“Една нощ, докато се любели, Бил ѝ подхвърлил да си направят дете. Отговорът на Ан бил кратък и спокоен – просто му казала, че не става, че още ѝ е прекалено рано, но в душата си почувствала, че започва да крещи, тоест почувствала, видяла раздялата, линията, която дели некрещенето от крещенето. Било, спомняше си Ан, като да отвориш очи в най-голямата пещера на земята.”