“В началото бяха едно цяло и всичко сякаш беше общо – преживявания, приятели, мнения, спомени. Всичко, което се случваше на единия, засягаше другия. После всичко се промени. Оказа се, че не успяваха да сглобят общо бъдеще. Настоящето не съвпадаше. Оставаха само общите им спомени. (...)
Че спомените му, неговите спомени, са всъщност възгледи. И те не съвпадат с нейните възгледи. Менят се възгледите, менят се и спомените. И светът се променя. Сгради, тела, клетки. Всичко се променя. И тези спомени, които той възприемаше като общи, се оказа, че са различни за двамата. Общи спомени – оказа се – нямало. Те всички са били единствено негови.”