Хавра Quotes

“Кого обичаме, когато обичаме? Другия или себе си в другия? Не е ли другият просто едно огледало? Не търсим ли в това огледало единствено своите отражения? А когато нещо в другия ни дразни, това не са ли именно щрихите, които излизат от очертанията на това отражение?”
― Захари Карабашлиев, Хавра

“О, ако знаех колко много имам да страдам в бъдеще, аз щях да изживея всеки момент много, много по-пълно. Щях да съм далеч по-практична. Нямаше да пропускам така лекомислено щастието да се изплъзва между пръстите ми, щастието, което винаги бе на една ръка разстояние, щастието на дребните неща.”
― Захари Карабашлиев, Хавра

“Станал си толкова негативен", беше му казала веднъж Камелия малко преди да го напусне. "Ти беше различен." Негативен. Негативност. Негативизъм. Защо, а и откога, да си контра на нещо означаваше да си негативен? Като че вечно ухилените физиономии, зад които се криеха дълбоко потиснати конфликти, разстроена душевност и токсични мисли, бяха нормата, бяха позитивният модел, а неговото критично мислене бе чисто и просто негативност.”
― Захари Карабашлиев, Хавра

“Всяка клетка в тялото му се бе сменила. Нищо от него на квантово или каквото и да е там ниво - както обичат да говорят сега - не бе вече същото. Единственото, което го държеше свързано с този град, бяха някакви спомени, някакви парчета от истории, някакви разкази. Преразкази? Какво от всичко това беше реално? Какво съществуваше все още? Имаше ли истинско минало? Та нали тази вода е изтекла отдавна. Единствено той бе тук сега - тясно русло, през което минава време. Време - понякога като порой, понякога застойно, а понякога едва църцори. Познаваше ли той това русло?”
― Захари Карабашлиев, Хавра

“- Вижте, много е мило да кажете това. Но аз не се заблуждавам. Знам отлично какво се случва с мен, знам какви процеси протичат в тялото ми. Просто мозъкът се съпротивлява. Съзнанието не може да приеме, че си отива. То отказва да се примири с факта, че това старо тяло ще го изостави. За човешкия ум старостта е някакво недоразумение.”
― Захари Карабашлиев, Хавра

“И питам се, дали трябва да се загубим - тук се сещам за моя сънародник Хенри Дейвид Торо, когото и цитирам по памет - дали наистина трябва първо да изгубим света и едва тогава да започнем да намираме себе си? Дали трябва да останем съвсем сами, за да осъзнаем кои всъщност сме и от кого точно имаме истинска нужда в своите многообразни взаимоотношения?”
― Захари Карабашлиев, Хавра

“Сега, от дистанцията на годините, аз все още нямам отговори. Заблуда е, че времето ни прави по-мъдри. По-мъдри ни правят заблудите, през които минаваме с времето.”
― Захари Карабашлиев, Хавра

“В началото бяха едно цяло и всичко сякаш беше общо – преживявания, приятели, мнения, спомени. Всичко, което се случваше на единия, засягаше другия. После всичко се промени. Оказа се, че не успяваха да сглобят общо бъдеще. Настоящето не съвпадаше. Оставаха само общите им спомени. (...)
Че спомените му, неговите спомени, са всъщност възгледи. И те не съвпадат с нейните възгледи. Менят се възгледите, менят се и спомените. И светът се променя. Сгради, тела, клетки. Всичко се променя. И тези спомени, които той възприемаше като общи, се оказа, че са различни за двамата. Общи спомени – оказа се – нямало. Те всички са били единствено негови.”
― Захари Карабашлиев, Хавра

“В коридора имаше избеляла дамаджана, донесена от някакъв силистренски роднина. Никола не помнеше баща му някога да е пил ракия. Ракия пиеха пияниците. Водка – алкохолиците. Стефан Марков пиеше бренди. Бренди с кока-кола. И не понасяше алкохолици. Той никога не би признал, че е алкохолик. Явно майка им бе решила да забие острия кол на живите дълбоко в заровеното му сърце. Все пак тя имаше последната дума в техния ужасяващ семеен живот.”
― Захари Карабашлиев , Хавра

“И така Стефан Марков, който преди 45 години започнал своята кариера с висок старт като най-младия управител на най-големия хотел в Златни пясъци, приключил живота си в недоскалъпена постройка, сам, овъглен и разбира се, пиян. Но за да се стигне дотук, той бе минал през всички възможни фази – от попийването на работно място през кварталната кръчма с колеги след работа, после среднощните запои, отрупаните маси, разточителните банкети, патетичните тостове и пиянски песни и така до ранния пик на професионалната му кариера, след което започнали да зачестяват приятелските подмятания, другарските бележки, мъмренето, писмените предупреждения, после партийната самокритика, понижаването в длъжност, разжалването му от шеф на международен туристически комплекс до транжор първа смяна в закусвалня до пристанището, отлучването му от Партията, обвинението в разхищения и последвалата присъда от шест месеца затвор заради няколкостотин килограма развалено телешко месо. По-лошото идва след затвора – невъзможността да намери работа където и да е, неспособността да задържи работно място, загубата на уважение, после семейните скандали, гневът, чувството за вина, все по-честите епизоди на домашно насилие, следвани от разкаяние, после пиене, нови скандали, постепенно навеждане, привеждане, примирение, алкохолизиране, падение... Четиридесет и пет години беше отнело на Стефан Марков да изгори.”
― Захари Карабашлиев , Хавра

“И най-доброто пасбище не стига, за да издържи стадата. Трябва да се движим към по-добри пасбища."
"А защо тези, които живеят на по-добри пасбища, не стоят през цялото време там, а отиват там, където пасбищата са по-лоши?"
"Защото трябва да отстъпят на други аули, които идват от по-лоши пасбища. Ако всички пасат само от хубавите пасбища, скоро няма да остане трева за никого."
"Но защо правите всичко това?"
"Защото нашите бащи, техните бащи и всички преди тях винаги са правили това. Защо ние да правим друго?”
― Захари Карабашлиев, Хавра