί κανείς να πείσει κάποιον άλλο για την άποψή του, σαν να πίστευε πως όλοι οι άνθρωποι ήταν ξεστρατισμένοι και πως ήταν υπερβολικά αλαζονικό ένας ξεστρατισμένος να υποδεικνύει σ' έναν άλλο ξεστρατισμένο τον τρόπο για να βρει το δρόμο του. Ένα δρόμο που όχι μόνο δεν τον γνώριζε κανείς αλλά και που πιθανότατα ούτε καν υπήρχε.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“Για λίγα λεπτά (που μου φάνηκαν ατέλειωτα και που μετά, όταν σκεφτόμουν όλη αυτή την ιστορία, συνειδητοποίησα πως πράγματι έτσι ήταν) την περίμενα καθισμένος στο σαλόνι.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“Льопранс очивидно не пасва на нито един от битуващите модели. Нито е фашист, нито е член на Партията, нито участва в сдружение на писателите.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“Една нощ, докато се любели, Бил ѝ подхвърлил да си направят дете. Отговорът на Ан бил кратък и спокоен – просто му казала, че не става, че още ѝ е прекалено рано, но в душата си почувствала, че започва да крещи, тоест почувствала, видяла раздялата, линията, която дели некрещенето от крещенето. Било, спомняше си Ан, като да отвориш очи в най-голямата пещера на земята.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“… пораснах, разбрах, че за да се наслаждаваш на изкуството, не е необходимо да ставаш за посмешище и няма нужда нито да пишеш, нито да се влачиш по корем.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“Присъствието му неизразимо, неокачествимо ги отблъсква. Знаят, че е на тяхна страна, но дълбоко в себе си с всички сили се противят да го приемат. Нищо чудно да усещат, че Льопранс е изкарал много години в чистилището на най-бедните или най-пошли издания, за които се знае, че не прощават ни на човек, ни на животно, и ако някой все пак ги преживее, то той трябва да е особено силен и находчив, и див.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“Каза, че от дворовете се разнасяла воня, която понякога била нетърпима. Каза, че била нетърпима за душата , дори за бездушието, дори за липсата на всяко сетиво.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“Неговото присъствие, крехкостта, страховитата му самостойност послужват на някои като пришпорване и припомняне.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“Така че Б се грижи за Х. Грижите му са ласкави, старателни, но и неловки. Грижите му имитират грижите на истинския влюбен.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“Москва се превърна в хубав, радостен град – с оная свирепа радост, така типична за руснаците.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“Утешавах се, че животът в Буенос Айрес сигурно е забързан, врящ и кипящ, времето не стига за нищо, само за дишане и за премигване.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“Знае, че няма да последва съветите на младата авторка на романи; чувства се изненадан и даже леко оскърбен; схваща, че за първи път са го изслушали и са го разбрали.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“Помислих си, че славянската душа не се отличава кой знае колко от латинската душа, че в общи линии са едно и също – и те, и африканската душа, която по всяка вероятност озаряваше нощите на моя приятел Джими Фодеба. Славянската душа може би държи доста повече на алкохол, но разликите са дотука.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas

“Баща ми живееше в Москва на бумащината и на тезисите, Москва на бюрократите с разните директиви, отмени на директивите, дневни редове, номенклатурни междуособици, вътрешни ежби – една идеална Москва. Аз живеех в Москва на наркотиците и на проституцията, на черния пазар и на разгула, на шантажите и на престъпленията. Двете Москви обикновено се допираха, а понякога, в определени сфери, дори се припокриваха, но по принцип си бяха два различни града, тънещи във взаимно неведение.”
― Roberto Bolaño, Llamadas telefónicas